Без живот Земята много би наподобявала Венера

Снимка: Economy.bg

Стивън Мойзиш използва физични, химични, ядрени, астрономични и биологични инструменти, за да разбере света около нас. Неговата работа използва различни модели, за да изследва динамичните условия, при които еволюират планети, с условия, сходни на Земята. Мойзиш е изследовател към института за астрономия и естествени науки HUN-REN в Будапеща, Унгария. Той е и професор емеритус към Университета в Боулдър, Колорадо, работи като преподавател към Университета в Осло (Норвегия), Йенския университет (Германия) и Виенския университет (Австрия).

Стивън бе сред лекторите на пролетното издание на форума за популярна наука Ratio. Economy.bg се срещна с него, за да ни разкаже защо животът е важен и как променя облика на една планета, как изучаването на звездните ни съседи може да ни помогне в опознаването на собствения ни дом и как един геолог търси съставките и условията, позволили зараждането на живот на Земята.

В работата си използвате физика, химия, астрономия и биология. Каква е специалността Ви?
В основата си аз съм геолог, така че изучавам планетите като холистични химически механични, физически системи. Това е много общ отговор за вас. Но хора като мен вплитат физиката и биологията в нашата наука, защото все повече осъзнаваме, че съществува съвместна еволюция на живота и планетата. С други думи, докато е истина, че животът се ражда, расте, развива се и умира в биосферата на повърхността на планетата, сега разбираме, че вулканите и земетресенията, планините и океанските басейни влияят на живота в определени екосистеми и на начина, по който той се подкрепя и развива. Но какво да кажем за ролята на живота в промяната на природата на планетата? Как животът например е съхранявал въглерод от атмосферата в земната кора като петрол, като карбонатна скала, която след това се разтопява и се доставя обратно във вътрешността на Земята? Тази био-гео-динамична перспектива дава нови прозрения за това, което прави нашия свят обитаем в дългосрочен план – милиарди години геоложка дейност. Без живот Земята много би наподобявала Венера – адски пейзаж под ужасно небе с температури и налягания, близки до точката на кипене на оловото.

Как така един геолог търси произхода на Земята?
Геолозите се интересуват от произхода на Земята точно както всеки би се интересувал от историческа гледна точка. Ако се интересувате от произхода си като човек, можете да се консултирате с родословни дървета – генеалогия. Като геолог моето родословно дърво е съставено от геоложките записи на скали. И като геоложката история в историческата наука, използвайки вкаменелости, използвайки прогресивно по-древни скали, ние придобиваме по-ясна картина на най-ранните дни на Земята. Ако искате да знаете произхода си, полезно е първо да знаете съставките, които са присъствали, как са били сглобени и при какви условия на околната среда. Сега започваме да разбираме това не само от изучаването на най-стария скален запис на Земята, но и от космическите мисии до Луната, които записват историята на Земята подобно на стара къща, в която може да има исторически реликви от вашето семейство, заключени в шкаф някъде на тавана. Или къщата на съседа ви, в която, доколкото можете да прецените, никой не е живял от векове. И за нас този съсед е Марс, планета, по-малка, по-стара и по-студена от нас, която може да даде улики за условията, водещи до първите биологични единици.

Защо е важно да знаем как се е зародил животът?
Две са гледните точки, които човек може да приеме, за това как е възникнал животът. Има митологичен мироглед, че животът е тук или винаги е бил тук, или е бил създаден. Така или иначе, този мироглед остава непроверим, защото се основава на вяра. Научният мироглед, от друга страна, изисква доказателства. Това е мирогледът, който прави прогнози за това, което можем да видим, ако търсим доказателства за процес. Интересувам се от историята на живота на земята и да се връщам възможно най-назад в тази история, за да дам улики за условията на околната среда, естествената лаборатория, за да сглобя парчетата, необходими първоначално за започване на живота. Това знание би ни дало нови очи да търсим живот другаде наоколо и планети около по-млади звезди в науката за екзопланетите, в древната повърхност на Марс и може би под ледените кори на луните на Юпитер.

Смятате ли, че има живот в Космоса освен нас?
Ще преформулирам въпроса. Сега сме в Космоса. Всъщност Космосът е по-близо до мен и вас, отколкото брега на Черно море. В тази посока е, трябва да се изкачим нагоре, за да стигнем до космоса. Космосът е предимно празен. Мисля ли, че има живот другаде на планети като нашата? Бих казал, че е почти сигурно, защото нашата Галактика има 200 милиарда звезди. От тях 17 милиарда изглежда имат условията на звездата и планетите около нея, толкова подобни на нашите, че има възможност за живот там. Все още не сме получили радио предавания. Няма доказателства, че там има друг живот. Но липсата на доказателства не е доказателство за липса. Изглежда, че химията на живота не е толкова особена, че да не е често срещана в нашата Галактика и във Вселената.

Защо е важно да го открием?
Една от революционните промени в гледната точка на човечеството в научния мироглед е, че ние не сме центърът на Вселената. Ние сме малка звезда в един от спиралните ръкави на Галактиката, в съвсем не необичайна Галактика, във Вселена, пълна с галактики. Това не означава, че сме маловажни. И не би ли било забавно да намерим съсед, който също е жив, който да ни помогне да се поставим в нов контекст, за да изградим за себе си нови истории за нашия контекст във всичко това? И честно казано, бих искал да знам какво е способна да направи природата.

Защо трябва да говорим за наука?
Науката е мироглед. Тя е инструмент. Тя е начин на мислене. Тя е начин за задаване на въпроси не по критичен начин, а за тестване на добри идеи. Науката допълва човешкия опит. Това е като да измисляте инструменти като дете, защото искате да постигнете цел. Искате да накарате този камък да се движи или да уловите тази пеперуда, или да можете да прекосите този поток, без да се намокрите. Науката е начин за нас да подхранваме креативността си и повечето хора не мислят за това по този начин, но науката освобождава умовете ни. И ние винаги се питаме дали нещо наистина е невъзможно да се знае. И така науката Ви насърчава. Мотивира хората да предизвикват това, което мислим, че разбираме.

Какво дава науката?
Науката предоставя. Науката е мироглед. Това, което е между ушите ви, е черна кутия, която също се стремим да разберем, като разберем себе си. В много случаи тя ви дава неочаквани резултати. И ще ви дам пример. В края на 19. век много учени са смятали, че повечето физика и химия са решени, че разбираме, че има електричество и електромагнетизъм, термодинамика и т.н., които ни позволяват да изградим индустриална цивилизация. Но е имало тъмни облаци на хоризонта, защото колкото по-малки са [частиците], толкова по-странна е ставала физиката. Така че хората се отдръпват назад, защото [това] не следва Нютоновата механика, но налага създаването на нов вид физика – квантовата механика. И квантовият свят сега ни даде възможността да прескочим в ерата на полупроводниците и незабавната комуникация, нещо, което по-старото поколение би си представило само от научната фантастика, но на което съвременният свят гледа като на ежедневие. Ако ви кажа, че на хоризонта има тъмни облаци, бихте ли се изненадали? Не. Не, защото има. Един от тях е тъмната материя. Какво е естеството на този материал? Той е около 95% от масата на Вселената. Не можем да го видим. Можем само да видим ефекта, който има върху гравитацията. Това е само един пример от многото тъмни облаци на хоризонта, от които трябва да се вълнуваме, а не да се страхуваме, докато пътуваме към нови видове физика.

Защо решихте да участвате във форума Ratio?
Бях развълнуван да приема поканата за форума Ratio, защото знаех, че тук ще има набор от различни хора с различни идеи и различен опит, но със споделената цел да подобрят това, което знаят, и да развият собствените си истории, добавяйки към своите знания и обогатявайки себе си. И на свой ред съм обогатен, защото срещам хора, които ми задават предизвикателни въпроси. И понякога като учен трябва да бъдете смели и да осъзнаете, че отговорът на въпроса може да са трите най-трудни думи, които много учени трудно използват: „Аз не знам“.

Според Вас, кое ще е следващото голямо откритие в науката?
Наскоро прегледах малко литература, публикувана във Франция, за това как си представят 2000 г., или 21. век, в края на 19. век. Повечето грешат ужасно и е красиво наивно. Имаше обаче някои неща, като мигновена комуникация, като те не са си представяли какво точно може да бъде, или да кажем, училищни стаи, които сега бихме нарекли интелигентни стаи, заради технологията, която присъства [в тях], и възможността да имаме писмен материал, създаден само чрез гласово разпознаване – такива неща. Така че почти целият минал опит показва, че правенето на прогнози за бъдещето е опасно начинание. Но ще кажа, че един от най-големите научни пробиви, които могат да се случат сега, утре, след година, след сто години, е да получим сигнал от извънземна цивилизация, който е потвърден и ни показва завинаги, че не сме сами. Това ще доведе до дълбоки културни и научни промени в нашата цивилизация. И съм любопитен да видя какво ще се случи.