„Булпрос”: Продължаваме с придобиванията, откриването на нови офиси в чужбина и разкриването на работни места

„Булпрос” e компания, създадена през 2010, която предоставя услуги в областта на ИТ аутсорсинга и разработването на софтуер. Проучване на Deloitte нареди „Булпрос” сред 20-те най-бързорастящи компании в Централна и Източна Европа и като №1 в България. Дружеството има девет офиса в България, Германия, Полша, Румъния и САЩ и дава работа на 500 души.
Ръстът в приходите на фирмата през 2015 спрямо 2014 е 93%, като около 70% от приходите са генерирани от сделки с германски компании. През втората половина на 2015 „Булпрос” придоби дялово участие в две компании – германската innotec Marketing и българската InteQrity. В края на миналата година „Булпрос” привлече нови инвеститори – фонда BlackPeak Capital и германски банкер, които общо инвестираха 2 млн. евро.
Ивайло Славов има повече от 20 години международен опит в областта на информационните технологии, финансовите услуги, IT-аутсорсинга, аутсорсинга на бизнес процеси и човешки ресурси. Той е съосновател и главен изпълнителен директор на „Булпрос”. Преди това той заема различни ръководни постове в Microsoft, Adecco, SEB, Unisys и Comparex (PC Ware).
Има магистърска степен по Международна бизнес администрация и бакалавърска степен по Международни отношения от Университета за национално и световно стопанство. Освен това е и дипломиран икономист от университета „Гьоте” във Франкурт на Майн.

Г-н Славов, обяснете най-общо с какво се занимава „Булпрос”?
„Булпрос” е технологична компания, която се занимава с предоставянето на услуги и продукти на клиенти от цял свят. Имаме специализация в няколко технологии. Предлагаме услуги в целия цикъл на развитието на едно ИТ решение или система. Това значава, че създаваме, доставяме и предлагаме поддръжка за това решение.

Защо решихте да се ориентирате от чисто аутсорсинг към продуктова компания?
Нашата цел от самото начало не е била да бъдем чисто аутсорсинг компания. Аутсорсингът беше добро средство за набиране на скорост в началото, за спечелване на първи поръчки. С течение на времето един от начините за използване на натрупаната добавена стойност беше чрез създаването на собствени продукти.

Става ли неконкурентна аутсорсинг индустрията ни? Скорошна класация на AT Kearney, показа, че губим атрактивност като аутсорсинг дестинация.
Не мисля, че България става по-малко конкурентна аутсорсинг дестинация. Другите страни напредват благодарение на съвместната работа между държавата и компаниите, които развиват тази индустрия. Това е една от основните причини според мен да отпаднем с три места

Имате впечатляващ ръст на приходите от почти 100% през 2015 спрямо 2014. Как се генерира такъв ръст? Кои са факторите, способствали за него?
Имахме същия ръст през последните пет години. Този ръст е планиран, т.е. поставяме си цели и правим стратегии, как да го постигнем. Имаме идеи на кои пазари искаме да присъстваме, с какво портфолио искаме да се представим, инвестираме в разширяването на портфолиото, инвестираме в нови продукти. Другият фактор е, че растем сериозно и в персонал.

Кой от продуктите или услугите ви има най-голям принос за постигането на този ръст?
Не бих отличил някой конкретен продукт. Хубавото е, че растем във всички области, в които работим. Растем по различен начин и с различна скорост на различните пазари. Понеже бяхме много силно фокусирани върху германския пазар в началото, за нас беше стратегическо важно да излезем на други пазари. Защото при евентуална криза на един или друг пазар е добре да имаме алтернативи. На пазара на ЦИЕ и на американския пазар започваме да ставаме все по-успешни и това е една от причините за този ръст.

До кога очаквате да продължи този ръст?
Растежът с подобни темпове става толкова по-сложен, колкото по-голяма става компанията. Затова през последната година решихме да привлечем допълнителен капитал чрез инвеститори в компанията. Този капитал ще ни позволи да постигнем подобен ръст и през следващите години.

Имате ли планове за излизане на борсата у нас? Вече имаме успешен пример с IPO-то на „Сирма Груп”.
Това е една от алтернативите за развитие на компанията. Не мога да кажа, че на 100% планираме излизане на борсата, защото възможностите за по-нататъшно развитие са различни. Друга възможност е избор на по-голям стратегически инвеститор. Следим внимателно какво става със „Сирма Груп” и дали има почва в България за излизане на борсата. Защото не е много типично за технологични компании да излизат на българската борса. Няма и много такива примери. „Сирма” е по-скоро изключение. Със сигурност е алтернатива, но в кой момент и как, времето ще покаже.

Чужда борса представлява ли интерес за вас?
За нас по-интересни са, разбира се, Нюйоркската и Франкфуртската борса, но засега сме още твърде малки, за да мечтаем да бъдем листнати там. Ако продължим да се развиваме с добри темпове, защо не.

Имате офиси в Германия и САЩ. Как успяхте да пробиете на тези пазари? Това е изключително рядко явление за българска компания.
Преди да се върна в България преди 8 години, живях 18 години в Германия. По-добре знаех как се работи на германския пазар, отколкото на българския. Използваме опита – моя и на колегите ми, който сме натрупали на тези пазари, за да можем да се наложим там. Защото оттам идват по-големите поръчки и по-интересните сделки.

Какви са предизвикателствата на тези пазари?
Те са доста по-конкурентни. Там има поне няколко компании, които са почти толкова добри, колкото теб. И ти трябва да намериш начин – дали чрез обслужването на клиенти, дали чрез продукта, който предлагаш, да реализираш това, за което си избран.
Второто предизвикателство за Германия е немският език. За нас е много важно в компанията да назначаваме хора с много добър немски език. Често прибягваме до назначаване на наши сънародници, които живеят в Германия от известно време. Там инвестициите в създаването на офиси са по-високи, отколкото в България, но и резултатите са по-интересни. Когато познаваш пазара, на който работиш, знаеш и какво можеш да си позволиш.

На кой пазар отчитате най-голям ръст?
За нас през последната година най-голям ръст генерира американският пазар, но причината за това е, че базата беше много ниска. Растем на всички пазари, като имаме най-много да растем на американския, защото сме най-назад спрямо останалите два региона, в които сме активни – ЦИЕ и Германия. За приходите ни все още най-важният пазар за нас е германският. Това е основният ни пазар, от който стартирахме. 

Планирате ли излизане на нови пазари и разрастване в България?
Планираме разрастване в две посоки. Едната е разрастване на центровете за доставка. В момента имаме офиси във Варшава, в Пловдив, в София, разширяваме офиса във Варна, предстои разширяване и в Букурещ. Планираме да разширим броя на офисите за доставка, защото намирането на достатъчно квалифицирани кадри е трудно и затова се опитваме да диверсифицираме риска.
От друга страна, планираме разрастване на пазарите по естествен път, защото присъствайки на германския пазар, вече имаме клиенти в региона на БеНеЛюкс и това би бил следващият пазар, който да развием. Търсим възможности за откриване на офиси там. От България обслужваме пазари като Великобритания и Израел, където също мислим да разкрием офиси през следващите години.

Придобихте дялове в една немска и една българска компания в края на миналата година. Какво е мястото на тези сделки в стратегията ви за развитие?
Това бяха две различни придобивки. Едната беше компанията InteQrity, от която придобихме мажоритарен дял. Тази компания е добра за нашето портфолио, защото се занимава с решения, свързани с Oracle, а ние бяхме силни в Microsoft, Cisco, IBM. Липсваше ни компетенцията, която те предлагат. Така разширихме портфолиото си. С другата компания – innotec, работим от 5 години. За нас от стратегическа гледна точка беше много важно да засилим партньорството си чрез придобиване на дял в тази компания.

Планирате ли нови придобивания тази година?
Не сме приключили с придобиванията. Разглеждаме някои цели.

Български или чужди компании са в полезрението ви?
И двете. Защото българските са по-скоро за разширяване на спектъра на доставките, а чуждите са по-скоро за достъп до пазари и до клиенти. Имахме голям късмет с привличането на инвеститор като BlackPeak миналата година, защото те са доста опитни в сливанията и придобиванията. По тази начин една липсваща при нас компетенция беше допълнена от тях. Използваме ги много активно, за да ни помагат в подготовката, анализа и оценяването на различни компании.

Имате 500 служители. Планирате ли да разширите екипа си?
Иначе няма как да постигнем целите си.

Колко работни места ще разкриете?
Няма да бъдат малко. Ще бъде със сигурност трицифрено число в рамките на годината.

Какъв ще е профилът на търсените от вас кандидати?
Хора с техническо образование или с опит в управлението на проекти. Освен това млади хора, които сега завършват. Те ще бъдат обучени, за да могат да поемат по пътя на по-опитните ни служители.

Как се справяте с предизвикателството да намерите достатъчно квалифицирани специалисти у нас?
Не е лесно. Организираме много събития, дни на отворени врати, стажантски програми, менторски програми.

Как т.нар. „сини карти” могат да решат проблема с недостига на кадри?
Чакаме решението на Министерство на труда. Те трябва да обявят професиите, за които отпада пазарния тест. Ако успеем да съкратим времето за издаване на „синя карта” за хора, които биха дошли да живеят в България, то това ще допринесе за решаването на този проблем. При правилното адресиране на точните специалисти, които биха дошли в България, бихме могли да привлечем изключително много качествени кадри в България. Това би помогнало на индустрията, която се развива стремглаво, но тя зависи много от кадрите. Шансът да върнеш българи, които са в чужбина, да дойдат да работят тук, и да привлечеш квалифицирани кадри от страни като Македония, Сърбия, Украйна, Беларус, Русия, е горе-долу един и същ.

Как са решени тези проблеми на чуждите пазари, на които присъствате?
В Германия проблемът е решен доста отдавна. Там имат „зелена карта”, а издаването й отнема по-малко от два месеца. Целият процес на даване на разрешение за работа за пет години на хора от страни извън ЕС отнема по-малко от два месеца. В Полша няма нито „синя”, нито „зелена карта”, но има облекчен режим за издаване на визи на хора от Украйна, Казахстан и т.н. В нашия офис там имаме хора, които работят точно по този облекчен режим. За по-малко от месец и половина получават разрешение за работа и пребиваване.

Как оценявате потенциала на българския ИТ пазар?
Индустрията може да се удвои, утрои и учетвори. За мен е много положително това, което се случи с Launchub и Eleven през последните години. Защото е много важно да се развие предприемаческата жилка у българи, които искат да реализират идеите си. Един пазар, разчитащ само на аутсорсинг, в дългосрочен план не може да е устойчив. Устойчив е пазар, в който освен  аутсорсинг се развиват и собствени продукти. Така България може да стане конкурентоспособна страна, а българските фирми да станат конкурентоспособни на фирмите от Силициевата долина, от Германия и др. държави.
Следващата фаза на развитие на индустрията според мен ще бъде смесена – няма да бъде само аутсорсинг, а ще бъде комбинирана – между аутсорсинг центровете и българските компании, които са успели с продуктите и услугите си.

Как се създава успешна компания в България? Как ви помогна опитът, който сте натрупали в Германия?
На мен опитът като цяло в корпоративния свят ми помогна страшно много, за да създадем компанията в сегашния й вид. Силата на нашата компания е в екипа. Стартирахме с екип от хора, като всеки имаше своите силни страни – един може да доведе клиент, друг да го обслужи, а трети да го администрира. Стартирането с верния екип беше много важен фактор. Разбира се, важен е и късметът. Друг фактор за успеха е добрият анализ – когато нещо не стане, да видиш с какво да го замениш и какво да промениш. Това до голяма степен научихме от големите организации, в които преди сме работили.