Разговор с изследователя Росен Петков за адаптацията на традиционните медии към цифровата епоха, за NFT и дигиталното изкуство и дали книгата ще оцелее в модерния свят
Росен Петков работи в областта на компютърните изкуства и дизайна още от навлизането им в България и е един от първите експерти, спомогнали за развитието на компютърните изкуства у нас и популяризирането на световните постижения в тази сфера. В началото на 90-те е редактор „компютърно изкуство“ в списание „Графика с компютър“. Петков е един от създателите на международния форум за компютърни изкуства „Компютърно пространство“, (33 издания), както и създател на Студентското общество за компютърно изкуство (СОКИ), реализирало над 120 проекта в областта на дигиталните изкуства, дизайна и кариерното развитие на студенти и младежи. Росен Петков завършва Техническия университет в София, специалност „Изчислителна техника“ и специализира по различни проблеми на мултимедията в университетите и академиите на Единбург, Лил и Кьолн. След завършването си започва като преподавател в катедра „Електронна техника“ на ТУ- София, където създава и води лекции по предмета „Компютърна графика“, а в НБУ създава (заедно с Ивелин Стефанов) специалността „Компютърни изкуства“, която по-късно е преименувана в „Графичен дизайн“. Росен Петков е ръководил иновативни международни проекти в областта на книгите и дигитализацията, участвал е в разработването на технология и обучителни материали за нискобюджетна дигитализация на книги и документи. Автор е на книгата „За старите книги и компютърните изкуства“, 2010 г., 2012 г. и съавтор на ръководства и онлайн обучителни материали в областта на съхранението и дигитализацията на книжното наследство. Петков поддържа и две Facebook групи, едната за първи издания, български печатни антикварни книги (За старите книги и компютърните изкуства), а другата – за дизайн на ръчно изпълнени подвързии на книги (Bookbinding design).
Economy.bg се свърза с г-н Петков, за да поговорим за книгите като будители, за адаптацията на традиционните медии към цифровата епоха, за NFT и дигиталното изкуство и дали книгата ще оцелее в модерния свят
Вие сте изследовател на книгата като артефакт, създател на учебни материали и колекционер. На какво може да ни научи една книга сама по себе си?
Книгата е важна вещ. Тя е и изкуство, тя е и култура, тя е и информация. Литературата винаги е била нещо повече от другите изкуства, защото в литературата се съдържа историята на един народ, културата на един народ, мечтите, вярванията, на един народ. Отделно книгата ни научава на една богата езикова култура, да имаме един добър набор от думи, с които да се изразяваме, а е ясно, че думите са израз на нашата мисъл и когато нашият речников състав е беден, съответно и нашите мисли са бедни.
В същото време преподавате компютърни изкуства или т.нар. „графичен дизайн“. Къде е пресечната точка между архаичният обект книга и съвременното изкуство?
Ами книгата има една хилядолетна история. Литературата изобщо. Книгата винаги е била преплетена някак си с много други видове изкуства. Например в книгата има шрифтове, има оформление на страниците, има илюстрации. Дори в древните книги има различни видове гравюри, с които се е илюстрирало съдържанието. Така че книгата може да ни научи на много неща. На усет към шрифтовете, изображенията, оформлението и оттам вече и връзката с графичния дизайн. Съвременните графични дизайнери никак не е лошо да познават тази хилядолетна история, а също така да познават и елементите на книгата – шрифтовете, различните видове изображения, а по-късно и фотографиите, които се включват често в книгите, а също така и различните методи за печат, тъй като много често при графичния дизайн в крайна сметка продуктът трябва да види бял свят по някакъв начин и когато този продукт трябва да бъде отпечатан, например във вид на плакат или каталог, или някаква книга, очевидно познаването на историята на книгата, на книгата като артефакт, ще бъде полезно.
Казано с други думи, колкото и да е дигитално изкуството, голяма част от него днес, все пак стига до печат или до някаква друга физическа форма?
Разбира се и от тази гледна точка книгата продължава да съществува под най-различни форми и ще продължава да съществува. Отделно да оставим въпроса какъв малък процент все още от книгите са дигитализирани. Повечето фенове на дигиталния свят едва ли си дават сметка, че в някои области по-малко от 2-3% от информацията, която се съдържа в книгите, е налична онлайн.
Как се създава изкуство на монитор с мишка?
Има образно казано два пътя при използването на компютърната техника в изкуството. Единият е просто като инструмент. Софтуерът и съответно компютърът са добър инструмент за редакции, за манипулиране, за изобщо обработка на произведенията и улесняват автора. Това е така да го кажем, компютърът като инструмент. Има обаче и друг подход, при който софтуерът, компютърната техника, може да се използва за създаване на нови стилове, на нови подходи. При например т.нар. генеративно изкуство, където с помощта на софтуер могат да се създават интересни, красиви изображения. Един такъв пример са фракталните изображения, например. В случаите, когато те се използват, за да се създаде нов стил, ново, интересно произведение, което иначе, без помощта на съответния софтуер не би могло да се създаде, или много трудно би могло да се създаде, тогава вече говорим за компютърно изкуство. Между другото има картини на Дали, които изглеждат като компютърни, където изображението е мапвано върху някакви кубове има сфери и т.н., което показва, че и на ръка могат често пъти да се създават произведения, които изглеждат компютърни, но все пак с помощта на съвременния софтуер и с помощта на различни програми, които генерират изображения, включително софтуер с изкуствен интелект, могат да се създават нови по стил изображения, където вече намесата на софтуера е видима и без негова помощ трудно би могло да се постигне определен ефект например. Но в крайна сметка е важен творецът. В крайна сметка е важна идеята, а дали ще бъде на ръка, дали ще бъде с компютър, в крайна сметка е важна идеята да бъде добра и в крайна сметка е важно произведението да въздейства. Хората да го харесват.
Може ли да обясните, сравнително просто, какво представляват NFT изображенията?
NFT е технология при която Вие имате едно цифрово изображение, което се разпространява по такъв начин, че информация за него има във всички, които притежават т.нар. портфейл от съответната валута, с която се търгува. Подобно на криптовалутите имате някакви данни за съществуващи произведения и съответни продажби, съответно тази информация е във всички, които имат някакво участие в тази валута. По този начин се знае произведението откъде е тръгнало, как е купено, продадено и т.н. И се получава някакво доверие, легитимност, на самото произведение. Така че това е една мода, която особено тази година започна да става много популярна, да се продават произведения на изкуството електронно. И тук пак е добре да се знае, че за да може да бъде продадено успешно едно произведение, освен рекламата, е важно съдържанието, важно е авторът да бъде известен, да бъде новатор, да има последователи, които искат да притежават негови изображения. И тук между другото някои автори поставят компютърно генерирани изображения, където те като автори всъщност контролират процеса на генериране, но самите изображения са софтуерно генерирани. Разбира се има и просто рисувани изображения от авторите.
Как се гарантира, че цифровото изображение е оригинал и какво носи то като стойност при положение, че знаем колко е лесно да се копират цифрови изображения?
Изображението е публично, то винаги е било публично, когато се постави в интернет, но поради това, че информацията за покупко-продажба и за самите произведения присъства във всеки един участник в тази криптовалута, чрез която се реализират продажбите, гарантира така да се каже публичност на информацията. На кого е било изображението и на кого е продадено. Вече въпросът за сумите е дълъг въпрос. Естествено авторът, историята на автора, продавача, рекламата, която се прави. Едно е когато се продава чрез престижни аукционни къщи, има медийна реклама, друго е, когато просто поставите свое произведение ей така без да имате популярност, така че цената е комплексен фактор. Тя зависи, както винаги от желанието на купувачите да притежават нещо от съответния автор, както и при класическите картини, когато продавате една класическа картина цената до голяма степен се формира от различни фактори – кой я продава, къде се продава, какво е желанието да се притежава, дали има конкуренция на желаещите да притежават съответното произведение на изкуството.
Да, но класическото изкуство можеш да го пипнеш, ако е книга – да я разлистиш...
Другото може да го имаш в портфейла си и то се вижда, част от твоето портфолио и точка. Вижда се онлайн. Естествено Вие може да си снимате Мона Лиза, например, с прекрасна резолюция и т.н., но се знае, че оригиналът е в Лувъра или поне трябва да е там. В смисъл че се знае произведението кой го притежава. Виртуалната собственост понякога е не по-малко важна от реалната. Това, което хората знаят за нещо, доверието към нещо, мисълта за нещо, също струва пари. Примерно модерните, т.нар. инфлуенсъри, напоследък, защото доверието към някой всъщност струва много пари. Изграждането на доверието също понякога се прави с много усилия, време, а понякога и с много пари.
Направи ми впечатление, че по време на последното издание на фестивала „Компютърно пространство“ е имало отделна тема, посветена на криптовалутите и NFT. Също така видях, че има и български творци, които продават своето изкуство в този формат.
Ние на „Компютърно пространство“ се постарахме да покажем началото на този тренд и накъде вървят нещата. Всъщност решихме че тази тема наистина е стратегическа последните 1-2 години и трябва да се дебатира по-широко. Поканихме известни наши артисти като Калоян Тошев например и те разказаха интересни практически неща: как предлагат свои произведения, как се постига някакъв успех. Между другото тези лектории са вече налични в YouTube и всеки, който иска да види детайли, би могъл да се прикрепи към канала на Computer Space и безплатно да разгледа тези презентации. Тук е важно да кажем, че има много криптовалути. Напоследък даже те са огромно количество. Младите хора много се палят по тези неща, понякога безразсъдно купуват някакви валути, както те казват „инвестират“. Само че тук трябва да се обърне внимание и може би едно леко сравнение с акциите – важно е да инвестирате там, където все пак разбирате, имате някаква информация и следите какво се случва. Защото, както при акциите, ако Вие не следите какво се случва, най-вероятно те ще се качат, ще паднат, ще се качат, ще паднат, т.е. има едни флуктоации, които Вие ще пропуснете и вероятно в крайна сметка няма да спечелите. Така че, както във всяка инвестиция, която се прави, подготовката, информацията, не са маловажни. И другото, което е важно – важно е да сте първи.
Участвате в проект за нискобюджетна дигитализация на книги и документи. Имате ли представа колко библиотеки се възползваха от възможността, която проектът предлага?
Това беше един много интересен проект. Той приключи, но материалите отново са онлайн, те се ползват и са налични. Идеята на този проект е за малките библиотеки, за частните колекции, за такива малки организации, като някакво малко читалище, което има интересна краеведска литература, но няма скъпи устройства, с които да я дигитализира – как да си направи един кът за дигитализация и същевременно самия процес как да го организира – метаданните, после включването на дигитализираните неща в бази данни – неща, които са важни. Например, ако сканирате един документ, добре би било той да мине през OCR (Object to Character Recognition) софтуер, за да може да се търси в този документ по определени думи, символи и т.н., защото в противен случай той представлява просто едни снимки. Дали ще го разгръщате на ръка или на компютъра пак ще загубите същото време, ако не може да търсите в него. Така че има едни такива тънкости при дигитализацията. Този проект, бих казал, че още когато го правехме имаше около 15 наши библиотеки и читалища, които ползваха продуктите му. След като приключи има може би над 50 организации, които се възползваха от неговите продукти, които под някаква форма направиха обучения на своите служители, ползват ги за различни уъркшопове и кратки образователни курсове. То е в сферата на продължаващото професионално обучение, подходящ за всички, които искат да получат някаква допълнителна квалификация. Бих казал, че това е един хубав проект с хубави резултати. Мен ме радва интереса към тях.
Защо е необходима дигитализация на литературата? С какво ни помага тя?
Дигитализацията е необходима първо за съхраняване. Много често хартията деградира а фотографиите – деградират още по-бързо. Другото, което се случва често пъти е при употребата на определени артефакти, те се амортизират, така че много често, преглеждането дигитално предпазва артефактите от прекалена амортизация, когато те се пипат. Трета причина е донякъде популяризирането на съдържанието, защото не са много хората, които заделят достатъчно време да отидат до библиотека, архив или до читалище или до някъде другаде, където има материали. Често пъти това е свързано с доста време, да се търсят и т.н. Не на последно място изследванията и научните изследвания се подпомагат много лесно, когато имате дигитални каталози, дигитални архиви и не се налага за всяко нещо да се губи страшно много време или примерно да си правите командировка до някой друг континент, за да видите един артефакт, който можете иначе да прегледате евентуално дигитално и да си спестите големи разноски при пребиваване и пътуване. Друг важен аспект на дигитализацията е, че тя сама по себе си води до някакви открития. Натрупването на съдържание често пъти помага да се сравняват определени неща, да се направят много по-лесно проучвания и изследвания и по този начин. Например много открития се случват поради това, че материалите ги има дигитално и може да ги сравните. Докато преди време това е било лукс. Трябвало е много пари да пътувате, да отидете, да сравнявате. Има преразглеждания на историята често пъти заради дигитализацията, защото се оказва, че някои заключения, които са били правени преди години, не са много точни или са неверни. При дигитализацията могат да се откриват невидими за окото неща, например да се снимат водни знаци, да се снима структура на хартията, да се снимат някакви преписки, които са много нечетливи иначе и да се разчитат на компютър. Много предимства има дигитализацията, но две са най-големите: едното е съхраняването, а другото е популяризирането на културно-историческото наследство и на информацията, която се съдържа в книжното наследство.
Според Вас изгубена ли е библиотеката като културно средище за българина?
Не бих казал, че е изгубена. Много библиотеки имат много приятна атмосфера, някои от тях имат и модерна реконструкция, например, ако вземем Бургаската библиотека, и всъщност дават едно пространство не само за четене, но и за срещи между хората, за едно приятно учене и научаване на някои неща. Аз винаги съм се възхищавал на такива средища. В Националната библиотека има вече много приятни и добре оформени зали, където можете да видите историята на книгата. Има много читалища между другото, които получиха субсидия и реновираха 1-2 зали, където вече много модерно, може да седнете да разглеждате, да преглеждате нещо, да прекарате приятно. Така че библиотеките като средище, не само за ползване на книгата, но и като средище за насърчаване на четенето, средище където хората могат приятно да прекарат определено време, да научат нещо, бих казал, че навсякъде по света така се насърчава и има много инициативи, които подпомагат библиотеките да се модернизират, да имат подход, особено към младите хора и да насърчават четенето.
Живеем във век, в който дигитализацията като че ли е на върха във всяка една сфера от живота, особено и след пристигането на пандемията. Някак всичко стана цифрово, включително общуването между хората. В същото време се издават много нови книги от много нови автори. Очевидно е, че книгата, като артефакт не е умряла. Но на какво се дължи това според Вас?
Ами според мен дължи се на това, че хората осъзнават едно нещо. Дигитализацията и дигиталния свят си имат своите предимства – бързото намиране на информация, интерактивността, мултимедията, интересното пространство, в което попадате – виртуална реалност и т.н. Но книгата има едно очарование, което се осъзнава от всички, че не може да бъде лесно подменено от дигиталната сфера. Да държите една хубава книга в ръцете си, да усетите дори мириса на хартията, да виждате пред себе си една красота, нещо, което е оформено много хубаво, знаете – като се започне от детските книжки. Вече има такива прекрасни детски книжки – големи, със страхотни илюстрации, с хубава хартия, с хубав печат, премине се през различни албуми, каталози, които може да държите в ръцете си и да им се радвате, премине се дори през евтините романчета, които обаче докато пътувате някъде или докато сте на плажа може да си ги четете. Всичко това създава една аура. Книгата е една аура – дали ще я четете на плажа под чадъра или седнала на едно хубаво бюро и разглеждайки внимателно някакъв ценен екземпляр, тя създава една аура. И мисля, че това е всъщност нещото, което не може да се сравни с другата, дигиталната аура и хората продължават да си харесват книгата, дори и тези от тях, които са израснали в дигиталната ера – тинейджърите, и те си харесват, много голяма част от тях, някакви свои книги. Затова и продажбите на книги може би някак си не са спаднали толкова драстично както очакваха. Съществуват си, има огромно количество издателства, дори и аз съм се учудвал колко голям брой издателства има, което е хубаво. Книгата си има своето бъдеще и тя ще продължи да съществува. Друг е въпросът, че някои видове книги може да позаглъхнат, като например някаква да кажем специализирана литература, която често пъти вече се слага онлайн и се купува онлайн. Може да има някои видове литература, за които да поспадне търсенето на хартия.
Ще заживеят ли технологиите с неща, които през годините са били спътници на хората и от които хората са учили, като книгите например?
Трябва да сме готови определени видове медии да доминират след време и по някакъв начин да изместват други видове медии. Радиата например ги има, но ако сте забелязали много радиа слагат вече нещата и в интернет, слагат видеа с хората, с които разговарят, така че те се адаптират към тази мултимедийна среда и модернизират представянето на нещата, защото иначе ще изостанат, ще бъдат по-малко слушани. По същия начин е и с книгата. Книгите се развиват. Има много интересни нови формати книги. Нещо, което преди време го е нямало като луксозност, като цветност, като атрактивност, за съжаление даже понякога стига до кич в този стремеж нещата да са шарени. Но всяка медия се адаптира и се опитва да се съхрани. Дали в дългосрочен план ще се съхрани е друг въпрос. Все повече ще има дигитално съдържание, то е ясно. Все повече хората ще достъпват информацията дигитално, но книгата дълго време ще бъде също така много, много атрактивна медия, а и бих казал нейната аура, да я държите в ръцете си, няма как лесно да изчезне.
Можем ли да кажем, че книгата е будител?
Разбира се. Книгата е, все още, един от основните будители, защото книгата съдържа в себе си историята, вярванията на един народ, тя е документ за неговото развитие и книгата винаги е била някак огледало на това какво се случва. Така че книгата е много близко до човека. Тя винаги е съпътствала развитието на човека, тя винаги е помагала и както се вижда и в момента помага за нашето развитие.
