Изкуственият интелект ще промени всичко за всички, той е множител на „моженето“ - Председателят на УС на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), пред Economy.bg
Ръст от 16.5% в приходите на софтуерния сектор у нас до 8.7 млрд. лева за 2023 отчита годишното проучване на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). За 2024 се прогнозира ръст от 12.4% до близо 10 млрд. лева приходи в сектора. Заетите в бранша са над 60 000 души, като за 2023 са открити близо 2 700 нови работни места, за 2024 се очаква да се открият още над 2000 работни места. Според данните прогнозата за по-следващата 2026 е за пpиxoди от нaд 14 млpд. лeвa, нaд 10 000 нoви paбoтни мecтa и над 70 000 зaeти.
Каква 2024 изпраща ИТ секторът у нас, колко нови компании стъпиха в страната, колко нови работни места бяха открити, как се промениха заплатите, какви са прогнозите за 2025, кои са най-големите рискове пред софтуерната индустрия в България, как българските компании интегрират изкуствен интелект, има ли AI балон, колко нови ИТ училища и къде ще бъдат отворени у нас – тези и други въпроси коментирахме с Доброслав Димитров, председател на УС на БРАИТ.
Доброслав, каква 2024 изпраща ИТ секторът у нас? Отмина ли кризата?
Положителна година. Криворазбрано е, че ИТ секторът е в криза. Нашата криза изглежда по следния начин: ще пораснем с около 12-13%, повечето сектори биха си мечтали за такъв ръст. Просто, когато имаме възможност да растем с 20%, ръст от 12% ни се струва малко.
В сравнение с предходната година какъв е темпът на растеж?
Може би е леко по-слаб от предходната, но и тогава предполагахме, че ще сме с 12% ръст. В крайна сметка той беше 16.5%. Така че реално надхвърлихме доста песимистичната прогноза за годината. Подозирам, че и сега ще се получи нещо такова.
Какъв е делът на софтуерната индустрия в икономиката на България? Достигна ли 5%?
Да, достигнахме прага от 5%. Неизбежно е. Когато икономиката на България расте с 2%, а ние растем с 16%, просто е въпрос на време. И няма да е само 5%, съвсем скоро делът ще е много повече.
Колко са заетите в индустрията? И колко нови работни места бяха открити през 2024?Пораснахме с 2600 души. Минахме 60 000 заети в софтуерната индустрия, което отново сочи за ръст както на оборота на компаниите, така и при работните места. В предишни години сме растели с около 4-5 хил. души. Просто това е капацитетът в момента. Не толкова, че компанията не може да порасне по-бързо, но няма откъде да дойдат хората. Така че реално погледнато растем със скоростта, с която имаме възможност спрямо пазара на труда.
Но в момента вървят едновременно две тенденции в ИТ сектора – от една страна, има глад за кадри, а от друга, има забавяне в наемането на нови служители, та дори и съкращения.
Съкращенията основно са в западните компании. Българските компании по-скоро замразяват наемането, отколкото да съкращават хора. Относно пазара на труда отправям малко критика към колегите. Когато имаме разместване на пазара, се започва по-консервативно наемане на младши талант, което е проблем, защото кризата ще мине и пак ще ни трябват хора. Така че трябва да инвестираме в младши талант сега, ако искаме след 2 години да имаме хора, на които може да разчитаме. Този процес не трябва да спира, но за съжаление е спрял. Голямото ми предупреждение към колегите в тази индустрия, е, че трябва да инвестират, защото в следващите няколко години ще има нужда от много хора. Сигурен съм, че и заплатите ще растат значително. Но за кой тип служители? За можещите и знаещите хора. Петата индустриална революция идва с изкуствения интелект. Това е много мощен инструмент, който е множител на „моженето“ и има значение кого умножаваш. И когато един човек е спрял в развитието си и си казва: „Толкова познание ми стига“, той може и да има проблем да си намери работа. И структурната безработица в България, където имаме незаети работни места, но имаме хора без работа, е резултат от разминаване между умения и нужди. Същото нещо е напът да се случи и в нашата индустрия, тъй като уменията ще трябва да са на по-високо ниво, а хората, които са спрели в развитието си, може да се окаже, че няма нужда от тях.
Вие как адресирате този проблем? Как се вписва в това отношение кампанията Ви по създаване на 10 технологични училища?
Да, това е голяма кауза на БАСКОМ. Вече имаме 5, като 2 са отпреди 1989, а още 3 се появиха в последните 5-6 години. Старите училища са в София и Правец, следвани от по-новите в Бургас, Варна и Стара Загора. В момента има 2 много напреднали проекта за училища във Враца и Смолян, но имаме разговори и с десетки други общини. Има потенциал на много места като Габрово, Русе, Силистра, Джебел, Момчилград, Гоце Делчев, Чипровци, Троян, Априлци, Ямбол, За да се случи такъв проект, трябва да има пълно единомислие между местната общност и бизнес, общината и държавата. Технологичното училище не е математическа гимназия, както много хора мислят. В Технологичното училище има технологичност по хоризонталата, но по вертикалата са икономически. Например във Враца ще има енергийна специализация, в региона на Пазарджик и Пловдив, но и в София има много мехатроника, които могат да бъдат вертикалата, както и космосът за планинските региони като Смолян. Това са все професии на бъдещето, които тепърва ще се развиват.
ези училища трябва да бъдат като кампуси, където 5 години ще развиваме даден талант. Това не е елитарно образование, а насочено към таланта, тъй като едни деца имат талант да са музиканти, други да са художници, трети имат друг вид мислене. И това е мисията на нашата индустрия и вече имаме много съюзници, като се започне и от централна власт, през МОН, политически партии и местни власти, плюс обществениците по места, които помагат това да се случи в техния регион.
Как се промениха възнагражденията в сектора през годината? И какви са очакванията Ви за 2025?
Те растат. В софтуерната индустрия сме спрели да говорим за заплати, защото там няма новина. Да, ние сме с най-високите заплати в държавата. Да, нашите заплати са три пъти над средните. Да, стандартът на живот на ИТ специалистите в България е по-висок от техните колеги в Германия и във Великобритания. Това може да бъде достъпно за много по-голям брой хора, отколкото сме свикнали да мислим, тъй като ИТ специалист не означава само и единствено програмист. Има страшно много други професии, които са от ключово значение. Благодарение на Петата индустриална революция всеки един от нас малко или много трябва да стане технологичен човек и така ще може да се възползва от тази добавена стойност.
Кои са най-големите рискове пред ИТ индустрията у нас?
Рисковете са няколко. Първият е, ако не успеем да осигурим необходимия ни талант чрез училищата или чрез привличане на кадри от трети страни. За тази цел обаче България трябва да се позиционира като технологична държава и това да бъде нейният бранд. Другата по-тривиална, но директна опасност е да развалим бизнес средата, като разклатим данъчно-осигурителната рамка и икономическата стабилност в държавата. Така рискуваме компании да не изберат да дойдат тук, или фирми, които вече са тук, да решат да си тръгнат.
ИТ секторът се обяви срещу предлаганото ново повишаване на максималния осигурителен доход. Водите ли разговори по темата?
Реагирахме веднага срещу увеличението. Разбираме, че този праг трябва да бъде актуализиран. Обявяваме се против политиката към хората на по-високите доходи, което се третира като един вид инструмент за преразпределение на доходи в държавата. А осигуровките не са данък. Осигуровките са услуга, която държавата предоставя на гражданите. Но ние сме най-солидарният сектор, ние плащаме 3 пъти повече данъци, а в същото време нашите хора в голямата си степен не ползват тези услуги. Това дори не е солидарност, а дарение. Нашата критика е, че така се наказват младите професионалисти, които са се развили правилно и са тръгнали в професиите, които дават добавена стойност, вместо да се огледаме в цели сектори, които работят изцяло на сиво.
Има ли риск компании да се преместят към други страни заради промяната в данъчно-осигурителната рамка?
Има директен риск. Тази година България въведе глобалния минимален данък от 15%, с което станахме държавата с най-висок данък в Европа в сферата на услугите. Защото този глобален данък е създаден да хваща данъчните номади. Или с други думи, компании, които просто въртят празни обороти през държави с ниски данъци. Но в този данък има регламент, в който държавата може да направи изключение за компании, които създават икономическа дейност в страната. Само че България не е приложила това изключение и е единствената държава в Европейския съюз, която не го е направила. Така глобалните компании, които се опитваме да привлечем и които са горе-долу половината от работодателите във високотехнологичния сектор в България, за да оперират у нас, плащат по-висок данък, отколкото биха платили в Германия. Там ефективният среден данък за тези компании е около 12%. У нас имаме 15% без изключение и това е един много хубав пример какво не трябва да се прави и как може да си изгоним компаниите.
Има ли вече сигнали за компании, които планират да напуснат България?
Има, разбира се, тъй като компании в момента, когато решават дали да дойдат тук, или да отидат в Полша, при равни условия, ще отидат в Полша, тъй като те са 35-40 милиона с имигрантите от Украйна. Ние сме 6 млн. души и една компания там може да наеме по-лесно 2000 души, отколкото у нас. И ако не предложим още нещо като предимство, ние тотално не сме конкурентни. Ако погледнем региона - те премахват данъците на ИТ специалистите. Дори и държави, които са много по-назад в развитието си и не са част от ЕС, като Македония, махнаха данък общ доход на ИТ специалисти.
Все пак имаше ли нови ИТ компании, които стъпиха у нас през 2024?
Има, ние пораснахме като брой компании, но това не може да ни успокоява, тъй като съревнованието е глобално. Сега сме от печелившите от войната в Украйна, тъй като тя е огромен ИТ център, както и Русия. Компаниите трябваше да се изнесат и от двете страни. И съответно целият този бизнес трябваше да отиде някъде. И ние сме от печелившите. Но това няма да е вечно.
Колко са компаниите, които преместиха бизнеса си от Русия и Украйна у нас?
Изпуснахме Русия, проспахме този момент. Сърбия се възползва. Над 30 хил. ИТ специалисти от Русия отидоха там. Украински компании успяхме да привлечем немалко, но пък тъй като повечето ИТ специалисти в Украйна са мъже, те не можеха да напускат. Така че в този случай не успяхме да се възползваме на максимум, но въпреки това доста бизнес дойде към България.
Какво е мястото на изкуствения интелект в този микс от рискови фактори?
Огромно, защото първо, не можем да предвидим какво ще стане. Второ, не можем да предвидим с точно каква скорост, знаем само, че ще е много висока. Трето, нужните умения и адаптивност на хората ще бъдат от съвсем друг порядък, който трябва да развием. 18:33/43 Ние сме позиционирани добре, но това е само в началната фаза. Оттам нататък, който тича бързо, ще е много добре. Който спи, ще е зле.
Как българските ИТ компании използват AI?
Там съм много доволен. Колегите проявиха адаптивност. 100% от компаниите прилагат инструменти за изкуствен интелект. Някои във всичките им процеси, други частично. Но така или иначе говорим за 100% възприемане на тези инструменти. Така че това е много голям атестат за нашата адаптивност и трябва да бъде прехвърлено към всяка сфера на икономиката и на обществения живот.
Какво спира компаниите от другите сектори да интегрират AI?
По естествен път първо идва при нас, но останалите питат. Така е по целия свят и е нормално първо в ИТ компаниите да се случи, но тук разликата е, че веднага след това трябва да минем към другите, защото твърде бързо се развива промяната. Трябва да влезе в образованието. С МОН работим много добре България да бъде лидер в образователни инициативи, които да са иновативни.
Все повече нарастват опасенията от AI балон. Защо бизнесът не успява да измисли приложения, които да носят печалби?
Това е твърде нова технология. Има нужда от натрупване. Балонът е само в главите на тези, които не са в него и много им се иска да не са изпуснали нещо голямо, но ще ги разочаровам. Изкуственият интелект не е балон, не е хайп, не е нещо, което ще си тръгне. Изкуственият интелект ще промени всичко за всички.