събота, 12 октомври 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    21844 прочитания

    Запознайте се с българина, създал първия интуитивен език за програмиране на квантови компютри в света

    Квантовите компютри ще доведат до революция в информационните технологии – Мартин Вечев, професор по компютърни науки в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (ETH Zürich), пред Economy.bg
    22 юни 2020, 17:56 a+ a- a

    Екип от учени в ETH Zürich, начело с българина Мартин Вечев, разработи първия език за програмиране на квантови компютри на високо ниво, наречен Silq. Той е толкова лесен за използване, както и модерните езици за програмиране за класически компютри, подчерта пред Economy.bg Вечев. Според него текущите езици за програмиране на квантови компютри са изключително трудни за използване, дори и за учени и експерти. Целта на Silq е да се прилага за решаването на сложни изчислителни задачи, които са непосилни за класически компютри. По думите на Вечев редица бизнеси могат да се възползват от способността на квантовите компютри да решават важни изчислителни задачи.

    Какъв е потенциалът, какви са предизвикателствата и приложенията на новия програмен език, кога квантовите компютри ще навлязат масово, какво спъва напредъка на изкуствения интелект, какви са проблемите пред българския ИТ сектор – тези и други въпроси коментирахме с Мартин Вечев.

    Мартин Вечев е роден в София. Учи в Софийската математическа гимназия, а през 2001 завършва математика и информатика в Университета "Саймън Фрейзър", Канада. През 2007 защитава докторска степен в Университета "Кеймбридж", където работи и като асистент. От 2007 до 2011 работи в изследователския център на IBM в Ню Йорк. В момента е професор по компютърни науки в ETH Zürich, където ръководи изcлeдoвaтeлcĸaтa гpyпa Ѕесurе, Rеlіаblе, аnd Іntеllіgеnt Ѕуѕtеmѕ Lаb (ЅRІ).
    През 2009 Вечев печели наградата „Джон Атанасов“, присъждана от президента за високи постижения в областта на компютърните науки.
    Той е съосновател и на два стартъпа: Deepcode, който има за цел да революционизира програмирането, използващо изкуствен интелект; и ChainSecurity (в съоснователство с Петър Цанков, с когото Ви запознахме през 2018), който беше придобит през януари тази година от швейцарското поделение на PwC. ChainSecurity разработва нови методи за автоматизирана защита на съвременни софтуерни системи, включително на „умни договори“ за блокчейн, програми.
    Преди две години Вечев заедно със свои студенти създава първата система, способна математически да анализира и да гарантира безопасността на дълбоки невронни мрежи по отношение на важни спецификации за сигурност. В момента тази система се внедрява от редица големи компании като Airbus, Швейцарските национални железници, и др.

    Silq, езикът за програмиране на квантови компютри, разработен от екипа на Мартин Вечев
    Снимка: ETH Zürich

    Мартин, как се стигна до създаването на първия програмен език за квантови компютри? Какво Ви провокира да се заемете с този проект?
    Първоначално не започнахме с идеята за създаването на нов програмен език за квантови компютри. Искахме да решим важен, напреднал проблем в сферата на квантовите изчисления и решихме да изберем някой от вече съществуващите езици и да работим с него. След като се запознахме с някои от тях, установихме, че те работят на много ниско, хардуерно ниво, което ги прави трудни за използване. Така решихме да създадем нов език от високо ниво, който е също толкова лесен за използване, както и модерните езици за класически компютри.

    Каква е разликата между езиците за квантово и класическо програмиране?
    Зависи на какво ниво се разглежда разликата, но като цяло в квантовите езици се манипулират различни състояния от тези в класическите езици и грешките, които могат да се получат в една програма, са по-различни.

    Какъв е потенциалът на новия програмен език?
    Silq има потенциала да се превърне в основа на бъдещите езици за програмиране на квантови компютри. Най-значимата иновация в Silq е елиминирането на основния източник на грешки при програмирането на квантови алгоритми. За да се изчисли дадена задача, компютърът често пресмята междинни стойности, които трябва да бъдат заличени с цел да се освободи памет. При квантовите компютри това заличаване е значително по-сложно в сравнение с аналогичната задача при класическите компютри поради така нареченото “квантово заплитане”. Silq е първият език, който автоматично заличава междинни стойности, благодарение на което той прави програмирането на квантови компютри по-безопасно откъм допускане на грешки. Има и други плюсове като например, че Silq е създаден така, че да може да предпази програмиста от често срещани грешки, преди да пусне програмата.

    Къде виждате приложенията му?
    Целта на Silq е да се прилага за решаването на сложни изчислителни задачи, които са непосилни за класически компютри, но могат да бъдат пресметнати ефективно от квантови компютри. Конкретните приложения включват сложни молекулярни симулации, оптимизация на финансови инструменти, подобрени методи за машинно самообучение и др.

    Кога очаквате Silq да започне да се използва масово?
    Важно условие за масовото навлизане на език като Silq е създаването на достъпни, мощни квантови компютри, което ще отнеме време. Въпреки това ние бяхме положително изненадани от силния интерес към Silq. За по-малко от седмица, след като обявихме Silq проекта, той бе последван от стотици учени и експерти, които се включиха в неговото тестване и развитие.

    Софтуерът ли е липсващото звено при квантовите компютри в момента?
    Софтуерът е едно от липсващите звена за навлизането на квантовите компютри. Текущите езици за програмиране на квантови компютри са изключително трудни за използване, дори и за учени и експерти в квантовото програмиране. Друг основен проблем, върху който усилено се работи, е създаването на квантов хардуер, устойчив на грешки.

    Каква ще е ролята на създадения от Вас програмен език, за да станат квантовите компютри по-масови?
    Основната роля на Silq е не само да улесни писането на квантови алгоритми, но и да направи тяхното програмиране по-безопасно. Тоест Silq гарантира, че даден тип грешки е невъзможно да бъдат допуснати. За да постигнем това, ние създадохме Silq по начин, който елиминира основен клас от грешки, специфични за програмирането на квантови компютри. Този тип безопасност при програмирането е важна за масовото навлизане на квантовите компютри.

    Как бизнесът може да се възползва от потенциала на квантовите компютри? Къде виждате най-големи възможности за приложение?
    Квантовите компютри ще доведат до революция в информационните технологии, поради способността им да решават важни изчислителни задачи, които са непосилни за класическите компютри. Тази способност ще промени редица бизнеси и особено тези, които разчитат на сложни симулации, които не могат да бъдат изпълнени от класическите компютри.

    Ще създадат ли нови проблеми квантовите компютри? Все повече се говори се за пост-квантум криптография заради страховете, че квантовата технология ще допринесе за разкриването на пазени с години тайни.
    Да. Най-популярните алгоритми за криптиране на данни, които се използват днес, могат да бъдат ефективно пробити от достатъчно силен квантов компютър. Тоест квантовият компютър може ефективно да изчисли тайни пароли, които са използвани при тяхното криптиране, и по-този начин да се разкрият редица поверителни данни. Това е възможно, тъй като сигурността на тези криптиращи алгоритми се базира на трудността на математически проблеми, които лесно могат да бъдат решени от един квантов компютър. Експертите по криптография вече работят над нови алгоритми за криптиране на данни, които са сигурни, дори и при наличието на квантови компютри.

    Работите и по проекти за изкуствен интелект. Оправдаха ли се очакванията, че той ще революционизира живота ни?
    Да. Системите, базирани на изкуствен интелект, навлизат все по-масово в редица индустрии - автомобилно самоуправление, автоматична разработка на лекарства, автоматична диагностика на пациенти и много други. През последните няколко години станахме свидетели на силно развитие на дълбоките невронни мрежи и тяхното масово навлизане в редица проекти. Основна предпоставка за това беше създаването на стабилни библиотеки, които улесниха колекционирането и подготовка на данни за обучение, програмирането на невронни мрежи, тяхното трениране и т.н.

    Много експерти твърдят, че ентусиазмът около изкуствения интелект започва да се охлажда. Какво спъва основно напредъка му?
    Едно от основните препятствия при внедряването на изкуствен интелект в приложения, като например автомобилно самоуправление, е нуждата да се гарантира тяхната надеждност и сигурност. Всъщност през последните години аз и моите студенти работим основно върху този проблем. Преди две години ние създадохме първата система, способна математически да анализира и да гарантира безопасността на дълбоки невронни мрежи по отношение на важни спецификации за сигурност. В момента тази система се внедрява от редица големи компании като Airbus, Швейцарските национални железници и др.

    Как попаднахте в Швейцарския технологичен университет? Колко дълъг път извървяхте дотам и какво научихте по пътя?
    Преди това работех в изследователския център на IBM, T.J. Watson в Ню Йорк 4 години, а преди това бях докторант в Кеймбридж. А съвсем в началото учех в Софийската математическа гимназия, където имах прекрасна учителка по математика - Жулиета Ивани, от която всъщност и придобих дълбок интерес към точните науки. Като цяло пътят до място като ETH Zurich е дълъг и изисква много концентрация години наред.

    Какъв съвет би дал на младите българи? Какви умения трябва да придобият, за да са успешни във все по-автоматизиращия се свят?
    Най-вече да придобият умението да учат бързо и непрекъснато. Човек винаги трябва да учи, ученето не спира с дадена диплома или позиция във фирма или университет, нито пък интересът към него трябва да е свързан с даден резултат или награда.

    Следите ли ИТ средата у нас? Как оценявате потенциала и проблемите й?
    Донякъде да. Има интересни стартъпи и силни фирми. В някои от тях имам приятели и бивши студенти. В България има добър потенциал. Това, което липсва донякъде, е връзката между силен университет и бизнеса - нещо, което е много добре развито в страни като Швейцария и Израел и което непрекъснато води до създаването на нови deep tech стартъпи, базирани на последните изследвания в областта. Но без силен университет това е трудно да стане. Надявам се това да се промени в бъдеще.

    Как се справихте с пандемията? Продължихте ли да работите на място в университета, или дистанционно?
    По време на пандемията работех от вкъщи. Нямаше проблем, не ти трябват много условия, за да може да мислиш.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 ден
    „Смарт Солар Технолоджис“ инвестира 240 млн. лв. в Стара Загора
    Новият завод на компанията ще създаде над 800 нови работни места
    преди 1 ден
    ЕЦБ ще намали лихвените проценти с по 0,25% през октомври и ноември
    Това показва проучване на „Ройтерс“ сред икономисти
    преди 1 ден
    Над 110 млн. са регистрираните електронни прегледи за по-малко от 2 години
    Общият брой на издадените електронни рецепти надхвърли 63 млн.
    преди 1 ден
    Франция разкри строг бюджет
    Страната се опитва да се справи с повишаващия се дълг и дефицит чрез орязване на разходите и по-високи данъци
    преди 2 дни
    AMD обяви нови AI чипове
    Според компанията AI пазарът ще нарасне до $500 млрд. в следващите 4 години
    преди 2 дни
    Заводът за лагери в Сопот се разраства с инвестиция за над 14 млн. лв.
    СКФ Бeрингс България получи сертификат за инвестиция клас A