Кои са най-важните неща, когато проектирате оборудване, което ще се използва в Космоса, какво е бъдещето на дизайна и как се изпращат прототипи на МКС, разказва Себастиян Аристотелис, водещ архитект и съосновател на SAGA
Снимка: Economy.bg
Себастиян Аристотелис е водещият архитект и съосновател на SAGA Space Architects. Компанията специализира в създаването на 3D принтирани архитектурни проекти и хабитати за открития Космос. SAGA е работила по проекти в Азия, Близкия изток, Латинска Америка, Европа и Северна Гренландия. Наскоро изпрати първия си проект в Космоса – лампа, която ще бъде използвана на Международната космическа станция (МКС). Себастиян е част от двучленния екипаж на експедицията LUNARK, по време на която прекарва 100 дни в изолация в близост до Северния полюс, тествайки прототип на космически хабитат. SAGA печели серия награди и световни рекорди в архитектурата, като например най-високата 3D принтирана пластмасова структура с височина 7 метра.
Себастиян бе сред лекторите на пролетното издание на форума за популярна наука Ratio. Economy.bg се срещна с него, за да ни разкаже що е то космически дизайн, как човек се захваща с подобна работа, какво е бъдещето на дизайна изобщо и кое е следващото голямо предизвикателство пред SAGA.
Защо избрахте дизайн и как се спряхте на космически дизайн?
Мисля, че това е най-яката работа на света. Знаете ли, откакто бях дете, съм мечтал за изучаване и изследване на Космоса, архитектура в Космоса, под водата и на върха на планините. И мисля, че е невероятно вълнуващо.
Каква е функцията на дизайна?
Мисля, че дизайнът е функция. Мисля, че ако нещо е красиво, това също е функция. Може би не е най-важната функция, но мисля, че също е функция. Дизайнът трябва да улеснява, да прави нещата по-добри, по-приятни, по-стимулиращи, по-здравословни. Мисля, че това е дизайнът във всички видове архитектура. Мисля, че тук, на Земята, дизайнът и естетиката са се асоциирали със стилове. Там има сграда, която има един стил, а там има сграда, която има друг стил. И мисля, че това е неразбиране какъв трябва да бъде дизайнът. Мисля, че не трябва да говорим за стилове толкова много. Мисля, че дизайнът е много по-дълбок от това.
Как започнахте да се занимавате с космически дизайн?
Винаги съм мечтал за това. Не знаех дали е възможно. Винаги съм искал да го направя. Ако не се беше получило, щях да правя нещо друго, но пак щеше да е архитектура. Но за щастие, ние започнахме компанията преди 6 години и всяка година растем и ставаме по-добри, а и пазарът расте. Пазарът узрява. Ракетите стават по-добри, по-евтини, по-големи. Така че смятам, че времето е страхотно. Много съм щастлив, че избрахме да я направим [компанията].
От гледна точка на дизайна кое е най-важното нещо в Космоса?
В космическото местообитание те винаги са малки, винаги ще бъдат малки и има много предизвикателства за решаване. Но мисля, че уединението е едно от най-важните [неща]. Това е странен баланс, защото не искате да сте самотни, но също така не искате да сте пренаселени, свръхстимулирани социално. Така че искате да създадете среда, която кани екипажа да вечеря заедно, да играе заедно, да се забавлява и да работи заедно. Но също така искате среда, която разделя хората в много интимни зони, така че да могат да се отпуснат, да се заредят и да имат енергия да продължат. Така че мисля, че това е едно от основните неща, с които работим.
Как създавате дизайни за Космоса? Как разбирате кое е важно там?
Тествах върху собственото си тяло. Не знам, преди да отида в Гренландия и преди да живея под вода и преди да направя всички тези проекти, не знаех от какво ще имат нужда астронавтите. Щях да им се обадя, щях да се срещна с астронавти и щях да говоря с хора от индустрията, хора, които са били в Космоса, хора, които са живели в подводници, хора, които са правили всички тези неща. Бих ги интервюирал. Бих се опитал да извлека цялото знание от тях, но няма нищо по-добро от това да го изпиташ сам. И затова правя тези неща. Ето защо отидох в Арктика. Затова отидох в пустинята. Затова отидох под водата. Ето защо ще продължа да изпълнявам тези мисии, за да тествам нещата и да ги подобрявам.
Кое беше най-важното нещо, което научихте по време на 100-те дни край Северния полюс?
Най-важното нещо, което научихме от експедицията до Арктика, беше увереността. Мисля, че след проектиране, изграждане и тестване на местообитание в Арктика две момчета на 4,5 m², след това придобихме много увереност и мисля, че за да бъдеш в тази индустрия и да започнеш свой собствен бизнес в такава сложна област, ти трябва известна увереност. И няма как да излъжеш за увереността си. Да имаш истинска увереност, че всъщност можеш да правиш нещата, за които мечтаеш, е нещо, което идва стъпка по стъпка. И започна с някои малки проекти и след това с все по-големи и по-големи проекти. И сега мащабът на проектите и сложността и опасността от проектите, които правим, са доста високи. Най-голямата поука от Гренландия беше, че всъщност можем да направим това. От гледна точка на архитектурата мисля, че най-голямата поука от Гренландия беше, че на първо място, е възможно двама души да живеят в добре проектирана среда, без да полудяват. Това е много важно. Второто нещо беше, че хората са много добри в адаптирането. Отне ми 3 или 4 дни, докато бях там, и тогава изведнъж местообитанието беше моят дом. Чувствах се като у дома си. Чувствах се не спокоен, но комфортно. Друго нещо, което научихме, беше, че светлинната среда е много важна. Сега сме в България, има много слънце. Предполагам, че през зимата тук ще е малко по-тъмно, но няма да е супертъмно. В Дания, откъдето идвам, е много тъмно през зимата. И тук можем да се възползваме от добър дизайн на осветлението. Не е нужно да отивате чак до Космоса, за да имате хубаво вътрешно осветление.
Разкажете ми за лампата, която изпратихте на МКС?
Един от основните проблеми в Космоса е, че астронавтите не спят много добре. Друг интересен факт е, че светлината е много трудна и странна. Има много малко прозорци и ако погледнете прозорец, вие обикаляте около Земята 16 пъти на ден. Така че виждате 16 изгрева и 16 залеза. А това не е много здравословно за хората. А светлината е много добра в контролирането на съня ни. Така че ние, когато отидохме в Гренландия, се заехме да проектираме светлинна система, която да събуди астронавтите с изгрев слънце, след което ще има дневна светлина, а след това ще има залез и тогава астронавтите ще си легнат да спят по време на залез и здрач и след това се събуждат отново. И това насърчава здравия сън, добрия сън. Взехме това от Гренландия, работи много добре, и след това го изпратихме в Космоса. И точно сега е някъде, обикаля около Земята.
Имате ли обратна връзка за нея?
Да. Научната обратна връзка все още се очаква. Сега завършват проучванията. Получихме данните преди два месеца или преди месец и половина. Тогава ще можем да разберем количествено колко добре се е представила. В идеалния случай имаме нужда от повече тестови проби. Имаме нужда от повече астронавти, за да я тестваме. И това е, което се надявам да съберем през следващите няколко години.
Коя е основната разлика между земния и космическия дизайн?
Има две неща. Първо, когато сте вътре, когато проектирате нещо за Космоса, това, което проектирате, е много важно. Космическото местообитание е целият ви свят, когато сте в Космоса. Не можете да излезете навън. Винаги носиш космически костюм, ако излезеш навън, и си вътре в това малко нещо. И това е целият ти свят. Следователно дизайнът е много важен. И няма време и средства за глупости. И мисля, че в дизайнът и модата имат тенденцията [да се занимават с] глупости. Знаете ли, има една приказка, наречена „Новите дрехи на краля“, и става дума за това малко момче, което може да види, че кралят всъщност е без никакви дрехи. И за мен това е една от най-важните приказки, защото обяснява някои проблеми в обществото. Мисля, че с дизайна, има много от тези фалшиви дрехи, има тези стилове, които хората искат да правят, и наистина не ме е грижа за това.
Просто искам да направя архитектура, която е функционална, но така че хората също да могат да усетят нещо, да докоснат нещо и това да ги променя. А Космосът е мястото да го направим. Това е едното. Другото нещо е тук, на Земята, всеки има мнение как трябва да изглежда една врата, как трябва да изглежда един прозорец. Знаете ли, има хиляди и хиляди книги за архитектурата и историята на архитектурата и архитектурните традиции и всички тези неща. В Космоса няма нищо такова. Има може би три книги за космическата архитектура. Знаете ли, ние сме в Космоса едва от около 55 – 60 години. Това е напълно новопоявяващо се поле и трябва да открием и представим на света как трябва да изглежда космическата архитектура.
Какво е бъдещето на дизайна?
Бъдещето на дизайна на Земята е да използва ресурсите внимателно и мисля, че това също е нещо, което научаваме много добре в Космоса. Но що се отнася до ресурсите, това е енергия, това са материали, това е рециклиране, повторно използване, пренасочване на стари сгради към нови функции. Мисля, че натам отиваме.
Какво предстои за SAGA?
В момента всъщност правим някои много интересни неща в устойчивата архитектура на Земята. След това разработваме голямо местообитание за обучение, което ще бъде под водата за четирима астронавти и ще бъде готово след няколко години.
Защо решихте да участвате във форума Ratio?
Бях тук преди пет години и половина. И тогава получих покана да изнеса лекция. Току-що бяхме основали компанията. Имахме голяма мечта да направим нещо страхотно. И сега най-накрая мога да се върна пет години и половина по-късно и да покажа всички страхотни неща, които сме направили. И честно казано, обичам българския народ. Мисля, че българите са вълнуващи и харесвам екипа, който организира Ratio.