Какво е да живееш, работиш и преподаваш по света?

Лилия Терзиева. Снимка: Личен архив

Лилия Терзиева има докторска степен в областта на икономическите и организационните науки за свободното време и туризма и по-конкретно аспектите на създаването на стойност и конкурентоспособност. Тя е старши преподавател и изследовател, както и директор на магистърската програма по бизнес администрация в областта на иновациите и дизайна в Университета за приложни науки в Бреда, Нидерландия. Освен в областта на икономиката и туризма Лилия има втора магистърска степен „Управление на образованието за възрастни“.

Притежава повече от 25 години опит като преподавател, изследовател, консултант по проекти и обучител в неправителствения, образователен и бизнес сектор в сферата на туризма, иновациите, предприемачеството, стратегическия дизайн, управлението на проекти и др. Автор е на шест монографии, петнадесет студии, четири учебника и повече от 60 статии и доклади.

След като е работила в България, се мести в чужбина и работи в Китай, Обединеното кралство, Малта и се установява в Нидерландия. 

Лили, ти спокойно може да бъдеш наречена гражданин на света. Учила си и си работила в различни краища на света. Сподели с нас така ли се чувстваш към днешна дата и според теб това какво ти дава и какво ти отнема?
Да, в известна степен гражданин на света, наистина е така! Често възникват следните въпроси както у хората, с които разговарям, така и у мен – къде е моят дом, къде се чувствам у дома, къде принадлежа повече – към България, Нидерландия или друга от държавите, в които съм учила и работила. Истината е, че притежавайки този безценен опит от общуването, работата, проектите с хора от най-различни държави и живеейки в някои от тях за по-дълго време, ми дават увереността да кажа, че усещам всяко едно от тези места като свой дом, като пристан, като общност. 

Със сигурност това ми дава умението да разбирам по-добре спецификата на дадено общество, потребностите на отделните хора, да намирам възможности за сътрудничество, както и желанието да продължавам да се развивам, да бъда отворена и открита към онова, което предстои.

А дали ми отнема нещо? Със сигурност, защото тогава домът ми е навсякъде и никъде; тогава за хората, с които общувам, съм винаги един по-странен и различен елемент, колкото и близък и познат да бъде той.

Кога и как реши да се насочиш към преподавателска работа? Като лектор в университет си работила в Малта и сега – в Нидерландия. 
В преподавателската работа открих своето призвание, така е! Имах възможността, честта, та дори можем да го наречем късмета, още едва на 25-годишна възраст да стана изпълнителен директор на Националния център за професионално обучение в системата на Българската търговско-промишлена палата, на 27 да бъда член на Управителния съвет на няколко неправителствени организации, на 28 да участвам в съвместни бизнес формирования, да бъда експерт на национално и международно ниво и да получа докторската си степен през 2008 г. като докторант към Университета за национално и световно стопанство и т.н. Именно този опит създаде и възпита у мен желанието да предам наученото от мен и на следващите поколения, като не спирам с един крак да бъда в практиката, а не само да задълбочавам и развивам изследователската си дейност и работа.

Започнах като преподавател много по-рано от 2008 г., когато бях поканена от Международното бизнес училище веднага след като защитих докторската си дисертация. Още през 1998 г. в Пекинския университет за международни изследвания кандидатствах и бях избрана за преподавател по английски език на китайски студенти, което и положи основите на огромната ми любов към преподавателската професия.

Да, след опита в България, заминахме със семейството ми за Малта, където в рамките на две години бях преподавател и мениджър на проекти към университета в Малта. Беше незабравимо и толкова различно – островна държава, работеща по британски модел и акредитация с колеги от цял свят и множество изследователски проекти, които виждахме почти незабавно апробирани в практиката. След което през 2012 г. се преместихме в Нидерландия и започнах преподавателската си дейност в Университета за приложни науки в Бреда и шест месеца по-късно оглавих магистърската програма по бизнес администрация в областта на иновациите и дизайна. 

Може ли да направиш сравнение на моделите на работа и поведението на студентите в различните страни и в България? 
Интересно е да се направи сравнение за начина на работа и моделите на поведение на студентите в тези три държави – България, Малта и Нидерландия. Докато българските студенти строго и безкомпромисно следват и прилагат теориите и моделите на своите професори, то нидерландските студенти са винаги готови да оспорят даден модел, да излязат извън общоприетата рамка с цел нови предизвикателства и надграждане на статуквото. Докато българските студенти при работа в екип или зададен въпрос предпочитат да замълчат дори тогава, когато са сигурни в знанията си, то и малтийските, и нидерландските студенти не се замислят и участват, макар и невинаги с верен и релевантен отговор. Както в Нидерландия, така и в Малта студентите третират университета като среда, в която те са защитени, могат да допускат грешки и да експериментират, към което се подхожда с разбиране от преподавателите и никога не бива наказвано, а напротив – поощрявано. За разлика от България, където в университета страхът от грешка, от дадена оценка или невъзможността студентът да продължи със своето образование, е много голям.

Също така е важно да спомена, че както тук в Нидерландия, така и в Малта, съм имала удоволствието сред студентите, на които преподавам, да има и българи, както и студенти от най-различни националности и в хода на работата българските студенти, както и немските, са онези, с които всички искат да бъдат в една работна група; това са студентите, от които всеки се страхува, защото те знаят и могат. Това, с което българските студенти и в някои случаи малтийските се сблъскват, е липсата на достатъчна увереност, на самочувствие да погледнат на себе си като силни, знаещи и можещи. Нидерландските студенти са тези обаче, които са имали възможността, както в средното си образование или непосредствено след завършването му, да работят, да пътуват, да извършват доброволчески труд и встъпвайки в университетската среда, те са в повечето случаи зрели членове на обществото и знаещи каква цел преследват. Малтийските студенти, от своя страна, в резултат на климата в Малта и възможностите за много и най-разнообразни дейности в свободното време, често свързани със спорт и култура, са тези, които търсят и непосредствена връзка и баланс между образованието и възможността за наслада от живота, от което всички ние можем да се учим.

Имаш опит и в Китай. Разкажи ни нещо, което те е впечатлило много.
Китай беше и остава за мен любимо място, не само географски и физически, а пространство, в което човек намира своя „дзен“, търси и намира себе си.

Възхитена съм от хората, природата, технологичния и икономическия подем, медицината, баланса между духовното и физическото и мъдростта, която е навсякъде. Може би ще си помислите, че всъщност Китай е място с изключително замърсен въздух, с амбиция и страст по Запада, с ограничения и сигурно за някои от вас това е така. Но Китай не е само онова, което се вижда и чува от медиите, Китай е място, което изисква време и дълбочина – време, за да се излезе от рамката на туристическия облик, и дълбочина, за да се разкрият цветовете от пъстрата палитра на китайското чудо. И да, говорейки китайски език, за мен е може би по-лесно да твърдя това, но това е и покана за по-дълбок поглед към една вселена, каквато е Китай.

Проектният мениджмънт заема важна част в твоята богата биография. Кои бяха най-ценните неща, които научи от този период и имаш ли любими проекти?
Да, много голяма и до днес. Проектите ми дават много – взаимодействие и съвместна работа с хора от най-различни организации от цял свят, съвместни публикации, пряка работа с водещи държавни, частни и общественополезни организации от разнообразни сектори, приятелства и много опит. Имам много любими проекти, може би всички, както и незабравимите. Не мога да не спомена първия проект, в който участвах по програмата „Леонардо да Винчи“ през 2003 г., свързан с мехатрониката и разработването на учебни програми, в които социалните компетентности трябваше да бъдат развити и застъпени. Всеки един елемент от изпълнението беше предизвикателство – от езика на работа (ежедневно се налагаше да превеждаме и говорим на немски, руски и английски език) до спецификата на системите за професионално обучение и обучителните институции, които съществуваха в различните държави, но успехът накрая и новите форми на сътрудничество с голяма част от партньорите, с които и до днес сме приятели, са невероятно богатство.

Бих искала и да разкажа за още един проект, който наскоро приключи и в който участвах като мениджър на проекта от страна на университета тук, в Нидерландия, проект за иновации в преподавателската работа и в начините на учене съвместно с университети от Австрия, Испания, Перу и Чили. Започнахме този проект през 2019 г. и точно когато предстояха първите обучения, започна и пандемията. Именно тя беше причината за истинския успех на този проект, за директното апробиране в практиката на онлайн модели за учене, колаборативни форми и приложения за съвместна работа и т.н. В резултат на проекта и опита, който всички придобихме, нашите студенти във всички университети от консорциума преминаха през предизвикателствата с усмивка, а преподавателите бяха подготвени за най-разнообразни по вид и характер предизвикателства – уебинари, онлайн срещи, онлайн работни групи, приложения за работа онлайн и др.

Туризмът е икономическата сфера с голяма важност в твоя кариерен път. Участвала си в изготвянето на Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в България, имаш и други разработки и проекти. Какво би казала за туризма в България сега и имаш ли конкретни препоръки?
Туризмът в България е тема, за която е необходимо вероятно да говорим в отделно интервю, толкова необятна и многопластова е тя. Също така не бих си позволила конкретно становище предвид, че вече повече от 12 години не живея в България, макар и да се връщам поне два пъти в годината. Въпреки това обаче като преподавател и човек, занимаващ се с научна работа и проекти, и в областта на туризма, бих искала да обърна внимание на следното – наличните ресурси (които за България са неоспорими) са само едната страна на монетата на успеха, освен това от значение е, че има материални, както и нематериални такива, именно хората – онези, които създават туристическия продукт и услуга; онези, които са в основата на неговото устойчиво развитие, а от другата страна на медала са стратегиите и политиките, които отново не биха означавали нищо, ако не са създадени, подкрепени и прилагани от всички страни, участващи в процеса. В България все още туризмът се разглежда фрагментарно и до момента няма ясна платформа, както онлайн, така и във физическото пространство, която ясно да обединява както организациите в сектора, така и стратегиите и политиките по отношение на останалите сектори на икономиката. 

На пръв поглед всичко е налице, но всяка сцена има и „зад декорите“, там е необходима още работа, но съвместна.

Как ще изглежда според теб световният туризъм в бъдеще? Кои ще са основните трендове и очакват ли се драстични промени? Какви са твоите дългосрочни прогнози?
Хубави, но и много трудни въпроси. Туризмът е изправен пред много предизвикателства – екологосъобразно природоползване, устойчиво развитие, енергийна транзиция, глобални политики и цели, управление на човешкия капитал, виртуална реалност, технологии, изкуствен интелект, със сигурност се очакват промени. И този път трябва да се излезе от рамката на „говоренето“ и да се пристъпи към действие – конкретика по отношение какво означава всичко това за потребителското поведение, за транспорта, за начина, по който се разработва, предлага и потребява туристическият продукт, за неговата достъпност, за иновациите. 

Има много и най-разнообразни проекти както на европейско, така и на световно равнище, чиято задача към момента е именно разработването на тези прогнози, но със сигурност можем да кажем, че промените ще бъдат комплексни, че фрагментацията ще означава фалити и че сега е времето и мястото за истинска трансформация в сътрудничество за осмисляне на основните ценности и вплитането на туризма като сектор в тях. А неговото място, мястото на сектор Туризъм за развитието на обществото в глобален план, е безспорно, но с нов облик и същност.

Ако имаш възможност да се върнеш назад във времето, би ли променила нещо в твоя кариерен път, и ако да – какво и как?
Обичам да казвам, че не искам да се връщам назад, че пътят, колкото и приятен и вълнуващ, не е бил лесен и наистина мисля така. Всичко, през което съм преминала до момента, приемам с ясна осъзнатост и се старая да се уча и усъвършенствам, жадна и ентусиазирана съм за нови предизвикателства и възможности. И въпреки това, ако се върна назад, бих използвала възможността за повече и по-интензивно сътрудничество, както с Китай, така и с държави от Югоизточна Азия. Разбира се, това може и да предстои. От 11 април започвам работа като професор „Иновационни мрежи и дизайн“ към Университета за приложни науки в град Хага и вярвам, че новите хоризонти предстоят.