Желанието ни е да забавим стареенето

проф. Милен Георгиев, ръководител на научната разработка и на отдел „Растителна клетъчна биотехнология“ в ЦРСББ (Снимка: ЦРЦББ)

ЦРСББ е Център за върхови постижения в областта на растителната системна биология и биотехнология. Той е независим научноизследователски институт, създаден по проект „ПлантаСИСТ“ с финансиране от ЕК по програма „Хоризонт 2020“ и по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ към Министерство на образованието и науката (МОН). Общият размер на финансирането е в размер на близо €30 млн. и е инвестиран в построяването на комплекса, оборудване с технологии и набиране на научен и административен персонал за периода на проекта (2017 – 2025). Комплексът е построен върху терен от 24 дка, предоставени с безвъзмездно безсрочно право на строеж от Община Пловдив.

В момента ЦРСББ работи по редица мащабни международни изследователски проекти. Финансирането на центъра се осъществява изцяло с проектна дейност и екипът разработва постоянно научни проекти, с които кандидатства за финансиране. В момента в Центъра работят учени от България, Франция, Германия, Канада, Аржентина, Италия, Испания, Турция, Южна Африка, Индия и др. Изследователските отдели към момента са седем, шест от които изследват значими стопански култури с цел повишаване на тяхната устойчивост към климатичните промени (засушаване, високи температури, засоляване на почвата и др.) и към биотичен стрес (патогени, болести и т.н.). Отделът на проф. Милен Георгиев изследва растителни вещества и молекули, които потенциално могат да бъдат в полза на човешкото здраве и качеството на човешкия живот.

В началото на месец октомври от ЦРСББ съобщиха, че са разработили прототип на човешка кожа, който може да се използва при проучвания в областта на медицината, фармацията и козметичната индустрия. Economy.bg се свърза с проф. д-р Милен Георгиев, ръководител на научната разработка и на отдел „Растителна клетъчна биотехнология“ в ЦРСББ, за да разкаже повече за Центъра, проектите, върху които работи, за какво може да се използва създаденият от неговия екип прототип и какво предстои.

Проф. Георгиев бихте ли ни разказали малко повече за Центъра за върхови научни постижения в областта на растителната системна биология и биотехнология (ЦРСББ)?
Центърът го създадохме като една инициатива преди 10 години. Бяхме група ентусиасти, прекарали доста дълга част от кариерите си в чужбина. Аз бях работил 2,5 г. в Германия и 2 г. в Нидерландия. Проф. Цанко Гечев, който в момента е директор на Центъра, също беше прекарал дълго време в западния свят и видяхме, че хората нито са по-работливи от нас, нито са по-креативни от нас, нито пък са по-умни. И една от целите, когато го създавахме, беше да се опитаме да създадем същото и в България. Стратегическата цел, към чието изпълнение вярвам, че вървим, беше да спрем това изтичане на мозъци. Част от тези хора също се занимават с наука и са образовани, което е голяма икономическа загуба за България.

Вие сте ръководител на отдел „Растителна клетъчна биотехнология“, с какво се занимавате?
По образование съм биотехнолог. Имах щастието да се уча от много големи учени в България, Германия и Нидерландия и кариерата ми се развива в такава посока, че от чисто биотехнологичната работа се насочих към химията на природните вещества, а в последните години основно в областта на молекулярната фармакология. Може би и това, че като започнах да изграждам колектив, хората, с които работя, бяха фармаколози, фармацевти, молекулярни биолози и по съвсем естествен начин се насочихме в тази посока.

Лесно ли намерихте хора да попълните екипа си?
Мисля, че успях да изградя един колектив от млади и изключително ентусиазирани хора, създадохме добри условия за работа и това привлече хора с различен образователен бекграунд. Аз имам колеги в лабораторията, които са фармаколози, фармацевти, молекулярни биолози, микробиолози, технолози на храни и технолози на козметични продукти. Като добавим и мен като биотехнолог, това прави един мултидисциплинарен колектив и ни позволява да погледнем на различните проблеми от различен ъгъл.

Колко време отне създаването на прототипа на човешка кожа?
Три години е краткият отговор.

Как се роди идеята?
Това са човешки клетки, които са получени от донори на някакъв етап, тъй като в момента ние работим с обезсмъртени кератиноцити. Но както казах, през годините нашите цели и идеи еволюираха и нашата следваща съвсем естествена стъпка би била да създадем органоид, който представлява лабораторен модел на човешка кожа, в която да включим и фибробласти. Създаването на един такъв органоид ще ни позволи да навлезем още по-дълбоко в процеса на стареене. А аз вярвам, че можем да накараме и стария фибробласт да прави колаген. На този етап смятаме стареенето за необратим процес, но може би бихме могли да го забавим. 

Колко еднакъв или различен е той от човешката кожа?
Това беше една моя идея още от времето, когато работех в университета в Лайден в Нидерландия. Ние имахме съвместна работа с колеги от Италия, от един от най-добрите институти за изследване на кожата, и установихме, че част от веществата от природен произход могат да бъдат полезни за човека по отношение на някои кожни проблеми и състояния. И така доста време след това в България нямах възможност да започна работа в тази посока. Слава богу, центърът, който създадохме, и финансирането, което получихме, ни дадоха възможност да започнем работа в някои области отначало. В началото ние се интересувахме от автоимунни заболявания като псориазис и как евентуално можем да облекчим хората, страдащи от подобно заболяване. И в процеса на работа наред с резултатите, които получавахме, ние виждахме и известни предизвикателства и тръгнахме в посока разработването на 3D модела. Доста време сме работили и с различни животински модели, основно гризачи, но това, което е тенденция на ниво ЕС, е ограничаване на работата с животни. А по отношение на козметиката и на козметичните компании това дори е забранено. И нашата идея беше, че след като започваме работа в посока стареене на кожата, съвсем логично би било да разработим наш прототип на човешкия епидермис и да можем да изследваме не само влиянието на веществата по отношение на стареенето, а и самия процес на стареене. Това, което се знае в световен план, са генералните механизми на стареенето, но голяма част от детайлните механизми на молекулярно ниво все още не са добре проучени. В момента, в който познаваме детайлните процеси на стареене, ще можем евентуално да ги модулираме в желаната от нас посока. А желаната посока е да забавим стареенето.

Само Вие тук ли използвате тази кожа, или имате и други потребители/клиенти?
На този етап работим само ние, тъй като това е сравнително скъп процес. При нас в момента, в който разработим известно количество, третираме с природните вещества по отношение на фотостареенето. Целият материал, който създаваме, отива за молекулярно биологични изследвания за експресия на протеини и имунохистологични изследвания. Имаме доста сериозен интерес от редица колеги за съвместна работа по изследване на влиянието на различни вещества и възможност евентуално за създаване на продукти по отношение забавяне на стареенето.

Планирате ли по-широко производство и дистрибуция?
На този етап ни интересува чисто научният проблем и това да можем да отговорим на въпросите, които си задаваме като учени. Създаването на процеса, който отне, както казах, три години, вече е доста добре разработен и смятам, че няма никакви пречки занапред да създадем органоид и да включим в него и клетки от възрастни доброволци. Това, което ви казах – ще се стремим да накараме стария фибробласт да произвежда колаген. Така че може би ще развием това в бъдеще, тъй като има голям интерес не само от чисто научна гледна точка, но и за създаването на продукти за кожата и за модерното таргетиране на стареенето.

В кои сектори е приложима тази кожа?
Основно в козметиката, фармацията и медицината. Защото извън процеса на стареене, който е съвсем естествен биологичен процес, има и редица кожни заболявания, които моделът позволява да бъдат изследвани и което ще намали употребата на опитните животни в експериментите. На ниво Европейски съюз има тенденция за ограничаване на работата с опитните животни, или така наречената 3R стратегия. Едно от трите R е точно заместването на животинските модели с други. И аз смятам, че това би дало възможност за доста повече изследвания в тази посока. Пък и това, че на нас ни отне 3 години, съвсем не означава, че на други колеги би отнело толкова, тъй като сме разработили протоколите и съвместно бихме могли доста по-бързо да провеждаме подобен тип изследвания. За нас конкретно е важно от гледна точка на процеса на стареене, че ние имаме широк спектър от природни вещества, които чисто теоретично имат потенциал за забавяне на стареенето. И благодарение на модела, който разработихме, сега ще можем доста по-бързо да проверим дали това е така. 

Може ли да се използва в медицината, да кажем, като присадка при тежки изгаряния?
Има доста подобни изследвания в световен план. Работи се много в тази посока, тъй като това е една обширна област от висок обществен интерес. В нашите проучвания подобни разработки не са включени, тъй като целите ни засега са различни. 

Какви други медицински и фармацевтични ползи има?
Всяка формулировка, продукт или вещество, което има потенциал за приложение върху кожата, би могло да се изследва. Както казах, ние стартирахме с псориазиса, който представлява изключително неприятно автоимунно заболяване, което засяга около 2 – 3% от световната популация. При 6 – 6,5 млн. население на България това предполага 150 – 180 хил. души, които страдат от псориазис. Така че възможностите за приложение са разнообразни. Това, което ние не знаем, е как част от веществата, с които нашата кожа е в пряк контакт всеки ден, ѝ действат по отношение на нейната пропускливост и редица други процеси. Така че има доста голяма възможност за провеждане на широк кръг от изследвания. Но това, което на нас в момента ни е интересно, е точно този процес на стареене и неговите механизми на действие и дали ние можем да намерим онази магична молекула, която да спомогне за забавянето на стареенето.

Бихте ли ни разказали малко за работата си в сферата на дълголетието?
Стареенето е естествен биологичен процес, който съвременната наука смята за необратим. Имаме някои хипотези, а също има и колеги в световен план, които смятат, че процесът би могъл да бъде до някаква степен обратим, но това е по-скоро задача за бъдещето. Това, което в настоящия етап е възможно, е процесът на стареене да бъде забавен. И ние тръгнахме от една хипотеза, че преди малко повече от 100 години на Балканите е имало сравнително висок процент на столетници. Искахме да разберем на какво се дължи. Защото, когато процентът на столетници е бил сравнително висок, тогава средната продължителност на живота е била само 50 години. И наред с гените, които тези хора са наследявали от предците си, те на епигенетично ниво са консумирали определен вид храни, определен вид напитки и част от тези традиционни храни и напитки ние решихме да изследваме в лабораторни условия с идеята, че може би можем да намерим принципа, който води до тази по-висока продължителност на живота. Сега, в последните дни, получавам изключително много въпроси за меда, който удължава живота на моделния организъм в нашата лаборатория с 30%. Това е една от традиционните храни, които се коснумират. Ние изследваме също в момента и различни млечнокисели бактерии, които са в основата на киселото мляко, традиционно употребявано от векове, и аз вярвам, че със съвременните знания и апаратура, която имаме, ще можем да установим какво евентуално е довело до тази по-висока продължителност в процентно съотношение в нашия регион и по-дългосрочната ни цел е евентуално да създадем и продукт на тази база.

Продукт, който да удължава живота, ли имате предвид?
Освен удължената продължителност на живота, за нас е интересно и да се намери начин да се удължи периодът, през който качеството на живот е най-високо, тъй като обикновено се смята, че след петдесетгодишна възраст започват хроничните заболявания и употребата на медикаменти за третиране на хроничните заболявания. Идва така наречената полифармация – употребата на лекарствени продукти за няколко хронични заболявания. Така че, това е голямата цел на всички, които работят в домейна стареене – увеличаването евентуално на прозореца, през който качеството на живот, имам предвид от здравословна и биологична гледна точка, а не от финансова или икономическа, е най-високо. Много хора смятат, че това е някаква научна фантастика или научна фикция. Но аз обичам да казвам, че само преди 100 години средната продължителност на живота е била 50 години. В момента е 80. Тоест за един кратък период от нашето развитие и еволюция сме успели да постигнем повишаване на продължителността на живота с 60%.

Какъв съвет бихте дали на младите, които се колебаят дали да се захванат с наука?
Краткият съвет е да не се чудят, тъй като науката и научните изследвания дават свобода човек да изследва неща, които друг не е изследвал и дават възможност човек да развие креативния си потенциал. И беше едно старо мислене, че науката в България не е добре финансирана и научната кариера не е за препоръчване от финансова гледна точка. Нещата се промениха доста сериозно в тази посока през последните години. Аз вярвам, че положителната тенденция ще се запази. И това, което ние успяхме също да постигнем, е, че привлякохме и чуждестранни учени в България, с което разнообразието от учени и от хора с с различна професионална експертиза се повишава. Създава се една международна среда и аз смятам, че всичките стари догми, че това е една закостеняла област или че не се случва нищо интересно и ново, се променят. Така че аз лично бих окуражил всеки млад човек, който има подобно желание да се развива.

Какво предстои?
Надявам се създаването на продукт за кожата. Фотостареенето е стареенето на кожата, което е индуцирано от UV лъчите, най-общо казано, и от синята светлина. Ние имаме апаратура, която позволява третирането на този прототип на човешкия епидермис с UV лъчи и евентуално намирането на принцип от природен произход, тъй като това е основният наш интерес, който забавя стареенето на кожата, индуцирано от ултравиолетовите лъчи. Така че смятам, че това е първото нещо, което бихме могли да разработим, както и продукт на базата на специфичния български мед, тъй като той провокира много сериозен интерес. Аз вярвам, че можем да стигнем до хранителна добавка на базата на този специфичен български мед и да продължим след това съвместно с някоя голяма компания, за да създадем продукт, който да се разпространява не само в България, а и по света.