четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1787 прочитания

    ЕК предлага нови правила за управление на данните

    Очаква се от 2018 до 2025 количеството генерирани данни да се умножи петорно
    25 ноември 2020, 14:06 a+ a- a

    Европейската комисия предлага нови правила за управление на данните. Регламентът ще улесни споделянето на данни в целия ЕС и между отделните сектори, ще повиши контрола и доверието от страна на гражданите и предприятията по отношение на техните данни и ще предложи алтернативен европейски модел на използваната от големите технологични платформи практика за боравене с данни.

    Количеството данни, генерирани от публичните органи, предприятията и гражданите, непрекъснато се увеличава. Очаква се, че за периода 2018-2025 то ще се умножи петорно. Новите правила ще дадат възможност тези данни да се оползотворяват и ще проправи пътя за европейски пространства на данни в отделните сектори — в услуга на обществото, гражданите и предприятията.

    През февруари тази година Комисията представи Стратегия за данните, в която се предлагат девет такива пространства на данни: те обхващат промишлеността, енергетиката, здравеопазването, Европейския зелен пакт и др. Тези пространства ще допринасят например за екологосъобразния преход, като подобряват управлението на енергопотреблението, ще превърнат персонализираната медицина в реалност и ще улеснят достъпа до обществени услуги.

    По този повод изпълнителният заместник-председател с ресор „Европа, подготвена за цифровата ера“ Маргрете Вестегер заяви: „Не сте длъжни да споделяте всички данни. Но ако решите да споделите данни и те са с чувствителен характер, следва да можете да ги споделите по начин, който ви дава увереност, че данните ви са защитени. Искаме да предоставим на предприятията и гражданите инструменти, чрез които да контролират своите данни.“

    Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон изтъкна: „Нашият нов регламент ще улесни движението на данни между отделните сектори и между държавите членки, като заедно с това ще даде възможност гражданите и предприятията да контролират данните, които генерират. В условията на непрекъснато засилващата се роля на промишлените данни в нашата икономика Европа се нуждае от отворен, но суверенен единен пазар за данни. С помощта на подходящи инвестиции и ключови инфраструктури нашият регламент ще допринесе за превръщането на Европа в първия континент на данните.“

    Чрез регламента ще се създаде базата за нов европейски начин на управление на данните, който е в съответствие с ценностите и принципите на ЕС, като например защитата на личните данни (ОРЗД), защитата на потребителите и правилата в областта на конкуренцията. Предложеният в него модел представлява алтернатива на практиките за боравене с данни, използвани от технологичните платформи, които могат да придобият голяма пазарна мощ, тъй като техните модели на стопанска дейност предполагат контрол върху големи масиви от данни. Ключов елемент в новия подход е моделът, основаващ се на неутралността и прозрачността на посредниците за данни, които са организатори на споделянето на данни, като целта е да се повиши доверието.

    За да се осигури тази неутралност, посредниците при споделяне на данни не може да обменят данни в свой интерес (например като ги продават на друго предприятие или като ги използват като база за разработване на свои собствени продукти) и ще трябва да спазват строги изисквания.

    Регламентът включва:

    - мерки за повишаване на доверието в споделянето на данни, тъй като понастоящем липсата на доверие е основна пречка и води до големи разходи;

    - нови правила на ЕС относно неутралността, които да дадат възможност на новите посредници за данни да действат като надеждни организатори на споделянето на данни;

    - мерки за улесняване на повторното използване на определени данни, притежавани от публичния сектор. Така например повторното използване на здравни данни може да спомогне за напредъка на научните изследвания за намиране на лечение на редки или хронични заболявания;

    - механизми, които да осигурят на европейците контрол върху използването на генерираните от тях данни, като направят по-лесно и по-безопасно доброволното предоставяне на данни от страна на предприятията и гражданите в интерес на общото благо при ясни условия.

    С какво регламентът ще бъде от полза за гражданите и предприятията?
    За европейците ще бъде по-лесно да разрешават свързаните с тях данни да се използват в услуга на обществото, като същевременно се гарантира пълната защита на личните им данни. Възможно е например хора с редки или хронични заболявания да желаят да разрешат техните данни да се използват за подобряване на лечението на тези заболявания. Чрез личните пространства на данни европейците ще придобият по-голям контрол върху своите данни и подробно ще решават кой и за каква цел може да има достъп до данните им.

    Както за малките, така и за големите предприятия ползите ще се изразяват в нови възможности за стопанска дейност, както и в понижаване на разходите за придобиване, интегриране и обработка на данните, в намаляване на бариерите за навлизане на пазара и в съкращаване на времето, необходимо за пускането на нови продукти и услуги на пазара.

    Данните могат да спомогнат за развитието на персонализираната медицина, за напредъка на научните изследвания за намиране на лечение на конкретни заболявания, както и за подобряване на услугите в обществения сектор.

    С регламента ще се въведат правила и средства за т.нар. „алтруизъм по отношение на данните“. Това означава данни, които се предоставят на разположение без възнаграждение, изцяло за нетърговско използване в услуга на общностите или на обществото в широк план — така например данните за мобилността може да се използват за подобряване на местния транспорт.

    Във връзка с „алтруизма по отношение на данните“ ще бъде разработен и общ европейски формуляр за съгласие, за да може данните да се събират в единен формат във всички държави членки. Той ще бъде във вид на модули и ще може да се приспособява според потребностите на отделните сектори и според конкретните цели.

    Споделяне на данни с обществения и с частния сектор
    Държавите членки ще трябва да разполагат с техническия капацитет, който е необходим, за да се гарантира пълното съблюдаване на неприкосновеността на личния живот и поверителността на данните. Тук може да се включат редица инструменти — от технически решения, като анонимизация или обработка в специализирани инфраструктури, които се експлоатират и контролират от обществения сектор, до правно обвързващи споразумения за поверителност, които се подписват от повторния ползвател. Винаги, когато данните се предават на повторен ползвател, ще има механизми, които осигуряват спазването на ОРЗД и защитават търговската поверителност на данните.

    Понастоящем много предприятия се опасяват, че споделянето на техните данни може да доведе до загуба на конкурентно предимство и представлява риск от злоупотреба. Доверените доставчици на услуги за споделяне на данни (т.нар. „посредници за данни“, като пазарите за данни) ще обединяват и организират данните неутрално, за да се повишава доверието. За да се осигури тази неутралност, посредниците при споделяне на данни не може да обменят данни в свой интерес (например като ги продават на друго предприятие или като ги използват като база за разработване на свои собствени продукти) и ще трябва да спазват строги изисквания за гарантиране на неутралността. Ще бъдат разрешени както самостоятелни организации, които предоставят само услуги по споделяне на данни, така и предприятия, които предлагат услуги по споделяне на данни наред с други услуги. В такъв случай дейността по споделяне на данни ще бъде строго отделена от другите услуги, свързани с данни. Придобитите данни и метаданни ще може да се използват само за подобряване на услугата по споделяне на данни. Съгласно предложения регламент посредниците за данни ще са длъжни да уведомят компетентния публичен орган за намерението си да предоставят такива услуги. Публичните органи ще следят за спазването на изискванията, а Комисията ще води регистър на посредниците за данни.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 40 минути
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 2 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 4 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк
    преди 5 часа
    „България Еър“ променя терминалите за опериране в в Рим, Мадрид и Прага
    Те са предвидени за полети от шенгенското пространство и предоставят възможност за по-добри транспортни връзки и влизане в страните без паспортна проверка
    преди 5 часа
    Предлагат бърза ликвидация на неработещи фирми
    От 30 хил. до 50 хил. нови дружества се създават на година, като над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки