петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4088 прочитания

    Добромир Ганев, НСНИ: Искаме да обърнем модела от избор на обява към информиран избор на брокер за партньор

    Над 300 лица и фирми вече са част от доброволния регистър на агенциите, брокерите и агентите, който НСНИ стартира преди година
    20 май 2021, 12:39 a+ a- a

    Добромир Ганев, председател на Национално сдружение Недвижими имоти и управител на Форос

    През 2020 Национално сдружение Недвижими имоти (НСНИ) създаде професионален регистър на агенциите, брокерите и агентите на недвижими имоти. Проектът е поредна стъпка в работата на сдружението в посока по-висока степен на прозрачност на пазара и защита интересите на българските граждани. Постига ли целите си платформата и ще се стигне ли скоро до регулация на брокерската дейност – нещо, за което НСНИ настоява от години? За коменар потърсихме Добромир Ганев, председател на Национално сдружение Недвижими имоти. 

    Каква е целта на професионалния регистър на агенциите, брокерите и агентите на недвижими имоти?

    Г-н Ганев, как се развива професионалният регистър на агенциите, брокерите и агентите на недвижими имоти и какви са ползите от платформата за бранша и потребителите? 
    Професионалният доброволен регистър на агенциите, брокерите и агентите за недвижими имоти функционира в България от 1 година. Вече приключи периодът на тестване на системата. От началото на годината стартирахме с доста по-активни регистрации и в нея вече има над 300 лица и фирми, като броят им постоянно се увеличава. Регистрираме сериозен интерес както от нашите колеги, така и от потребителите, което е по-важно. Платформата е абсолютно безплатна за потребителите и е още една стъпка към прозрачността на нашия пазар.

    Целта е да се намали максимално рискът на гражданите, когато стартират процес по придобиване или по продажба на собственост. Идеята е те да използват онзи модел, за който ние от много години говорим. А именно информиран избор на брокер, на партньор, а не на обява, зад която гражданите не знаят какъв човек стои, има ли компания, която той представлява и която да гарантира за договорни взаимоотношения. 

    Чрез регистъра този риск са намалява до минимум. Там всички регистрирани компании са със своите имена, със своята история и със своите постижения. Служителите на тези компании с лицата си също показват своето образование, компетенции, умения, сертификати, завършени обучения, получени дезигнации, специализации, решени казуси... Всичко, което намерят за добре и считат, че е важно за потребителите. Така че процесът е изключително важен за пазара. Регистърът подпомага както потребителите, така и агенциите, които имат още един инструмент за представяне на пазара.

    Постига ли целите си платформата към момента?
    Считаме, че вървим към изпълнение на основните цели. Много бихме искали в регистъра да има по-голям брой участващи на пазара, но както всички знаят, той е доброволен и никой не е задължен да присъства в него. Това е един допълнителен инструмент, в който всяка компания, която има какво да каже за себе си и няма какво да крие, би могла да използва.

    Ще стане ли доброволният регистър задължителен и върви ли се към регулация на брокерската дейност?

    Стъпка към задължителен регистър ли е платформата и съответно – към регламентиране на брокерската дейност? Знаем, че това е нещо, за което настоявате от години. Върви ли се към регулация на брокерския бранш в България и защо това е важно?
    Този регистър по своя характер, както казах, е доброволен. Иначе ние работим по регулацията на пазара и вече сме готови с осъвременения си проект на закон, който се надявам да можем да представим на новия парламент, когато стартира работа. В момента юридическата компания работи по оценка на въздействието на проекта, така че този регистър може да бъде основата за бъдещия задължителен регистър, който ще бъде част от създаването на Камара на брокерите. Т.е. стъпките са: създаване на Камара от бранша, създаване на регистър, сформиране на органи на управление и разбира се, най-важното – подписване на Етичен кодекс. Така че този регистър е основа и опит, които НСНИ гради и които вероятно ще бъдат от голяма полза за стартиране на един подобен закон в близко бъдеще.

    Защо българският пазар на недвижими имоти продължава да е нерегулиран?

    Работи ли саморегулацията и защо българският пазар на недвижими имоти продължава да е нерегулиран? 
    Обективни са причините към настоящия момент да нямаме една справедлива регулация на посредническия пазар на недвижими имоти. Но както казва мъдрият народ: „Всяко зло за добро“. Последните няколко години ни дадоха възможност да натрупаме много информация. Ирена Перфанова, която е зам.-председател на нашето сдружение, е член на Борда на директорите на Европейската асоциация на професионалистите по недвижими имоти CEPI. Асоциацията обединява над 25 национални организации и техните професионалисти. CEPI работи с Европейската комисия именно по отношение на законодателства, свързани с недвижими имоти и управлението на собственост. Ние координираме действията си, тъй като има директива този бизнес да бъде регулиран във всички страни в ЕС, за да се гарантират интересите на потребителите. В момента регулация има в около 65% от държавите в Общността. Виждате, че през последните 30 години говорихме за саморегулация, но практиката показа, че тя е невъзможна. 300 компании са членове на НСНИ и са подписали Етичен кодекс, който е изключително тежък. Но останлите 2800 (всъщност никой не знае точно колко са, какви са, как влизат и как излизат от този бранш) нямат желание да станат част от този строг кодекс, който обединява над 45 професионални стандарта. Саморегулацията очевидно е невъзможна в този сектор.

    Надявам се скоро да постигнем справедлива и балансирана за всички страни регулация. Тя ще регламентира както взаимоотношенията вътре в бранша между участниците, така и взаимоотношенията между участниците и потребителите и между участниците, потребителите и държавата. Държавата също има своя интерес от гледна точка на фиска, тъй като контролът в момента в този бизнес е върху компаниите, които са регистрирани и видими. Но нашето усещане е, че има много физически лица, които упражняват тази дейност и по никакъв начин не регистрират своите доходи, върху които дължат данъци. Така че държавата също е мотивирана да има регулация и това е потвърждавано от всичките срещи, които сме имали досега с различни институции.

    Считаме, че една справедлива, балансирана и либерална регулация няма да попречи на дейността на абсолютно никого от работещите колеги. Просто ще има контрол на входа, контрол на знанията и уменията и контрол по отношение на приети етични норми. 

    Какви ще са последиците за брокерите и потребителите от регулацията на посредническия пазар на недвижими имоти?

    Как регулацията на посредническия пазар на недвижими имоти ще се отрази на брокерската професия и какви ще са ползите за потребителите?
    Ограниченията за брокерите да влязат в изискванията на бъдещия закон са много малко. Но впоследствие, след преминаване на един транзитен период, ще има необходимост от доказване на определен брой часове за повишаване на квалификацията. И много е важно, че всеки един професионалист и всяка една компания ще трябва да се осланят на етичните правила, заложени в един бъдещ Етичен кодекс на Камарата на брокерите.

    Не знам дали от пазара ще излязат много брокери, но със сигурност всички ще трябва да се съобразяват с бъдещето съдържание на Етичния кодекс и с изискванията на закона. Те ще трябва да бъдат видими за потребителите.

    Всеки потребител, който планира сделка на пазара, ще има възможност да провери дали съответният брокер присъства в регистъра, както и компанията която представлява. По този начин ще бъдат намалени рисковете за измами, за каквито чуваме доста напоследък.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 14 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 15 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 16 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 17 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 19 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк