Опитът на Менпауър: Работи ли 4-дневната работна седмица?

Мария Стоева: Две години по-късно мога да кажа едно голямо и категорично „Да“ – считам модела за много успешен за нас. И ако този отговор е твърде кратък, то ще разкажа малко по-ясно какво имам предвид. 4-дневната работна седмица е преди всичко процес – и като всеки такъв има нужда от време за адаптация, така че от идея да се превърне в модел. Когато в началото на процеса ме питаха дали е успешен, не знаех как да отговоря искрено. Вече обаче знам от собствения си опит и този на хората, с които работя – комбинацията от четири работни и три почивни дни носи съвсем различно качество на живот. Ние като организация сме възприели категорично, че нашите решения и всичко онова, което правим за клиентите си в страната, зависи изцяло от нашите хора. А хората ни са наш фокус не само от 9 до 18 часа, за нас те не са просто служители. Ние се интересуваме от тях като индивиди, уважаваме ги като личности, които носят със себе си емоции от своя живот в работата и обратно – носят тежестта (или лекотата) от работата си вкъщи. След като вече свикнахме с новия режим на работа, се радваме на по-добре отпочинали, свежи хора, пълни с идеи и енергия, работещи активно върху развитието си, а с това и върху развитието на проектите в компанията ни. В резултат на това се радваме на по-ангажиран екип с по-добре свършена работа, готов за непрестанни иновации и надминаване на очакванията на компаниите и хората, които ни се доверяват ежедневно.

Лесна ли беше адаптацията? Какви предизвикателства срещнахте в процеса на въвеждане и напасване към новия модел на работа?
Мария Стоева: Като всеки съвършено нов процес, за някои хора и екипи беше сравнително лесна, за други – все още не е. Същото е както с работата от разстояние – това е диспут, който вероятно няма да спре. Има хора, за които работата от вкъщи е единствен начин за добра концентрация и висока продуктивност, има други, за които е добра, но не задължителна идея, и трети – които държат да работят от офиса на компанията. 

Същото е и с четирите работни дни. Да успееш да свършиш работата си в четири дни, при това по начин, по който би постигнал резултат не за пет, а за шест дни, само по себе си е огромно предизвикателство. Това означава да успееш да намериш най-краткия път към ефективното справяне със съответната задача, да премахнеш всички пречки по пътя си, да бъдеш концентриран и ефективен на максимум. 

Дигитализацията и оптимизацията на процеси са едни от важните „ключове“ в тази игра. Всички възможни инструменти, в т.ч. и изкуственият интелект, са от огромна полза. Преди всичко обаче остава чувството на отговорност и свобода от страна на хората. Ето това е най-трудното в процеса – да се научим да вярваме на хората си; да научим онези от тях, които все още нямат развити такива качества, да носят отговорност; да направим екипа си самоорганизиращ се; да дадем на хората си възможност да бъдат вътрешни предприемачи. 

 

Мария Ангелова: Ползите от 4-дневната работна седмица са безброй. Затова и толкова много хора имат интерес към темата. Повишена производителност, намален въглероден отпечатък, намалени бизнес разходи, подобрено здраве на талантите са вече познатите. От собствен опит споделям и тези, за които може само да предполагаме, но които нашите колеги живеят – лично удовлетворение,  хармония от баланса между личен и професионален живот, повишено щастие на работа. 

 

В днешно време работата представлява голяма част от живота. В резултат на това се нуждаем от по-нюансирана перспектива – такава, която интегрира нашата професионална и лична идентичност. Целта ни с новия работен формат е да обърнем сценария на живота, където работата е на първо място и всичко останало следва, и да създадем хармония и преплитане на работата, която надхвърля просто опитите за намиране на баланс. Предлагането на гъвкавост на работния график кара колегите да се чувстват ценени. А когато хората се чувстват обгрижени от своите работодатели, споделят, че имат положително чувство за благополучие и това се наблюдава в 94% от техните отговори при проучвания.

 

За много от нас четиридневната седмица означава по-добро здраве. И за да говорим конкретно, нека цитирам няколко цифри от проучването, с което следим нивата на удовлетвореност и събираме обратна връзка относно 4-дневната работна седмица:

-Около 40% от колегите споделят намелени нива на стрес.

-71% съобщават за по-ниски нива на прегаряне. 

-Повече от 60% от колегите казват, че психичното им здраве се е подобрило, като значителна част твърдят, че са намалили  нивата на тревожност и негативни емоции. 

Аз най-много харесвам безспорния факт, че установяваме стабилни нива на щастие дори в свят, обърнат с главата надолу.

 

Мария Ангелова: Не просто се приема като придобивка, а повечето хора казват, че не могат да си представят отново да се върнат към работа със стандартен петък. 

 

За повечето от нас уикендът е връхната точка на нашата седмица. Дава ни шанс да се отрезвим от стреса на работа, докато релаксираме, занимаваме се с хобитата си и общуваме с приятели и семейство. Единственото нещо, което е по-добро от уикенда, е дългият уикенд. Като се има предвид това, навикът от четиридневна работна седмица изглежда като естествената следваща стъпка в развитието на човечеството. 

 

Придобивка сякаш е остаряло твърдение. 4-дневната работна седмица за нас е незаменима част от емоционалното преживяване в организацията ни. Традиционната концепция за така наречения баланс между работа и личен живот създава фалшива дисхармония между работа и личен живот, като ги изправя един срещу друг. Това предполага, че те са противоположни и несъвместими сили, принуждаващи хората да избират едно пред друго. Често резултат е борбата за постигне на неуловимо равновесие 50 – 50, което поставя работата и живота в призмата на постоянни компромиси, като приема, че всяко време и енергия, отделена за работа, отнема от живота и обратното. 

 

И накрая, парадигмата на баланса отделя работата като самостоятелна единица от по-широката ни идентичност, откъсната от останалата част от личността ни. В действителност обаче работата е неразделна част от това кои сме и трябва да се разглежда като такава. 

Чрез изместване на фокуса от баланс към хармония, ние може да съчетаем работата безпроблемно с нашата идентичност и начин на живот, създавайки по-устойчив и пълноценен подход и към двете. 

 

4-дневната работна седмица за нас е път към запазване на индивидуалността ни и промяна на перспективата от балансиран към хармоничен живот.

 

Мария Ангелова: Тъй като почти всички организации в момента работят от понеделник до петък, компаниите, които предлагат 4-дневна седмица, безспорно ще привлекат вниманието на най-добрите таланти. В днешния забързан и конкурентен пазар на труда е важно да имаме правилното мислене и умения, за да успеем в кариерата си. Това включва и правилни очаквания към работодателя и към себе си. Търсещите работа се заявяват все повече и настояването за равновесие между личен и професионален живот взема необратим превес. С предимството на 4-дневната работна седмица и на възможността отговорно да подреждаш работния си режим, привличането на таланти към нашата компания категорично е много по-успешно.

 

Нивото на текучество всъщност е ниво на задържане на таланти. Значението на изграждането на връзки на работното място стана по-очевидно от всякога. Простите, но ефективни методи дават резултат и в бизнес среда. Осмеляваме се да открояваме истинското си аз, защото автентичността привлича съмишленици и проправя пътя за честни разговори и споделен опит. Доверието ни гарантира, че хората се чувстват комфортно да споделят идеи, да си сътрудничат и да търсят насоки и помощ, което води до повишена креативност и продуктивност. 

Вероятно сте чували старата поговорка „Малките неща са важни“. Стремим се да инвестираме в силата на малките жестове в работната среда, които трансформират динамиката на работното място и дават отражение извън работните часове. Внимателна бележка, искрен комплимент или обикновен жест на доброта и разбиране могат да оставят следа, карайки някого да се чувства разпознат и оценен. 

 

Все още има много скептици към модела. Освен ползите срещнахте ли някакви недостатъци или минуси, за които не сте подозирали в началото? 

Мария Стоева: Има скептици и е напълно разбираемо да има такива. За определени индустрии и организации моделът е много труден за прилагане и по-скоро би носил негативи. Ако преминаване на 4-дневен режим на работа за компанията би означавало да наеме допълнителни хора, които да „покриват“ петия ден, то това би създало трудности в наемането и би изисквало допълнителен бюджет, което по същество не е идеята на 4-дневната работна седмица. 

Онези организации, в които продуктът или услугата зависят изцяло от хората, имат пряк интерес към това те да са отпочинали, заредени, фокусирани и енергични. Те са и тези, които следва да разглеждат модела като потенциален, но при всички случаи трябва да гледат на него като на процес, който отнема време – по оптимизация на системи, комуникационни матрици, технологии и най-вече – ценности на екипа. Да се даде такава свобода на отговорен човек е лесна задача – за него възможността за неработен петък би означавала допълнителен стимул да бъде още по-добър и ефективен в дните от понеделник до четвъртък. Да се даде такава свобода обаче на човек или екип, който не е готов да носи висока лична отговорност, би могло да бъде пагубно както за удовлетворението на хората в организацията, така и за нейните резултати. 

 

Мария Стоева: В допълнение към всичко по-горе ще дам няколко директни практически съвета: 

•Вкарайте система за анализ на процеси още преди да сте започнали. Открийте блокърите в компанията, движенията, които могат да бъдат спестени, скъсете веригите на комуникация, дори и веригите на вземане на решения. 

•Бъдете готови да оптимизирате и подгответе за това хората и бюджета си. Кои са онези движения, без които можете да се справите; какви нови технологични възможности може да адаптирате; „говорят“ ли си системите ви помежду си; „говорят“ ли си екипите ви помежду си? Проверете всичко това, за предпочитане с външни, специализирани и равно отдалечени от всичко в организацията ви консултанти.

•Разчитайте на качествени и количествени измерители, не на усещания или мнения. Има толкова много HR компоненти, които биха могли да бъдат измерени. Темата „HR Метрики, които имат значение по време на промени“ неслучайно е хит в последните обучения, които правим за наши партньори. Цифрите могат да ви говорят много – използвайте ги разумно.

•Инвестирайте в развитието на лидерския си екип активно и осъзнато. Това са хората, които ще трябва да адаптират възприятията и моделите си най-много от всички, или с други думи – 4-дневната работна седмица е неприложима при компания с „остарял“ лидерски стил.

•Инвестирайте в развитието на хората си. В 4-дневната работна седмица няма място за хора с добро представяне и лошо отношение, нито за хора с лошо представяне, но добри намерения. 

•И накрая – обмислете възможността сериозно. Тя е наистина добра и заслужава вниманието ви.

 

Мария Ангелова: Категорично да! 4-дневна работна седмица, когато е лошо управлявана, е възможно да наруши бизнес процеси и да доведе до объркване сред талантите относно техните роли и отговорности.  За да продължим да интегрираме безпроблемно този нов работен модел, нашата организация създава, изисква и управлява устойчива и задълбочена стратегия за човешките ресурси,  като прилагаме редица добри практики от световния опит в сферата. Нека споделя някои от тях, които могат да са полезна отправна точка и за други компании, стартиращи подобна трансформация:

•Превръщаме теорията в реалност, като се възползваме от гъвкави графици и ефективни работни срещи в 4-те работни дни. Това позволява да работим, когато и както е най-подходящо за живота ни.

•Поставяме граници и се научаваме да казваме „не“. Това ни прави по отдадени с определянето на лимити като ключово предимство. 

•Запазваме и времето за неработни дейности, които са важни за вас.

•Рационализираме и намаляваме ненужната загуба на време, като се учим да елиминираме неефективността на работния процес. Практикуваме максимално увеличаване на производителността през работното време.

•Комуникираме открито с мениджърите относно интеграцията и синтезирането на работата и живота, като подхождаме към темите като сътрудници.

•Оценяваме приоритетите и намаляваме „доброволните задължения“ като проверяваме как инвестираме времето си и нашите „задължителни“ ангажименти в работното ни време.

•Намираме синергия между работни умения, интереси и личен живот  като се обучаваме как работните способности могат да се съчетаят с личните занимания и едното да подобрява другото. Може би управленските умения подхранват процъфтяващ семеен живот. Или хобито обогатява нашето лидерско присъствие. Когато работата е слята с идентичност, целта и удовлетворението могат да съществуват едновременно. Стремим се към възможността за кариера, вплетена безпроблемно в тъканта на един добре изживян живот, да реализираме повече от потенциала си, без да прегаряме. Това означава да сме всеотдайни във всичките си роли – отдаден и отговорен колега, грижовен родител, запален доброволец, учащ през целия живот.