PROGRAMISTA, който подаде ръка на българската образователна система

В ИТ сектора у нас има много повече работа, отколкото възможност да се поеме. Това коментира пред Economy.bg Димитър Манчев, изпълнителен директор на пловдивската ИТ компания PROGRAMISTA. В опит да привлече повече хора към отрасъла, през есента на 2016 дружеството стартира бакалавърска специалност „Софтуерно инженерство“ във Великотърновския университет „Св.Св.Кирил и Методий“. Програмата е разработена в партньорство между научните екипи на Университета и PROGRAMISTA. Защо компанията за разлика от своите конкуренти реши да се довери на българската образователна система в подготовката на качествени кадри и какви са резултатите от иновативния проект – вижте какво сподели пред Economy.bg Димитър Манчев.
PROGRAMISTA е създадена в Пловдив преди около пет години, разполага с осем офиса в седем града и е работодател на около 300 служители.

Г-н Манчев,  PROGRAMISTA ще отпразнува пета годишнина скоро. Каква е равносметката за този период?
Щастливи сме, че от 5 човека, които стартираха компанията, за по-малко от 5 години вече сме близо 300. Навлязохме силно на българския аутсорсинг пазар. Имаме завоювани позиции, печелим нови клиенти. Особено горди сме, че оставяме своя отпечатък и върху стремежа на цялата екосистема да промени висшето образование в България, защото от първия ден на създаването ни инвестираме в обучения, курсове, стажантски програми, а от преди 2 години вече и във висшето образование на страната.

Данни на НСИ показват, че едва под 5% от фирмите у нас оцеляват повече от 5 години. Кой е факторът за успех при вас?
Заложили сме на основния актив в този отрасъл и това са хората. От създаването си компанията наема много компетентни, интелигентни и мотивирани млади хора.

Колко офиса имате и в кои локации? Планирате ли откриване на нови?
Компанията започва своята дейност в Пловдив. Там имаме два офиса и съответно най-много служители. В София е централата. Имаме оперативни офиси във Велико Търново, във Варна, в Благоевград и в Свищов. Освен това имаме и оперативна компания в Ниш, Сърбия. Амбицията ни е да присъстваме в още български градове, а стратегията е да създаваме офиси там, където има висши училища и млади хора, които биха започнали работа в нашата компания. Насочили сме се към регионални центрове като Бургас и Русе, където вече имаме контакти на ниво администрация и висши учебни заведения. Очаквам това да се случи следващата година, защото компанията в момента е в период на дефиниране на по-нататъшната стратегия. По отношение на чужбина естествен е стремежът ни да разширим присъствието си в Ниш, защото чисто географски той е близо до София, има много добър университет и има доста подготвени кадри.

Казахте, че имате близо 300 служители. Планирате ли разрастване на екипа?
Ние постоянно добавяме нови хора към компанията. Логично е това да стане в нашите регионални центрове – в Пловдив, във Велико Търново, в Благоевград. Залагаме и на нашите стажантски програми в София. Надяваме се, че млади хора ще започнат и в столицата, където пазарът на труда е много динамичен и конкурентен. Като бройка още нямаме изготвен бюджет за следващата година и не знам. Това е функция на навлизането на продуктовия пазар. Бихме искали да сме една от водещите ИТ компании, които се занимават с високотехнологични консултантски услуги.

Пазарът на труда у нас е доста конкурентен. Как привличате точния талант?
Ние работим активно с университетите, с факултетите по математика и информатика. Така е стартирала компанията ни в Пловдив. В момента имаме около 12 действащи преподаватели, които работят при нас, но преподават в университетите. Така се роди идеята да набираме най-добрите студенти в нашата стажантска програма. В Пловдив и Велико Търново тази програма вече е с традиции при наемането на млади кадри. Затова решихме да си партнираме с Великотърновския университет и да създадем първия частно-публичен проект в тази сфера и да започнем с обучението на кадри в новата специалност „Софтуерно инженерство“. Разчитаме също и на този източник. Първата година броят на хората беше 30, втората – 55. Очакваме тази година да има още по-голям интерес и да надхвърлим 100. Най-добрите студенти винаги са добре дошли да се присъединят към нашата стажантска програма.

Защо решихте да обърнете модела? Повечето ИТ компании създават свои академии, за да подготвят кадрите си сами. Вие защо предпочетохте да си сътрудничите с университетите?
Това са два различни подхода. Ние също имаме вътрешнофирмени обучения и инициативи, които се доближават до това, което правят съответните академии на другите компании. Не сме се отказали от тази идея. Но все пак виждаме и предимствата на българското висше образование, защото всички наши служители са минали оттам. Решихме да фокусираме усилията си, като помогнем на студентите да учат най-новите технологии, с които в момента работят нашите колеги по световни проекти. По този начин ние се опитваме да подобрим българското висше образование.

През 2016 стартирахте специалност "Софтуерно инженерство" във Великотърновския университет. Какви са резултатите за тези две години? Има ли интерес?
Има интерес. Започнахме с 30 души през 2016, миналата година те вече бяха 55.

Ангажирани ли са студентите да работят при вас?
Макар и рано, след първата година ние направихме стажантска програма и почти половината студенти минаха през първия курс. Не е достатъчно, но сега предстои да започне втората година от стажантската програма във Велико Търново, където хората ще имат доста повече придобити умения и очакваме по-голям успех. Следващата година вече е годината, която е решаваща. Тогава се очаква някои от колегите да започнат работа при нас. Разбира се, участието в стажантската програма е напълно доброволно. Дори и да започнат работа при конкурентни компании, това е ок.

За вас това обаче е инвестиция?
За нас това е инвестиция, но ние винаги ще наемаме хора оттам. Това е красотата на този пазар, има доста повече работа, отколкото свободни ресурси. Ще се радваме, ако и други компании направят същото – собствени специалности, собствени академии, така че броят на работещите в този сектор да се увеличи. Това би било добре и за икономиката на държавата.

Как студентите приемат този модел?
Това беше както нововъведение, така и доста успешен маркетинг ход. Ние подходихме така – докато в София и в Южна България работим активно с университетите, забелязахме, че в Северна България и във Великотърновският университет – най-големият в региона, много малко от завършващите математически гимназии се насочват към факултет „Математика и информатика“. Голяма част, естествено, се насочват към столицата или към други специалности като финанси, икономика и право, където според статистиката няма толкова принадена стойност.
С промяната в методологията на тази специалност – започва се с наши преподаватели, които водят занятията, а преподаватели от Университета водят лекциите, се дава шанс на младите хора да работят по супер нови технологии.

Върху какъв тип проекти и за кои сектори работят вашите служители? Кои са вашите клиенти?
Макар че компанията ни е на по-малко от 5 години, за този период ние придобихме други две фирми, които са на пазара от доста по-дълго време. Те имат много различни проекти в областта на аутсорсинга. Ние работим основно в Big Data, Network Monitoring, Artificial Intelligence, с финтех и блокчейн технологиите. Подпомагаме големи софтуерни компании, т.е. наши екипи работят по създаването на аналитични системи, ERP системи за управление на бизнеса. Така че обемът на работа е доста голям. Работим и по мобилни приложения, където има все по-голям интерес от западни партньори. Клиентите са големи западни и американски корпорации, но няма как да споделя имена. Това е една част – т.нар. enterprise vertical. От друга страна, подпомагаме стартъп компании, получили достатъчно финансиране и които имат интересни проекти.

С толкова широко портфолио от какъв тип специалисти имате нужда?
Един софтуерен специалист трябва да е full stack, т.е. да разбира от няколко основни технологии. За да се случи това, те трябва да имат добра теоретична подготовка, да са учили и да са работили. Затова отделяме толкова внимание на подготовката на добри кадри във висшето образование. Любопитство и познание в различни технологии са това, което търсим.

Миналата година бяхте обявени за софтуерна компания на годината. Как се развива секторът у нас? Какъв е потенциалът и какви са предизвикателствата?
Секторът се развива много динамично. Това е най-бързо растящата индустрия в българската икономика, с най-много добавена стойност и с най-голяма тежест в БВП. Това е хубавата страна. Предизвикателствата са много сериозни. Като съотношение на заетите в ИТ към броя на всички заети страната изостава и е на едно от последните места в Европа, т.е. има потенциал в хората в активна възраст, които се занимават с нещо друго и които биха могли да се преквалифицират. Това е нещото, което ние се стремим да правим чрез нашите образователни инициативи, програмата по софтуерно инженерство, т.е. правим усилие да въвлечем много повече хора, които да се насочат към отрасъла, защото наистина има много повече работа, отколкото възможност да се поеме.
Хубавото е, че все повече се налагаме на аутсорсинг пазара като дестинация, която предлага по-качествени услуги от страните от Азиатско-тихоокеанския регион, като Индия, Китай, Филипините и т.н.

В сезона на баловете сме. Какво бихте посъветвали младите хора, които тепърва се ориентират накъде да поемат?
Естествено, бих искал все повече млади хора да станат програмисти, защото в епохата на технологиите това би било едно естествено занимание за човек, който би искал да продължи да се развива. Във всички сфери на икономиката, без значение дали са в ИТ сектора, или не, настъпва определен етап на дигитализация. Искаме или не, дори да се занимаваме с недвижими имоти, с индустрия или финанси, дигитализацията предстои навсякъде.

Какви умения и квалификации трябва да придобият хората, за да са успешни във все по-автоматизиращия се свят?
Много е важно човек да възпитава от малък логическото си мислене, любопитството си. Много важни са и чуждите езици. Разбира се, системно мислене.

Според Вас от каква възраст трябва да се започне да се изучава програмиране?
Ако едно дете започне неусетно да се занимава с програмиране, това би го обогатило още повече и в по-късните етапи на живота му. Трябва да започне като игра, ненасилствено. И оттам насетне не само университетите, но ние сме се насочили и към някои средни училища. Има училища, които започват и от основното образование да обръщат внимание на програмирането. Това е естествен процес. Важното е да бъдем подготвени.