Как да се справим с токсичен колега?

Д-р Владимир Пожарашки Снимка: Личен архив

Д-р Владимир Пожарашки завършва медицина през 1991 година в София. Специализира образна диагностика и работи в Института за спешна медицинска помощ „Пирогов“ в София. След години се връща към студентката си мечта – психоанализата. Завършва Института за неорайхианска аналитична психотерапия в София и впоследствие разширява уменията си в няколко аналитични телесни психотерапевтични модалности.

В момента практикува телесна психотерапия в София. Член е на Българското неорайхианско психотерапевтично дружество(БНПД) и на Европейската асоциация по телесна психотерапия/EABP/. Автор е на книгата „ОКР. Обсесивно-компулсивно разстройство или драмата да си странен“.

Как бихте описали понятието „токсичен колега“?
За да опишем понятието „токсичен колега“ е нужно да дефинираме първо думата „токсичен“. Най-общо казано, токсичният ефект е вреден ефект. Токсичните агенти, независимо от какъв произход са те – химикали, лъчения, биологични, психични и всякакви други въздействия нарушават нормалния поток на жизнения процес. Така имат увреждащо влияние върху живите обекти и субектите, към които са приложени. Може да увреждат както функцията, така и структурата на живите същества. Процесът на вредно повлияване наричаме „интоксикация“, на български „отравяне“, а агента наричаме „токсин“ – отрова. Това общо понятие обединява голяма част от негативните въздействия върху живота в едно разбиране и популярно ползваме думата „токсично“. Токсичността уврежда и така разболява в посока разрушаване. Така токсичността има негативно въздействие върху живота и живите структури.

Човешкото тяло и психика имат структура, при това говорим за изключително сложна структура с много нива на организация. Те правят възможно съществуването на човешкото същество като много сложно структурирана единна система. Тялото е изградено от макромолекули, свързани функционално в сложни надмолекулни комплекси, образуващи органелите на клетките, а заедно те образуват клетка. Ето пример за две нива на структура в нашите тела. Свързани, клетките образуват тъкани, тъканите, свързани по строго специфичен начин, образуват различните органи, органите, свързани функционално в следващо структурно ниво, образуват системи, а системите, свързани в обща система на взаимодействие, представляват човека. Подобни нива на структурна организация съществуват и в психиката, но в много по-динамичен порядък като някакво крайно ниво е формираната личност. Структурирането е конструктивен и така считаме, позитивен процес на създаване на сложно функциониращи системи. Животът сам по себе си е структура и струрен процес, тоест той е невероятно позитивен сам по себе си, за да съществува. Нужно е да помним винаги това, когато говорим за живота. Дайте си сметка какъв сложен и дълъг процес е структурирането на един човек и като тяло, и като личност и сам по себе си колко позитивен и конструктивен процес е това.

За съжаление, тези нива на сложно структуриране може да бъдат увредени от всякакви токсични агенти от средата, които имат, най-общо казано, негативно влияние. Токсичният колега се явява именно подобен вид човек с негативно влияние върху околните хора, които са вече формирани структури, живеещи с нужното им за поддържане на здраво функциониране ниво на позитивност и конструктивност. Така термините „здраве“, „позитивност“ и „конструктивност“ са винаги свързани в положителния контекст на структуриране в живота, а термините „болест“, „негативност“, „разрушителност“ и „токсичност“ са свързани с негативния му контекст на увреждане на създадените структури. Всяко поведение и отношение на един човек върху друг с негативно въздействие можем да наречем условно „токсично“. Считам списъка на токсични психични въздействия от един човек върху друг за огромен. Също така считам начина, по който ще изживеем живота си, за личен избор и отговорност към себе си и другите. Животът е кратък, с което степента на въпросната отговорност намирам за много важна. За съжаление, у хората все още нивото на осъзнатост е ниско и особено у някои от тях. Така за мен токсичният колега има осъзнато или неосъзнато негативно влияние върху останалите от колектива. Той разболява с негативни поведения, отношения, намерения и настроения средата, а така е възможно да нарани и някои по-чувствителни индивиди.

Какви са най-често срещаните признаци на токсично поведение в работна среда?
Списъкът с видовете „токсично“ поведение е огромен. Колкото и да го допълваме, винаги ще можем да добавим още нещо. Ето някои основни поведения и отношения. Важно е да имаме предвид, че отношенията са нагласи, формирани във времето, и колегите пристигат на работното си място с вече формирани такива. Формирани са в детството и юношеството им в рождените им семейства, формирани са в училищата и университетите, в които са учили, формирани са на предходни работни места. Акцентирам върху отношенията, защото те формират поведенията и взаимоотношенията, на които хората са способни и които ще проявят. Всяко поведение сочи отношение и това е нужно да се изследва, за да разберем човека, с когото общуваме, и най-важното, за да можем да му го посочим в обратната си връзка, ако се налага. Ето пет основни групи токсични поведения, които, ако превърнем във фокус на наблюдение, бихме имали едно добро работно място и работна среда:

- Негативизъм. Това поведение обобщава нагласата на един човек да гледа и подхожда към онова, което прави, към другите и/или себе си по негативен начин. Знаете, че оптимистът и песимистът гледат на чашата наполовина пълна с вода по коренно различен начин. За оптимиста тя е наполовина пълна, ще се зарадва, ще я изпие и ще си налее отново. Песимистът вижда такава чаша като полупразна, ще жадува, ще пази водата за „черни дни“ и тя ще се влоши качествата си. Човекът с базово негативна нагласа към живота може да е хронично токсичен за околните, тъй като няма осъзнатост за нея, а такива хора нямат тази осъзнатост, създават около себе си, условно казано, на поле от негативизъм. Това „поле“ се създава от неговата емоция, а силната емоция се предава от човек на човек, тъй като се излъчва и приема като вълна несъзнавано. Така негативният човек, създаващ негативно поле около себе си, е токсичен за средата. Може да се проявява с постоянно мрънкане, недоволстване, упреци, критики, забележки, злобни подмятания, заяждане, мрачност, излъчване на тъга и страдание, търсене на проблеми вместо решения, намиране на виновни и обвиняване на другите и всичко, до което се докосне. Предполагам звучи познато.
Тук можем да изброим множество поведения, но общото за всички е негативизмът, който сам по себе си е неконструктивен и пречи на основния смисъл, с който отиваме на работа – да създаваме, да участваме в създаване на продукти и услуги, в проекти, да сме конструктивни в едно общо конструктивно поле заедно с други хора. У нас, в България специално, темата е болезнена. Дали съм прав? Влезте в магазини и администрации и забележете на колко от местата ще видите сърдечно усмихнати, вежливи, истински любезни и общо казано, позитивни хора. Даже в обкръжението си се огледайте. Хората не си дават сметка, че самият факт, че да имаш работа, е условие за общуване и радост. Не си дават сметка, че не ти е виновна работата да си негативен, а страдаш поради негативността си по време на работа, с което участваш дейно, макар и неосъзнато, в общото негативно поле в колектива. Да сме позитивни, е в основата на позитивните и конструктивни резултати от труда ни, а кой не иска да има такива. Считам, че и работодатели, и служители са заинтересовани от това. Всъщност и двете групи хора работят заедно в обща посока, всеки на неговата позиция и с неговите отговорности, грижи и квалификация.

- Тираничност. Има хора, които имат потребност да контролират, да властват, да заповядват и управляват по силов начин. Това е свързано обикновено с техни характерови особености, които са несъзнавани от тях. Те ги живеят като нормални и закономерни, често чувствайки се над останалите или дразнейки се от неорганизираността на другите или просто защото имат нужда от жертви, които да тормозят. Тези проявления на властността имат различни характеристики и степен, като в един колектив е нужна управляваща фигура, както са нужни изпълняващи фигури. Проблемът е в степента на властност и дали, обслужвайки работните цели, не се превръща в тираничност, обслужваща болни лични амбиции и характерови патологии. Да, патологията не е само клинична, но и на поведенческо, характерово ниво. Отново подчертавам несъзнавания характер на подобни прояви, но това не ги прави по-малостойностни за колектива. Колективът има нужда от организираща фигура, а не от властник, който влошава общия работен климат и взаимоотношения поради болни мотиви.
Тези хора и поведения са видими и така предотвратими, стига да има желание за това. За съжаление, понякога биват ползвани като „камшика на шефа“. Такава роля от гледна точка на колективния баланс и единодействие има още по-разрушаващ работния колектив ефект, тъй като е официално разрешено поведение. То може да продължи дълго и с неясни негативни последици върху отделния човек. Ефектът от подобни поведения може да бъде временно стимулиращ дейността, но винаги ще се отрази като влошаване на качеството на продукта или услугата, на работната атмосфера и бъдещето на работната среда. Тираничните поведения са ясно видими и така лесни за отстраняване, стига да не са толерирани, независимо дали от колектива, или от управлението.

- Манипулативност, некоректност, нечестност, несправедливост и използване. Манипулативността е сроден тип поведение на тираничността, но не с директни силови средства, а с подмолни влияния, които отново обслужват властови стремежи – позиция, титла, пари. Властта над някого и нещо е целта, а всички средства обслужват манипулатора. Той е безогледен, но невидим властник, който винаги застава най-отгоре и подчинява, действайки „отдолу“. Взел властта, може да стане агресивен до садистичен и такива поведения преминават в тиранични. Така често това са нарцистични характерови структури, които може да преминат в „булинг“ поведения, без това да е задължително. Контролът е характерна черта на манипулативния човек, а задържането на контрола често е свързано със свръхусилия да е най-успешният, най-знаещият, най-можещият, най-най-... Да е на върха, за него е смисъл на живота. Другите са просто инструмент.
Изключително успешна и същевременно изключително прикрито токсична личностова структура, която е способна да „отрови“ взаимоотношенията във всеки колектив със завист, интриги, недоверие, болни амбиции, разочарования и какво ли още не негативно. Обикновено са любезни, вежливи, внимателни към проблемите на другите хора, но всъщност това е маска, която изучава и търси слаби места за атака с тактическа цел подкопаване на чуждата позиция в колектива и крайна цел завземането ѝ в посока овладяване на целия колектив. Ако не бъде открит навреме, подобен „хищник“ ще разруши и ще използва за лични облаги безогледно всичко и всички. Откриването на тези поведения е трудно и за съжаление, почти винаги е сравнително късно, вече нанесло някакви поражения

- Мързел и консуматорство. Това е тенденция в съвременното консуматорско общество, в което лесно и безгрижно се получават от много хора много блага, без да са положени усилия за това. Доста хора днес считат, че някой им е длъжен, не са научени на отговорност, на работа и полагане на усилия. Тази тенденция влошава условията за подбор на кадри и се налага „внос“ на такива. Напоследък чувам за наемане на хора от Непал, Индия, Шри Ланка, Бангладеш. Това не е само българска „болка“, а на цялото европейско общество, което лесно получава, а не е научено да дава. Трудно се намират не само квалифицирани кадри, а въобще желаещи да работят.
Социалната толерантност и безхаберие към феномените, включително свободното, широко и неразбирано като значение неограничено ползване на наркотици, алкохол, видеоигри, социалните мрежи и всякакви други виртуални пространства, както и семейната и личната незаинтересованост и неинформираност, формират едно поле на разграждане на способността за социална ангажираност, вградимост и принадлежност на индивида. Обществото се „втечнява“, което го разделя все повече на такава част, която все още има структурирани и структуриращи отношения и поведения, и такава, която „изпада зад борда му“. И това не е просто явление, а социална тенденция, налагаща сериозен анализ и действия, каквито нито виждам, нито, за съжаление, чувам да се коментират с нужната сериозност все още. Доминиращи в обществото са публикации и медийни изяви относно политически и светски скандали, трагедии и проявите на „силиконови“ барбита с техните мачовци и всякакви подобни „втечняващи“ обществото безсмислици. Сериозните теми обаче учудващо са „заметени под килима“, на който обществото е стъпило. Да видим докога.

- Липса на знания и умения и на желание за добиване на такива. Феноменът кореспондира с темата за „втечняващото се“ общество, който вероятно е най-сериозният глобален за западния свят проблем с дългосрочен ефект. Незаинтересоваността е много интересен феномен. Да не си заинтересован от реализацията си, е сигнал за липса на интерес към структурната част от живота – от храната, от семейството и децата, от качеството на взаимоотношенията. Нали сме се появили на този свят, за да живеем? Какво е да живеем? Да създаваме, да творим, да общуваме и обменяме, което означава да даваме и да получаваме. Имам чувство, че в консуматорското ни общество в основна ценност се превръщат забавленията, а всички останали ценности отиват „на боклука“. Не считам, че в подобна среда може лесно да се прави добър бизнес, защото средата, тоест обществото, е не само източник на човешки ресурси, но е и потребителски потенциал. Потребител без здрави ценности не е стабилен във времето потребител, защото не е и стабилен във времето и създател. Той най-общо казано, не е здрав човек. Чух преди време термина „поколение без бъдеще“ и си мисля, че е въпрос на време консуматорският свят да изпадне в сериозен колапс поради собствената си незаинтересованост.

Какви са психологическите и емоционалните последствия от работа с токсични колеги?
Негативните психични последствия от работа в „токсичната“ работна среда е възможно да са сериозни, особено за хора с по-лабилна психика. Всъщност и за хора със стабилна психика не е желателно да са в подобна среда, тъй като „токсичността“ е вредна за всеки. Стабилните просто ще издържат повече, но въпросът не е в това кой колко ще издържи. Важното е, когато отидем на работа, средата да предполага спокоен, градивен и творчески работен процес, полезен за всеки, а не да се налага да издържаме някого или нещо. От една страна, никой не го заслужава. От друга страна, е въпрос на себеуважение да направим нещо за работната си среда, а ако не успеем, е въпрос на достойнство да си тръгнем и да не ставаме част от проблема на токсичната работна среда. Да, токсичната работна среда унищожава, тъй като времето за въздействие е една трета от денонощието и тока огромна част от живота ни.

Ако търсим конкретен ефект върху психичното и соматичното здраве от подобна работна среда, създавана от определени хора, то може да тръгнем по „пътеката“ на стреса, причинен от нея. Стресът е първият симптом, който усещаме, и ако сме осъзнати за това кой генерира стрес, може още в началото да вземем мерки. Ако не „чуем“ стреса, може да дойде тревожността, депресивността, високото кръвно и всякакви други функционални или болестни телесни симптоми. Тук може да отворим широко спектъра от болни възможности, който е свързан с наши лични психични или телесни особености, но при всяко положение винаги има отключващ фактор, който е задействал процеса на разболяване. Един токсичен колега и среда може да са подобен тригер и е нужно да сме осъзнати за това. Нужно ли е да стигаме до болест заради някого? Да, нормално е всяка работа да е свързана с някакви специфични напрежения, които бих нарекъл „багаж“. За да го носим, ето затова ни плащат. И ако можем да го носим по възможност с лекота, усмивка и радост от свършеното, то този работен товар си струва. Токсичните поведения и отношения обаче имат различна стойност. Те са „свръхбагаж“. Той ни разболява. Нужна е обаче осъзнатост за тези феномени, за да очертаем коректно границите, както е нужна осъзнатост и за собствения си ресурс. При всички положения обаче „свръхбагажът“ разболява, а токсичният колега има точно такава стойност.

Да не забравяме, че често ние самите носим негативизъм и песимизъм в душите си и ние самите сме „токсичните“ колеги и за околните, и за себе си. Да си осъзнат за себе си, за своите отношения и поведения, за собствения си начин на съществуване, е най-трудно. Да не забравяме, че сме склонни да обвиним другите, а в същото време ние самите да сме токсичните или и ние да сме токсични. Много често забелязвам феномена, че в което обвиняваме другите, същото ние носим и проявяваме като черта и поведение. Така често ние сме токсичните за себе си, а добри за другите.

Това е „другата страна на монетата“ на феномена „токсичен колега“. Това е да си токсичен за себе си. Разбира се, този феномен не вълнува другите, защото не са пряко засегнати, но е добре да оценим не само поведенията и отношенията на другите, а и своите. Често обвиняваме другите за нещо, което самите ние си причиняваме с възприятията си, или защото не умеем да заемем позиция и да я отстоим. Често обвиняваме другите и за неща, които ние правим. Най-трудното е да видиш себе си. Считам, че е важно да се говори за тези феномени, за да бъдат оценявани коректно и така коректно отстранявани.

Какво е важно да знаем или да предприемем, ако се налага да работим с токсичен колега?
Считам, че е важно да говорим и да обясним виждането си. Важно е да се появи осъзнатост за проблемите в колектива и във взаимоотношенията. Да не забравяме, че най-трудното е да видиш себе си, а токсичният човек или не се вижда, или не го е грижа за вас. Един нарцистичен или садистичен човек не се интересува как се чувстват другите. Той се интересува само той да е добре, а другите са само средство за задоволяването на тези болни отношения и амбиции. Един човек, вкопчен в правила, може да е вкопчен в тях заради страховете си да импровизира, да пробва и може да има потисническо поведение. Има хора, които се изживяват като „жертви“ и за тях е важно да се вкопчат и да накарат другия да страда с тях. Те се „хранят“ със страданието на околните. Често ги карат да се чувстват длъжни да им помагат или да им вършат работата. Манипулативните поведения на вменяване на вина, за интриги и внушения са добър индикатор за токсичност. Без осъзнатост не можем да предприемем коректни действия.

Никога не забравяйте, че зад „токсичността“ във взаимоотношенията стои характерът на човека, а той е несъзнавана психична структура. Да, и личността много силно участва в процеса на общуване, но в среда на близко общуване характерът се разгръща и „замърсява“ средата с вътрешните си конфликти. Личността по-скоро донякъде компенсира проблемните страни при общуване. Не можете да работите с характера на човека, защото това изисква многогодишна психотерапевтична подготовка, обучение и опит, а и желание от страна на човека с характерови проблеми. Важното е да се обясни спокойно ситуацията и в рамките на сериозен диалог да се помогне на човека да започне да вижда проблема. Така личността му ще започне да оценява токсичността на някои характерови черти и ще опита да ги компенсира по-успешно, стига да има желание. Ако няма желание, то той е добре да бъде поканен да напусне колектива с ясното послание защо е поканен да напусне.

По-добре е да се спаси добрата атмосфера на работното място и човекът с проблеми да получи шанс да разбере, че има такива. Така, както казваме у нас, се „улучват с един куршум два заека“ и в края на краищата е и справедливо, и здравословно. Важно е човекът да напусне с ясното послание защо е освободен. На новото работно място той ще създаде подобна ситуация, тъй като характерът е автоматично появяващ се, невидим за човека стереотипен модел на болни поведения и отношения. Така той ще има шанс да осъзнае, че има проблем поради появата му отново, а видян проблем е половин проблем, защото човекът ще поиска да се освободи. Замислете се, по такъв начин всички печелят.

Не е здравословно да сме толерантни с токсичността, защото тя е токсична към всички. Много е важно обаче да не забравяме, че въпросният „токсичен колега“ е човек като всички и заслужава коректност и добросъвестността не да бъде „смачкан“ с обвинения, а да му бъде обяснено кое у него колективът оценява като проблем. Всеки човек заслужава своя шанс, а когато сме добронамерени, ние винаги сме склонни и намираме мъдростта да дадем този шанс за осъзнатост и корекция. Всеки от нас някога и с нещо е бил некоректен и дори токсичен ако не за другите, то поне за себе си. Да даваме шанс на живота у себе си и у другите ни прави човечни. Когато сме добронамерени, честни, коректни и подходим с уважение към човека, шансът не само да бъдем чути, а да бъдем разбрани, нараства. Едва тогава се появява и възможността за осъзнатост и корекция.

Какво могат да направят мениджърите, за да предотвратят развитието на токсична работна среда?
За мен е нужно да бъде въведен терминът „хигиена на колектива“, с което у всички да възникне отношение на саморефлективност. Саморефлективност означава да виждаш себе си. Думата хигиена отнесена към колектива създава фокус на наблюдение за възможно по-позитивна и конструктивна чистота на взаимоотношенията. Тя предполага и поведения за изчистване и предпазване. Колективът е чудесното малко общество, в чиято среда мога да се видя в очите на другите, получавайки техните обратни връзки за мен, за да работя с негативните страни на личността и характера си. У всеки от нас има от огромния позитивизъм и конструктивност на живота. Да сме позитивни и конструктивни означава да сме живи и здрави. Така всеки от нас носи от здравия ресурс на живота конструктивно да рефлектира и останалите, и себе си в посока позитивизъм и здраве. Създаде ли се коректна атмосфера на рефлектиране между членовете на колектива, за всеки ще е по-лесно да погледне на себе си в посока корекция и изчистване на негативни отношения и поведения, които „замърсяват“ както него самия, така и останалите. Веднъж възникнало такова пространство, то само ще търси самоизчистване. Всичко в живота ни се основава на нагласи и научаване.

Така колективната хигиена е и показател и за психичното здраве на индивидите в него, и стимул за изчистване на негативните тенденции. Акцентирам думата „тенденции“, тъй като всяко поощрено негативно отношение и поведение поради липса на подходящо внимание може да отключи негативна тенденция. Акцентирам и на това колко важен е начинът на установяване на отношение на потребност от „хигиена на колектива“. Нищо добро не става насила. Обикновено в работните колективи началникът е този, който нарежда определени дейности. Считам, че „хигиената на колектива“, за да работи като саморефлективен инструмент за всички, е нужно смисълът и да бъде ясен за всички и тя да бъде грижа на всеки. Тя не може да се случи по нареждане, а с осъзнаване на важността ѝ за всички. Така е важно на токсичните хора да бъде показана токсичността им, за да бъде осъзната. Контролът е нужен, когато липсва самоконтрол, а за него е нужна осъзнатост.

Само осъзнатостта носи истинското изчистване, защото за лошите взаимоотношения в колектива допринасят всички без изключение. Сценариите са различни, но ако видимо токсичен колега наранява с поведенията и отношенията си, то има и невидима токсичност. Тя се проявява чрез липса на отношение към работата и работния процес, прикривана некоректност, незаинтересованост от качеството на взаимоотношенията в колектива или към отношенията с клиенти, доставчици, пациенти, контрагенти и други. Нека разберем, че токсичността има много лица, а осъзнатостта за тях е важна не само за колектива, а за качеството и начина на живот на всеки от нас. Осъзнатостта означава да си давам периодично отговор на въпроса как присъствам в колектива и с какво допринасям или вредя както на останалите, така и на себе си с онова, което правя или не правя.

Споменавайки термина „хигиена на колектива“, чрез който у всички да възникне отношение на саморефлективност, нямам предвид само служителите на компанията, но и мениджърите и собствениците. За мен една компания е една „маса“ на която се „хранят“ всички в нея. Никой не е извън масата. Ако собственикът си позволи да не участва активно и заинтересовано, той ще я изгуби, ако не веднага физически, то психически със сигурност. Ако служител или мениджър си позволи да е токсичен, незаинтересован, да вреди, той застава срещу колектива и колективната енергия ще го отхвърли като ненужен или се разруши компанията или онзи, който се опитва да задържи токсичното статукво въпреки здравата логика. Като казвам „маса“ имам предвид едно поле на принадлежност, към което всички участници в него принадлежат и са част, защото са нужни. Същото е както, когато едно семейство сяда заедно на масата, и всички стават част от това семейно поле. Това е енергията на общността и споделянето ѝ между хората в нея.

Много е важно да осъзнаем, че не е достатъчно да се борим с токсичните хора, показвайки им токсичността им и/или отстранявайки ги от работа. Нужно е с позитивизъм да градим конструктивна среда на принадлежност, на споделяне на общи стремежи, цели и резултати. Истината е, че от собственикът, през мениджърът, и служителят, до персоналът по чистота, всеки е дошъл в това поле, за да изкара средствата не просто за прехраната си, а за достоен живот. Да, всеки има различен по тежест и отговорности дял в това общо пространство на принадлежност, така също и в разпределението на спечелените блага. Уважението изисква уважение, честността изисква честност, отговорността изисква отговорност, работата изисква труд. Това е принцип на изграждане на всяка общност. Тя се изгражда около обединяващи цели, но чрез общочовешки стойности, с позитивни отношения и поведения. Една подобна общност би била нетърпима сама по себе си към всеки токсичен и всичко токсично още с появата му в пространството. Участието на абсолютно всички заинтересовани „да седнат и се хранят на тази маса“ и грижата им за нея гарантират успешността ѝ като модел, без значение в коя сфера на обществения живот оперира общността.

Какви са Вашите наблюдения от практиката – често ли се случва това в реалния живот? Можете ли да споделите примери от Вашата практика, когато сте помогнали на хора да се справят с токсични колеги и как?
Да, в практиката ми редовно се налага да подкрепям хора да защитят личното си пространство, достойнството си и да градят здраво самочувствие. Най-често тези хора имат проблем с това да кажат НЕ и да очертаят границата си. Трудно им е да застанат категорично и да я защитят, та макар и да загубят някого или нещо. Страхът да не изгубим онова, което имаме, ни кара да стоим в токсични отношения и поведения, и така най-често ние сме токсичните за себе си. Не е коректно. Мисля, че токсичните хора не заслужават да им се дава пространството да „вихрят“ невротичните си модели за сметка на другите. Всъщност ще разделя нещата – човекът от невротичния му модел. Той заслужава да се освободи от токсичния си модел, но е важно да пожелае и затова е нужно някой, да застане честно и смело срещу него. Проблемът е в токсичния модел, а така в човека, който го живее.

Като цяло има ли възможност токсичен човек да се промени, или би бил проблем във всяка организация, към която се присъедини?
По първия въпрос: да, всеки може да се промени, но това е въпрос на желание. Даже често казваме, че „ако не искаш нещо, и Господ не може да ти помогне“. Промяната е условие за по-добра адаптация. А промяната от низши, негативни към позитивни, по-висши модели се нарича трансцендиране и има духовна стойност. Затова сме тук, на Земята, за да учим и станем по-добри, изследвайки живота.

На втория Ви въпрос ще отговоря така: да, токсичният човек е токсичен еднотипно навсякъде. Това е поведенчески модел на характерово ниво, изживяван несъзнавано. Токсичният човек не вижда токсичността си. За него това е животът и той е правият, другите са „кривите“ и той ги атакува. Това е токсичността. Тя е агресивна към живота и уврежда. За съжаление, ако помните в интервюто по-нагоре, токсичният човек създава токсично поле, увреждащо по специфичен за него начин всички, даже него самия.

Замислете се, ако ви попадне отровна храна, ще я ядете ли? Не. За всекиго тя е отровна по начина, по който е отровна. Има храни, инфектирани с бактерии или вируси, има храни, съдържащи химични токсини, а е възможно да има попаднало и радиоактивно вещество и всякакви други. Интоксикацията ще е според вида токсин, носен от преносителя, и ще е по един тип навсякъде. Ако знаете за токсичността ѝ, ще я консумирате ли? Ако знаете за нея, се съмнявам да консумирате. Ако консумирате, проблемът е ваш, не на токсичния агент. Той е такъв, какъвто е. При хората разликата е, че токсичният човек може да се изчисти от „токсина“, който носи.

Какво бихте препоръчали на служителите, които се чувстват дългосрочно засегнати от токсични колеги?
Ако си дългосрочно засегнат от токсичен колега, това означава, че имаш проблем със себеуважението си. Той, че има проблем, при това явно неотскоро, е ясно. Никой от нас „не намира живота си на улицата“, но често ние българите се държим точно така и чакаме да стане нещо различно. Не, токсичността иска здрава реакция. Тази реакция е заложена във всяко живо същество, във всеки даже едноклетъчен организъм. Ние хората обаче, понеже сме умни и мислим, често фантазираме, че някой ден „ей така, от само себе си“ нещата ще се оправят. Да, ние живеем във фантазиите си и затова не реагираме здраво. Това, забележете, ни прави по-неадаптивни и от едноклетъчните организми. Не само ние, а и токсичният колега не заслужава да толерираме токсичността му и заради нас и заради него.

Препоръчвам здравата реакция, която идва от чувството, а не от мисленето. Ако съм наранен, обиден и каквото и да е, да го изразя, да реагирам, да се защитя, а ако не ме чуят, да напусна и да си потърся друго работно място. Обикновено е възможно, особено в големите градове. Да си тръгнеш, също е израз на достойнство особено ако си направил всичко друго възможно. Погледнете животните! Ако доближиш животно повече от здравословното за него, то напада или си тръгва. Те имат достойнство. Ако си продадеш достойнството даже и за пари, това прави ли те по-голям, по-добър, по-успешен човек. За мен човек загуби ли достойнството си, губи себе си, здравето си, духа си. Така бих отговорил на въпроса и го намирам за добър финал и на самото интервю.