Обмисля ли световният лидер в производството на чипове Infineon откриване на завод в България?

Един от световните лидери в производството на чипове – Infineon Австрия - дъщерно дружество на германската Infineon, обяви сътрудничество в областта на микроелектрониката с Техническия университет в София. Ще бъде осигурена подкрепа на изследователската дейност на ниво докторанти и магистри в областта на микроелектрониката. По този начин българските студенти и докторанти ще имат повече възможности за специализация в тази бързоразвиваща се сфера.

Представители на компанията проведоха среща и с вицепремиера Атанас Пеканов.

Infineon е един от световните лидери в производството на полупроводници и микрочипове с над 50 000 служители из целия свят, като фирмата има особен фокус върху чипове и сензори с приложение в автомобили, управление на индустриално захранване, мощности и сензори, както и свързани системи за сигурност.

Infineon Technologies Austria е дъщерно дружество на германската Infineon. С 5461 служители от около 79 държави, включително 2387 в областта на научноизследователската и развойната дейност, през финансовата 2022 компанията в Австрия е постигнала оборот от 5,2 млрд. евро. С разходи за научноизследователска дейност в размер на 585 млн. евро Infineon Austria е една от най-силните научноизследователски компании в Австрия.

За какво конкретно ще си сътрудничи Infineon Австрия с ТУ – София, защо има интерес от подобно партньорство, планира ли да привлече българи да работят в компанията, обмисля ли откриване на завод в България, какво влияние ще окаже Законът за чиповете на ЕС върху индустрията, реалистично ли е до 2030 20% от производството на чипове в света да се реализира в Европа – тези и други въпроси коментирахме със Сабине Херличка, изпълнителен директор на Infineon Австрия.

Сабине, какъв тип сътрудничество договорихте с Техническия университет в София?
Заедно с Техническия университет в София ние в Infineon искаме да насърчим образованието и обучението по микроелектроника. Микроелектрониката е много важна за зелената трансформация, а знанието е инструмент за превръщането на зелената трансформация в реалност. Затова стартираме съвместна докторантура и проучваме допълнителни възможности за сътрудничество.

Какво стои зад интереса Ви към подобно сътрудничество? Защо инвестирате в тази програма?
Има европейска рамка за това сътрудничество – т.нар. „Важен проект от общ европейски интерес“ – IPCEI, който предвижда подкрепа за технически проекти и като допълнение за дейности за насърчаване на образованието на технически таланти. Тъй като микроелектрониката е от голямо значение, за да направим възможна зелената трансформация, този Важен проект от общоевропейски интерес ни позволява да установим мерки в подкрепа на образованието. Това включва напр. Tech for Kids, т.е да се направят технологиите достъпни за децата, но също и подкрепа за бакалавърски, магистърски и докторски степени.

Значи, ще обучавате докторанти от Техническия университет в София. Планирате ли след това да ги привлечете да работят за Вас в Infineon?
Точно това споменах в презентацията. Не искаме да насърчаваме изтичането на мозъци. По-скоро целта ни е да гарантираме, че се подпомага техническото образование и обучение по микроелектроника в Европа. Така че става дума за обучение, в случая на докторанти заедно с Техническия университет в София, независимо дали хората ще останат тук, ще работят при нас, или ще са на някакъв вид ротация. Всяка възможност ни устройва.

Колко българи работят в Infineon?
В момента имаме около 67 колеги от България. Ние сме международна компания с представители от много страни.

Как ги привлякохте?
Те кандидатстваха при нас.

Чрез подобна програма ли?
Не, без подобна програма.

Infineon e много активна напоследък в България. Участвахте на аутомотив конференция наскоро в София. Сега договорихте сътрудничество с Техническия университет. Обмисляте ли в бъдеще да отворите завод в България?
Много съм впечатлена от общността и индустрията на микроелектрониката в България. Около 60 000 души работят в сектора тук. Наистина е забележително. Смятам, че това е перфектната основа за България. За нас стартирането на сътрудничеството е първа стъпка. Нека видим какви възможности можем да отключим заедно.

Значи, не изключвате възможността да отворите завод в България?
Очаквам с нетърпение да видя какви възможности има, за да можем да засилим нашето сътрудничество.

Как Законът за чиповете на ЕС ще се отрази на Вашата индустрия? Достатъчни ли са обявените 43 млрд. евро субсидии?
Законът за чиповете е правилният инструмент в точния момент. Други региони и държави също осъзнаха, че микроелектрониката е от голямо стратегическо значение. Затова САЩ, Китай и Южна Корея излязоха с мерки, а Европа прави същото и това е добре. Законът за чиповете предвижда възможности за научноизследователско и технологично сътрудничество, както и за инвестиции. Това е наистина необходимо. А 43 милиарда евро е договорената сума. Надявам се, този закон да влезе в действие до есента на тази година.

Реалистично ли е до 2030 20% от производството на чипове в света да се реализира в Европа, каквато е целта на ЕС?
Това е много амбициозна цел.

Това е Вашият коментар?
Това е много амбициозна цел. Има оценки колко инвестиции ще са необходими за постигането на тази цел. Според експерти, за да постигнете този дял от 20%, т.е. да го удвоите от сегашните 10%, ще трябва да имате 500 милиарда евро инвестиции – частни и публични. Така че с тези 43 милиарда ще е много амбициозно да се постигне тази цел.

А как ще се отрази бумът при изкуствения интелект на индустрията на чиповете? Изкуственият интелект и микроелектрониката са тясно свързани. Те много зависят от наличието на данни, а кой притежава данните, е ключов въпрос. Важно е и да се обърне по-сериозно внимание на изкуствения интелект. Той има потенциала да промени много от нашите рамкови условия. Нашият подход винаги е да гледаме на него като на възможност и да видим как той може да бъде от полза за нашите клиенти. Процесът на трансформация, в който се намираме на всички нива, е свързан с това как да се възползваме от изкуствения интелект, като в същото време разглеждаме потенциалните опасности.