Кофас България: Очаквахме по-тежка рецесия през 2023, но ситуацията се променя към по-положителна

Пламен Димитров - Управител на Кофас България. Снимка: Кофас

В края на април предстои осмото издание на Конференцията по управление на риска на Кофас под надслов „Стабилност в турбулентни времена“. Форумът ще събере на едно място водещи представители на бизнеса, икономически и политически анализатори, банкови и кредитни експерти, предприемачи, риск анализатори.  „Не е тайна за никого, че ставаме свидетели на забавяне на икономиката, а рисковете пред бизнеса растат. Ето защо ще съберем експерти на високо ниво, за да обсъдим в реално време възможностите и полезните ходове в една подобна ситуация“, коментира Пламен Димитров - Управител на кредитния застраховател Кофас България.

Вижте какво още разказа той пред Economy.bg за предстоящата конференция, кои са най-рисковите и най-стабилните сектори в момента, какви рискове търсят банковите фалити в САЩ, ще продължи ли покачването на инфлацията и за какви други предизвикателства трябва да се подготвят компаниите в България през 2023?

Г-н Димитров, на 26 април 2023 Кофас организира Осмата годишна конференция по управление на риска. Какъв ще е фокусът на форума тази година, разкажете ни малко повече за лекторите и темите?
Конференциите на Кофас по управление на риска са дългогодишна традиция на групата на световно, но и на локално ниво. Предвид времето, в което живеем, и икономиката, в която се развиваме, темата на форума е изключително актуална и съобразена с всички тези процеси. Определихме тя да бъде „Стабилност в турбулентни времена“, вярвайки искрено, че дори и в най-критичните моменти имаме възможност за адекватна реакция, която да доведе до стабилност. Темата е свързана също така и с нашата бизнес концепция – когато светът е поставен пред безпрецедентна обществено-икономическа и политическа криза, бизнесът трябва да знае какви инструменти да използва и как точно да ги приложи така, че да успее да преодолее бурята. 

Не е тайна за никого, че ставаме свидетели на забавяне на икономиката, а рисковете пред бизнеса растат. Ето защо ще съберем експерти на високо ниво, за да обсъдим в реално време възможностите и полезните ходове в една подобна ситуация. В рамките на събитието ще обусловим две панелни дискусии, в които ще очертаем кои са най-съществените политически и икономически рискове. Ще опитаме да отговорим и на важните въпроси – как можем да сме готови и какво можем да направим всички ние, за да поддържаме стабилност или дори да видим растеж? Как глобалните политически решения влияят на световната икономика, но и на ситуацията тук, в България? Какви стратегии можем да приложим? 

Отношение по темите ще вземат Яни Драгов – Главен изпълнителен Директор на Смарт Органик АД; Евгений Кънев – Финансист, доктор по икономика; Милен Керемедчиев – Дипломат, политик, бивш зам-министър на икономиката и на външните работи; Константин Веселинов – Изпълнителен директор Centio. А в рамките на икономическия панел ще чуем мнението на Милена Драгийска – Главен изпълнителен Директор на Лидл България; Левон Хампарцумян – Банкер, президент на Български форум на бизнес лидерите; Елвин Гури – Инвеститор, предприемач, Главен изпълнителен директор на Invenio Partners и Бисер Манолов – Водещ финансист, председател на Борда на директорите на RYVYL.

От друга страна, аз и Грегорж Шилевич, Главен икономист на Кофас за ЦИЕ, ще начертаем секторните и странови рискове пред икономиката. Искрено вярвам, че Осмата риск конференция на Кофас ще бъде съдържателна и практически полезна за нашите гости. 

Темата, която Вие ще засегнете на конференцията, е „Панорама на секторните рискове 2023“. Може ли да обобщите накратко кои са най-рисковите сектори в момента и обратно – най-стабилните с перспектива да останат такива?
Ако съдим за секторния риск в зависимост от броя на корпоративните несъстоятелности, то  тогава можем да кажем, че за изминалата година топ 5 най-рискови сектори са:

1.Хартия и хартиени продукти;

2.Месо и месни продукти;

3.Стъкло и керамика;

4.Дърводобив и дървообработване;

5.Петрол и други въглеводороди.

Тези отрасли са сред най-засегнатите от промените в глобалната среда. Хартията, дървесината и петролът пострадаха от сътресения в доставките: пряк резултат от прекъсване и промени в глобалната верига на доставки поради санкциите срещу Русия и техните контрасанкции. Недостигът и липсата на възможност за бърз заместител доведоха до намаляване на дейността и допълнителни фалити.

От друга страна, производството на стъкло и месо пострада косвено поради по-високите цени на енергията. Това важи с пълна сила най-вече за стъкларския сегмент, където дейността е тясно свързана с редовните енергийни доставки и има ограничени възможности за реагиране в случай на неочаквани промени. Месният сектор също беше изложен на нарастващите разходи за храна и фуражи за животни (поради големия дял на Русия и Украйна в производството на глобални зърнени култури), но също и поради динамично нарастващите транспортни разходи.

По отношение на по-сигурните сектори държа да отбележа, че те не са напълно безрискови. Въпреки това, вземайки предвид броя несъстоятелности, отчетени през 2022 г., бих могъл да откроя следните отрасли като по-сигурни: 

1.Неспециализирани и развлекателни дейности;

2.Текстил;

3.Мебели;

4.Финансови услуги;

5.Автомобилостроене.

Тези 5 сектора показват устойчивост по отношение на гореспоменатите предизвикателства. Общото за тях е, че бяха във фокуса през последните няколко години поради свръхпредлагане (текстил), Covid ограничения и прекъсвания на глобалните мрежи (текстил, развлекателни дейности и автомобилостроене) и най-общо казано, останаха компаниите, които реагираха по-гъвкаво на създалите се ситуации. Финансовите услуги са сравнително нов сектор, който набира скорост с нарастването на икономиката и местната финтех индустрия.

Как ще коментирате фалита на Silicon Valley Bank и последвалата вълна от банкови фалити в САЩ? Какви рискове крие това за глобалната икономика и има ли рискове от подобен сценарий и у нас?
На 20 март американската агенция Федерална корпорация за гарантиране на депозитите (FDIC) обяви, че е удължила до края на март процеса на наддаване за бившата SVB. След краха на SVB на 10 март, FDIC беше назначена за синдик. Банката е финансирала основно иновативни и технологични стартиращи фирми. Сред различните услуги (глобално търговско банкиране, частно банкиране и управление на капитала, инвестиционно банкиране), тя предостави финансиране на рисков капитал на почти половината от американските стартъп компании в областта на технологиите и науките за живота („биотехнологии“) и около 44% от  подкрепата за рисковото първоначално публично предлагане (IPO – Innitial Public Offering) през 2022 г. Макар и в края на март да стана ясно, че американската банка First Citizens BancShares ще купи SVB, поделяйки си отговорността по задълженията с FBIC, провалът на стартъп инвеститорът засяга финансовата екосистема на новите компании в САЩ.

40-годишният опит на SVB във финансирането на стартиращи технологични предприятия в САЩ на ранен етап чрез рисков капитал е специфичен инструмент, който трудно ще бъде напълно заменен бързо. Банкирането със стартъп компании означава, че малко заеми могат да бъдат обезпечени срещу физически активи и много клиенти се провалят. SVB предостави рискови фондове на компании с годишни приходи между 5-75 милиона долара. Освен това като част от своята стратегия тя финансира стартиращи фирми на ранен етап с годишни приходи под 5 милиона долара.

Ранният етап на финансиране на рисков капитал в САЩ е подложен на натиск, повлиян от контекста на икономическия спад и по-високите лихвени проценти. През четвъртото тримесечие на 2022 г. приблизително 10,7 милиарда щатски долара са инвестирани в 1330 сделки в страната, което е спад от 23,8 милиарда щатски долара в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. След фалита на SVB очакваме продължаваща низходяща тенденция при финансирането на рисков капитал на ранен етап.

Как този фалит ще се отрази на технологичния сектор и на стартъп компаниите и ще има ли още фалити?
В краткосрочен до средносрочен план, тъй като условията за финансиране на американски стартиращи фирми стават все по-трудни, очакваме по-голяма концентрация в технологичния пейзаж на САЩ. Технологичният сектор отвъд океана вече е доминиран от големи световни фирми. Споменатите по-горе трудности за стартъп предприятията означават, че появата на нови водещи компании или конкуренти на най-големите вече съществуващи е вероятно да бъде възпрепятствана или най-малкото ще повиши допълнителни бариери за навлизане на нови участници. Това може да увреди динамиката на иновациите в целия сектор, тъй като във време, в което последиците от икономическия спад се материализират, иновациите ще бъдат от ключово значение за създаването на нови бизнес възможности и печалби, особено в обещаващи области като решения за изкуствен интелект или киберсигурност. Самият бизнес за киберсигурност трябва да нарасне с над 200 милиарда щатски долара в световен мащаб до 2029 г.

Подобно на бизнеса в други сектори, американските технологични компании ще продължат да се сблъскват с финансови предизвикателства, тъй като валоризацията на финансовия им пазар е в низходяща тенденция през последните дванадесет месеца, отразявайки въздействието на икономическия спад. Освен това банковата среда в САЩ е в по-трудни оперативни условия (фалитът на SVB беше последван от други банки през следващите дни) въпреки неотдавнашното съобщение на Федералния резерв, че ще предостави допълнително финансиране на отговарящите на условията депозитарни институции, за да гарантира, че банките имат способността да задоволят нуждите на всички свои вложители. Въпреки това  като се има предвид важността на стартиращите предприятия в иновациите в ИТ сектора, бъдещото финансиране, със сигурност при по-рестриктивни условия, ще продължи и други участници ще запълнят празнината, оставена от SVB. Така например банката HSBC вече купи британския филиал на бившата SVB.

Инфлацията остава водещо икономическо безпокойство. Ще продължи ли да се покачва и кога се очаква нормализиране на ситуацията?
Бих могъл да кажа, че инфлацията не е спирала да се влияе от събитията в Украйна още от началото на войната. Много са факторите, които определят нейното равнище, но със сигурност тя остава високорисков фактор що се касае до определяне на икономическото състояние на държавите в момента. 

Без съмнение спирането на доставки и суровини оказа натиск върху производствата, а това наложи увеличенията на цените за крайни потребители. Този ефект се усети най-вече през есента на миналата година, когато България достигна най-високото си ценово равнище от 1998 г. насам. Прогнозите ни са, че през 2023 г. цените ще продължат да нарастват, но динамиката на този темп ще се забави. Това ще охлади инфлационния натиск. Прогнозите ни са за средна годишна стойност на инфлацията от 11,2% в сравнение с отчетените 15,3% за изминалата година. 

Въпросът тук по-скоро не е колко ще се повиши или ще намалее този показател. Обект на интерес е как тези тенденции ще повлияят на крайните клиенти и бизнеса. Ясно е, че ценовият натиск влоши покупателната способност на частните домакинства, както и инвестиционните планове на компаниите през изминалата година. Очакванията са, че това ще продължи да се случва и през настоящата година. 

Също така следва да се обърне внимание и върху базисната инфлация – тази, която изключва цените на енергията и хранителните продукти. Тя продължава да отчита растеж в множество държави в ЦИЕ, като е твърде вероятно да се разпространи в различни сектори. В този контекст на многокомпонентност и несигурност е възможно да има пикови сътресения в определени периоди през годината. 

За какви други предизвикателства и рискове трябва да се подготвят компаниите в България през 2023?
Основните рискове пред бизнеса са свързани именно с потенциалната нова инфлационна вълна и въздействието ѝ върху потреблението и натиска върху заплатите. Това би оказало ефект върху заетостта, основно изразен в увеличение на безработицата. 

Освен това се намираме в период на икономическа нестабилност, за който очакванията са да продължи да се развива, но с различни мащаб и темпове спрямо отделните сектори. От тази гледна точка за компаниите е съществено важно да следят ситуацията и да проучват контрагентите си. Най-добрият начин за действие в подобна динамична ситуация е превенцията и използването на партньор, който е специализиран в предоставяне на бизнес информация. По този начин бизнесът може да събере актуална информация за текущото състояние на доставчиците и клиентите си, за да предвиди следващите си ходове. Предвид и динамичните промени в цените на суровините, за компаниите е важно да управляват стоковите си запаси така, че да се уравновесят цените на крайните клиенти. 

От друга страна, през настоящата година българският бизнес ще има повече възможности за европейско финансиране и прилагане на различни схеми за подпомагане и грантове за инвестиции. През първите шест месеца на годината се отварят за кандидатстване общо седем процедури за над 1 млрд. лв. Добре е компаниите да проучат тези възможности и да се възползват от тях.

Що се касае до сектора на търговията, нашите прогнози са по-скоро за бавно и тромаво справяне с проблемите, свързани с веригите за доставка. Това предизвикателство тлее още от времето на ковид (а и преди това). Бизнесът си взе много поуки и започна да търси нови алтернативи за доставка, преструктуриране на производството и дистрибуционните центрове, но все пак рисковете от забавяния и свивания на маржовете продължава да бъде на дневен ред. 

През втората половина на 2022 г. множество европейски държави отбелязаха отрицателен темп на растеж. Какви са прогнозите за 2023, очаква ли се обръщане на тренда?
Първоначално очаквахме по-тежка рецесия през настоящата година, но сега виждаме, че ситуацията се променя в малко по-положителна перспектива. Само преди 2 месеца споделихме прогнозата си за ръст от 1,9% за 2023 г., което все пак е бавен растеж както в сравнение с 2022 г., така и с предходните няколко години. Истината е, че най-значителният спад в световната икономика идва от развитите държави (без САЩ), като трендът се наблюдава най-вече в Западна Европа (+0,4% за 2023 г. в сравнение с 2,5% през 2022 г.). 

От друга страна, мога да отбележа, че през 2022 г. се наблюдаваше увеличение на броя дружества, изпаднали в несъстоятелност, като в ЦИЕ този брой е сравнително умерен. Компаниите във Франция са се върнали към предпандемичните нива, но от другата страна са Германия и Италия например, които отчитат по-малко фалирали дружества от тези, регистрирани през 2019 г. През 2023 г. не се очаква ликвидността на плащанията да бъдат подкрепени с мерки, както се наблюдаваше през предходните години. Въпреки това обаче глобалните икономически сътресения поставят нови предизвикателства пред бизнеса.

Каква е ситуацията в България и какви са прогнозите за 2023? Какви са икономическите предимства на страната ни на фона на динамичните промени в света?
Това, което се отнася за ЦИЕ, важи с пълна сила и за България. Но държа да отбележа, че важен фактор, който поставя под риск икономическите фактори в страната, това е нивото на лихвените проценти. В няколко публикации на Кофас отбелязахме, че до септември 2022 г. то можеше да бъде задържано до 0%, но след това БНБ бе принудена да увеличи основния лихвен процент до 0,6% в съответствие с ЕЦБ, която, от своя страна, извърши няколко поред подобни увеличения. Очакваме тази тенденция да се запази и през настоящата година, достигайки до 3,5 и дори 4% до края на 2023 г. БНБ, от своя страна, също ще трябва да последва този път на увеличение, а дори и процесът да се забави няколко месеца, той несъмнено ще повлияе неблагоприятно върху инвестициите и потреблението. 

Що се касае до основния икономически показател на страната, то ситуацията е подобна с тази в Европа – положителен, но бавен растеж (прогнозно 1% за 2023 г. в сравнение с 3,7% за 2022г.)

Въпреки това е редно да отчетем и какви са възможностите пред страната ни. Всъщност те отново са свързани с региона (ЦИЕ) и се отнасят до потенциалните релокации на производствата. Бяхме представили тази възможност още по време на ковид предвид ограниченията в Китай, но сътресенията на Изток покрай войната в Украйна направиха тези перспективи дори по-привлекателни за бизнеса. Много компании осъзнаха, че евтините доставки не са по-важни от сигурните такива. Освен това по-ниските разходи за труд все повече започват да бъдат водещ фактор. Към списъка добавям и подобряващата се инфраструктура. Като цяло регионът е подходящ за подобни инвестиции и това се усеща по показателите, които следим.