Д-р Иван Ланджев: Много е важно да предлагаш решения вместо обвинения

Иван Ланджев, Изпълнителен творчески директор в Huts Group. Снимка: Иван Коловос

„Животът няма „аУтокорект“ донесе две златни отличия за The Huts Group в медийния конкурс на ФАРА. Свързахме се с Изпълнителния творчески директор на агенцията, за да ни разкаже повече за кампанията. Ето какво сподели той пред Economy.bg:

Кои бяха първите мисли, които Ви минаха през главата, когато научихте за всяка от наградите?
Радост, благодарност за оценката, удовлетворение, че сме си свършили работата добре. И малко изненада (но малко).

Как се роди идеята за кампанията и какви цели си постави?
Дамите от „Как се пише?“ ме бяха поканили в журито на тяхната ежегодна кампания за Думи на годината. Оттам продължихме разговора и вече ние ги поканихме на среща при нас, в агенцията. Решихме, че трябва да направим нещо. И го направихме. Имахме реален проблем за решаване – стремглаво падащият среден успех от матурата по БЕЛ, негативната тенденция, която трябва да се бори.

Може ли да споделите някой забавен момент от процеса на реализация на кампанията?
Най-забавно ми беше снимането на видеото с Михаил Билалов, защото когато влезе в образ, моментално респектира всички на терен. Усетихме авторитета, ако мога така да се изразя:) Имаше и много импровизации, които в крайна сметка не останаха във финалния вариант, защото трябваше да влезем в определено времетраене – но бяха адски забавни.

Какви резултати постигнахте?
Публикувахме цифрите в case филма: над 30 хиляди решаваха тестовете, 300 000 + лв в earned media, над милион органични гледания на видеото. Щастлив съм, че това са реални резултати, постигнати съвсем натурално. Но още по-щастлив ме прави новият рекорд на зрелостниците – само година след тревожно ниския резултат (проблемът, от който започнахме), на матура 2024 те постигнаха най-високия среден успех, регистриран откакто има задължителни матури по БЕЛ. Не можем цинично да си присвояваме тяхното постижение, разбира се – факторите са много, по-добра и старателна подготовка, промени в програмата и т.н. Но за мен е достатъчно, че сме помогнали, че имаме нещо общо с позитивната промяна, че кампанията ни е изиграла своята роля. И това е факт.

Кои бяха най-големите предизвикателства при реализацията на кампанията?
Как да избегнем това, в което често се изпада при опит за подобни инициативи – морализаторстването и назидателния тон, обвинителната реторика, говоренето „като на деца“. Как да не пращаме Gen Z някъде, където те не искат да ходят, а ние да отидем при тях – и това да стане по естествен, непринуден начин. В противен случай щеше да е неловко, знаехме го през цялото време и се пазехме от това. Но всъщност и не беше толкова трудно, защото никога не сме се съмнявали в способностите на децата.

Има ли нещо, с което комуникацията с поколението Z силно да се различава от тази с останалите поколения? Ако да, какво е то?
Струва ми се много важно да предлагаш решения вместо обвинения. Да създадеш разговор, истински свободен диалог. Това поколение расте с много повече разсейващи фактори, цялата информация на света е в джоба им. И тъкмо затова трябва да я канализираме, да я превърнем в инструмент за учене, източник на вдъхновение, а не крадец на внимание.