С облекчено наемане на чужди граждани от региона ще ускорим превръщането си в регионален център за развитие на ИКТ индустрията
Каква беше 2014 за софтуерната индустрия, как може да бъде преодолян недостигът на таланти и какви са очакванията за 2015, вижте какво коментира Стамен Кочков, председател на БАСКОМ, пред Economy.bg
Двуцифрени ръстове по всички показатели, четири пъти по-големи от средното за страната възнаграждения, непрекъснато отваряне на нови позиции. Такава беше 2014 за един от най-бързорастящите сектори в България – софтуерната индустрия.
Картината за бъдещето обещава да е още по-оптимистична, ако на пазара има повече подготвени кадри. За състоянието на сектора, възможностите за справяне с недостига на софтуерни специалисти и бъдещите перспективи, вижте какво коментира пред Economy.bg Стамен Кочков, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
Каква беше 2014 за софтуерната индустрия в България?
Г-н Кочков, каква беше 2014 за софтуерната индустрия в България? 2014, както и предходните няколко години, отново беше успешна. Отново показваме двуцифрен ръст. Очакванията са за 2014 той да бъде 15%. За 2013 беше 11%, в предходни години също сме имали двуцифрен ръст, като за последните 10 години ръстът е близо 500%. Индустрията расте и се развива успешно. Също така еволюира от предимно аутсорсинг дестинация опреди 15 години. В момента все повече компании, вкл. и български, предоставят много повече собствени продукти на глобалния пазар. Реално 60% от бизнеса ни е износ, т.е. работим на глобалния пазар, конкуренти сме и просперираме.
Какви са най-големите пречки пред бизнеса и какво може да се направи за преодоляването им? Преди две години направихме проучване между членовете на БАСКОМ, което показа, че ако имахме достатъчно квалифицирани кадри, индустрията би могла да нарасне трикратно. В момента, което води и до основния проблем, е, че пазарът на труда е тотално стагниран. Безработица не само че няма, по-скоро търсенето на хора е в пъти повече от това, което пазарът може да предложи. И реално за цялата ИКТ индустрия, не само за софтуерната, това е основна спирачка за развитие.
Как могат да бъдат осигурени повече кадри за индустрията?
Какво може да се направи, за да се осигурят повече кадри? Имаме определени препоръки и съвети, както и действия, които самите ние ще приемем като работодатели. Преди 2 години цялата ИКТ индустрия излезе с общи изисквания към образователната система, които са стратегически и визират период от около 10 години напред.
В краткосрочен аспект обаче, това, което би могло да помогне и промени ситуацията, са т.нар. „сини карти“ и облекчаването на наемането на чужди граждани за нашата индустрия. При положение, че безработица реално няма, законите в страната са такива, че те са по-скоро за адресиране на такъв проблем - където има безработица и за такива индустрии, в които безработицата е факт. С облекчено наемане на чужди граждани от региона би могло много по-бързо да станем регионален хъб, който да бъде регионален център за развитие на ИКТ индустрията. В момента сме такъв, но по-скоро насила и сме леко ограничени. Румъния например е на същото ниво, но ако имахме тази свобода, в краткосрочен аспект бихме могли да привлечем кадри от чужбина и това не би породило социално напрежение, както в други индустрии, където има безработица.
Спокойно би могло да се направи и програма за преквалификация на мотивирани хора. В момента има такива успешни примери. Голяма група от фирми сами си организират Академии, има индикации и за фокусирани върху това предприемачи. Тази ниша така или иначе се запълва и нищо не пречи тя да е организирана. Не пречи да се остави и на свободния пазар, но по-добре е държавата да подпомогне процеса, защото той ще помогне на цялото общество. Има достатъчно добри примери за хора, които успешно се преквалифицират и стават наши специалисти.
Колко време средно отнема преквалификацията на един такъв специалист? Зависи от търсеното ниво на изхода, мотивацията на човека и предварителната му подготовка. На някои са достатъчни и 5 месеца, но те са единици и са много мотивирани. В масовия случай отнема година и половина-две. Обикновено един курс за преквалификация се завършва от един на десетима, но и това не е малко.
Ще се облекчат ли процедурите за наемане на граждани от страни извън ЕС?
Водили ли сте разговори с държавни институции за промяна и облекчаване на процедурите за наемане на граждани от страни извън ЕС? По опит процедурата отнема около половин година до 9 месеца, а след като вече сме назначили съответния човек, следват и други проблеми. Да, водили сме такива разговори. Общо взето, има добра воля от отсрещната страна, че такива мерки за съкращаване на времетраенето и документалната тежест на тези процедури биха били взети. Предстои да постигнем формализирано споразумение и да има такава оптимизация. Надяваме се това да се случи възможно най-скоро. Ще искаме срещи със съответните министерства, ресорни организации и комисии в парламента. Както казах, има добра воля и изглежда, че въпросът ще бъде решен положително. Това, което би ни свършило работа, е примерно за 4 седмици да можем да назначим човек от чужбина или поне да получим ясен отговор „да“ – „не“. Самият процес трябва да се редуцира като тежест и документи. Разбираме усложнената международна ситуация, но това не би трябвало да е проблем. Както е ситуацията в Украйна - в момента от там нахлуват фирми на местния пазар. Това е добре, защото води до едно здравословно напрежение, нарастване на индустрията и на натиска към институциите да обърнат внимание на индустриите с висока добавена стойност, каквато е софтуерната.
Колко хора работят в сектора?
Колко хора работят в сектора и какъв е делът им спрямо общия брой работещи? Как техният брой се промени през годините и какви са очакванията за бъдеще? По данни на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на БАСКОМ, в момента са около 17 хиляди, а по неофициални данни – 20 хиляди. Спрямо общия брой работещи не са много, но трябва да се вземат предвид съвсем други фактори. За миналата година сме платили 205 млн. данъци, което е съпоставимо с други индустрии. Например с шивашката, където работят от порядъка на няколкостотин хиляди души. Бих казал, че сме на същото ниво. Тенденцията е работещите в сектора е да нарастват, стига да ги има. За 10-те години, за които правим изследването, над 300% е ръстът на работещите в сектора. Ако имаше достатъчно кадри, ръстът щеше да е много по-голям и съответно и заетите в индустрията.
От какви софтуерни специалисти има нужда България и какви са възнагражденията в сектора?
От какви софтуерни специалисти има нужда България в момента? Какви умения е добре да развиват младите хора, за да имат успешна кариера в индустрията? Секторът е динамичен. Помага, когато човек има опит в съответната специфична технология, за която в момента има търсене – дали ще е от по-модерните, като mobile cloud, или ще е нещо по-остаряло, като Java, C++ или Android, iOS... Конкретната технология обаче е на второ място, тъй като технологиите в софтуерната индустрия доста бързо се развиват и се сменят. На нас ни трябват хора, които са готови да се учат и да се развиват през целия си живот. Това представлява индустрията – постоянно развитие и промяна.
Колко е средното възнаграждение в сектора? Това, което излезе като резултати за 2014, беше от порядъка на 3 500 лева. Това са бруто разходи за възнаграждение, т.е. включително бонуси и заплата.
С каква заплата стартира човек с малък опит, колко получават специалисти с между 3 и 5 години опит и такива с над 10 години опит? Опитвали сме се да правим такова изследване, но е доста трудно, тъй като зависи от твърде много фактори. Но да кажем първоначално, без да е статистически подкрепено и на база на моето усещане на пазара, можем да говорим за над 1 500 лева брутна заплата. Според ситуацията може и да е по-ниска или по-висока. Толкова горе долу взема първоначално стартиращ човек в индустрията с около година опит. Възнаграждението на стажантите, които са доста често срещана практика и един от основните начини фирмите да запълват работните си места, е по-ниско. При тези хора очакването е, че тепърва ще се учат и натрупват опит. Но включително и при тях, възнаграждението със сигурност е над минималната работна заплата, и може би в пъти. Заплатите на специалистите с над 10 години опит са съизмерими със заплатите в Централна и Западна Европа.
Какъв е интересът на младите хора към ИТ специалностите?
Какъв е интересът на младите хора към изучаване на такива специалности? За съжаление интересът намалява. Един от начините за стимулация, които биха могли да се случат в краткосрочен план, е промяна на училищната програма. В момента има един предмет „Информатика“, който колкото и да е добър, не е това, от което индустрията има нужда. На нас много повече ни трябват мислещи хора във всякакъв един аспект – творчески, системен, технологичен, дизайн. Т.е. този предмет би могъл да се смени. Ние бихме могли да помогнем и в момента го правим. Изпращаме колеги с опит и добри презентационни умения, които вдъхновяват децата да учат. Ако имаме постоянен достъп до тези часове, бихме могли да вдъхновяваме децата и да им показваме какво представлява професията. Нашите колеги биха могли да създадат в децата една положителна нагласа за математика, програмиране и т.н. Да разберат, че това не се неща, за които трябва да си гений и да имаш някакви специални способности, а неща, които се учат и е въпрос на мотивация. Нашата цел е да създадем една кръгла маса - Национален съвет по образованието, на която да седнат всички заинтересовани страни – бизнес, държавни институции, образователни институции и граждански организации. Защото в крайна сметка по-доброто образование, което генерира по-качествени и по-добре подготвени за реалността хора, би довело до създаване на икономика с висока добавена стойност, накъдето би трябвало да се запътим.
Какъв е приносът на софтуерната индустрия за икономиката?
Какъв е приносът на софтуерната индустрия за икономиката? По принцип голям и би могъл да бъде още по-голям. Почти нито една индустрия не може без софтуер. Или поне ако иска да е на по-високо ниво и да се развива, не може без софтуер. Софтуерът е навсякъде – в телефоните, колите, хладилниците, печките, пералните... Реално погледната добавената стойност от софтуерната индустрия е видима навсякъде. От тази гледна точка в по-широк аспект, ако софтуерната индустрия се развива, тя подпомага и останалите индустрии. И може да ги направи индустрии с висока добавена стойност – по-ефективни и по-производителни и т.н.
А като дял спрямо БВП? Като дял спрямо БВП за 2014 очакваме да достигне 1.37 млрд. лева, което е около 1.74%. За миналата беше около 1.5%. За 10 години е делът е нараснал три пъти. Сегашният дял от 1.74% е повече от бюджета за национална отбрана. Ако продължава така, след още 10 години делът ще бъде значителен, за да може да се говори, че софтуерната индустрия е структуроопределяща за БВП.
Какви са прогнозите за 2015?
Какви са прогнозите за софтуерния бизнес през 2015? Очакват ли се нови компании? Очакванията на повечето компании са за растеж – между 10 и 25% за 2015. Няма година, в която да не е имало нови компании, и то по няколко. И тази година ще има. Основните направления в индустрията са три: компании, предлагащи услуга (разработването на специфичен софтуер за определен клиент); производство на собствени продукти и отдалечена поддръжка. Очаквам от всичките активност. Българските компании еволюират към предоставяне на собствени продукти. Видяхме какво стана с една от големите български фирми – продадоха се за 250 млн. долара. Това е положително явление и показва къде сме на световния пазар. Освен това самата екосистема на стартъпи и иновации расте и се развива, която е част от общата екосистема на софтуерната индустрия, така че очакваме все повече такива случаи в бъдеще.
Има ли заплаха компании да излязат от България?
Има ли заплаха някои компании да излязат от България заради ограничения пазар тук и завишаването на заплатите, които скоро могат да достигнат нивата в ЕС? Да, факт е, че има завишаване и една от основните причини за това е недостигът на таланти. Не мисля, че ще има оттегляне, защото основното, на което наблягаме и което ценят чуждестранните компании, е добавената стойност. Т.е. те разчитат на качеството на специалистите, които предоставяме, а то все още е високо. И ние наблягаме основно на това съотношение – качеството на услугата и на талантите, които са на пазара. Ние предлагаме качествена експертиза, която покрива целия цикъл на производство – т.е. не само кодери, които основно се свързват с аутсорсинг индустрията, но и анализатори, маркетингови специалисти, дизайнери, програмисти, архитекти... В крайна сметка, като част от ЕС е нормално стандартите да се вдигат с течение да годините. Да разчитаме на ниска цена, не е устойчиво.
България вече е сред държавите в ЕС с най-облекчени правила за задължителен финансов одит – Пламен Донев, член на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България