Българинът, открил планета с две слънца: Въпрос на време е да открием извънземен живот

Името на българина Веселин Костов обиколи през юни водещи световни медии като CNN, Guardian и Washington Post като откривател на планета с две слънца. Българският астроном е ръководител на екип в НАСА, който анализира данните от мисията „Кеплер”, търсеща земеподобни планети. Наскоро той и екипът му откриват най-голямата планета извън Слънчевата система, която обикаля около две звезди. През 2012 Костов е част от екип, който открива четиризвездната планетарна система KIC 4862625.

Economy.bg се свърза с Веселин Костов по Skype, за да разбере какво е значението на направеното от екипа му откритие, както и има ли шанс да се натъкнем скоро на извънземен живот.

Веселин, как стана така, че момче от София успя да открие планета, обикаляща около две звезди? Какъв път извървя, за да стигнеш до НАСА?
Аз не съм единственият откривател. В съвременната астрономия подобен тип открития се правят от огромен екип от хора от цял свят. Не е като преди, когато човек от двора си, въоръжен с един телескоп, гледа към звездите и прави големи открития.

Но все пак ти си ръководител на екипа?
Да, така е.

Как се стигна до това откритие?
Още от малък исках да се занимавам с физика и астрономия. Завърших Софийската математическа гимназия, после станах бакалавър по астрономия в Софийския университет. След това дойдох в Америка. В Оклахома карах магистратура по астрономия. Оттам се преместих в Колумбийския университет, където изкарах магистратура по геофизика, след което завърших докторантура по астрономия и астрофизика в Балтимор, в Университета "Джонс Хопкинс", след което правих постдокторантура в Торонто и сега правя втора в НАСА.

Какво провокира интереса ти към астрономията?
Чичо ми много ми говореше за астрономия и космология, даваше ми книги.

Какво беше усещането, когато открихте тази планета?
Бях суперентусиазиран. Но откритието отне доста дълго време, така че не беше изненада. Отдавна знаехме, че това най-вероятно е планета, но отнема време, за да го потвърдим. Но като всяко откритие, в началото винаги е много интересно.

Много хора се питат, защо е нужно да се харчат милиарди в космически проучвания и търсене на извънземен живот, когато на Земята има толкова нуждаещи се хора. Как би отговорил на тези хора?
В защита на науката бих казал, че средства за наука не се дават от днес или от вчера. Наука се прави от хиляди години.

Но знаем, че конкретно в тези проучвания се хвърлят милиарди, без ясна идея дали инвестицията ще има възвръщаемост в краткосрочен план?
Астрономическите открития винаги са намирали приложение в течение на времето. Например адаптивната оптика, която се използва от сателити и за земни проучвания, е развита благодарение на астрономията. Всяко откритие в астрономията допринася за по-добро разбиране на Вселената – за формирането и за бъдещето на Вселената.

Какво е значението на откритата от вас планета с две слънца за средностатистическия българин или американец?
Значение от днес за утре няма, но то спомага за по-доброто и разбиране за образуването на планети във Вселената. Защото преди 1995 единствените планети, които бяха известни на човечеството, бяха планетите от Слънчевата система. Постепенно благодарение на астрономията става ясно, че Вселената е много по-голяма от Слънчевата система. Дотогава всички заключения, които можехме да направим за формирането, еволюцията и бъдещето на планетни системи като нашата Слънчева система, бяха базирани единствено на данните за Слънчевата система.
Ще ви дам пример, за да илюстрирам значението на развитието на астрономията през последните 20 години. Представете си, че се прибирате късно нощем вкъщи, навсякъде е тъмно и на вратата осъзнавате, че сте си изгубили ключовете някъде по пътя. Улична лампа свети само пред вратата и първото логично място, на което ви хрумва да започнете да търсите, е именно там, защото само там е светло. Макар да няма гаранция, че точно там са ви паднали ключовете. Такава беше ситуацията с въпроса за формирането на планети преди 1995, когато можехме да търсим отговори само в Слънчевата система. Благодарение на огромните усилия на астрономите, които се занимават с екзопланети, вече знаем, че всяка звезда има поне по една планета. С други думи, можем да отговаряме на въпросите „как и откъде сме произлезли” на база на много по-голямо количество данни. Т.е. няма да си търсим ключовете само пред входната врата, където има една-единствена лампа, а тъй като вече има доста лампи, можем да продължим търсенето по улицата.
Разбира се, това няма значение от днес за утре. Но не са имали значение от днес за утре и откритията на Галилео, на Кеплер, на Коперник. Постепенно разбираме, че Вселената е много по-голяма, отколкото сме си представяли. Откритията разкриват значимостта си в дългосрочен план.

Как виждаш тогава следващите 20 години на развитие на астрономията? Колко далеч можем да осветим улицата?
Може би първо трябва да кажа за следващите 5 години, когато НАСА ще започне нова мисия, свързана с извеждането в Космоса на нов телескоп, чиято цел е да се намерят най-близките до нас екзопланети. Това е важно, защото колкото по-близка е една планетна система до слънцето, толкова по-лесна е нейната характеризация. За сравнение, планетите, открити от мисията „Кеплер”, са много далеч от Земята и тяхната характеризация е доста трудна. Това, което можем да разберем за тях, е само колко са големи и колко са масивни, а в много редки случаи може да се каже дали имат атмосфера. Целта на новата мисия на НАСА, която ще излети следващата година, е да намери тези планети, които ще могат да бъдат характеризирани много по-детайлно, например да се разбере какъв е химичният състав на тяхната атмосфера. Това е първата стъпка към решаване на въпроса дали има живот извън слънчевата система, подобен на земния. Ако в атмосферата се измери присъствието на елементи като метан или озон, това ще индикация, че е възможно там да съществува живот, подобен на Земята. Не говоря за хора, а за бактерии или растения.

Преди дни астрономи откриха планета с три слънца. Планети с колко най-много слънца могат да бъдат открити според теб?
Една от планетите, която открихме преди две години с моя екип, има 4 слънца. Засега мисля, че това е най-големият брой открити слънца. Но броят слънца в звездни системи може да бъде по-голям. Може да има звездни системи с 5, 6, 7 и повече слънца.

Коя е планетата, на която има най-голям шанс за живот?
Марс, според това, което съм чел. Като тук отново става дума за бактерии. Също спътникът Европа на Юпитер. Има шанс да има живот извън Земята в нашата Слънчева система.

Би ли участвал в мисия до Марс?
Не, защото няма какво да правя там. Това, което мога да направя аз, може да го свърши доста по-лесно и по-евтино и един робот. Какво би правил човек на Марс? Ще живееш в един затворен купол. Физически ограничен си през цялото време. Това е един много ограничен живот, на който никое човешко същество не е било подлагано.

Според теб кой вариант е по-добър – да търсим или да избягваме контакт с извънземен живот?
Оптимист съм по тази тема. Предпазливо предлагам да търсим.

Какъв е шансът да открием такъв живот, ако търсим предпазливо?
Шансът е въпрос на време. Шансът е от 0 до 1. Може днес да се получи сигнал или да е получен, но да чака обработка.

Ще стане ли достъпна подобна информация за широката общественост, ако има такъв сигнал?
Оптимистично настроен съм и вярвам в откритостта и откровеността на хората, които се занимават с тези неща. Това нещо ще е толкова голямо, че няма как някой да си позволи да го скрие.