петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2369 прочитания

    Как пандемията промени начина ни на работа?

    Д-р Адам Мрозовицки от Вроцлавския университет обяснява как се промени начинът ни на работа, какво да очакваме като следваща голяма промяна и как изглежда новото нормално
    03 ноември 2022, 11:23 a+ a- a

    Адам Мрозовицки е доцент в Института по социология на Вроцлавския университет (UWr), Полша, доктор (2009 г., CESO KU Leuven, Белгия) и хабилитиран преподавател (2016, UWr) по социални науки (социология). Академичните му интереси включват социология на труда, сравнение на трудови отношения, несигурност и др.

    В края на октомври д-р Мрозовицки изнесе лекция в БАН. Целта на презентацията бе да анализира реакцията на работниците на промените на работното място, причинени от пандемията от Covid-19 в Полша. Отправната точка е предположението, че съвременните общества, включително полското, могат да бъдат описани, използвайки категорията „поликризи“, която представлява последователни нарушения на социалния ред, които генерират редица непредсказуеми последствия.

    Коя е най-голямата промяна, която пандемията донесе на работното място?
    Не бих казал, че е само една, защото има поредица от промени, които зависят от сектора. Мисля, че за хората, които работят в офиси, основната промяна е тази наличност на хибридна работа. И предпочитанието също е за хибридна работа. Мисля, че не бихме си представили преди 3 или 4 години, че хората ще бъдат толкова склонни и дори ще обвързват избора на работа с това да работят дистанционно или частично отдалечено. Така че това със сигурност е важна промяна. Но не всеки можеше да работи дистанционно по време на пандемията. И всъщност мнозинството от хората, което понякога се забравя, са работили на място или не са могли да изпълняват задълженията си. И за тези хора или за голяма част от тях пандемията беше моментът, в който за известно време усетиха, че работата им е обществено оценена. В много страни това беше група, която официално дори се наричаше „основни работници“.

    Дори и без този вид етикет за основна работа, работещите в здравеопазването, в социалните грижи и в образованието, но със сигурност в търговията на дребно, в управлението на отпадъците например са се чувствали социално необходими и някак оценени. За съжаление, това продължи кратко. За нас като изследователи въпросът е дали това може да е оказало влияние върху поведението, което те имат след пандемията. Така че, ако те мислят: „Добре, това е достатъчно, трябва да направим нещо с нашата работна ситуация, за да подобрим условията на труд“ или обмислят да напуснат работа, да посещават места, където могат да работят от разстояние например. Мисля, че това са двете страни на една и съща монета. Така че, от една страна, разширяването на хибридната, дистанционната работа, от друга страна, този дискурс и практики за основните работници, работата, която не може да се работи от разстояние.

    Значи дистанционната работа е тук, за да остане?
    Да, мисля, че ще остане при нас и ще бъде нещо, което ще стане нова норма, но не под формата на напълно дистанционна работа, а по-скоро работа, която може да се извършва частично дистанционно и частично на място. Мисля, че това е нещо, което е ясно свързано с пандемичната ситуация. Така придобихме нови компетенции, много компании инвестираха в оборудване, което е необходимо за извършване на дистанционна работа. В публичния сектор това е нещо ново. Не очаквахме, че ще бъде толкова широко разпространено там. Не знам как е тази ситуация в България. В случая с Полша е ясно, че дистанционната работа и хибридната работа са много по-разпространени и популярни в частния сектор. Публичният сектор по някакъв начин се върна към работа на място по-бързо.

    Мисля, че има значение и недостигът на оборудване, което в крайна сметка е доста скъпо. Не е само да имаме лаптопи, към които можем да се свържем и да използваме нашите камери. Става дума за това да вършите дистанционната работа правилно. Трябва да имаме някакви инвестиции. И, както знаем, обществените услуги в много страни, особено в Източна Европа, са недостатъчно финансирани. Това е причината и тази дистанционна работа да не е толкова популярна. И също така мисля, че имате нужда от голямо доверие във вашите служители, в случай че ги помолите да работят дистанционно. Мисля, че това ниво на доверие не е непременно нещо, което е толкова високо и силно в случая на публичния сектор. Така че хората може да имат по-голяма склонност да мислят, че ако на хората е позволено да работят у дома и при нормални обстоятелства, те няма да си вършат работата. А знаем, че това не е вярно, хората обикновено работят много по-интензивно у дома.

    Да, но работата от дома продължи поне една година по време на пандемията и се видя, че хората могат и работят добре от домовете си, така че доверието не би следвало да е проблем в случая?
    Не би трябвало да е проблем. Но е впечатляващо колко бързо се върнахме към изцяло работа на място в образованието, в публичната администрация. Доста често нашите мениджъри не искат да работим дистанционно. В частните компании е различно, мисля, че отчасти и защото много от по-големите корпорации решиха да ликвидират поне част от местните офиси в името на спестяванията. 

    Каква според Вас е следващата голяма промяна на работното място?
    Едни от важните промени, които можем да очакваме на работното място, са свързани с широко разбираната дигитализация на нашата работа, което означава, че поне част от работата и поддръжката за това, което правим, ще бъде поета от различни видове готови и налични алгоритми, предоставени от големи платформи, което, от своя страна, означава, че тези големи, обикновено корпоративни, платформи ще получат още повече власт. И мисля, че това е наистина сериозен проблем, защото отново пандемията показа, че много от тези важни функции на организациите са възложени на подизпълнители или всъщност са поети от трети страни.
    И мисля, че това е нещо, което можем да очакваме още повече в бъдеще, че това разчитане ще нарасне, защото вече има достигната критична маса, в която би било много трудно дори за транснационални организации като Европейския съюз да предостави алтернативи на тези големи корпорации. Мисля, че това е нещото, което трябва да се очаква.

    Тези припокриващи се смущения, които наричате поликризи, как смятате, че ще променят начина, по който работим?
    Бих казал, че тази представа за поликриза е привлекателна, защото улавя непредсказуемостта. Ние живеем в реалност, в която тези развития на макрониво и околна среда, свързани с войната, свързани с миграцията, се подсилват взаимно, създавайки потенциал за огромна неконтролирана способност. Немският социолог Хартмут Роза наскоро написа малка книга за неконтролираните способности на света. Той направи твърдението, че ние се опитваме да създадем свят, който постоянно и напълно да контролираме и да предсказваме какво ще бъде бъдещето.
    Но страничният ефект от усилията ни да контролираме света е създаването на още по-неконтролирана способност на света. И така, ако питате за ефектите от поликризата върху работата, мисля, че едно от нещата, които трябва да запомните, е, че се учим в процеса на справяне с кризата. За да дам един конкретен пример, в Полша се говори, че някои от публичните институции, включително училищата, въпреки че нашето министерство казва, че няма да е така, може да работят отдалечено в средата на зимата, защото няма да има достатъчно отопление в обществените сгради.
    Е, не бихте си представили такова решение преди 3 или 4 години. Или друга криза – по границата с Беларус има натиск от бежанци, предимно извън ЕС. И полското правителство не ги допуска в страната. И имаше специален вид полувоенна зона, създадена за няколко месеца. И отново имаше случаи на училища, които не поради пандемия, а поради тази милитаризация и нещо като местно извънредно положение, се обърнаха към онлайн класове. И така, мисля, че след като придобием компетенции в една криза, те могат да бъдат прехвърлени в друга криза, разбира се, с някои модификации. Просто ние като общество ставаме все по-издръжливи на тези кризи.

    Т.е. кризите ни правят по-силни?
    Да, може да се каже. Разбира се, тази устойчивост винаги е неравномерно разпределена в едно общество. И това, което знаем от нашето изследване е, че когато имате тези припокриващи се форми на неравностойно положение по отношение на пол, възраст, етническа принадлежност, вие имате много сериозни смущения в здравето например. Нямате защитната мрежа на вашето семейство, което да ви подкрепи по време на кризата. Всичко това ви прави много по-уязвими, несигурни в известен смисъл и по-малко имунизирани срещу тези кризи. И не всеки става по-силен. Мисля, че наистина е въпрос на ресурси, които притежавате, не непременно икономически ресурси, но поне социални ресурси, които можете да използвате. Имам предвид онези мрежи, които ви поддържат, контакти с приятели и така нататък. Особено семейството, което в допълнение към този кризисен опит може да ни направи по-силни да се справим със следващата криза. Така че ще бъде доста цинично да кажем: „Нека имаме повече кризи, за да станем по-силни“. Но глобално погледнато, да.

    Как изглежда новото нормално?
    Мисля, че новото нормално е ситуацията, в която свикнахме с кризата. Това е новото нормално. И мисля, че това е и ситуацията, в която започваме да забравяме за кризата. Разбира се, новите видове шокове идват и ние сме наясно с тях, следим ги в новините. Но в същото време нашият живот, ежедневието започва да върви и продължава почти както преди. В крайна сметка фактът, че се учим да наричаме тази нормалност „нормалност“ също е част от процеса по нормализиране на кризата. 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 6 минути
    38 млрд. долара достигат загубите от финансови измами през 2023
    БОРИКА стартира инициатива за превенция на финансови измами
    преди 12 минути
    Започва поетапно изключване на отоплението за град София
    Изключването на топлоподаването стартира на 31 март
    преди 53 минути
    Богданов: ЕК одобри проект за единен инвестиционен портал
    Целта е да се обедини цялата административна дейност около обслужването на потенциалните инвеститори у нас
    преди 56 минути
    БНБ: Има риск от нарастване на необслужваните кредити
    Очаква се затягането на условията в еврозоната да се пренесе върху лихвените проценти в страната
    преди 2 часа
    TSMC планира да увеличи работната си сила до 100 000 души
    Най-големият производител на чипове наема с огромни темпове