Бъдещето на технологиите вероятно ще е и доста персонализирано

Снимка: Личен архив

Йонко Чуклев е тазгодишният носител на наградата „Джон Атанасов“ за проект с висок обществен принос. Тя му бе връчена за участието в проекта „Инкубатор по роботика“ (PARA Robotics Incubator) – образователно-менторска програма, която предоставя на младежи от страната с технически идеи финансиране за компоненти, подкрепа от опитни инженери, както и достъп до лаборатории и развойни центрове с цел достигане до завършен прототип. 

Economy.bg се свърза с г-н Чуклев, за да разкаже с какво всъщност се занимава, защо участва в този проект, с какво той е полезен и какво му донесе наградата „Джон Атанасов“.

Имате богат опит в света на финансите и разнообразни интереси. Бихте ли разказали за нашите читатели кой е Йонко Чуклев?
На първо място съм човек, който вижда не само бъдещето на технологиите, но и ролята на България в неговото създаване. По образование съм юрист, но по време на цялото си следване четях и се интересувах също и от финанси. Тези разностранни интереси ме преведоха през редица летни училища, академии, стажове и срещи с изключителни професионалисти. Дори и извън двете направления, които съчетавам в работата си, обичам да се занимавам с неща, които са по-скоро непривични за професионалния ми профил. Без значение дали е създаване на мой модел на робот в GAZEBO, тестване автоматизация на работен процес в AppSheet, или анализ на потребителските настроенията от 300 имейла с нов инструмент, намирам всичко това за много интересно. Точно комбинацията от опит и интереси ми помогна да видя, че България разполага с огромен потенциал в областта на технологиите. За да насърчим развитието на високотехнологичния бранш у нас, през 2018 г. със съмишленици създадохме Асоциацията по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), на която имам удоволствието да съм зам.- председател и до днес.

Преди няколко дни Ви бе връчена наградата „Джон Атанасов“ за проект с висок обществен принос. Какво Ви носи тази награда?
Първо, носи увереност, че вървим в правилната посока. Второ, затвърждава постоянството ми да продължавам да влагам усилия в развитието на българския технологичен сектор.

Разкажете ни за PARA Robotics Incubator?
Това е образователно-менторска инициатива, която дава на участниците три неща – финансиране за компоненти, техническо менторство и координиране на посещения в развойни центрове и лаборатории. Целта на програмата е да помогне на младежи с технически идеи или разработки да достигнат до завършен прототип. Вече имаме два случая от първия сезон на Инкубатора, в които прототипите успяха да пораснат до реален бизнес. 

Инициативата е на голям екип. Защо решихте да се включите в нея?
Решихме да създадем инициативата, защото при посещения в над 20 училища и университетски клубове в цяла България забелязахме следната тенденция – много млади хора са запалени по техника и STEM, имат интересни идеи за продукти и услуги, но им липсваха основни ресурси като техническо менторство, финансиране и достъп до среда, в която могат да видят как работят нещата на практика. PARA Robotics Incubator обединява мрежата на PARAi с цел да запълни тази празнина и да се насърчат младежите да се занимават с инженеринг и с технически науки.

Как на практика работи тази образователно-менторска програма за младежи под 18 години? Ако някой дойде с наистина добро изобретение/идея, какво следва?
Процесът в PARA Robotics Incubator започва с идентифициране на нуждите на участника или участващия екип. Насърчаваме го да създаде списък с компонентите и софтуера, необходими за създаването или надграждането на прототипа му. След това придобиваме тези ресурси или чрез директни покупки, или чрез партньорства. Следващият важен елемент е да идентифицираме областите, където участникът има нужда от менторство. Някои участници са по-силни в софтуера, но по-слаби в механиката, трети имат много малко опит в батерии и захранващи модули, ние опитваме да намерим подходящи ментори спрямо конкретните нужди. Също така свързваме екипи с лаборатории, центрове за разработка или фабрики, което им позволява да видят реални приложения на техните прототипи и да получат ценна обратна връзка. Накрая посрещаме всички участници на демонстрационен ден на PARA Robotics Incubator, където екипите показват своите проекти пред панел от инженери, инвеститори и учени и най-добрият екип винаги получава парична награда.

Какво според Вас е бъдещето на технологиите?
Бих очертал две големи тенденции. На първо място, бъдещето на технологиите ще бъде много тясно свързано с развитието на изкуствения интелект. През 2024 г. изкуствен интелект се ползва за създаване на промишлени дизайни, анализ и одобрение на кредитни заявки, създаване на лекарствени молекули, дори една от университетските болници у нас се похвали наскоро с интелигентен ендоскопски модул с изкуствен интелект. Затова смятам, че всяко технологично направление – финтех, машиностроене, биотехнологии и прочее, ще е много обвързано с развитието на ИИ. Втората голяма тенденция в технологиите е за персонализацията. Виждам как навлизат все повече инструменти за персонализирано образование, за пазаруване, за персонализирано здравеопазване. Затова бъдещето на технологиите вероятно ще е и доста персонализирано.

Защо е хубаво да се изучават точни науки?
Могат да се изтъкнат много причини – развитие на логическото мислене, намиране на добри кариерни възможности, как работи сложната техника в днешния дигитален свят. Въпреки това бих изтъкнал друг аргумент – точните науки са основният градивен елемент на иновациите и технологичния напредък. За да може един млад човек да създаде нов робот, лекарствена молекула, умно реле или автономен автомобил, ще му трябват дълбоки знания в няколко точни науки. 

Какъв съвет бихте дали на младежите с интереси в тази област, които искат да бъдат и предприемачи?
Виждам, че често когато млади хора започват да работят по идея, базирана на софтуер, електроника или машини, в рамките на 6 до 12 месеца те често се губят в лабиринта от необходими решения. Процесите по дизайн на продукта, определяне на ключовите функционалности, подготовка за полеви тестове и много други решения могат да бъдат объркващи. В същото време в България разполагаме с талантливи учени, инженери и предприемачи, които успешно са реализирали свои продукти на световните пазари, например български роботи и манипулатори, продавани на шест континента. Затова краткият ми съвет би бил да потърсят менторство. Това е ключовият елемент, който може да ги преведе през хаоса и извън метода „проба – грешка“. Видях, че в България съществува значима общност, готова да сподели опит и знания. Затова за мен е важно младите хора да се възползват от този ресурс.