понеделник, 17 юни 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1638 прочитания

    Проучване: 39% от младите българи са купували умишлено фалшив продукт

    Цената и наличността са сред основните фактори за закупуване на фалшификати и за цифрово пиратство
    08 юни 2022, 16:38 a+ a- a

    Проучване за интелектуалната собственост и младежта за 2022 публикува Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). То предоставя актуална информация за поведението на младите хора по отношение на нарушенията на правата върху интелектуалната собственост в периода след пандемията. Проучването разглежда двете страни на нарушаването на интелектуалната собственост: тенденциите при младите хора, които купуват фалшифицирани стоки, и достъпа до пиратско съдържание, като се оценяват тенденциите от 2016 насам.

    Повече от половината (52 %) от участвалите в проучването младежи са закупили поне един фалшив продукт онлайн през изминалата година, умишлено или случайно, а една трета (33 %) са ползвали незаконно съдържание онлайн.

    В България 39 % от младите хора са закупили умишлено фалшив продукт, а 16 % съзнателно са ползвали пиратско съдържание, сочта данните.

    Новото проучване се концентрира върху периода след пандемията и установи, че 37 % от младите хора са закупили умишлено един или няколко фалшиви продукта, което представлява значително увеличение в сравнение с предходните резултати (14 % през 2019 г.). Данните варират значително по държави, като най-високият процент е в Гърция (62 %), а най-ниският - в Чехия (24 %).

    Фалшифицираните продукти, които младите хора най-често купуват умишлено, са дрехи и аксесоари (17 %), следвани от обувки (14 %), електронни устройства, (13 %), хигиенни, козметични продукти, продукти за лична хигиена и парфюми (12 %). Младите хора обаче са и подвеждани, за да закупят фалшификати: непреднамереното закупуване на фалшиви продукти също възлиза на 37 %, а респондентите признават, че е трудно да се разграничат оригиналните от фалшифицираните стоки. 48 % не са закупили такива продукти или не са сигурни дали са го направили, или не.

    Що се отнася до цифровото съдържание, потреблението чрез законни източници набира популярност сред по-младите поколения. 60 % заявяват, че през изминалата година не са използвали, играли, изтегляли или излъчвали съдържание от незаконни източници в сравнение с 51 % през 2019 г. и 40 % през 2016 г., което потвърждава тенденцията. В България този процент възлиза на 63 % от младите хора.

    Умишленото пиратство обаче остава стабилно, като 21 % от младите потребители (всеки пети) признават, че съзнателно са имали достъп до пиратско съдържание през последните 12 месеца. Значителна част от младите хора са подведени да ползват незаконно съдържание. 12 % са ползвали незаконно съдържание случайно, а 7 % не знаят дали това им се е случвало

    Основният вид пиратско съдържание са филми (61 %) и телевизионни сериали (52 %), следвани от музика (36 %), като се използват предимно специализирани уебсайтове, приложения и канали в социалните медии.

    В светлината на новите резултати изпълнителният директор на EUIPO Кристиан Аршамбо заяви: "В момент, когато електронната търговия и цифровото потребление нарастват значително, увеличаването на преднамереното и непреднамереното закупуване на фалшиви стоки е тревожна тенденция. Що се отнася до пиратството, то не намалява, въпреки че младите потребители все повече предпочитат съдържание от законни източници".

    Въпреки че цената и наличността продължават да бъдат основните причини за закупуване на фалшиви продукти и за преднамерено ползване на пиратско съдържание, социалните влияния, като например поведението на семейството, приятелите или познатите, придобиват значителна тежест. Други фактори включват липсата на интерес дали продуктът е фалшив (или източникът на съдържание е незаконен), липсата на възприятие за разлика между оригиналните и фалшивите продукти, както и лесното намиране или поръчване на фалшиви продукти онлайн. Един от всеки 10 респонденти споменава препоръки от влиятелни личности или известни хора.

    По отношение както на продуктите, така и на цифровото съдържание младите хора посочват личните рискове от киберизмами и киберзаплахи като важни фактори, които биха ограничили тяхното поведение. Също така по-доброто разбиране на отрицателното въздействие върху околната среда или върху обществото вече се споменава по-често от анкетираните млади хора.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 5 часа
    Стокообменът между България и Китай през 2023 г. е над $4 млрд.
    Българският износ отбелязва ръст от близо 33% спрямо 2022 г.
    преди 5 часа
    Стартира изграждане на център за високи технологии в ПГ „Хенри Форд“, София
    С 3,4 млн. лв. ще бъдат изградени 5 нови лаборатории и закупено оборудване за обучение с модерни технологии
    преди 8 часа
    Политическата несигурност в ЕС се засилва със 100 независими евродепутати и силни крайнодесни влияния
    Индексът на Кофас за политическа нестабилност отбелязва влошаване с 1,5% през 2023 г.
    преди 11 часа
    БФБ с нова платформа за заеми
    Тя отваря врати към късите продажби на българския капиталов пазар
    преди 12 часа