Житейски мъдрости от Антоан дьо Сент-Екзюпери

На 29 юни 2021 се навършват 121 години от рождението на френския писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери. Най-известното му произведение е „Малкият принц“. Автор е и на книгите „Нощен полет“, „Земя на хората“, „Боен пилот“, „Южната поща“ и „Писмо до един заложник“.  Неговите романи, без да са напълно автобиографични, са вдъхновени от жизнения му път на пилот.  

Припомняме ви част от неговите мъдри думи и избрани цитати от  „Малкият принц“:

„Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока.“

„Има само едно истинско богатство, и то е общуването между хората…“

„Животът създава ред, но редът не създава живот.“

„Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.“ 

„Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч…“

„Няма да намериш безсмъртието вътре в себе си.“

„Съвършенството е добродетел на мъртвите.“

„Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне.“

„Трябва да преживееш много, за да станеш човек.“

„Да бъдеш човек означава да бъдеш отговорен.“

Из „Малкия принц“

„Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.“

„Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“

„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: Моето цвете е там някъде.“

„Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба.“

„Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам. Онези думи за ноктите, вместо да ме раздразнят, трябваше да ме трогнат…“

„Вие сте хубави, но празни... За вас не може да се умре.“

„Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.“

„Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!“

„Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.“ 

„Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“, и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!“

„Какво значи „да опитомиш“?… Ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света… В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“

„Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.“

„Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.“

„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“

„Никога не ни харесва там, където сме.“

„Питам се … дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас… Но колко е далеч!“

„През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.“

„— Къде са хората? …

— Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.“

„Пустинята е хубава, защото крие някъде кладенец…“

„Само децата знаят какво търсят... Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.“

„Това е въпрос на дисциплина... Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.“

„Този човек би бил презиран от всички други… … Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.“

„Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“

„Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.“

„Хората се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг…“