Какво е да си студент, предприемач и преподавател на 20?

Валери Андреев. Снимка: Личен архив

Валери Андреев е на 20 години. Учи, работи, развива множество успешни проекти и бизнес начинания, а от тази година преподава програмиране. Възпитаник е на Американския колеж в София и на Първа частна математическа гимназия. В момента е студент втори курс в University of Twente. На 14 години се присъединява към маркетинговия екип на Уча.се, а на 16 години създава тенис уеб медия заедно с най-добрите си приятели, където работи като редактор, ИТ и основен организатор на бизнеса. Създаването на сайтове и съвместната работа с хора запалва интереса му и започва да се развива в тази област. Намира съдружници и днес има над 50 уебсайта, включително няколко европейски проекта и онлайн магазини. Казва, че харесва разнообразието и предизвикателствата и се определя като „проблем солвър“. Обича да разрешава дигитални проблеми и почти никога не се отказва, защото вярва, че винаги може да бъде открито решение. В портфолиото си в момента има онлайн платформа за изготвяне на CV-та, малка дигитална агенция и започва нов проект за поддръжка на уеб сайтове.  

„Обичам всичко, което правя, и често си мисля, че го предпочитам пред университета и ходенето на изпити, но все пак знам за ролята и смисъла на образованието и заради това се старая да не поставям ученето на заден план.“, споделя Валери. В момента следва Бизнес и ИТ в Технически университет в Нидерландия, който е сред водещите предприемачески училища в Европа. Обучава се и в класа по предприемачество на Програмата за таланти, а от тази година е асистент по програмиране в университета.

Валери, ти си толкова млад, а имаш впечатляваш опит зад гърба си. Кои са твоите най-успешни проекти в твоята лична класация?
Не бих поставил всички проекти под един знаменател, но ако трябва да го направя, може би бих избрал тенис уебсайта като най-успешното ми начинание до момента. След много безсънни нощи и усилена работа успяхме да го продадем на втората най-голяма медия за тенис у нас. Помня първия път, когато видях 1 000 000 прочитания за един месец. Не можех да повярвам. Никога не съм си представял, че е възможно да постигнем подобни резултати. Фактът, че беше комбинация от любимото ми хоби и съвместна работа с приятели, го направи толкова специално. В крайна сметка благодарение на него имах възможност да участвам в пресконференции на Рафаел Надал, Стефанос Циципас и куп други звезди в тениса и да им задам въпроси на живо. Посетих също така големи професионални турнири в ролята си на акредитиран журналист като Madrid Mutua Open. Именно в Мадрид успях да застана отчасти на мястото на професионалните играчи, защото взех участие в надпреварата за журналисти и завърших на трето място. Това приключение, както най-точно бих описал нашия тенис блог, ме научи да управлявам хора и да комуникирам с потребители, което винаги е голямо предизвикателство.

Какво те мотивира да започнеш толкова рано и какво беше най-трудното в началото?  Имаше ли някой, който ти помогна или оказа голямо влияние?
Винаги съм имал страхотен пример в лицето на семейството ми. Те са ме научили, че за да успееш, пътят е един, а именно да работиш здраво. Така и започна всичко. На 14 години се озовах в маркетинговия екип на Уча.се, където се запознах с много млади и интересни хора. В началото не бях наясно какво се случва, но бях убеден, че няма да се откажа и опитвах да бъда максимално полезен. Беше трудно да вляза в „обувките на потребителите“. Постепенно се научих да комбинирам работата с училище и да организирам добре задачите си, които за мен беше важно да съчетавам и със срещи с приятели и спорт.

„Моята рецепта за успешно спряване с толкова задачи е много лесна - не отлагам“, казва Валери. Снимка: Личен архив

За последните 6 – 7 години ти си успял да покриеш разнообразен спектър от дейности - от предприемач през ИТ до журналист, който е интервюирал Рафаел Надал... Продължаваш да добавяш нови и нови дейности и проекти. Защо?   
Отговорът е простичък – все още не съм намерил онова едно нещо, което искам да правя всеки ден. Обичам динамиката, променящия се график, новите задачи и предизвикателствата. Харесва ми да съчетавам работа и учене с море или ски, затова искам да намеря печеливша формула, която ще ми даде свободата да работя от всяка точка на Земята. 

Какво правиш в момента?
Основно уча. Макар че доста време се двоумях между това дали искам само да работя, или и да следвам, взех правилното решение, като сега успявам да съчетавам и двете безпроблемно. Тази година добавих нова дейност в портфолиото си – станах асистент по програмиране в университета. Много ми харесва да преподавам и да помагам на първокурсниците. Разбира се, паралелно продължавам и да се занимавам с моите си проекти, като дори наскоро наех приятелка, за да ми помага, защото задачите са твърде много дори за мен. Точно в момента разработвам информационна система за кариерния център на един български университет. Разликата е огромна между техните ресурси и тези, които се използват тук в Нидерландия. Преди седмица кандидатствах по програмата за мобилност, която имаме за догодина, и очаквам с нетърпение да разбера къде ще ме приемат да уча, може би в Мелбърн.

Би ли споделил твоята „рецепта“ за успешно справяне с толкова мултидисциплинарно ежедневие?  Как успяваш да се фокусираш върху няколко проекта едновременно?
Проблемът не е фокусът, а твърде малкото часове в денонощието. Ако то беше 36 часа, щеше да е перфектно. Шегата настрана, моята „рецепта“ е доста лесна, а именно да не отлагаш. Имам много просто правило, което важи както за работните ми задачи, така и за тези в университета – ако имаш нещо за вършене независимо от неговия краен срок, направи го още сега.  

Какво според теб беше най-важно в процеса на изясняване на твоите интереси и насоки на учене и кариера? Кое считаш за най-полезен опит и кое за губене на време?
Не смятам, че мога да назова конкретно събитие, което е било загуба на време. Откривам позитиви във всичко. Ключов е приносът на моята майка. В началото ми купуваше хостинги и домейни, даваше ми критична обратна връзка и ме изслушваше, помагайки ми да намеря правилния път, докато в момента по-скоро бих казал, че ролята ѝ е да ме подкрепя да изпробвам. Най-полезен опит е възможността да се докосна до различни клиенти и да менажирам екип от 10 души. Успях да се науча как да подхождам в различни ситуации, кога е време за мотивираща реч и кога трябва да бъдеш по-строг. Смятам обаче, че най-доброто тепърва предстои, защото има още много да науча.

„Винаги ще има кой да ви критикува, но това далеч не е причина да спрете по пътя“, съветва Валери. Снимка: Личен архив

Какво би посъветвал твои връстници, които са в процес на оформяне на своите кариерни планове?
Не се страхувайте да опитвате! Знам, че не е толкова лесно, но само така можете да успеете. Живеем в свят, в който за 10 долара можеш да се научиш как да правиш много неща. Затова моят съвет е: не се притеснявайте да грешите, бъдете максимално продуктивни и иновативни, търсете своето и не позволявайте някой да ви спре. Винаги ще има кой да ви критикува, но това далеч не е причина да спрете по пътя. Не пречете на себе си да се развивате.

Ти си направил много, имаш собствени постижения и продължаваш да се развиваш. Кои са твоите източници на информация, идеи и вдъхновение?
Информацията не е проблем. В днешно време всичко може да се намери, просто трябва да се търси и да не се отказваш. Светът около мен е най-големият източник на вдъхновения. Денонощно ми хрумват нови потенциални „бизнес идеи“. Когато измисля поредната, я споделям със сестра ми и майка ми и на базата на техните коментари, преценявам първоначалния потенциал. Нужно е да бъда наблюдателен и постоянен и съм сигурен, че ще успея да стигна до моето призвание.

Какви са твоите очаквания за технологичното развитие на света и какви по-точно проекти би желал да управляваш в близко (или по-далечно) бъдеще?
Технологиите нямат лимити, всички го виждаме ежедневно. Вече 5 години работя като фрийлансър, през последното лято бях стажант в една малка фондация, където създадох платформа за кариерно ориентиране. Полезна е за завършващи училище, които търсят своя път, несигурни накъде да продължат и какво точно да учат. За моя радост Фондацията спечели награда в ежегодния конкурс „Сайт на годината“ с този проект. Това лято планирам да си потърся стаж в голяма технологична компания в България или някъде по света, отворен съм за предложения:) . Ще кандидатствам за позиции, свързани с управление на проекти или продукти.

Сега си на 20. Как си се представяш след още 20? :)
Надявам се със семейство и деца, на които ще мога да дам това, което аз съм получил до момента. От професионална гледна точка си представям да работя в голяма международна компания, в която да имам участие. Бих искал да бъде създадена на базата на някоя от тези идеи, които постоянно изпробвам. Ще се радвам, ако разполагам с повече време за любимия ми спорт – тениса, който да играя в компанията на моите баща и дядо. Сигурен съм, че ще продължа да опитвам различни неща, не спирайки да се развивам, защото човек не спира да се учи, докато е жив.