Какви са спецификите в лечението при детската онкохематология?

Проф. д-р Милен Минков е ръководител на отделението по детска и юношеска медицина в болница „Флоридсдорф“, както и консултант по детска хематология и ръководител на Международния център за изследване на LCH в детската болница „Света Анна“, Виена (St. Anna Kinderspital). Той също така преподава специална педиатрия в частния университет „Зигмунд Фройд“. Д-р Минков завършва медицинското си образование в Москва, а обучението си по детска и педиатрична хематология/онкология – в Москва и Виена. Той има специален изследователски интерес в областта на Лангерхансовата клетъчна хистиоцитоза (ЛКХ/LCH) – рядко, подобно на рак състояние, което засяга предимно деца. През 1997 г. е първият носител на наградата „Марк Несбит“ за клинична наука на Обществото по хистиоцитоза, а понастоящем е председател на това дружество.

Основана през 1871 г. във Виена, Wiener Privatklinik (WPK) е една от най-големите частни болници в Австрия и притежава сертификат World‘s Best Hospitals (2021 – 2023 г.). Wiener Privatklinik предоставя медицински услуги в повече от 30 специалности, като разполага с 10 центъра за компетентност, 145 легла, хирургично отделение с 4 операционни зали и радиологичен център, оборудван с ПЕТ-КТ и нуклеарна медицина. В болницата се намира и единственият частен център за лъчетерапия в Австрия, открит през 2020 г. Пациентите имат достъп до над 300 международно признати медицински експерти, които използват най-новите и съвременни методи за диагностика и лечение. Проучване, проведено от WPK, показва, че все повече български пациенти пътуват в чужбина, за да търсят лечение в напреднал стадий на рака след пандемията от Ковид. През 2023 г. се наблюдава увеличение на онкоболните пациенти на възраст под 40 години и на пациентите, диагностицирани с редки досега онкологични заболявания, включително рак на панкреаса. Повече от 50% от пациентите на болницата са от Източна Европа. Лечебното заведение отчита нарастващ брой българи, както и сърби, украинци и руснаци, пътуващи до Виена, Австрия, за второ мнение, медицинска помощ или контролни прегледи след лечение.

Economy.bg се срещна с проф. Минков във Wiener Privatklinik (WPK), където той също практикува. Разговаряхме за разликите в лечението на деца и възрастни, защо е важно родителите да са откровени с децата си, кои са най-често срещаните онкологични състояния, които лекува проф. Минков, каква е успеваемостта на лечението, както и кои са основните разлики между лечението на деца в Австрия и България и връзката му с българските клиники.

С какво лечението на деца е по-различно от това на възрастни?
Лечението на децата е по-различно от това на възрастните, защото е много по-интензивно. Децата имат доста по-агресивни форми на ракови заболявания и изискват по-агресивно лечение и добър сетинг. Изисква да има също интензивно отделение за деца в случаи на усложнения. Това не означава, че всички деца имат усложнения, но е много по-интензивно и от химиотерапията съответно има много повече необходимост от много по-добра супортивна терапия.

От коя възрастова група най-често са пациентите Ви от България?
От България нямаме чак толкова много пациенти, понеже аз познавам колегите и те ме питат някой път. Често са доста повече от Румъния и от други места, но най-често са деца от предучилищна възраст. Та това са от 2 до 6 години. Всъщност между 3 и 5 години е най-честата, пиковата възраст, за лимфомбластна левкемия и лимфобластната левкемия прави около 30 процента от всички малигнени заболявания. Поради това това е най-честата група, но аз най-често имам запитвания по-скоро за хематологични заболявания, за различни видове анемии, за тромбоцитопении, неутопении с неясни диагнози или с неправилно лечение. И основно пак казвам повече от Румъния, от други държави е запитване, понеже колегите от България, когато имат нужда, ме познават и ме питат. Аз познавам и трите клиники в България.

А кой е най-често срещаният вид онкологично заболяване при тях?
При децата най-честото е остра лимфобластна левкемия, която всъщност обяснява и много добрите резултати на лечение, понеже излечимостта на остра лимфобластна левкемия при децата в нашите страни тук е около 95%. Между 92 и 95%.

Какви са основните разлики на онкологичното лечение в България и в Австрия?
Много важно е да се работи в мултидисциплинарен екип, което в България се прави частично, но не точно така, както е тук. Доколкото знам, аз също съм бил на инспекции по разни европейски програми, също се говори по телефона с хирурга, че ще го изпратят да го оперира, но не е както ние тук седим в една стая по едно и също време: радиологът показва снимките, хирургът казва кога ще бъде операцията и как и къде е засегнат бъбрека, къде има още метастази, как са съдовете, отворени ли са? Той започва още от първото представяне да планира, макар че операцията ще се случи след 6 до 8 седмици. Ако той има някакви въпроси към нас, ги изясняваме на място, като също уточняваме и някои граници. Като казваме, че операцията някой път не е толкова еднозначна и че ще породи усложнения, да се направи само биопсия, а не операция. Първо действаме ние и се прави отсрочена операция. Вътре са също и лъчетерапевтите, които също казват: „Да, ще трябва това и това да се облъчи. Знаем какво е първоначалното разпространение на тумора, знаем какви граници на лъчението трябва да има после“. Така че това е много необходимо, есенциално и доколкото знам в България тия туморни бордове не се провеждат по този начин, по който го правим ние.

В Австрия дори имаме една централна болница, която е на около 100 метра – St. Anna Kinderspital, но ние и от другите клиники, аз в момента ръководя една от клиниките в Линц, също онлайн се включваме и обсъждаме нашите тежки случаи там, макар че си ги оперираме при нас, но имаме повече колеги, по-добре е със сигурност повече мнения, защото има протоколи, но за всеки пациент протоколите са всъщност само указание.

За всеки пациент трябва да се направи оптималното. Трябва много пъти да се преценят много неща: доколко реагира на химиотерапията, има ли смисъл да продължи химиотерапията малко повече, или не работи и трябва по-скоро да се направи операцията. Така че тоя тайминг е индивидуализиран. Иначе много е важно освен това мултипрофесионалитета да има всички условия, да има интензивно отделение, да има също такива техники като аферези, като хемодиализа, в случай че се появят някакви усложнения, да може адекватно да се постъпи. Обикновено тук детските онколози са в сетинга на детска болница, където има всички други детски специалности.

Имате ли съвет към родители, чиито деца са с онкологична диагноза?
Винаги, когато се конфронтират с диагнозата, им казвам: „Това, което трябва да ви разкажа по закон, е доста и вие голям част няма да запомните. Запомнете едно изречение: Шансовете за излекуване на всяко дете са много големи и трябва да се борите за тях заедно – детето вие и ние. И детето трябва да е напълно осведомено, независимо в каква възраст е“. Дали на 2, или на 3 години, то не разбира. Знам, че в някои държави предпочитат да крият от децата, но има достатъчно научни данни, работи се по този въпрос, имам и тук дори изследване, което доказва, че дори на малките деца, съответно по начина, по който те разбират, трябва да им се обясни, защото да лъжете детето, води до едно нещо – да не ви вярва. Ако кажете: „Имаш малко анемия, ще правим това, ще правим онова“. Но детето страда от химиотерапията, лошо му е, пада му косата, има болки и се чуди защо. Така че е добре да сте откровени и децата съзряват много по-рано и се затварят, и нарочно не говорят с родителите си, за да не ги натоварват, защото виждат, че родителите не искат да говорят. И другото е: вярвайте на лекарите си!

Колко време бяхте завеждащ на детската клиника по неонатология, педиатрия и медицина за юноши в Рудолфщифтунг?
Аз бях 20 години в St. Anna Kinderspital, дори повече – от '94 допреди 2 години. Там започнах като лекар чрез една фондация, докато стигнах до заместник-директор. През 2012 г. реших да стана шеф на Клиниката по педиатрия в Рудолфщифтунг. Това е клиника с 35 детски легла, включваща неонатология, 6 легла и неотложна поликлиника с 21 лекари. През 2019 г. построиха нова общинска болница, модерна, в друга част на Виена и моята клиника се премести там. Бях почти 5 години шеф на клиниката. Миналата година реших да я напусна по лични съображения и в St. Anna продължавах обаче в това време, когато бях директор на друго място, да съм консултант по хематология и да работя в Института по детска онкология, където съм ръководител на Световния регистър по хистоцитоза, много рядко заболяване. Това продължавам да го правя и сега в момента, понеже сме много малко онколози в Австрия, завеждам онкологията в Линц три дни в седмицата и продължавам да работя тук.

Как се озовахте във WPK?
Беше по инициатива на професор Рокитански, който е детски хирург, за да може повече сервиз да се предоставя за децата. И затова ние правим доста неща. Това, което се опитвам да не правя тук, е да не правя наистина онкологичните заболявания, които искат трансплантация, които искат интензивно отделение, понеже това изисква кооперация със St. Anna Kinderspital. Последните няколко години St. Anna нямаше много капацитет. Сега има там смяна на ръководството и се надявам с новата директорка, която на мен ми е заместничка по хистоцитозите, да направим нещо, за да можем тук в WPK да лекуваме още по-голям спектър. Иначе досега правех повече доброкачествена хематология тук.

Мислили ли сте за връщане в България?
От самото начало моята идея никога не е била да остана в Австрия. Аз дори не знаех немски език, учил съм го тук. Не съм работил и в България, защото завърших в Москва, а от Москва дойдох тук. Но мечтата ми винаги беше да се върна в София, да стана шеф на детска онкология, но професор Бобев, вече покоен, работи до 85 години и стана вече много късно. Знам, че професор Аврамова, с която сме в много добри отношения, стана шефка. И аз в момента през едни програми с една американска организация се опитвам да помагам за подобряване на условията и там.

Защо избрахте онкология?
Всъщност аз избрах хематология благодарение на една колежка от България, много добър детски хематолог. Тогава реших да стана не кардиолог, а детски хематолог. Обаче в Австрия хематологията и онкологията са една специалност, така че всъщност онколог станах в Австрия. Първата ми любов е все пак хематологията, но съм онколог достатъчно дълго и така се стигна дотам, че станах детски онкохематолог.