Житейски мъдрости от Ричард Бах

На 23 юни 2017 американският писател Ричард Бах навършва 81 години. Ричард Бах става популярен с книгата си „Джонатан Ливингстън чайката“, която излиза през 1970. Пише научна фантастика и книги за душата. Негови по-известни произведения са „Дарът на крилата“, „Илюзии“, „Няма толкова далечно място“. Втората му съпруга - актрисата Лесли Периш, която среща през 1973 г., по-късно става траен съавтор на Ричард Бах. Заедно написват романите „Мост през вечността“ и „Едно“.

Припомняме ви част от неговите мъдри думи и избрани цитати от творчеството му:

„Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може.“

„Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА.“

„Единственият истински закон е този, който води към свободата.“

„За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш.“

„Понякога е интересно да затвориш очи и да си кажеш в тъмното: „Аз съм вълшебник — и когато отворя очи, ще видя един свят, който сам съм сътворил и за който аз и само аз съм напълно отговорен.“ После бавно отваряш клепачи, сякаш завеса се вдига над сцената. И наистина: ето го пред теб света, точно такъв, какъвто сам си го създал.“

„Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо, омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме. Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.
Взех си от пържените картофи и се смръщих срещу Дон.
— Пропускаш нещо. Как го правя?
— Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си — бъди спокоен и ведър. Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се питаш „Това ли всъщност искам да правя?“ и го правиш само ако отговорът е „Да“. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш.
— Но за това се иска много вяра, а междувременно те наляга самота.
Той ме погледна някак странно иззад сандвича си.
— Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.“

— из романа „Илюзии“

„На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.“

„Най-добрият начин да се отплатиш за един красив момент е да му се насладиш.“

„Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!“

„Трябва да се посвещаваме на нещата, които имат стойност за нас, защото в противен случай никакъв успех в света няма да ни удовлетвори, нито ще ни направи щастливи.“

„Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.“

„За да летиш бързо като мисълта до където и да било, … трябва да започнеш с мисълта, че вече си пристигнал.“

„Не може да има никаква грешка. Събитията, които ние сами привличаме в живота си, независимо колко са неприятни, са ни необходими, за да научим онова, което трябва да научим; всяка наша стъпка е необходима, за да вървим в посоката, която сме си избрали..”

„Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами.“

„И най-мъничката промяна днес ни отвежда към едно съвършено различно утре. Големи награди очакват онези, които поемат по трудните пътища, но тези награди остават скрити с години. Всеки избор се прави на сляпо, без гаранции от заобикалящия ни свят.“

„Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.“

„Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност.“

„Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период от време.“

„Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене.“

„Когато с цялата си страст сме отдадени на една любов — независимо дали това са платноходки, самолети, идеи — магическа лавина проправя пътя пред нас, надмогва законите, здравия смисъл и разногласията, превежда ни през всички трудности, страхове и съмнения. Без силата на тази любов ние сме като лодки, клатушкани по вълните на море от скука, което е страшно…“

„…Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния – с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.“

„Ние създаваме нашата собствена действителност.“

„Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва загубата е всъщност печалба.“

„Човек поверява живота си на това, в което вярва.“

„Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си!“

„Когато настъпи последният ни миг и погледнем назад във времето, единственият въпрос, който ще има значение, ще бъде: „Какво беше качеството на нашата любов?“.