Какво представлява ученето, базирано на мозъка?

Снимка: Economy.bg

Лиора Гастер е съосновател на Академията за изследване на тялото и ума (MBS) заедно с Миа Сегал. Тя преподава изследвания на тялото и ума в международен план повече от четири десетилетия. Лиора има степен по човешка биология от Станфордския университет, като се фокусира върху взаимовръзката между мозъка и поведението. Тя също е треньор по НЛП (невролингвистично програмиране) и притежава черен колан по джудо от Кодокан в Токио.

Лиора Гастер и Миа Сегал създават MBS Academy през 1987 г., за да продължат работата на д-р Моше Фелденкрайс, който е ментор и сътрудник на Миа. Лиора е публикувала наръчници и основни принципи на MBS, създала е онлайн програми, видео- и аудиозаписи, правейки работата достъпна за хора от всички нива и нужди.

Лиора Гастер бе специален гост на събитието Evolving Minds: The Human Brain and AI in the Age of Learning, организирано от СофтУни БУДИТЕЛ. По време на събитието бяха обсъдени теми, свързани с това как можем да използваме човешкия интелект и да подобрим ученето в свят, който все повече се оформя от изкуствения интелект. В центъра на дискусията бе поставена невропластичността – способността на човешкия мозък да се променя в резултат на натрупани преживявания и опит. Темата е важна за ученици, родители и учители, защото именно в детските и ученическите години човешкият мозък се развива най-бързо и активно. Това е и периодът за изграждане на социално-емоционални умения, критическо и креативно мислене.

Пред Economy.bg Лиора Гастер споделя какво я е вдъхновило да се занимава с този аспект на човешката биология, как философията и науката се преплитат, за да върнат човечността на човечеството и как това помага за ограждане на нови когнитивни умения, критично мислене и по-добра работа както на индивида, така и на екипите.

Какво Ви вдъхнови да се насочите към когнитивното развитие и ученето, основано на мозъка?
Човечеството. Родена съм в семейство с голям интерес към поведенческите науки. Интересът към човешкото развитие беше много активна част от нашия живот, но базирано на наука. В момента съм на 70 г. Можете да си представите, че преди 70 години нямаше много влияние от Изтока в Европа. Говорехме за Фройд и психология. Исках да видя как всички парчета от западната наука и големите философски учения на Изтока, които се събираха в моя дом, могат да бъдат направени достъпни по прост начин за всички. Става дума за комбинация между наука и философия как да живеем. Тогава нямахме AI, така че сега е по-важно.

Каква роля играе тялото ни в процеса на мислене?
Хората управляваме Земята и всички останали животни заради нашия мозък. Имаме капацитета да правим всякакви когнитивни, идеологически неща, които останалите животни не могат. Поради тази причина смятам, че сме развили твърде голяма зависимост от мозъка си и сме игнорирали факта, че голяма част от подаването на сигнали и интелигентността се намират и в тялото. Децата и всички ние получаваме много информация, но никога усещане за собственото си Аз и как да се доверим на себе си. Причината да имаме две страни на мозъка е, че всеки път, когато направим нещо по-добре или се почувстваме по-добре, това е много важна философска идея, която е проста, можем да прехвърлим информацията – тя вече е вътре в нас – как да сме по-добре и по-добри.

Същото е, когато говорите за бизнес и социални взаимоотношения. Ако знаем как да го направим и прехвърлим това доверие в нас самите и към другите хора, тогава можем да се учим от тях, да се уважаваме взаимно повече и да възвърнем човечността си, защото в момента губим именно нея. AI е толкова голяма заплаха – машина ще може да прави всичко, което човекът може, и то по-добре. Виждате есетата, които децата пишат, и всички отговори, които той дава. Но една машина не може да има съзнаване, не може да чувства, не може да прецени кое е правилно и грешно, кое е добро и зло. Всъщност е много просто да оцените и да се учите от себе си, можете да слушате вътрешния си глас и от самото начало да се научите да вярвате, когато видите информация – тя добра ли е, или лоша, вярна или невярна и как да стана по-развит човек, така че да мога да работя с останалите и да направя света по-добър, вместо да се връщам назад.

Кои са основните идеи и как базираното на мозъка учене се различава от традиционното такова?
Основаното на мозъка учене също е учене, основано на тялото. Ученето си е учене, но ние имаме много ограничена концепция за себе си. Ако ви кажа да затворите очите си и да ми кажете какво е разстоянието между очите ви? Хората се объркват, не знаят, докато не отворят очи. Нямаме реалистичен образ на самите себе си. Нямаме завършен образ на самите себе си. Дори не знаем как е сглобено тялото ни. Колкото повече знаем как да разширим знанията си за себе си и как да се учим от самите себе си, което искам да ви уверя, звучи философски, но е много просто, толкова повече нашата идентичност е засегната, нашата връзка с пространството и един към друг. И затова по отношение на бизнеса и представянето, високите постижения в бизнеса и в работата с екипи, това е критично важно, защото нашето тяло също е екип. Не вдигате пиано с пръсти, защото други части на тялото могат да се справят по-добре. По същия начин не можете да принудите някого да върши нещо, което не е за него. Трябва да се научим как да разпределяме задачите. Всичко това е учене, базирано на мозъка и простотата в него е, че можете да се опрете на два много прости принципа. Има около 24, но най-важният е да се учите от разликите, защото е най-лесно. Черно и бяло, топло и студено – това е най-лесният начин, сивото е по-трудно за обяснение. И когато знаете, че имате 2 половини на мозъка, както и две половини на тялото си – можете да учите от различните половини и можете да усещате добре ли се чувствате или зле, вдишвате или издишвате, на тази страна ли седите, или на другата? Прости неща, които обаче карат хората да се усещат и да се центрират. Тогава идва цялата информация: „Кой съм аз и къде е моят център?“. И това върви ръка за ръка със следващия ни принцип – разпределение на работата. Трябва да използвате този голям екип, който е вашето тяло, по начин, който да е оптимален за вас. Все едно сглобявате всички парчета, вместо само да седите на едно бюро и само да мислите, мислите, мислите...

Кои са най-ефективните инструменти за подпомагане на децата да развият критично мислене и умения за решаване на проблеми?
Започваме от много малки. Първо – какво има вътре в мен? Те не знаят как да използват тялото си. Трябва просто да използват себе си и да се учат от различията: кое ме кара да се чувствам добре; как тичам по-бързо; какво правя, когато се чувствам добре? Просто да забележат някои разлики. Самата идея да се учим от разлики моментално сменя социалната система. Също така те трябва да уважават различията, вместо да трябва всички да сме еднакви. Следва разпределението на работата. Така че започваме с всеки предмет в училище – внедряваме тези идеи. 

Звучи просто, но как можем да адаптираме това към ежедневието си?
Например, когато рисуват – кой цвят избират, защо избират това или онова, каква е разликата между тях? Вкарвате идеята за различията във всяка игра. Кое е голямо и кое е малко?Ако се замислите, всъщност няма отговор. Но колкото повече търсите [отговор], толкова повече варианти се появяват. Това ги учи да мислят в по-широки граници. Също така, когато демонстрирате електричеството, как се движи по жицата – по същия начин работят мозъчните клетки. Така че дори когато преподавате по-висша наука, можете да показвате метода по много начини.

Как могат учителите да помогнат на децата да станат независими в ученето и да мислят критично, без да разчитат твърде много на структурирани уроци?
Мисля, че първото нещо, което дава на едно дете, е усещане за себестойност. Най-вече знам кой съм аз, мога да чувствам, да преценя дали се чувствам добре, или зле, дали ме боли, или не, дали дишам, или не дишам. Вие сте най-добрият си учител. Преподаваме чрез въпроси. Нашата работа е да задаваме въпроси, на които те могат да отговорят, така че трябва да са прости и универсално верни. Като 1+1 е винаги 2. Такъв тип въпроси. Това черно ли е, или е бяло. Първо, това им дава увереността, че знаят отговорите и искат да учат още, защото са успели. Второ – те знаят, че могат да погледнат вътре в себе си за отговорите. Като: вдишваш или издишваш? Аз не мога да ти кажа, ти знаеш.
Щастлив ли си, или тъжен? Те знаят, че трябва да погледнат вътре в себе си. И по този начин ги програмираме за бъдещето – да знаят, че по един или друг начин те носят отговора в себе си. Също така ги учим на идеята, че може да се учи чрез удоволствия и прости неща. Във всички наши култури стотици години е била вярна фразата „без болка, няма печалба“. Трябва да страдаш. Трябва да се опитваш много силно. Ако не се опитваш, няма да успееш. На практика ние им показваме, че е обратното. Ако те помоля да се разтегнеш, да стигнеш границата си и след това да опиташ още по-силно, знаеш ли какво означава това? Означава, че достигаш границата си и упражняваш нещо, което не можеш. Ние преподаваме точно обратното.
Казваме – направи го, докъдето е лесно. Забележи как го правиш, когато ти е лесно. Веднъж разбрал как да го направиш, а само ти знаеш този отговор, можеш да направиш повече. А не стигни границата си, страдай и да те боли. А когато те боли, не можеш да научиш нищо, защото цялата ти система е натоварена да се справи с болката. И така ние показваме тези принципи с физически експерименти, дори малки неща като това да се наведат напред и да опрат глава в масата. Да забележат как се удължава гърбът, да усетят себе си и сами да преценят. И ние им се доверяваме те да са своите най-добри съдници. Това дава много голяма власт. 

Как да променим начина си на мислене, за да постигнем това?
Чрез движенията. Затова казвам, че сме загубили връзката с тялото. Не го използваме, за да усещаме света и да дадем на себе си информацията, която [вече] знаем. Сега те гледат в телефоните си и през цялото време нямат представа как се чувстват, дори не знаят дали се чувстват добре, или зле. Задавам им тези въпроси, за да им дам силата да имат усещане за себе си, но чрез движение е по-лесно. Защото можете да прецените дали сте на една, или на друга страна, дали сте превити, или изправени, дали движите главата си, или не и когато се обръщате, къде да спрете... Просто въпроси, дори не е необходимо да ми отговарят, трябва просто да знаят, че отговорът е вътре в тях. Така че движението е много важно. Затова наричаме тези упражнения „осъзнаване чрез движение“. Защото осъзнатостта е парченцето, което човечеството има, а машината няма. А човечността и осъзнаването са нещата, които се надявам да ни преведат през тази огромна експлозия от AI, когато дори не знаем дали ще оцелеем с тези машини. От социална гледна точка и от гледна точка на бизнес хората, за да успее един бизнес, в него има хора и те трябва да са най-добрата версия на себе си. 

Има нещо, което искам да кажа, много важно за мен, защото правя това цял живот – звучи грандиозно – това е огромна философска идея, но всъщност е много просто за изпълнение.

Но как да приложим това в ежедневието си?
Просто хората трябва да знаят, че трябва да ангажират цялото си Аз и цялата си идентичност, когато вземат решения за това как ще програмират нещо, и да са наясно с ефекта, който това ще има. Мисля, че когато хората си възвърнат идентичността и увереността в собствената си стойност и доброта, надявам се, че ще програмират само добри неща, защото смятам, че това е най-големият подарък, който можем да дадем – да върнем хората обратно на тях самите. Връщане на човечността. 

С бързото развитие на образователната система как виждате основаното на мозъка учене да се адаптира към новите тенденции в образованието – като инструменти за дигитално обучение и ИИ?
Цял живот изучавам и експериментирам с този метод, защото съм учен. Направила съм и много изследвания на мозъка и съм го прилагала в различни области – от атлети през музика, бизнес до специални нужди. Не съм имала възможност да рекламирам метода, защото се занимавах с това да го предавам на различни места, където хората правят добри неща. Това е първият път, когато има цял екип от хора, които работят с деца, и можем да експериментираме как точно да го направим достъпно за по-широка публика, защото за мен няма смисъл да поставям нещо за елита. Дори чрез това интервю повече хора ще чуят за това и може би можем да споделим с тях, че не е трудно да се научи. Надяваме се да направим някои неща, които те могат да видят онлайн, вече има много, но да го направим достатъчно просто, за да може всеки да го използва.

Какво предстои?
Надявам се, че повече хора ще знаят за този метод, защото това са наистина невероятни резултати с много приятни и прости начини за постигане, които сме пропуснали в нашето човешко развитие.