Еврото ще донесе ползи както за потребителите, така и за бизнеса в България– Роберт Холцман, управител на Австрийската национална банка и член на УС на ЕЦБ, пред Economy.bg
България е готова за присъединяване към еврозоната. Ако инфлационният критерий бъде изпълнен, ще отговорите на условията за влизане във валутния съюз. Това подчерта в интервю за Economy.bg Роберт Холцман, управител на Австрийската национална банка и член на УС на ЕЦБ. По думите на гуверньора на Австрийката национална банка приемането на еврото ще донесе ползи както за потребителите, така и за бизнеса в България. Страната ще стане активен член във вземането на решения, които и в момента касаят България. „Не само ще следвате паричната политика на ЕЦБ, а ще може да участвате при вземането на монетарни и немонетарни решения“, посочи Холцман. Дни преди заседанието на ЕЦБ той не пожела да коментира следващата стъпка в лихвената политика на финансовата институция.
Каква е оценката на Управителя на Австрийската национална банка за икономиката в Европа, под контрол ли е вече инфлацията, предстоят ли още понижения на лихвените проценти, добър знак ли е банковата консолидация на Стария континент, как се справят банките по отношение на дигиталната трансформация, каква ще е ролята на AI, как ще изглеждат банките на бъдещето, готова ли е България да се присъедини към еврозоната през 2025 и какви ще са предимствата от тази стъпка – тези и други въпроси коментирахме с Роберт Холцман.
Г-н Холцман, как бихте описали икономическата ситуация в Европа?
Икономическата ситуация в Европа не е брилянтна, но не е и катастрофална. Причината, поради която сега имаме проблеми с растежа, е свързана до голяма степен с геополитиката. В много от тези области сме по-скоро потърпевши, отколкото активно участващи. Така че трябва да се отчита и геополитиката. Заобиколени сме от две от основните конфликтни зони на света: Украйна и Палестина, която не е далеч, но понякога се подценява. Освен това в сравнение със САЩ енергийните цени в Европа все още са много по-високи и условията за търговия при нас са влошени, което се отразява на разходите за внос и износ. Особено в енергетиката, САЩ са в по-добра позиция като производители на енергия, а ние като вносители. Така че времената са трудни. Освен това редица институции, от които имаме нужда, за да прокараме иновациите си, все още не съществуват. Доста се говори за капиталовия пазар. Той е основна съставка, ако искаме да трансформираме интелектуалния капацитет в отделните страни в услуги и продукти с висока добавена стойност. Тъй като в момента резултатите от нашите изследвания, включително в областта на изкуствения интелект и публикациите по темата, не са твърде далеч като количество и качество от тези в САЩ или Китай. Но когато става въпрос за превръщането на това познание в продукти, тогава обикновено – и това се отнася за България, Австрия, но и Франция и Германия, фирмите предпочитат американския фондов пазар вместо европейските борси. С други думи, САЩ, така да се каже, обират каймака на иновациите ни, а ние оставаме с празни ръце. Така че имаме редица области, в които трябва да си напишем домашното. Представени бяха доста доклади по темата, като този на Ноайе и Драги. Ние, като част от ЕЦБ, също имаме идеи. Решихме да направим критичен преглед и след това да кажем: „Това е работещо, а това – не“. Прегледът има за цел да намерим общ знаменател, за да продължим напред.
Под контрол ли е вече инфлацията в Европа?
Да очакваме ли още понижения на лихвените проценти? Ако погледнете нивото на инфлация в момента, ние сме в добра позиция. Целевото равнище е 2%. И дори и да сме го достигнали, трябва да сме сигурни, че инфлацията ще се запази стабилна около това ниво. Това обсъждаме през цялото време. На тази база лихвените проценти се преразглеждат. И тогава решаваме дали има как лихвите да се променят още, или не. Но сме близо.
И все пак очаквате ли ново понижение на лихвените проценти?
Това е нещо, което не ми е позволено да коментирам, защото сме в т.нар. „тих“ период преди заседание, в който не са разрешени изявления.
Банковата консолидация в Европа се ускорява. Добър знак ли е това? И как можем да предотвратим появата на банки, които са „твърде големи, за да фалират“?
Консолидацията на банките определено е на дневен ред. Това е процес, в който редица регионални банки се сливат и стават по-големи. Така те се организират на европейско, а не само на национално ниво. Това е продължаващ процес. В сравнение със САЩ банковият ни пазар е по-малък и поради това по-малко ефективен. Затова се налага консолидация. Разбира се, това е процес, който отнема време, но има нужда и от насърчение. Защото имаме много добра система за надзор, която предотвратява възникването на кризи. Но все още национализмът, че това е „нашата“ банка, има нужда да отстъпи. Мисля, че това се случва. Физическите лица в днешно време са готови да си отворят сметка при всеки банкер. От значение са услугата и лихвеният процент, които потребителите получават. Както и репутацията на банката по отношение на сигурността на активите ѝ. И мисля, че смесицата от добри надзорни структури и разбирането от страна на потребителите, че преместването в чуждестранна банка не означава изоставяне на националността им, ще сработи и трябва да се направи. Смятам, че се движим в тази посока.
Как оценявате напредъка на банките по отношение на дигиталната трансформация?
Постигнат е напредък, но има 2 елемента, които трябва да се обмислят допълнително. На първо място, тази трансформация трябва да обхване всички. В момента има редица технически тънкости, които за по-младото поколение са ежедневие, но по-възрастните изпитват трудности с тях. Така че е важно, докато тази трансформация тече, недигиталният формат на взаимодействие да бъде наличен за възрастните хора. Това е проблем навсякъде, който наистина трябва да се вземе предвид. Освен това бих помолил някои банки да обърнат внимание, че дори след като човек е свикнал с даден софтуер, те внедряват нови функции, които едва се тестват. Всички имаме подобен опит. И банките трябва го вземат под внимание.
Как виждате бъдещето на банките и каква ще е ролята на AI?
Изкуственият интелект в момента се използва само за да отговори на прости въпроси и да ви насочи. Това е начин да се спестят пари, което прави услугата по-евтина. Но от друга страна, AI изисква човешки надзор, защото в противен случай може да попаднете в ситуация да не получите отговор на вашите въпроси. А това не бива да се случва. Сигурен съм, че банките в Европа и света работят върху това, защото, ако не се справят, ще загубят от тези, които се справят по-добре. Определено трябва да свикнем да разговаряме с очарователна виртуална дама, която не може да отговори на всеки наш въпрос. Но трябва да има метод за излизане от тази ситуация. Защото знаем, че когато изкуственият интелект не знае отговора, той си измисля неща, които не съществуват. А не е добре една банка да измисля отговори, които не съществуват.
Готова ли е България да се присъедини към еврозоната през 2025?
От всичко, което съм видял дотук, до някаква степен – да. Защото вашата банкова система вече участва доброволно във финансовия надзор. С други думи, банките вече са под европейски надзор. Става дума за големите, но и по-малките банки. Доколкото разбирам, много пари са похарчени от тях, но също и от ЕЦБ по подготовката. Съвсем малко не ви достигна миналия път по отношение на критерия за инфлация. Ако този критерий бъде изпълнен, ще отговорите на формалните условия за присъединяване. Смятам, че сте свършили много подготвителна работа. Неотдавна към еврозоната се присъедини нов член – Хърватия. Познавате страната доста добре. Сигурен съм, че ще се справите много добре също като тях.
Какви биха били основните предимства за България от влизането в еврозоната? Какво можем да научим от опита на Австрия?
Едно от големите предимства е, че тогава ще имате свой представител в Управителния съвет на ЕЦБ. Управителят на вашата централна банка е много опитен човек. Той не само ще следва паричната политика на ЕЦБ, а ще може да участва при вземането на монетарни и немонетарни решения. Така той ще бъде не само субект на дадено решение, а ще може да допринесе за съвместното му формулиране.
На второ място, като страна, обвързала доброволно обменния си курс с еврото, сега получавате само неудобствата, без да се възползвате от предимствата. След като се присъедините, можете да се възползвате напълно от членството. Това означава, че дори с електронните пари днес, ако отидете в чужбина, вече не е нужно да знаете таксите за обменния курс, които дори и малки, все пак са разход. Можете и да плащате в брой, без да обменяте пари.
На трето място, това е от полза за предприятията, които изнасят и внасят в евро, но все още трябва да водят сметките в местна валута, което е двойна работа. Ако всичко е в евро, работата им доста ще се улесни и ще им струва много по-малко. Освен това като член на еврозоната вие ще станете член на второто по големина валутно пространство, което ще продължи да расте и да предлага редица ползи. Когато станете член на еврозоната, все още ще ви бъдат налагани макроограничения, но те ще бъдат по-малки от тези в момента. Така че има много причини, поради които трябва да продължите напред с присъединяването.
