Какво означават за внедряването на телемедицината у нас промените в Закона за здравето, обяснява Христо Бучков, основател на Hubis Ltd и Medical Record Ltd.
Христо Бучков е основател на Hubis Ltd и Medical Record Ltd. Компаниите са специализирани над 10 години в сферата на здравеопазването, медицинския софтуер, електронното здравно досие и телемедицината. Докторант по компютърна информатика към Медицински университет – Пловдив. (Снимка: Личен архив)
В края на септември Народното събрание прие промени в Закона за здравето. Наред с други неща промените регламентират възможността диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности да бъдат предоставяни от разстояние, както и да се оказва медицинска помощ чрез мобилни кабинети. Предвижда се министърът на здравеопазването да издаде наредба за реда за оказване на медицинска помощ от разстояние. Разпоредбите, свързани с упражняване на телемедицина, влизат в сила от 1 април 2025 г.
Economy.bg разговаря по темата какво означава това на практика за внедряването на телемедицината в България и какво още е необходимо, с Христо Бучков, основател на Hubis Ltd и Medical Record Ltd.
НС прие промени в Закона за здравето, които регламентират дейността на телемедицината. Какво на практика означава това?
Oзначава, че вече има рамка, в която телемедицинските услуги могат да се предлагат и използват в България. На практика тези промени ще позволят по-широкото внедряване и легитимиране на телемедицинските технологии, като осигурят правна сигурност както за доставчиците, така и за пациентите.
За телемедицинските доставчици като Hubis Telemedicine, това може да означава улеснена комуникация с институциите, възможност за предлагане на по-голямо разнообразие от услуги, както и гарантиране на безопасността и качеството на медицинската грижа, предоставяна дистанционно.
Те влизат в сила на 1 април 2025 г. Какво ще се случи тогава?
Срокът за внедряване на телемедицинските услуги е доста кратък и предстои много работа с оглед политическата обстановка в страната, предполагам внедряването на телемедицина ще бъде поетапно. Етапите следва да включват установяване на стандарти за качество, лицензиране на доставчици, защита на данни на пациентите, лицензиране на здравните дейности, които подлежат на дистанционно извършване и контрол от страна на здравните институции.
Как от електронна услуга телемедицината ще се превърне в медицинска грижа?
Със сигурност това ще бъде дълготраен и динамичен процес, който трябва да премине през няколко стъпки, за да може да се гарантира качествена медицинска услуга. Първата стъпка е създаване на законодателни стандарти и нормативни уредби относно сертификацията и качеството на телемедицинските услуги. За да стане телемедицината пълноценна медицинска грижа, използваните технологии и услуги трябва да отговарят на високи стандарти за качество и сигурност. Това включва сертифициране на софтуера и хардуера, които се използват за дистанционна диагностика и лечение, и гарантиране, че тези системи отговарят на медицинските стандарти.
Медицинските специалисти, предоставящи телемедицински услуги, трябва да бъдат квалифицирани и обучени да използват тези технологии ефективно. Те трябва да имат умения не само за работа с техническите средства, но и за дистанционна комуникация с пациентите, което включва поставяне на диагноза и издаване на препоръки по дистанционен път.
Телемедицината трябва да бъде интегрирана с други форми на медицинска грижа, като електронни здравни досиета, за да бъде пълноценна част от здравеопазването. Лекарите и другите здравни специалисти трябва да имат достъп до информацията от телемедицинските консултации, което да им позволи да продължат лечението на пациента или да вземат информирано решение за по-нататъшни действия.
Последно и може би най-трудно ще е регламентирането за реимбурсиране на телемедицинските услуги. Преходът към пълноценна медицинска грижа включва и осигуряване на финансиране от държавния бюджет или от здравноосигурителни фондове за телемедицински услуги. Това ще гарантира, че те са достъпни за всички пациенти независимо от техния финансов статут. Включването на телемедицината като част от здравноосигурителните пакети ще помогне тя да бъде равноправна алтернатива на традиционната грижа.
Всеки лекар ли ще може да работи по такъв начин, или е необходимо специализирано обучение?
Не всеки лекар може автоматично да започне да работи с телемедицински технологии – необходимо е специализирано обучение, за да може да предоставя качествена и ефективна грижа чрез дистанционни средства.
Работата с телемедицински платформи изисква различен подход към диагностика и комуникация с пациентите в сравнение с традиционната медицинска консултация. Лекарите трябва да бъдат обучени да разпознават симптоми чрез визуални и вербални улики, да задават подходящи въпроси и да предоставят инструкции дистанционно. Способността да установят доверие и да комуникират ефективно чрез виртуална среда, е от решаващо значение.
Освен от законови промени от какво друго има нужда телемедицината у нас?
Най-важно е телемедицината да бъде внедрена по начин, който носи полза на обществото както за здравното му състояние, така и за оптимизиране разходите за здравеопазване. Ползите биха били внедряване на телемедицинските грижи в отдалечени райони, където достъп до здравни грижи липсва. За да се оптимизират обществените разходи за здравеопазване, телемедицинските услуги биха били полезни при проследяване на хронични заболявания. Пациенти с хронични заболявания могат да бъдат проследявани дистанционно чрез телемедицински устройства, което елиминира нуждата от чести посещения в болнични заведения. Това води до намаляване на разходите както за здравната система, така и за самите пациенти.
А от какво има нужда здравеопазването?
Този въпрос ще оставя на по тесните специалисти в областта на здравеопазването. :)