Какво представлява практиката на припомняне в учебния процес?

Снимка: Economy.bg

Кейт Джоунс има богат опит в преподаването и образователните изследвания. Тя започва кариерата си като учител по история и бързо развива страст към основани на доказателства практики на преподаване. През годините е заемала различни роли в образованието, включително ръководител на отдел и висши ръководни позиции. Кейт е особено известна с работата си върху практиката за извличане/припомняне, когнитивна научно базирана стратегия, която подобрява ученето и задържането на вниманието на учениците. Нейната отдаденост на тази област я вдъхновява да напише няколко известни книги като „Практика на извличане: ресурси и изследвания за всяка класна стая“ и „Да обичаш да преподаваш: изследвания и ресурси за всяка класна стая“. Редактор е на поредицата The ResearchEd Guide to Cognitive Science.

В допълнение към писането Кейт е търсен лектор на образователни конференции и семинари по целия свят. Тя споделя своите прозрения за ефективни стратегии за преподаване, като помага на преподавателите да прилагат основани на научни изследвания практики в своите класни стаи. Нейният принос оказва значително влияние върху начина, по който учителите подхождат към обучението и ангажираността на учениците. Кейт продължава да вдъхновява и подкрепя преподавателите чрез работата си, като се застъпва за използването на когнитивната наука за подобряване на образователните резултати.

Economy.bg се срещна с Кейт по време на годишната конференция на Фондация за образователна трансформация Български прогресивни училища, която се проведе в края на юни месец. Тазгодишното издание бе посветено на темата за адаптивното образование. С Кейт разговаряхме за приложението на практиката за извличане/припомняне, как помага на учениците, как учителите могат да я въведат в класните си стаи, къде е мястото ѝ в набора от инструменти на адаптивното преподаване, кой са най-честите предизвикателства и погрешни схващания и как да бъдат преодолени.

Бихте ли ни разказали малко за себе си и какво Ви вдъхнови да се занимавате с практика за припомняне?
Преподавам от 2010 г. и прочетох изследвания относно практиката за припомняне, които бяха публикувани, но не бяха широко известни, но аз ги изпробвах, внедрих ги в класната си стая. Учениците ми постигнаха феноменални резултати и не само резултатите им на изпитите бяха страхотни, но и увереността им се повиши и колегите ми започнаха да питат: „Как вашите ученици са се справили толкова добре? Каква е тайната?“, а тайна нямаше, беше тази стратегия, наистина е ефективна. Не само изследванията го подкрепят. Моят опит го прави. И оттам идва страстта да популяризирам тази стратегия.

Как се отрази опитът Ви като учител върху вижданията Ви за обучителни методи, базирани на доказателства?
Опитът ми като учител е напълно променен спрямо момента, в който започнах да преподавам. Не бях информирана за доказателствата. Наистина нямах време. Трудно е за учителите. Но когато започнах да чета изследването, то ми помогна да разбера как учат учениците. Помогна ми да стана по-добър учител и също така ми помогна с увереността ми в класната стая.

За тези, които не познават термина, бихте ли обяснили какво представлява практика за извличане и защо е важна в образованието?
Всички практикуваме припомняне, без да го знаем. По принцип всеки път, когато използвате паметта си, подобрявате паметта си. Всеки път, когато ученикът трябва да отговори на въпрос и да си припомни информация, тази памет се променя, така че става по-лесно за извикване следващия път и по-бързо. Понякога не можем да си спомним неща, които знаем. Понякога отнема известно време. Бавно е, трудно е. Друг път информацията идва до нас моментално. И това е така, защото силата на припомняне/извличане е висока. Целта на практиката на припомняне е да се увеличи силата на извличане. Така че, когато учениците се нуждаят от това знание, независимо дали е в класната стая, на изпит, или в реална житейска ситуация, вместо да си мислят: „Чакай малко, знам това. О, не мога да си спомня!“, те ще могат да го запомнят бързо, уверено, правилно.

Има ли разлика между нея и адаптивното образование и каква е тя?
Това е страхотен въпрос. Практиката на припомняне е част от адаптивното обучение. Учителите, не можем просто да планираме уроците си за останалата част от годината, защото трябва да се адаптираме към това какво учениците разбират, какво не разбират, какво знаят и какво не знаят. И нашата работа е да разберем. И можем да разберем чрез практиката на извличане. Задавайте въпросите, вижте какво могат да си спомнят, вижте какво не могат да си спомнят и това ще оформи бъдещото ви планиране върху какво трябва да се съсредоточите по-нататък.

Кой са най-честите заблуди, които срещате за практиката за припомняне?
Основното погрешно схващане от ученици, родители и понякога учители е, че практиката на извличане е тестване, тестване и пак тестване. А когато правите изпит, трябва да извикате информация от паметта, трябва да практикувате припомняне. Но в един урок практиката за извличане е много различна от стресиращия изпит с високи залози. Можете да си припомните информация във викторина, чрез игра, чрез въпроси, чрез говорене. Ние казваме, че практиката за извличане трябва да е с ниски залози, така че ако учениците не знаят отговора, те няма да си навлекат проблеми. Не е проблем. Откриваме празнина в знанията им и сега ще се опитаме да запълним тази празнина в знанията. Така че това е основната разлика, че практиката за извличане не е тестване на всеки урок всеки ден. Никой не би искал да ходи на училище, ако беше така. Всички бихме били много стресирани и разтревожени. Много е различно. Това е много гъвкава стратегия и може да бъде наистина забавна и приятна.

Кои са любимите Ви практики, които учителите лесно могат да използват в своите класни стаи?
Най-лесният е викторината, но можете да адаптирате начина, по който правите викторина, дали използвате технология, дали имате хартиен тест, дали пишете на бели дъски, за да можете да използвате своя тест отново и отново. И дори ако един ученик получи 100%, добре, ако повторите този тест месец по-късно, предизвикателството е може ли той пак да получи 100%? Но също така харесвам устното припомняне, защото има някои ученици, които може да се затруднят да напишат това, което могат да си спомнят. Ако отговорят устно, може да имат повече увереност. Те може да са в състояние да обяснят по начин, който не биха могли чрез писането си. И това е наистина полезно за учителя да осъзнае – те знаят това, могат да го запомнят, но знам, че им е трудно да го напишат.

С какви предизвикателства могат да се сблъскат учителите, въвеждайки практика за припомняне, и как да ги преодолеят?
Едно от най-големите предизвикателства е намирането на време, тъй като има толкова много учебно съдържание, което трябва да преподаваме, постоянно да се връщаме назад и да питаме и проверяваме. Това не е лесно, но по същество трябва да намерим време, да отделим време и да адаптираме уроците си и да използваме домашни и домашно обучение. Защото, ако не практикуваме извличане, ние просто ще продължим да преподаваме нова информация и след това, когато се стигне до оценка, учениците няма да я помнят.

Как биха могли учителите да балансират практиката за извличане с други методи, така че да създадат добра учебна програма?
Страхотен въпрос. Можете да имате разнообразие и при припомняне, така че да не е едно и също всеки урок, но можете да извличате информация от дългосрочната памет само ако тя стигне до вашата дългосрочна памет. Ако не преподаваме нова информация ясно и задълбочено, тя няма да достигне до дългосрочната памет. Ще направите викторината и те няма да помнят. Така че трябва да прекараме много време, това се нарича кодиране, където информацията преминава от работната памет или краткосрочната памет към дългосрочната памет. И начинът, по който можем да направим това, е чрез обяснения, въпроси, видео клипове, дискусии, групови дейности. Всички тези неща помагат да се консолидират и прехвърлят знанията в дългосрочната ни памет.

Коя е най-възнаграждаващата част от опита Ви като учител и автор?
Най-възнаграждаващата част беше прилагането на извличането и виждането колко уверени са учениците ми преди последния си изпит. Те дори казаха, че е необичайно, че не се чувстват толкова стресирани и толкова притеснени, а чувстват, че могат да направят това. И тогава резултатите им бяха невероятни, абсолютно невероятни. И това е заслуга за тях и техния труд, което показва, че стратегията работи и трябва да бъде възприета не само от учителите, но и от учениците. И техните родители трябва да знаят. Защото най-тъжното е, когато родителят каже на учителя: „Не знам защо детето ми не се справи добре на оценяването. Видях го да учи с часове предната вечер“. Но това е проблемът. „Тъпчат“ се [с информация] предната вечер. Те не използват ефективни стратегии. Ако родителите са образовани и знаят кои са ефективните стратегии, те могат да кажат на детето си: „О, добре, не прави така. Защо не опиташ практиката на припомняне?“. И това е моята мотивация да продължавам да говоря за практиката на извличане и да разпространявам информацията.

Най-добрият Ви съвет?
Моят съвет към учителите е да бъдат издръжливи с практиката за припомняне. Учениците може да не искат да я правят. Може да си помислят, че е скучно, че е изпитване. Трябва да сте издръжливи, да продължавате и да не спирате да казвате на учениците защо го правите, че не ги изпитвате. Не записвате техните резултати. Вие правите това, за да подобрите паметта им и да увеличите увереността им. Така че не е лесно. Отне ми години, но просто продължавайте.

Какво предстои за Кейт Джоунс?
Имах една година отпуск по майчинство и съм на път да се върна на работа, а това включва повече събития като днешното, пътувания по света. Имам нова книга за обратната връзка. А обратната връзка е от съществено значение за практиката на извличане, те са свързани. Така че съм една много заета майка.

Вижте профила и актуалните позиции за работа на ЧАСТНО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ ПРОГРЕСИВНО ОБРАЗОВАНИЕ в JOBS.bg