Джеф Безос пише това през 1998, когато в компанията работят 2100 души, днес екипът на гиганта надхвърля 1.2 млн. души
В България излиза едно от най-чаканите бизнес заглавия в последните години - „Клиентът е царят, аз съм слугата“ от Джеф Безос. Предприемачът разказва за философията на създаването, изграждането и управлението на Amazon и Blue Origin.
Книгата събира неговите уникални и оригинални годишни писма до акционерите, плюс много речи и интервюта, помагащи ни да надникнем в миналото му, работата му и еволюцията на идеите му, за да разберем как е стигнал до успеха си. Книгата обхваща теми, свързани с бизнеса и взаимоотношенията му с обществеността – от иновациите и отдадеността на клиентите до климатичните промени и космическото пространство – и ни предлага рядък поглед към мирогледа на Безос и къде може да ни отведе бъдещето.
Публикуваме откъс, предоставен от издателство „Бард“ за Economy.bg. Вижте визията на един от най-богатите хора в света за подбора на хора:
„Би било невъзможно да постигнем резултати в динамична среда като интернет без необикновени хора. Да се работи така, че да се създаде късче от историята, не се очаква да е лесно и... да, виждаме, че нещата са такива, каквито би следвало да бъдат! Сега ние разполагаме с 2100 умни (към 1998, бел. р.), трудолюбиви, отдадени на работата си служители, които поставят клиентите на първо място. Вдигането на летвата високо в подхода ни към наемането е било и ще продължи да бъде най-важният елемент в успеха на Amazon.com.
По време на интервютата за наемане ние искаме от хората да обмислят три въпроса, преди да вземат решение:
Бихте ли се възхитили на този човек? Ако се замислите за хората, на които сте се възхищавали през живота си, те са вероятно хора, от които сте се учили или които сте имали за пример. Аз например винаги съм полагал всячески усилия да работя само с хора, на които се възхищавам, и окуражавам тук присъстващите да бъдат също толкова взискателни. Животът определено е прекалено кратък, за да постъпваме иначе.
Ще се издигне ли този човек над средното ниво на ефективност на групата, в която ще влезе? Искаме да се борим с ентропията. Летвата трябва постоянно да се вдига. Искам хората да си представят компанията след пет години. В онзи момент в бъдещето всеки от нас би трябвало да се огледа и да си каже: „Колко много се вдигна стандартът... боже, радвам се, че навремето ме назначиха!“.
В какво точно би могъл да блесне този човек? Много хора имат уникални умения, интереси и гледни точки, способни да обогатят работната среда за всички нас. Често става дума за нещо, което дори не е свързано с работата им. Една наша служителка например е национален шампион по правопис (мисля, за 1978 г.). Предполагам, че това не ѝ помага в ежедневната ѝ работа, но не е ли забавно от време на време да я засечеш в коридора и да я попиташ за някоя трудна и спорна дума – веднага ще ти я каже.“