ИТ лидерите в България: Николай Николов, Mansion Bulgaria

Кои са хората, които са в основата на успеха на компаниите в България? В рубриката „ИТ лидерите на България“ разказваме за лидерите – за хората, които мотивират останалите, споделяйки своя опит и възгледи. Какво са учили, каква е била първата им работа и как са стигнали до настоящата си позиция? С какви предизвикателства са се сблъсквали, какви са отговорностите им днес, какво ги мотивира и биха ли променили нещо, ако можеха да върнат времето назад? Вижте какво сподели Николай Николов, ръководител на отдел R&D в Mansion Bulgaria.

Mansion Group е компания с над 18-годишна история в онлайн гейминга, с международно признание. Групата управлява три водещи онлайн казина – Casino.com, MansionCasino и Slots Heaven.

Разкажете ни за Вашето образование и какво оценявате като най-ценно.
Завършил съм средно образование в Природо-математическа гимназия „Добри Чинтулов“ в град Сливен, специалност „Информатика с английски език”. Последва защита на бакалавърска степен в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Информатика”, а впоследствие се насочих към магистърска програма със специалност „Електронен бизнес и електронно управление“. Смея да твърдя, че получих добро образование както в Сливен, така и в София, което изгради добра основа, върху която да надграждам.

Най-ценното, което придобих по време на образованието си до момента, е точно това – наличието на солидна теоретична основа и умението за развиване на структурирана мисъл и аргументирано издържаната обосновка. Но всичко това идва в съчетание със запознаването, а и със сприятеляването ми с много интересни и вдъхновяващи хора, с които съм имал контакт по пътя си. Особено в университета. Той е не просто място за теоретична и практическа подготовка – той е и своеобразен хъб за студентите, къдете те израстват, учат и се забавляват заедно, вдъхновяват се един друг, помагат си, споделят идеи. В ИТ индустрията много от хората, с които си учил, след време ще са твои колеги или партньори по различни работни места и пътищата се пресичат в един или друг момент. Образованието обаче не свършва с университета, а тепърва започва и става още по-интересно. Накъде искаш да поемеш, в каква посока да се развиваш като човек и професионалист оттам нататък, е въпрос на личен избор и всеки трябва да го направи и следва, ако иска да е успешен. Човек има различни възможности да учи, както в практиката си, при работата си с други професионалисти, ментори, от собствения си опит, от грешки и успехи, така и чрез допълнителни курсове, лекции, семинари, посещения на конференции и подобни.

Ако знаете това, което знаете днес, какво образование и специалност бихте избрали да учите?
Бих направил същия избор. Разбира се, бих променил и някои неща по пътя. Едно от тях е това да търсиш практическата добавена стойност във всяка теория, която учиш, и да се опиташ да разбереш на практика всичко, което на моменти на учениците и студентите се струва твърде абстрактно или непонятно. Абстрактните теории се разбират впоследствие с многото опит, но ще е хубаво този опит да дойде по-рано, а защо не и в самото следване. Друго много важно нещо, върху което бих поставил фокус, е работата и комуникацията с останалите студенти по общи проекти и задачи, в групи по интереси, общи курсове и т.н. Едни от най-ценните умения, които човек може да придобие по време на следването си, а и преди това, са точно работата и комуникацията в екип, осъзнаването как можеш да бъдеш полезен на останалите и узряването да поискаш помощ, когато ти е нужна. Това са едни от най-полезните качества, необходими при намиране на работа след това, а и по отношение на професионалното израстване.

Каква беше първата Ви работа и как се чувствахте тогава?
Първата ми работа беше в българска компания, която изготвяше маркетингови въпросници за световноизвестни компании. Работих на нощни смени в отдела за обслужване на клиенти. Тъй като нямах никакъв професионален опит с програмиране все още, постъпих с идеята да се прехвърля в един момент в отдела, който програмираше съответните въпросници. Чувството беше странно и интересно в същия момент. Нямах никаква идея за процесите в компанията, за работния режим и за естеството на работата. Но благодаря на хората, които тогава ми подадоха ръка, въвеждайки ме в екипа и помагайки ми да започна своя професионален път. Когато екипът е сплотен, има благоприятна и здравословна атмосфера на взаимопомощ, за новите хора е много по-лесно и безпроблемно да навлязат в детайли и да вършат работата си качествено и с удоволствие.

Кои са моментите във Вашата кариера, за които имате най-живи спомени и намирате за най-важни?
Тези моменти са доста, но един от най-ярките ми спомени е в Mansion Bulgaria, преди около 7 – 8 години. Тогава имаше практика главният технически директор на компанията да се среща очи в очи с хора от екипa за разработка на уеб приложения независимо от тяхната роля и позиция, а аз тогава бях програмист в един от екипите. Тогава ми беше зададен въпросът: „Какво ти харесва и какво би променил в сегашната ситуация?“. Имахме много съдържателен разговор, в който обсъдихме различни теми – от оптимизация по технологии, езици и инструменти за програмиране, до процеси за доставяне на нови промени по софтуера и много други. След това всичко, което бяхме говорили, решихме, че ще стане реалност и започнахме да действаме в тази насока стъпка по стъпка. Тогава повярвах, че мога да променя ситуацията към по-добро, стига да имам желание и силен екип, с който да го постигна. Това даде солиден тласък на мотивацията и развитието ми.

Как започнахте в настоящата компания?
Започнах като програмист в Mansion Bulgaria преди около 8 години, след интервю с тогавашния ръководител на програмисткия отдел и един от ръководителите на екипи в този отдел. Тогава все още бяхме под шапката на Matrix Global, която преотдаваше българските програмисти за Mansion Bulgaria. Спомням си, че ми хареса отношението им към мен като кандидат, обсъждахме интересни теми за технологии и техники. Интересното беше, че още в първия ми работен ден ме изпратиха в командировка в Израел за 2 седмици, защото тогава отделът беше разделен между България и Израел, а в Израел беше и моят ръководител. Срещнах се с много интересни и забавни хора, преминах обучение и след това се върнах в България, за да продължа работата си в българския офис.

Какви са Вашите отговорности днес?
Ролята ми в Mansion Bulgaria е ръководител на R&D екипа и включва няколко основни отговорности. Първо, имам отговорност да осигуря на екипа си ясен план и стратегия за доставяне на важните за компанията софтуерни проекти и продукти. Това става, разбира се, с помощта и насоките на главния технически директор на компанията, както и чрез идеите на самия екип, за което съм им безкрайно благодарен. Също така съм отговорен към екипа си за неговото развитие, структура, процеси и професионалното израстване на хората в него. Друга отговорност, която имам, е да представлявам моя екип пред останалите екипи в компанията, както и често пред външни компании, редом с главния технически директор и други ръководители на отдели, в дискусии за междуекипна работа и процеси, архитектурни обсъждания, обсъждания на бизнес изисквания и други.

Какво Ви мотивира?
Най-силно ме мотивират три неща. Едното е моето семейство вкъщи и най-близките ми хора, които ме подкрепят и ми дават сила всеки ден да започвам отначало. Другото нещо е моето семейство в работата и прекрасните хора и професионалисти, които имам в екипа си и с които се гордея всеки ден. Благодарение на тях сме успешни и заедно създаваме невероятната атмосфера, характерна за Mansion Bulgaria. Третото нещо, което ме мотивира, е примерът и съветите, които ми дава моят ментор и ръководител – Мануел Родригез. За един професионалист е изключително важно да има такъв човек до себе си в своя път и съм му безкрайно благодарен.

С какво не бихте направили компромис?
Не бих направил компромис с принципите, в които вярвам и които са вградени в общуването между членовете на екипа ми. Ние сме изградили приятелска атмосфера на взаимопомощ, взаимоуважение, инициативност, отговорност и свобода на изразяване и реализиране на идеите си и това са качествата, в които вярваме всички в Mansion Bulgaria и в моя екип.

Какви хора се стремите да привличате в екипа си и какви качества цените в тях?
Екипът ни се състои от млади, талантливи и инициативни професионалисти, които са смели в идеите си и отговорни в реализацията им. Точно и това търсим в новите хора, които се стремим да привлечем. Хора, които да допълнят атмосферата на приятелство и взаимопомощ и на които може да се разчита.

Кои са ключовите умения, които считате, че трябва да притежава един мениджър, за да управлява успешно технологична компания?
Първо и най-важно, има разлика между стандартния ръководител тип мениджър, и ръководител тип лидер. За един наистина успешен ръководител са нужни лидерски умения. Нужно е ръководителят да умее да общува добре с хората си както на екипно, така и на индивидуално ниво и да им помага да се организират по начин, който да мотивира, да дава сила, свобода и отговорност редом със свободата. Второ, важно е да има много търпение, последователност и умение да вижда надалеч, за да може да предаде тези качества и на екипа си и да им визуализира хоризонта за бъдещите планове. Също така е нужно да притежава силна воля и добра организираност на мислите и действията си, за да дава пример и да помага на хората, с които работи. И разбира се, трябва да има добра визия откъм технологии, инструменти и архитектурни похвати, които да помогнат на екипа при обсъждането и осъществяването на технологичната стратегия. И най-вече ръководителят трябва да не забравя, че той също има да учи много от хората си, от успехите и неуспехите си, от всекидневните предизвикателства. Ще е полезно да приеме, че ще е постоянно извън зоната си на комфорт, но въпреки това трябва да е сигурен в успеха на екипа си. Ако успее да предаде тези качества и способности на хората около себе си, този ръководител може да се нарече успешен.

Кои бяха най-големите предизвикателства до този момент във Вашата кариерата и какво научихте от тях?
Едно от най-големите предизвикателства за мен досега е влизането ми в ролята, в която съм в момента. Това със сигурност ме извади далеч от зоната ми на комфорт, накара ме да уча много, да се развия като човек и като професионалист и да затвърдя още повече принципите си. Най-големият урок за мен е, че човек може да се справи с всичко, стига да има достатъчно желание, сила, мотивация и правилните хора до себе си. Ролята на ръководител на екип не е лесна, всекидневно се налага решаване на нетривиални казуси, отговорността към хората е постоянна, но удовлетворението от това да видиш екипа си успешен и щастлив, е много голяма награда за труда.

Ако знаете това, което знаете днес, какво бихте променили?
Това, през което съм преминал, и опитът, който съм придобил, са ме направили човека и професионалиста, който съм. Единственото нещо, което бих променил, е да отделям повече време за семейството и себе си. За останалите неща – не трябва да спираме да се развиваме, да се учим от опита на останалите и от собствените си успехи и неуспехи и да бъдем по-смели в мечтите и действията си.

Как си представяте развитието на ИТ индустрията в България през следващите години?
България е в много интересна ситуация от гледна точка на ИТ индустрия. От една страна, имаме доста компании, които са или тепърва влизат на пазара с интересни проекти и успешни бизнеси. Също така имаме силно предприемачество, което се развива стремглаво в последните години и ще продължава да е така. От друга страна, имаме ясен недостиг на професионалисти, който не успява успешно да бъде компенсиран от кадрите, излизащи от българските университети и академии. Това трябва да е фокус на цялата ИТ индустрия и образователната ни система – създаването и развиването на млади и талантливи професионалисти, които да я подхранят със свежа работна сила и идеи. Имаме и фактора от последните няколко години за нуждата и изискването както от компаниите, така и от работещите в тях за възможността за отдалечена работа. Тенденцията, както забелязваме, е ИТ специалистите да се изнасят от София и останалите по-големи ИТ центрове като място на работа, и все повече да се разпръскват извън тях, в по-малки населени места. В този ред на мисли, отдалечената работа на ИТ специалистите постепенно ще повлияе, като това вече се усеща, на българската икономика в по-глобален мащаб. Това създава известни затруднения за компаниите, които не са достатъчно подготвени за такъв тип отдалечен работен режим, но от друга страна, това е уникална възможност за специалистите да работят откъдето искат и да имат повече време за себе си, семейството си и за нещата, които ги правят щастливи. Тази тенденция едва ли ще се промени, а по-скоро ще се усили с времето, а ние като част от ИТ индустрията, трябва да успеем да вземем позитивите от нея и да я развием по начин, който да ни направи по-успешни и щастливи като хора и професионалисти.