Житейски мъдрости от Джек Лондон

На 12 януари 2017 се навършват 141 години от рождението на един от най-известните американски писатели Джек Лондон. Освен световната слава, която придобива с книгите си, той е и първият сред колегите си, спечелил с труда си един милион долара. Основна тема в неговите творби е битката за оцеляване – физическо и морално. Животът на Джек Лондон е бил изпълнен с трудности, но въпреки изпитанията, той не спира да чете и да се самообразова. Работи като моряк, ловец на тюлени, златотърсач... Постепенно творбите му набират популярност и той се превръща в един от най-обичаните и оригинални американски писатели.  Сред най-известните му романи са „Морският вълк“, „Белия зъб“, „Дивото зове“, „Мартин Идън“, „Лунната долина“, „Белю Пушилката“ и др. 

Припомняме ви част от неговите мъдри послания и цитати от книги:  

„Не живея заради това, което светът мисли за мене, а заради това, което аз мисля за себе си.“

„Да можеш да забравяш — това е здрав разсъдък. Непрекъснато да си спомняш — това е смахнатост, лудост.“  

„Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите.“  

„Той беше бърз и внимателен в нещата от живота. Но само в нещата, не и в тяхното значение.“  

„Животът достига връхната си точка, когато осъществява в най-пълен размер онова, за което е предназначен.“

„Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.“ 

„Не трябва да чакаш вдъхновението, трябва да го преследваш.“ 

„Предназначението на човек е да живее, не да съществува.“

„Среща се и такова увлечение, което представлява връхната точка на живота, над която животът не може повече да се издигне. Но парадоксът на битието е такъв, че това увлечение те обхваща, когато кипиш от живот, а то те кара съвсем да забравиш, че си жив. Това увлечение, тази забрава на съществуването, завладва човека на изкуството, когато изгаря в пламъците на вдъхновението; то обхваща и войника, изгубил сражението, но отказващ пощада в опиянението на боя…“  

„Животът не е въпрос на това да имаш добри карти, а понякога на това да изиграеш лошите карти добре.“

„Знаете ли, че единствената цена, която животът има, е цената, която той сам си придава? Разбира се, и тази цена е преувеличена, тъй като животът е по необходимост пристрастен към себе си.“  

„Мъжът рядко цени както трябва жената, поне докато не се е лишил от нея. Той не си дава сметка за недоловимата топлота, излъчвана от женския пол, докато е обкръжен от нея; обаче отнемат ли му я, започва да усеща все по-голяма празнота в съществуването си и да изпитва някакъв смътен глад за нещо тъй неопределено, че не може да каже какво е то.“   

„Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие. Милосърдие е, ако споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него.“