петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3023 прочитания

    В България излезе „Глина“ - дебютният роман на Виктория Бешлийска

    Виктория е позната от блога „По дирите на думите“, който събира стари български думи, лични спомени и истории
    17 декември 2020, 10:40 a+ a- a

    В България излезе „Глина“ - дебютният роман на Виктория Бешлийска, позната от блога „По дирите на думите“ (Words Do Worlds), който събира стари български думи, лични спомени и истории. Само за три седмици от официалното си обявяване, романът успя да спечели вниманието на читателите и да се превърне в най-продаваната книга за 2020 на сайта на издателство „Софтпрес“ още на етап предварителни поръчки. 

    Родена от пръстта от земята, замесена с огъня на любовта и животворната сила на водата и носеща онази невидима енергия, която движи ръцете на твореца – „Глина“ е роман, който използва магията на думите, неподвластни на времето, за да извае история, която завладява и подпечатва сърцето на всеки читател.

    В края на XVII век грънчарството било основен поминък за жителите на малкото село Бусинци, Трънско, откъдето тръгват корените на Бусинската керамична школа, известна с изяществото на формите и прецизността на всеки изрисуван детайл. Според легендата единствено майсторите от Бусинци имали благословията на султана да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. В почти всеки дом се чувал шума от работещото грънчарско колело, което улавяло в спиралата на своята безкрайност божественото вдъхновение и сръчността на човешките ръце и помагало на създателя и неговата творба да се слеят в едно.

    Направени сме не от думи, а от кал.

    Шепа от калта ако дадеш на някого, всичко си му дал.

    Ако той ти върне от калта сърце, значи всичко имаш.

    Лек за раните, спасение за душата, огнище, което да стопля сърцето му – през целия си живот Велико намирал убежище сред грънците, а глината била довереница и пазителка на неговите тайни. Единствено под нежния допир на неговите пръсти тя се подчинявала и извивала така, че да покаже най-фините черти на красотата си. Велико не познавал друга магия, освен тази на съзиданието. Докато не срещнал Жара.

    Глина в ръцете му, огън в сърцето му, дъх в гърдите му – това бе Жара за Велико. Све ѝ бе той, вече в едно дишаха.

    Родена от светлината, гореща и опърничава като огъня, с буен нрав и невиждана красота, Жара не била като другите момичета. Тя растяла като диво цвете сред безкрайна тучна поляна – едновременно в хармония с околния свят, но винаги различна, създадена, за да изпъква. Пламъкът в очите ѝ омагьосвал всеки. Омагьосал и Велико. Пожарът, който лумнал в сърцата им, имал силата да ги топли до края на дните им, но и да ги изпепели и превърне в прашинки от вечността. 

    Когато съдбата взела за свой заложник живота на цялото село, Велико отново се обърнал към глината, знаейки, че тя единствена може да му помогне да откупи свободата на бусинските майстори. Влагайки в чарка цялата любов, която Жара щедро му била дарила, той не подозирал, че подпечатва не само спасението на селото, а и собствената си участ.

    Виктория Бешлийска е филолог по образование и откривател по призвание. Работила е като учител и редактор на художествена литература. Днес професионалният ѝ път е свързан с маркетинга. Автор е на „По дирите на думите“ – блог, който събира стари български думи, лични спомени и истории.

    Подобно на глината, която обединява огъня и водата и споява техния съюз с пръст от земята, превръщайки ги в късче съвършенство, Виктория Бешлийска извайва детайлите на своя дебютен роман с нетипично за дебютна книга майсторство. На страниците на „Глина” думите танцуват в съвършен синхрон и разгръщат пред очите на читателя една необикновена история. История, която извисява духа и му дава свобода и простор да полети; която свързва небето и земята, реалното и митичното, любовта и вечността.

    Публикуваме откъс от романа без редакторска намеса: 

    И ето че в този миг кавал захвана песен над мегдана – първо започна тънко и бавно, като че си проправяше пътечка между хорските приказки, леко ги побутваше и ги подсещаше да спрат. После, като си отвори широк друм, въздигна се към гората и потули птичия пой, стих¬на вятъра, а сетне, набрала целия дъх на свирача, стрелна се нагоре към върха на планината, изви се около него, сякаш орел, който кръжеше бдително над гнездото си, и като напои околността, та чак преля, спусна се по цялото Знеполе и го упои като аромат на пелин. След него със ситни, но пъргави стъпки се включи гусла. Тънките ѝ струни изтръгнаха всички от унеса на кавала, краката сами припнаха по земята, водени от отвъдна сила. Раздвижи се въздухът в най-горещото пладне, разигра се. Не сетили нито жега, нито жажда, приближиха се девойките една към друга, сключиха ръце в кръг, спогледаха се, изгорели от кипналата кръв, и в един глас викнаха: 

    – Ииихуууу! 

    Свирачите забързаха мелодията и хорото тръгна лудешки като придошла от топящите се снегове река. Кръгът се разширяваше и после се събираше, момичетата, хванати една за друга, опъваха ръце напред, допираха ги в средата, досущ слънце, чиито лъчи грееха навътре. После, като разпъваха хорото до най-широко, пускаха се, слагаха длани на кръста и се завъртаха около себе си. Полите им, окръглени като обръчи на бурета, опираха една в друга и шевиците им преливаха като цветята по знеполските поляни. Плитките им се усукваха като тела на любещи се змии и после пак се пускаха от въртежа. Забодените в косите китки шареха въздуха на едно с очите и устните им и образуваха над мегдана цветен пояс, през който човек можеше да се провре и да оздравее, ако е болен, да се очисти, ако е грешен, или да отиде в рая, ако тази земна хубост не му стигаше. 

    Кавалът и гуслата не спряха, докато не измориха докрай девойките. Тогава забавиха ритъма, укротиха стъ¬палата им, озаптиха препускането на сърцата и ги склониха да поемат дъх. В този миг отдалече се чу тъпан. Заходи към мегдана тежко-тежко, проправи си бавно път сред гледачите, събра край себе си най-пламналите младежи и ги изведе до хорото на девойките. Като спря на едно място, момчетата се хванаха един за друг през поясите в дълга редица. Гърдите им се надигаха високо като пред война, очите им прогаряха планината отсреща. Като ги видяха, девойките отключиха хорото и без да се пускат, застанаха насреща им. Едно последно тупване на тъпана оповести началото на огнен бран. Музиката засвири по-бързо и отпреди, момичета и момчета заиграха още по-бясно. Нито едното хоро не отстъпваше пред другото и само Бог успяваше да ги удържи на един дъх разстояние, когато приближаваха едни към други. Допряха ли се, щеше да пламне селото. Земята под тях беше спасена само защото ходилата им не опираха в нея, а тропаха педя над тревата и се понасяха във въртежи към небето. Господ, който гледаше сините трънски балкани, видя как силна вълна премина по тях, как настръхнаха горите и се вдълбаха ждрелата, как затъмняха гънките по склоновете и как се разтвориха недрата на земята, за да поемат тази сила. По-възрастните мъже и жени стояха отстрани, онемели пред това невиждано надиграване. Селото отдавна не се бе тресло от такъв мощен заряд, сякаш дълго затлачвана река се бе отприщила и рукнала да пречисти всичко по пътя си. С нови очи се погледнаха един друг всички, току-що помилвани от радостта, която толкова рядко изпитваха.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 4 минути
    Бош Автомобилно оборудване открива център за обучения с ПГТЕ „Хенри Форд"
    Центърът има за цел да подготви специалисти в областта на поддръжката и ремонта на леки и тежкотоварни автомобили
    преди 1 час
    IWG продължава да разширява присъствието си у нас
    Доставчикът на гъвкави работни пространства откри няколко нови локации в Пловдив
    преди 2 часа
    БДЖ и Deutsche Bahn договориха доставка на 76 модернизирани вагона
    Първите 19 идват в средата на април, а до началото на лятото всички вагони ще бъдат включени в състава на БДЖ
    преди 3 часа
    БСК: От 2030 най-малко 30% от пластмасовите опаковки ще трябва да се рециклират
    Системи за връщане на бутилки и кенчета предвиждат регулации на ЕП
    преди 3 часа
    Mazda и Panasonic сключиха споразумение за доставка на батерии
    Panasonic Energy произвежда батерии и за Tesla