петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    7046 прочитания

    Вдигането на осигурителния праг влошава атрактивността на ИТ сектора у нас

    Делян Лилов, изпълнителен директор на „Мусала Софт“, пред Economy.bg
    03 декември 2018, 11:10 a+ a- a

    „Мусала Софт“ е една от водещите софтуерни компании у нас. През май тази година дружеството отпразнува 18 години от основаването си. Служителите на компанията вече достигат 550, като плановете са до 2020 екипът да достигне 1000 души. „Мусала Софт“ активно проучва възможността за откриване на нови локации, където да привлече още таланти. В целите й е да открие нова локация извън Европа – в Азия или Латинска Америка, до 2020.

    За да разбере повече за плановете на компанията, Economy.bg разговаря с Делян Лилов, изпълнителен директор на „Мусала Софт“ .

    Кой е Делян Лилов без вратовръзка?


    Как и накъде ще се разраства „Мусала Софт“?


    Г-н Лилов, тази година отпразнувахте 18 години от основаването на „Мусала Софт“. Каква е равносметката?
    Равносметката за 18-годишнината е постигнати цели по отношение повишаване на приходите от продажби. Отбелязваме развитие в няколко различни направления като разширяване на бизнеса в аутомотив сегмента. Имаме няколко големи проекта в областта на Big Data, подпомогната интелигентност и др.

    Планирате ли откриване на нови офиси у нас и в чужбина?
    Нашата цел е към 2020 да бъдем около 1000 души. Тя не може да бъде постигната, ако се опитваме да растем само в София. Затова работим по няколко различни направления. От една страна, откриване на още клонове в чужбина освен тези, които имаме, и от друга, привличане на кадри от чужбина у нас.

    Кои страни конкретно визирате в чужбина?
    В момента основният поглед е към съседните на България страни. Вече имаме доста голям клон в Македония. Освен това разглеждаме няколко доста далечни дестинации.

    Някъде бяхте споменали Латинска Америка?
    И Латинска Америка и Азия. Това би ни дало възможност да осигурим 24/7 поддръжка.

    В какъв период очаквате евентуално това да се случи?
    До 2-3 години.

    В България планирате ли откриване на нови офиси, или разрастване на настоящите? Настоящите със сигурност ще се опитаме да ги развиваме. Всичко е въпрос на намиране на кадри. При нас, както и при всички ИТ компании в страната, в момента това е основното ограничение. Дали ще откриваме нови офиси – има 1-2 града, които наблюдаваме в момента.

    Кои са те?
    Ще разберете, когато стане.

    Какво налага да отправяте поглед извън Европа – към Латинска Америка и Азия? Недостигът на кадри ли е основният фактор?
    Да кажем, че 90% са въпрос на кадри и 10% са стратегическо позициониране, митигация на риска и т.н.

    Колко служители имате в момента?
    В момента сме около 550.

    Как „Мусала Софт“ се справя с предизвикателството недостиг на кадри?

    Един от основните проблеми, който изтъкнахте, е недостигът на кадри. Каква е вашата стратегия за преодоляването му освен откриване на нови офиси в чужбина и у нас?
    Няма една стратегия. Този проблем е нерешим, ако правиш само едно единствено нещо. Ние сме се фокусирали както върху осигуряване на достъп до нови пулове талант, което се постига чрез откриване на нови офиси, така и чрез привличане на таланти от чужбина за там, където към момента не е смислено да се отварят нови офиси поради икономически или политически причини. Друг подход е изграждането на собствен талант. Инвестираме значителни средства в развитие на новопостъпващи колеги, които практически нямат друг опит преди това.

    Как се интегрират те? Бързо ли се учат?
    Те се интегрират, но колко време им трябва, така че да допринасят равностойно в клиентски проекти, е друга тема. Отнема доста време.

    Колко от кандидатстващите в академията ви постъпват на работа?
    При тези, които влязат в академията, успеваемостта е 40-50%, за да получат след това предложение за работа.

    Имате ли служители от страни извън ЕС в България?
    От страни извън ЕС имаме колеги от Турция, Сърбия, Македония и т.н. Освен тях имаме грузинец, кубинец. След това, което се случи в Керченския пролив, Украйна като възможност за привличане на талант отново дойде на дневен ред.

    Кои са клиентите на „Мусала Софт“ и какви проекти реализира компанията за тях?

    Върху какъв тип проекти и за кои клиенти работят вашите служители?
    98% от приходите на компанията идват или от проекти за големи мултинационални компании, или от публичния сектор. Наши клиенти в ИТ сектора са компании като IBM или VMware, при телекомите са всички български плюс Deutsche Telekom, във финансовата сфера в чужбина работим за Commerzbank, в България – с банка ДСК и членовете на KBC групата, в застрахователния сектор имаме много добро партньорство с Generali.

    Какъв тип проекти реализирате за тези клиенти?
    Около 20-30% са сложни информационни системи за вътрешни нужди на тези организации. Оставащите 70% са разпределени между проекти, свързани с Big Data и Internet of Things.

    "Вдигането на осигурителния праг ще удари на 100% ИТ сектора у нас".

    Как оценявате развитието на ИТ сектора у нас? Какъв е потенциалът и какви са основните предизвикателства?
    Противоречиво, защото има много голям потенциал и също така доста сериозни ограничения пред този растеж. Отговорните фактори осъзнаха, че съществува потенциал и по някакъв начин се опитват да разрешат проблемите чрез серия от мерки за увеличаване на пула ИТ талант в страната. Същевременно те правят неща, които за мен са глупост. Пример за това е промяната в данъчното законодателство и вдигането на осигурителния праг. С цялото разбиране за популистката идея зад това – че по-богатите трябва да плащат повече, стои и друг момент: ако погледнем, кои ще плащат повече, покрай няколкостотинте мениджъри с високи заплати в другите браншове, то ИТ секторът, известен с по-високите заплати, ще бъде ударен на 100%. Защото практически няма компания, в която много голяма част от служителите на нормални изпълнителски роли да не получават такива заплати. Това влошава атрактивността на сектора на глобалния пазар и няма да е много далече времето, когато ще видим, че привлекателността на българските софтуерни компании е намаляла.

    Много експерти са на мнение, че един от основните проблеми в ИТ сектора у нас е малкият брой продуктови компании. Съгласен ли сте и на какво се дължи това според Вас?
    Категорично не съм съгласен по няколко причини. На първо място, не одобрявам това деление на компании за услуги или аутсорсинг фирми и продуктови компании. Това е твърде остаряла концепция. В момента всичко е “as a service”. Съвсем легитимен термин стана “service as a service”. Според мен по-важно е дали фокусът е върху предоставяне на продукт “as a service” или услуга, или се опитваме да правим неща на килограм. България трябва да се позиционира в сегмента на високата добавена стойност.

    Колко далеч сме от това в момента?
    Няколко компании го правят и в момента. Интересното е, че стартъпите са доста ориентирани към подобен род неща. Но съществуват и видими играчи на пазара, които работят по схемата rent-a-coder. Тези компании имаха съответните затруднения и ще продължават да ги имат, защото този модел започва да загива. Той няма как да издържи на конкуренцията на Азия. Обратно, когато се фокусираш върху специфични софтуерни решения с висока добавена стойност, тогава имаш всички възможности да инвестираш и развиваш хората и да постигаш добри бизнес резултати. Така че спорът не е между продукт и услуга, а между това дали се опитваме да продаваме краставици на килограм, или се опитваме да развиваме екологично земеделие.

    Какви умения и квалификации трябва да придобият младите хора, за да са успешни във все по-автоматизиращия се свят?
    Това, което най-много им трябва според мен е гъвкавост и възможност да се адаптират. Да развият аналитичните умения, които да им позволят да се адаптират към промяната на средата. Нещо, което е абсолютно сигурно, е, че средата ще продължи да се променя и то все по-бързо.

    Според Вас от каква възраст трябва да се започне да се изучава програмиране?
    Практиката показва, че съществуват методи за преподаване на концепции, свързани с програмно управление, които са успешни още при много малки деца, било то в последни години на детска градина, или пък в първите учебни класове. Мога категорично да кажа, че след 4-5 клас вече е късно.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 20 минути
    Богданов: ЕК одобри проект за единен инвестиционен портал
    Целта е да се обедини цялата административна дейност около обслужването на потенциалните инвеститори у нас
    преди 23 минути
    БНБ: Има риск от нарастване на необслужваните кредити
    Очаква се затягането на условията в еврозоната да се пренесе върху лихвените проценти в страната
    преди 1 час
    TSMC планира да увеличи работната си сила до 100 000 души
    Най-големият производител на чипове наема с огромни темпове
    преди 17 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 17 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България