Посланикът на Турция: Бих се радвал турска компания да спечели концесията за летище София

Д-р Хасан Улусой е посланик на Турция в България от 1 ноември 2017. Преди това (2012- 2014) е бил посланик в Нигер. Служил е в дипломатическите мисии на Турция в Нигерия, Иран и Швейцария. Бил е и зам.-постоянен представител в ПП на Турция в Съвета на Европа в Страсбург. Завършил е Факултета по политически науки на Истанбулския университет. По-късно прави магистратура по европейски изследвания в London School of Economics & Political Science (LSE) и докторантура в Близкоизточния технически университет.

Търговски стокообмен от 5 млрд. евро с потенциал да стане 10 млрд., инвестиции в размер от 2.5 млрд. евро, 3 хил. дружества с турски капитал у нас. Така накратко може да се обобщят турско-българските икономическите отношения.
В кои сектори и къде в страната са концентрирани турските инвестиции у нас, да очакваме ли нови инвестиции тази година, кои са най-големите пречки пред турския бизнес у нас, ще участват ли турски компании в концесията за летище София, ще има ли круизна линия Бургас-Истанбул, подкрепя ли Турция продължението на „Турски поток“ до България, премина ли валутната криза в южната ни съседка, има ли изтичане на мозъци от страната и какво е бъдещето на отношенията между Турция и ЕС – тези въпроси отправихме към д-р Хасан Улусой, посланик на Турция в България.

Ваше Превъзходителство, в България сте повече от година. Как се развиха турско-българските отношения през този период?
Бих казал, че отношенията се развиха доста позитивно. Считам се за голям късметлия, защото по някакъв начин пристигането и престоят ми тук съвпаднаха с толкова много визити. Откровено мога да кажа, че се наблюдава голяма промяна във възходяща посока в двустранните ни отношения в доста сфери. Имахме много посещения на различни нива от двете държави – от администрация до ниво президент. Знаете, имаше среща на върха ЕС-Турция във Варна. Много турски министри също бяха на посещение тук – от министър на икономиката до министър на въпросите на ЕС, от министър на културата до министър на енергетиката. Това показва, че има добро сътрудничество между двете страни. Но за мен това е нормално, защото все пак сме съседни държави. Освен това сме и съюзници. Сигурен съм, че тази година също ще е изпълнена с инициативи на различни нива чрез посещения на министри, та дори и на ниво президент.

Какъв е потенциалът в икономическия сектор?
Имаме добър стокообмен, но има потенциал за повече. Защото в момента той възлиза на около 5 млрд. евро. Ние обаче считаме, че може да достигне до 10 млрд. евро.

Какво е нужно, за да се реализира този потенциал?
Разбира се, има нужда от повече стимули и по-засилен фокус от двете страни. Дори и при това положение Турция е третият най-голям търговски партньор на България. Мисля, че ние заемаме второ място в българския износ и пето място при вноса. Смятам, че с още инициативи можем допълнително да увеличим стокообмена. Защото възможностите наистина са значителни – България има до портите си голям пазар в лицето на Турция. Има сериозен потенциал за инвестиции, джойнт венчъри и всякакви други икономически дейности. За Турция пък България е врата към ЕС. Така че това би било изгодно и за двете страни.
Смятам, че трябва повече да се допитваме до предприемачите, за да сме по-иновативни. Затова стартирахме различни инициативи, след като дойдох. С подкрепата на бизнес общността и частния сектор тук организирахме много съвместни бизнес форуми. Досега за една година сме провели два форума в София с участието на министри. Правим същото и в Турция. За тази година планираме друг съвместен форум за търговия и инвестиции в Турция.

Какви са резултатите от тези форуми? Водят ли те до реални инвестиции?
Когато става дума за инвестиции, Вие имате право, справяме се добре, но не може да става дума за пълното оползотворяване на потенциала. Доколкото знам общо турските преки инвестиции досега в България възлизат на 2.5 млрд. евро. Има около 60 големи турски инвеститори тук. Според данните на БТПП над 3 хил. са дружествата с турски капитал в България.

Кои са най-големите турски инвеститори и от кои сектори са те?
Не бих ги назовал, защото като посланик не мога да правя разграничение. Ще коментирам обаче секторите. Това са стъклопроизводство, производство на алуминиеви изделия, на медни кабели, на електронни компоненти и компоненти за автомобили, на медицинско оборудване, както и в здравния сектор. Имаме дори болница тук. Такова е и производството на плочки.
Основно турските инвестиции са концентрирани в Южна или в Северна България. Ние искаме обаче те да се разпрострат във всички региони според нуждите им. Затова се опитваме да окуражим местните власти в България да споделят от какъв тип инвестиции имат нужда, за да мога да говоря с предприемачи и да организираме съответни срещи. Енергетиката е друг сектор, в който има доста активни турски инвеститори, особено при производството на соларни панели и свързано с възобновяемата енергия оборудване.

Кои са най-големите предизвикателства, с които турските компании се сблъскват у нас?
Едно от голите предизвикателства, конкретно за турските компании, е свързано с работниците. Благодарение на подобрения в регулациите сега турските компании, които оперират тук, имат възможност да доведат повече служители от Турция. Това, от което турските инвеститори обаче имат нужда тук, са българи, говорещи турски. Защото ако те не могат да докарат турски служители от Турция, то тогава те имат нужда от говорещи турски език българи. Това е възможност и ние имаме късмет, защото в България има голяма общност от говорещи турски език български граждани. Но аз винаги казвам, че трябва да окуражим българските граждани с турски произход да учат турски език. Защото те го говорят като майчин език, но те също трябва да могат да пишат и четат на турски. Това би помогнало и на българската икономика, защото винаги получавам оплаквания от турските инвеститори, които казват, че искат да инвестират, но не могат да намерят хора, владеещи турски език.
Освен това, ако хората познават по-добре инвестиционните разпоредби в страната ви като цяло, без да има разлики в прилагането им, това би дало по-голям стимул за тях да инвестират. Понякога може да се случи фирмите да се сблъскат с различни практики. И двете страни трябва да направят нещо по темата. Затова насърчаваме предприемачите да създават асоциации. Ние имаме голяма асоциация тук, която се нарича Българо-турска търговско-индустриална камара. Седалището й е в Шумен, но наскоро те откриха представителство и в София. Целта им е да предоставят такъв тип информация в сътрудничество с българските власти, така че потенциалните турски инвеститори да могат да се консултират с тях, за да познават правилата, преди да дойдат тук.
Друго предизвикателство са дългите часове чакане на границата. Знаете какъв е капацитетът на граничните пунктове между двете страни, физическите условия и т.н. Тези дълги опашки, за съжаление, пречат не само на възможността за по-голям търговски обмен между Турция и България, но и създават проблеми за продуктите, нужни на турските инвеститори тук. Дългите часове чакане на границата са голямо предизвикателство.

От коя страна трябва да дойде решението?
Решението е доста обхватно, трябва да бъдат обсъдени въпроси в доста области. Но за щастие, наскоро на посещение тук беше нашият министър на търговията, която дойде с намерението този проблем да бъде решен. И двете страни се договориха да създадат работна група между министерствата, за да може тези въпроси да се дискутират редовно. Оптимистично настроен съм, че щом има директен контакт между двете страни, може да се стигне до по-иновативни решения.

Можем ли да очакваме нови турски инвестиции тази година?
Ако предизвикателствата, които споменах, биват по-добре адресирани, тогава защо не. Не мога да Ви кажа конкретно име, тъй като това са динамични процеси. Миналата година голям производител на медни кабели инвестира в Северна България, в Шумен. Друга компания за автомобилни компоненти инвестира на юг, в Кърджали.

Имат ли турските компании интерес към участие в концесионна процедура за летище София?
При предишни процедури имаше турски компании, които заявиха интерес към участие, но концесията не се случи. Сега има нова процедура, но тя постоянно се отлага. Разбрахме, че отново има нов краен срок през април за подаване на оферти. Като общо наблюдение бих казал, че турските компании строители или оператори на летища се справят чудесно както в цяла Европа, така и по света. Бях посланик в Нигер и в Африка също има турски фирми, които изграждат или оперират летища. Дори летището в Скопие е управлявано от турска компания. Турските компании са добре познати с професионализма си.
Като посланик на Турция, разбира се, бих бил доволен турска компания да спечели концесията, ако има интерес към нея.

Но имате ли информация за подобен интерес?
Те може би имат интерес, но процедурата продължава да се отлага, не знам защо. Да се надяваме, че в крайна сметка това ще доведе до нещо много полезно и за двете страни.

Обсъждаше се пускането на круизна линия между Бургас и Истанбул. На какъв етап са тези преговори?
Това е проект с голям потенциал. Добре е за туризма и на двете страни. Има вече дискусии, срещи на различни нива, но ще отнеме време да бъдат формализирани всички въпроси. Този месец ще има нова среща, която ще разглежда проекта на техническо ниво. Оптимист съм, че ако се установи такава круизна линия между двете пристанища – Бургас и Инеада в Турция, това би довело до ръст на туристите от двете страни. Но този проект трябва да бъде съчетан с улесняване на визовия режим, защото ние не изискваме визи за българските туристи, но когато става дума за турските посетители, заради регулациите на ЕС, вие изисквате виза. Ако искаме обаче да подобрим връзките в туризма, то е време България да помисли за иновативни решения. Например, както направи гръцкото правителство за турските туристи, като издава визи на границата или като издава визи за дългосрочен престой или за многократно влизане. Това би накарало повече турските туристи да идват тук.

Имаше също планове за общи маршрути за привличане на повече туристи. На какъв етап са те?
След като дойдох тук, имахме възможността да посрещнем нашия министър на културата и туризма. По време на тази визита министрите и на двете страни решиха да създадат смесена комисия за сътрудничество в туризма. Целта й е да изгради канал за дискусии по общи проекти за туристически атракции в двете страни, включително възможността за пакетен туристически маршрут. Например за туристи, които идват от Изтока – те могат да направят кратък престой в Турция и после в България, или обратно.
Вие имате голям потенциал особено в зимния, културния, уелнес и СПА туризма. Но отново, ако България иска повече турски туристи, тя трябва да улесни визовия режим.

Как новото летище в Истанбул ще се отрази на въздушния трафик над България?
Това е огромно летище, най-голямото в света. Ще заеме площ колкото 11 футболни игрища. А когато бъде напълно завършено, то ще обслужва около 200 млн. души годишно.

То трябва да заработи през март?
То стартира работа частично. Сега планът е да заработи в края на март. Всичко зависи от метеорологичните условия, но вярвам, че в края на март ще бъде пуснато в експлоатация. То определено ще има положителен ефект върху България. Първо, времетраенето на полетите до България ще бъде съкратено – ще е някъде 45 минути до София. Това ще насърчи повече хора от двете страни да пътуват.
Освен това то ще донесе и икономически ползи за България заради приходите от транзитни такси. Защото колкото повече полети се осъществяват над страната ви, толкова повече такси ще събирате.

Подкрепя ли Турция продължението на „Турски поток“ през България? И как този проект ще се отрази на отношенията между Анкара и София?
Като цяло ние подкрепяме възможностите за енергийна диверсификация на България, защото ние се опитваме да постигнем същото за нашата страна. Диверсификацията на енергийните източници е много важна за Турция.
Когато става въпрос конкретно за TürkAkım, както ние го наричаме, то въпросът е между собственика на този енергиен източник и потенциалния купувач или страните, които искат да са крайна дестинация като България. Разбира се, следим дискусиите между двете страни – Русия и България. Като турски посланик в България винаги бих искал най-доброто за Вашата и моята страна и за нашите двустранни отношения. Успяхме да завършим морския участък и да го докараме до територията на Турция. Оттук нататък е работа на двете страни да решат как ще продължи.

Но как този проект би се отразил на отношенията между нашите страни?
Разбира се, това ще добави друго измерение на отношенията ни. И тръбопроводите, които минават от Турция към България, ще задълбочат двустранните връзки в енергийната сфера. Определено ефектът ще е положителен.

Премина ли валутната криза в Турция? Има ли все още рискове?
Тя започна не заради икономическата реалност в моята страна, а заради политически спор с една държава. Няма да посочвам коя е, знаете я вероятно много добре. Така че кризата не беше в резултат на икономически проблем, а на политическо решение, налагащо на страната ни някакъв вид ембарго и санкции.

Но тези санкции и ембарго бяха вдигнати.
Точно затова казвам, че кризата започна по този начин. В този период турската лира беше обезценена с почти 40%. Турската икономика отговори с нови програми, за да реагира на подобен шок. Благодарение на динамичната ни икономика ние се справихме много добре. Освен това разрешихме въпроса с това политическо напрежение. И ако погледнете данните за валутния курс сега, почти 80-90% от обезценката е възстановена, но има възможност за още подобрение.

Инфлацията обаче е над 20%.
Годишната инфлация сега е около 20%, но на месечна база данните през януари сочат, че тя се забавя. Инфлацията за януари е около 1%, така че тя е под контрол. Разбира се, ще отнеме време, защото това беше голям шок, който разтърси турската икономика. Но да благодарим на Бог, успяхме да го възпрем. Както може би знаете, Турция е петата по големина икономика в Европа и 13-та в света.

Много международни организации твърдят, че Турция и Аржентина са сред най-застрашените развиващи се икономики.
Има потенциал за глобална криза. Всичко е свързано по някакъв начин с възможните решения на централната банка на дадена страна. Ние имаме планове как да се противопоставим на подобни външни рискове. Разбира се, не бих казал, че Турция е 100% защитена от някакъв тип международни икономически шокове. Никой не може да твърди подобно нещо. Но данните сочат, че имаме добра основа. Въпреки тези проблеми Турция е най-бързо растящата икономика в Г-20 и втора в OECD (ОИСР), разбира се, като изключим периода на политически шок.

Има ли Brain Drain в Турция? Може би като резултат от тази криза? Имаше подобни предположения.
Тази криза е отскоро. Започна през юни или от шест месеца. Но не бих казал, че има голяма промяна в посока на Brain Drain (бел.ред.: „изтичане на мозъци“). Разбира се, има хора, които искат да заминат да работят или да живеят в чужбина. Няма какво да направим в това отношение. Но ако предлагаш добри възможности за работа в собствената си страна, би могъл да предотвратиш това. Не бих го нарекъл Brain Drain. Това също е проблем и за България. Но тази тенденция е част от глобализацията, не бива да се забравя това. Младите хора обичат да пътуват много и да изучават нови места. Това обаче не бива да е голяма вълна от хора, от интелектуалци, които се местят от една в друга страна. Трябва да има баланс.

Експерт сте в областта на човешките права. Така ли е?
Да, работил съм доста в тази област.

Миналата година Европейският парламент съкрати фондове и призова за прекратяване на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС заради липса на прогрес по отношение на човешките права. Какво е бъдещето на отношенията Турция – ЕС?
За нас Европейският парламент е политизирана институция, движена от политически мотиви.

Подобни призиви имаше и от различни страни членки.
Да, така е, но ЕП за съжаление е съставен от депутати от тези страни. Когато става дума за жалба за липса на прогрес по отношение на човешките права в една страна и след това правене на опити за замразяване на отношенията с тази държава, това е контрапродуктивно. Аз вярвам в ползата от конструктивния диалог. Например, когато те решиха да орежат някои фондове за Турция заради т.нар. „нарушения“ на човешките права, това, което всъщност Европейският парламент направи, е да навреди на гражданското общество в страната. Защото тези фондове се използват от гражданското общество, което стои в основата на развитието на човешките права. Така че това създава порочен кръг.
На този свят няма страна, която да е имунизирана срещу нарушения в човешките права. Никой не е перфектен в това отношение. Затова ние трябва да си сътрудничим. Затова е създаден Съветът на Европа в Страсбург и затова има толкова много международни механизми по отношение на демокрацията и човешките права. Трябва да си сътрудничим.

Значи сте отворени за диалог?
Разбира се, затова направихме и срещата на върха във Варна. Отворени сме, но за конструктивен диалог. Не за даване на уроци, не за поучаване.

Какъв сигнал ще изпрати ЕС към турските граждани, ако спре преговорите за членство с Турция?
Подобна стъпка би довела до отчуждаване на турския народ от европейската идея, идеята да станем част от европейската интеграция.

Тази идея все още жива ли е в Турция?
Разбира се, особено сред младите. Но ако се разглежда ЕС като символ на европейската интеграция и на пазител на универсалните ценности, то тогава е налице сериозно разочарование.

Как виждате тогава бъдещето на отношенията ЕС-Турция?
Като дипломат аз винаги съм оптимистично настроен за бъдещето. Тук отново трябва да подчертая, че сме благодарни на България за организирането на срещата ЕС-Турция в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС.

Ще има подобна среща в Букурещ.
Има подобни идеи. Според мен ще е добре да има продължение. Но аз съм сигурен, че българските ни колеги и приятели винаги ще бъдат на наша страна особено по време на дискусиите в ЕП за т.нар. „спиране“ на преговорите за присъединяване.