Компаниите са отговорили на очакванията на служителите от миналата година и се наблюдава увеличение на фирмите, които предлагат хибриден модел на работа, коментира Милка Гълъбова, ръководител на отдел „Проучвания и консултации“ към HRS Bulgaria
Милка Гълъбова, ръководител на отдел „Проучвания и консултации“ към HRS Bulgaria
През 2020 година се наложи бизнесът да се адаптира към новите условия за организация на работния процес. Новите модели на работа претърпяха развитие през следващите години, но остават актуални. През 2023 година екипът на HRS със съдействието на експертите в областта на недвижими имоти MBL проведе първото пазарно проучване на тема: „Предпочитани работни модели“ сред работодатели и служители. През 2024 г. темата за моделите на работа е все още актуална, а въпросът е ще има ли драстични промени в начина на работа, следвайки глобалните тенденции за връщане на служителите в офиса.
Има различни изследвания по темата за работните модели – ние представяме гледните точки на работодателите и на служителите специално за пазара на труда в България. Второто издание на проучването ни позволява да проследим тенденциите в нагласите спрямо миналата година, коментира за Economy.bg Милка Гълъбова, ръководител на отдел „Проучвания и консултации“ към HRS Bulgaria. Свързахме се с нея, за да коментираме проучването и да сподели основните изводи и тенденции, които наблюдават.
Г-жо Гълъбова, разкажете ни за проучването – колкo респонденти са участвали и компании от кои сектори обхваща?
Темата за работните модели стана изключително популярна през 2020 година и все още е. През 2024 година обаче основният въпрос е ще има ли драстични промени в начина, по който работим, следвайки световните тенденции за връщане на служителите в офиса. За да проследи налагащите се промени на пазара на труда, екипът на HRS Bulgaria проведе пазарно онлайн проучване сред произволно избрани респонденти като целевата група сред компаниите бяха представители на информационните технологии и изнесените бизнес процеси (т.нар. аутсорсинг компании). Седемдесет респонденти, представляващи бизнеса взеха участие в анкетата за работодателите. Представителите на работещите също бяха анкетирани онлайн и произволно избрани без ограничения в професия, сектор или компания. В анкетата за служителите участие взеха 660 респонденти. Резултатите не могат да бъдат генерализирани за всички компании в секторите аутсорсинг (28% от анкетираните компании), ИТ (28% от анкетираните компании) и банки, финанси и застраховане (12% от анкетираните компании), които бяха най-широко застъпени, или за всички служители в тези сектори. Но могат да насърчат сътрудничеството между бизнеса и работещите, за да се справим с динамичния преход в работната среда. Пълната версия на доклада от проучването може да бъде открит на страницата ни, като достъпът е свободен на този линк: https://www.hrs-bg.com/blog/prefered-work-models---second-edition-2024
Кои са основните тенденции и предпочитаните модели на работа в България през 2024 година и кои са основните разлики с 2023?
Докато през 2023 година служителите посочиха хибридния модел с гъвкав график като най-предпочитан, то през 2024 г. се наблюдава засилен интерес към изцяло дистанционната работа. От друга страна, компаниите са отговорили на очакванията на служителите от миналата година и се наблюдава увеличение на компаниите, предлагащи хибриден модел на работа, с 4.1 процентни пункта* (процентен пункт е единица за измерване на разликата между две процентни стойности) и на изцяло дистанционен модел с 1.8 процентни пункта. Увеличение се забелязва и в разнообразието на използваните други модели, с което предприятията се стремят да отговорят адекватно на потребностите на бизнеса и на служителите.
Над 90% от анкетираните компании не планират промяна в модела на работа на служителите си, което дава отговор на основния ни въпрос – очакванията за драстични промени в начина на работа в България са неоснователни.
Има ли разлика в предпочитанията на работодатели и служители?
Предпочитанията на работодателите са по-скоро свързани с отговорностите им за управление и постигане на резултати, но е възможно да има и такива, загрижени за здравословното състояние на служителите си.
От своя страна, анкетираните работещи независимо от настоящия си модел на работа са склонни да дават екстремно положителни оценки на твърденията, касаещи производителността и ангажираността, като даже времето за обсъждане и разрешаване на служебни въпроси според 58% от тях се влияе положително от факта, че общуваме онлайн.
Според данните от проучването броят на служителите, работещи изцяло от офиса през 2024, намалява в сравнение с предходната година. На какво се дължи това според Вас?
Когато разглеждаме резултатите, трябва да обърнем внимание на голямата картина и да имаме предвид, че има увеличение и на смесения модел на работа (смесен модел на работа – този, при който една част от служителите в компанията работят изцяло от офис/сграда на работодателя, друга част работят на хибриден модел и трета част работят изяло от вкъщи) и голямо движение в дела на служителите, работещи дистанционно. От друга страна, работата от вкъщи предоставя по-голям обхват от специалисти и на по-конкурентна цена. Мениджърите, които са запознати с тези предимства и са намерили работещи стратегии за управление, приобщаване и комуникация на ниво отдалечени екипи, имат преимущество и явно го използват.
Според Вашите наблюдения, защо се увеличава броят на служителите, желаещи да работят дистанционно през 2024?
Провеждайки проучването на годишна база, имаме възможността да отчитаме резултатите и да наблюдаваме промените, които настъпват. Възможните причини за измененията в предпочитанията със сигурност са комплексни и се дължат на различни фактори. На този етап можем да допускаме, че свикнали с гъвкавостта и удобството на дистанционната работа, служителите не са готови да се откажат от нея. Пропускането на трафика и допълнителните часове придвижване също са фактор. Някои лица откриват, че са по-концентрирани и продуктивни, когато работят без шум и разсейване от офиса. Промяната в предпочитанията на служителите може да се дължи и на преоткриването на други благоприятни черти на този модел на работа, които бихме включили в изследването си през следващата година.
При какви условия служителите все пак биха се съгласили да работят основно от офис?
В изследването разглеждаме като допълнителен мотивиращ фактор следните предпоставки: перфектният офис на отлична локация – нещо изключително важно, за да не ни тежи трафика и да се чувстваме комфортно на работното място; значително по-висока заплата – естествено, 56% от анкетираните не биха отказали значително по-висока заплата, като стимул да работят основно в офис; по-добри възможности за кариерно развитие – за тези, които смятат че работата от вкъщи ги лишава от възможности за кариерно развитие; възможност да се работи дистанционно в определени дни – балансът работа – личен живот и през 2024 година остава най-високо цененото условие сред служителите.
Как гледат на дистанционната работа работодателите?
Ако обърнем внимание на най-провокиращия ни въпрос в анкетата: „Според Вас как се отразява дистанционната работа на здравето на служителите Ви?“, ще забележим, че всъщност работодателите са положително настроени в сравнение с 2023 година, като се отчита увеличение само на притесненията им за физическото здраве на работещите.
Кои са предимствата и предизвикателствата за тях, когато става въпрос за работа от вкъщи? Има ли разлика в отношението през 2023 и 2024 година?
Работодателите отчитат положително отражение на дистанционния модел върху подбора на персонал, върху минимизиране текучеството на кадрите, както и върху намаляване на разходите, като през 2024 г. са по-склонни да се съгласят с ползите в сравнение с предходната година. Тези от работодателите, които все още се колебаят или все още отчитат резултатите от влиянието на дистанционната работа, са се увеличили за сметка на несъгласните. Разбира се, няма как да бъдат пропуснати и негативните аспекти на този начин на работа. Отбелязва се ръст на притесненията относно продуктивността и затруднената комуникация, което рефлектира върху управлението на служителите и индивидуалната обвързаност с компанията.
Случва ли се една компания да използва различни модели на работа – някои служители в офиса, други на хибриден модел, а трети изцяло дистанционно?
Да, има и такива компании. Така нареченият смесен модел, често споменаван в категорията „Друг модел“, отчита увеличение спрямо миналата година и е показателен за това, че дружествата полагат усилия да отговорят по адекватен начин на новите тенденции, на изискванията на служителите и на ограниченията, поставени от бизнеса.
Как се управляват подобни структури и дали не се поражда усещане за неравенство, тоест решаването на един проблем да поражда друг?
Бих нарекла новите модели на работа предизвикателство и възможност, а не проблем. Независимо от новото модерно разбираме че дистанционният или хибридният модел на работа не са приложими за всяка професия или дейност. За ръководството и структурите по човешки ресурси е критично важно да са гъвкави и да търсят нови решения, с които да отговорят на новите тенденции. От запазване или увеличение на производителността през технологични решения за автоматизиране обработката на документи и заявки за отпуск например до справянето с изконния проблем как да неутрализираме негативните човешките емоции.
Как според Вас ще работим в бъдеще и предстои ли да видим нови модели на работа скоро?
Широкото навлизане на дистанционния или хибридния модел на работа беше предизвикано от конкретни широко наложени забрани. Преди това се използваше, но предимно бяхме чували за хора, които работят по този начин. Дали в близко бъдеще ни предстои да видим промени в законодателството, за да бъде урегулирана четиридневна работна седмица? Едва ли. Трябва да имаме предвид, че четиридневна работна седмица за едно лице, наето на пълно работно време, означава 40 работни часа, т.е. през тези 4 дни вие трябва да работите по 10 часа на ден, а не по 8 часа. И си задаваме въпроса: "Тогава как ще съчетавате семейните отговорности и работата?"
Когато говорим за бъдеще, гореща тема са новите технологии и по-широкото им навлизане в работния процес, усвояването на изкуствения интелект, роботите, автоматизираните машини, които като едни нови оръжия на труда на 21. век е решаващо важно да бъдат овладени час по-скоро. Всичко това ще даде отражение върху моделите на работа, върху начина, по който работим и по който възприемаме работната среда.