За да останете в бизнеса, не гледайте само преките конкуренти

Отдавна напуснахме ерата на индустриалната революция, но доколко бизнесът успява да излезе и от трайно насложеното мислене от онзи период – фиксирано планиране с хоризонт 12 – 60 месеца, тунелен фокус в директна конкуренция с първия и втория в индустрията, 40-часова работна седмица, йерархични структури и мисля, няма повече нужда от изреждане.

Защо това мислене следва да остане в миналото и как днешният динамичен бизнес пейзаж предизвиква лидерите и бизнесите от всички сектори да счупят бариерите на възприятията си, за да започнат да виждат екосистеми вместо само бизнес ниши, поканихме да разкаже Мария Стоева, CEO & Executive Consultant в компанията за организационно и бизнес развитие SISTEMMA.

Какво представлява VUCA светът и как влияе на съвременния бизнес?

Лесно е за обяснение – VUCA светът е светът около нас.

Терминът VUCA идва от Volatility (изменчивост), Uncertainty (несигурност), Complexity (сложност), Ambiguity (неяснота). Терминът се заражда преди около цели 50 години и всъщност тръгва от американската армия. Допреди Студената война двете големи сили са били ясни – социалистическият строй на СССР срещу капиталистическия свят на САЩ. Всяка от двете „страни“ е знаела кой е врагът и години наред се опитвала да превъзхожда конкурента – с повече и по-добри изобретения, с по-силна и могъща армия, с повече медали на олимпийските игри, с по-бързи крачки в Космоса.

След падането на Съветския съюз обаче нещата за всички замесени се променят драстично.Вече няма един голям враг отсреща, а има много, по-малки и неочаквани такива, които могат да се появят, да атакуват и да спечелят преди отсрещната страна дори да е организирала отбраната си.

Историята наподобява „Левски“ и ЦСКА, но в свят, в който има и „Лудогорец“, и „Ботев“, и т.н.

Мария Стоева е СЕО и Главен консултант на SISTЕММА – компания за организационно развитие и бизнес успех. Бивш Търговски директор на ManpowerGroup – България, a в опита си в миналото също стартира и ръководи Assert International – България, работейки с над 320 компании през последните години. Мария е провела множество проучвания за работодатели в Югоизточна Европа и е консултирала повече от 30 нови инвеститори, подпомагайки развитието на местния им бизнес.
Опитен специалист в развитие на хора, Мария има богат опит като обучител и бизнес ментор, включително и в ролята ѝ на Директор на училище по чуждоезиково обучение в BRITANICA. Тя има диплома по коучинг умения за обучители от Imperial College London.

В областта на корпоративните комуникации Мария е магистър по Strategic Marketing и магистър по Luxury Brand Management – и двете степени придобити в London School of Business and Finance. Тя е основател и дългогодишен водещ на бизнес видеокаста HR Navigator и е добре позната като съорганизатор и куратор на движението DisruptHR в България.

Мария е всеобхватен бизнес лидер с дългогодишен опит в ръководенето на търговски екипи. Тя е завършила Business Management в University of Essex и в момента следва MBA в Bologna Business School. Освен това тя притежава и сертификат по принципи и практики на гъвкаво лидерство (Agile leadership) от University of Maryland.

Това е и което се случва в света на бизнеса и с всяка следваща година го виждаме все по-силно и по-силно. Един красноречив пример, който всички познаваме добре – в края на 90-те години на миналия век компанията Kodak държи около 70% световен пазарен дял във фотографиите. Повечето от нас си спомнят как пазехме лентата за особено важни моменти. Не знам как е за вас, но в моя дом фотоапарат и лента на Кодак днес няма.

Голямата промяна за Кодак обаче не идва от Fuji или Agfa, а от iPhone, който вади снимането от фотоапаратите и го вкарва в телефоните ни. Всъщност броят снимки, който всеки от нас прави ежедневно, се е повишил експоненциално, но въпреки това световният номер едно се проваля само за няколко месеца.

„Врагът“ в тази история обаче не се казва Стив Джобс. Врагът в тази история е самият Кодак, който не успява, бидейки първенец, да се адаптира достатъчно бързо към технологичната иновация и новото клиентско поведение.

Това е и ситуацията, пред която е изправен бизнесът от всеки сектор днес. Само че, за разлика от 90-те години, днес новите поведения, нужди, подходи и технологии се сменят както броят на снимките ни – с експоненциално по-висока скорост.

Как могат компаниите да преминат от индустриално мислене към екосистемно мислене?

Всичко това идва да покаже, че перспективата на бизнеса следва да се промени значително – промените не идват от преките конкуренти. Новите изисквания се диктуват от нови правила.

В този контекст компаниите, които са първи днес, лесно могат да станат десети утре, ако продължават да гледат на индустрията си – която и да е тя – в капсула.

Новата реалност изисква екосистемно мислене – или такова, в което всяка организация наблюдава, съобразява се и иновира наред с всички замесени в мрежата си, а това освен конкуренти са също така клиенти, доставчици, партньори, нови технологии.

Време е компаниите да спрат да се конкурират по онзи класически начин, който познаваме, и по-скоро да търсят сътрудничество и синергия помежду си. Време е също фокусът да се измести към влиянието върху по-широка екосистема вместо към контрола на всички операции в изолираната индустрия. И последно, но не на последно място – наред с ефективност организациите днес следва да търсят дългосрочна устойчивост, в която приоритет е гъвкавостта и адаптивността за справяне с бързи промени и непредвидени обстоятелства.

Да не напомням за Covid… Непредвидени обстоятелства „дебнат“ отвсякъде и както още Дарвин е казал в съвсем друг контекст – не оцелява най-силният или най-интелигентният, а най-адаптивният.

Кои са основните мегатенденции, които променят бизнеса днес?

Случват се редица новости по света и у нас, но има няколко, които с право носят представката „мега-“. Толкова често говорим за тях, че редица бизнес лидери ги приемат за клишета, което и често е причина за бърз разпад на един или категоричен подем на друг. Това са най-вече дигитализацията и изкуственият интелект, глобализацията и локализацията, демографските промени.

Има обаче и няколко мегатенденции (отново имаме „мега-“), на които в България рядко и изолирано обръщаме внимание, до такава степен, че ми е трудно да говоря по темата на чист български, защото все още не сме измислили подходящата терминология. Ще дам само два примера от дългата редица с такива. Първият е т.нар. DeFi или децентрализирани финанси – използването на блокчейн технология за пресъздаване на традиционни финансови системи по децентрализиран начин без посредници. Как ли това ще повлияе на финансовите компании у нас, е само най-лесният въпрос тук, защото това е мегатенденция, която вече влияе и на клиентите, и на работещите, и на какво ли още не. Друг такъв пример е синтетичната медия – deepfake, и съдържание, генерирано изцяло от AI. Това променя начина, по който създаваме съдържание (не само медийно), но също и начина, по който консумираме такова, начина, по който учим и по който въобще комуникираме помежду си...

Какви са ключовите стратегии за превръщане на промените в бизнес възможности вместо в заплахи?

Вярвам, че екосистемното мислене е номер едно и именно затова намирам толкова смисъл и страст в работата с организации именно на тази тема. До и заедно с него се нареждат адаптивността и гъвкавостта (но не само теоретични, а като ежеминутни организационни поведения), насърчаването на култура на иновации (но не само в продукти и услуги, а също и в цели бизнес модели) и инвестицията в таланти (но не по стандартния начин с вдигане на ваучерите за храна, а чрез приучаване към работа със сложни предизвикателства и използване на бизнес промените като акселератор на възможностите).

Как могат компаниите да се подготвят за все по-бързите промени в света?

Начините, по които аз работя и вярвам, че носят най-много стойност, са, общо взето, три. Планирането на сценарии за предвиждане на потенциални промени в екосистемата на компанията и създаването на стратегии за различни резултати са първи и задължителни.

След това на ред идва насърчаването на култура на непрекъснато учене и развитие и тук специално искам да удебеля и подчертая думата „непрекъснато“ и да поканя читателите да останат за минута с тази дума и да си отговорят правим ли го в организациите си наистина. И ще ви дам няколко жокера, с които да проверите себе си съвсем честно: как се отнасяте към неуспешните проекти? Имате ли структуриран и стратегически план за бизнес експерименти в посока нови услуги, продукти, автоматизация на процеси или друга, специфична за бизнеса ви, сфера? Има ли създадено пространство за регулярен обмен на добри практики между различните звена на организацията ви?

Накрая не мога да не обърна внимание на необходимото условие за всичко по-горе, а то се нарича адаптивно лидерство. Доколко лидерите ни са гъвкави, отворени за нови идеи и способни да вземат бързи и информирани решения, но наистина? И като казвам лидери, имам предвид всеки човек в организацията, който отговаря за хора, ресурси или процеси.

Какви са предимствата на екосистемното мислене пред традиционния индустриален подход?

Съединението прави силата, нали? Това е и което прави екосистемното мислене – дава сила. А тази сила дава чрез по-добри и навременни иновации повече готовност за адекватна реакция на каквото и да е идващо отсреща, респ. повече устойчивост и не на последно място – участниците в екосистемата могат да създават по-голяма стойност за клиентите и заинтересованите си страни.

Каква роля играят иновациите в управлението на VUCA средата?

Ще отговоря на въпроса с въпрос. Какво е общото между AI, VR, DeFi, EV, 5G, mRNA? Освен че всяка от тези абревиатури звучи някак футуристично и далечно, всъщност това са иновациите от само последните години, които активно променят живота на всеки от нас по някакъв начин. Тези абревиатури промениха, замениха или помогнаха на работата на много от нас, но не само – те промениха начина, по който живеем, комуникираме, шофираме, харчим, запознаваме се, обучаваме се, инвестираме, изкарваме и харчим пари, по който и от каквото се лекуваме...

Вярвам, че няма организация независимо от нейния размер, индустрия или локация, за която иновациите да са излишна тема. С иновация огромният ритейл може да прогнозира много по-добре от преди складовите си наличности и да управлява веригата си на доставки; семейството, управляващо семейния си хотел може да си позволи да почива чрез роботизация на почистването или рецепцията си; малката счетоводна къща може да приема плащания в криптовалути. С това всеки от тримата може да привлича съвършено различни клиенти и да генерира съвсем различен резултат в края на годината – и финансов, и не само. Това са три обикновени и базови примера, но всъщност само с готовност за иновации организациите могат да имат преднина пред конкурентите си, да решават сложни проблеми и да се развиват днес и утре.