Вярвам, че ако вкараме коучинга в образованието светът ще бъде едно по-добро място

Теодора Каменова е практикуващ коуч от 2012 година, а от 2016 е акредитирана от Международната коучинг федерация с втора степен (от 3) на професионализъм (РСС by the ICF).

Има над 2 400 часа опит с клиенти и екипи в малки и големи български  и международни компании, много от които са в списъка на най-успешните компании Fortune 500. Работила е с клиенти от различни сфери – енергетика, икономика, банков сектор, добив на диаманти, ИТ, стартъп компании, публичен сектор, предприемачество, комуникациии, НПО, образование и др. Била е Директор Членство към местното представителство на МКФ – професионално сдружение Ай Си Еф България от януари 2016 до април 2020.  По-рано тази година беше избрана за Председател на Ай Си Еф България за мандат от 2 години.

От 2021 е посланик на Фондацията към МКФ. Основател е на компанията ConnecTEDY Ltd, която предлага коучинг и бизнес обучения. Ментор е и на коучове, които искат да се акредитират към МКФ. 

Теодора има магистърска степен по приложна лингвистика, специалност „Английски и френски език“. Има 16 години опит в американската правителствена агенция „Корпус на мира на САЩ“ в България. Координирала е управление на проекти на местните общности и програма за крос-културен образователен обмен.

Теди, освен професионален коуч, ти си и лингвист. Много хора се дразнят на употребата на думата „коучинг“. Има ли реално адекватен превод на български тази чуждица и може ли да бъде заменена адекватно с българска дума?

Наистина аз самата се дразнех дълго време в началото защо няма българска дума, тъй като съм голям радетел на българските думи, пък и ми се налагаше да превеждам разни материали и ме питаха доста често. Така е, няма дума. Но проведох задълбочено издирване на произхода на думата и установих, че етимологията на думата идва от „карета“, „файтон“. В Унгария има град Кочи, където е имало фабрика за такива карети. После от 1800 година влиза в Оксфордския речник като „партньор-учител“, което много ме зарадва. Учител, който седи до ученика, наравно е с него и му помага да мине през изпита от точка А до точка Б. След това вече е по-разпознаваем като треньор в смисъла на думата спортен треньор.   

Как лично теб те промени коучингът от момента, в който започна да се занимаваш с него?

Промени ме тотално. Мога да разделя живота си преди и след коучинга, защото започваш да променяш себе си, но точно в посоката, която искаш. Ако нещо си паркирал като мечта и като цел някъде и си казваш, че някой ден това ще стане, през коучинг въпросите, през погледа навътре, през една хубава чистка, това се случва. Както казваше моят учител по личностно развитие Петър Марков: „Обречени сме на успех само да спрем да си пречим“.  И когато направиш това със себе си, видиш и изпиташ от първо лице ползите, ти се иска да го предадеш нататък. И тук се сещам за другия начин, по който бих обяснила думата коучинг на баба ми – да влизаш в смислен разговор, който си струва, който е ценен, който докосва.

А как се промени коучингът през годините и през погледа на твоя дългогодишен опит? Ти си една от първите, които започват да го практикуват в България.
Да, ние бяхме първите ентусиасти, които се запалихме с тази искра. Първо имаше една коучинг школа, после още една и още една. Започнахме да ставаме повече. Първоначално хората, които идваха на обученията за специфични коучинг умения, бяха пратени от организация, за да развиват своите екипи, обикновено HR-и. Шефовете усещаха, че това е един модерен и много ефективен подход и изпращаха на такива обучения свои служители. И постепенно обучените, макар и да не са професионални коучове, започнаха да използват коучинг подхода в организации и в екипи. Колеги започнаха да се насочват към коучинг родителството, коучинг за лидери, коучинг за майки, коучинг в най-различни области, в различни сектори. И всъщност виждам, че се сбъдва моята мечта от 2012/13, когато си пеех: „До всяко добро същество да застане поне още едно“. Тогава станах  и ментор на коучове, бях една от първите и започнах да подкрепям колеги. 

А пък най-голямата ми страст като учителско дете е образованието. Вярвам, че ако вкараме коучинг подхода в образованието, светът ще бъде едно по-добро място за живеене. Да общуваме с децата по начин, по който да ги накараме да мислят самостоятелно, а не да им казваме какво да правят. Да провокираме онази среда, в която да могат да извадят най-доброто от себе си и да се вслушват в това какво им казва сърцето, какво мечтаят, как да целеполагат и т.н. 

С какво считаш, че се отличаваш като професионален коуч?

Аз понякога казвам, че всеки, който е избрал това за професия и има интерес да го изучи, има сърце от правилното място. Не можеш да избереш тази професия само заради пари. Всеки, който го е направил, го е избрал като кауза. Това, с което аз се отличавам, са лингвистичните ми уклони и любовта към езика. Друго е, че нямам ниша за разлика от повечето коучове. Но това, което виждам, че ми се удава и за което ме търсят най-много, е коучингът на ниво не само какво да правя, а кой да бъда. Или как да бъда по-добра версия на себе си.  

Като лингвист и коуч в общуването ce заигравам с произхода на думата communication (common и unique) и подкрепям хората и екипите да търсят общото. Не само да гледаме колко сме различни като цвят на кожата, като пол, като позиция и т.н.  А по-скоро да погледнем на ниво ценности. Те нямат цвят на кожата и националност. И освен да видим и да се фокусираме върху общото, да уважаваме уникалността на другия, това, с което е различен.  

Остава и моята страст към образованието. В момента работя с учителския екип на едно частно училище в София и това ми носи огромно удоволствие. Влизам регулярно в индивидуални коучинг сесии с учителите и няколко часа на месец ги обучавам в коучинг умения. Така сбъдвам и моята мечта коучинъг да влезе в училищата и в детски градини, за да инвестираме в бъдещето, което са децата. 

Знаем, че коучингът е насочен към човека и променя човека, но с какво доприняса за средата, за света...?

Много ми се иска да отдам признателност на колегите от българското представителство на Международната коучинг федерация – ICF България. Към Международната коучинг федерация има създадена фондация, която през 2017  пуска към своите членове изследване в коя област е добре да влезем и да създадем инициативи, така че в дългосрочен план да покажем, че коучингът води до резултати. Всички насочват фокуса към образованието. Вследствие на това фондацията започва серия от инициативи, една от които е Ignite. Издирихме НПО-та и организации, които работят в сферата на образованието, и ги подкрепихме чрез коучинг. Включихме се седем души от България и дарихме 10 часа коучинг, като всички се включихме в седем различни организации. 79% от хората никога не бяха опитвали коучинг и за тези 10 часа успяха да разберат какво е, което беше и една от целите на инициативите. Да коучваме лидерите в тези образователни организации и да усетят ефекта.

Ако можеш да се обрънеш към лидерите и HR мениджърите, какво би ги призовала?

Да инвестират в хората си, да подкрепят човека. Да не гледат само стрелката на часовника, а да мислят за всичките онези малки колелца с уважение, внимание, подкрепа. Когато човек се чувства подкрепен, тогава може да направи чудеса в работен план. Лидерите и HR мениджърите бих призовала да назначават различни хора, защото едно от уменията на бъдещето и на настоящето е да можем много бързо да сменяме парадигми, да виждаме различни гледни точки.  Бъдещето е на нови начини, нови подходи, така че апелът ми е фокус към човека. 

А какъв въпрос би им задала? 
Ще разкажа една история. Финансовият директор и CEO-то си говорят и финансовият директор пита: „Какво правиш, когато пращаш на обучение хората си, инвестираш много пари и накрая те напускат?“. А пък CEO-то отговаря: „А какво правиш, ако не инвестираш в тях и те останат?“. Така че апелът ми към мениджърите е да се вгледат в себе и да помислят как те могат да бъдат по-добра версия на себе си. Има една прекрасна книга, която много харесвам и препоръчвам на мениджърите, с които работя – „С каквото си успял, с него няма да преуспееш“ от Маршал Голдсмит. За мен тя би трябвало да е наръчник на всеки, който е на висока позиция. Да се вглежда в себе си, да променя нещо в себе си, да подкрепя себе си, да бъде по-добра версия. Така че въпросът е: „Вие какво правите всеки ден, така че да сте по-добра версия на себе си?“. И с оглед на това, което споделих за фондацията, какъв свят искате да оставите след себе си? Каква компания, каква България, каква планета искате да оставите за децата си?

Лично ти как се променяш, какво четеш, как развиваш себе си?

Аз продължавам да развивам себе си и моите умения. Ключовото е любопитството. Освен книгите, които чета професионално, чета и неща, които са тотално различни от професионалната сфера.  За мен децата  са най-големите ни учители и коучове именно с въпроса „Защо? Искам да знам!“. Бих препоръчала да прочетем отново детски книжки, в които можем да видим толкова много неща. Гледам да не се вземам насериозно, за да мога да продължа да се развивам, а не да се вживявам като най-великия коуч. 

Какво те вдъхновява?
Това да си задавам въпроси като: „Днес как мога да се провокирам, как мога да стана по-добра версия на себе си, как да направя нещо добро за мен, за семейството, за организацията, за общността, за България и т.н.?“. За мен ключовият въпрос е „Какво искаш?“. И това е въпрос, който колкото и да го задаваме, хората са изненадани, че това е най-трудният въпрос. Много пъти, ако си отговорим на въпроси в каквато и да е област от живота и погледнем навътре, ще намерим отговорите. Те са заключени вътре в нас. И понякога, когато ме питат какво правя, аз отговарям, че съм ключар. Подкрепям хората да намерят правилното ключе към правилната ключалка. 

Има ли начин, по който да си отговорим по-лесно на този животопроменяш въпрос „Какво искам“?
Първото нещо е да си зададем въпроса, да останем, да поседим, да притихнем. Живеем във време, в което страшно много се говори. Най-честата заблуда е, че нямаме време. Времето е 24 часа. Всъщност ние нямаме енергия или ако имаме, да се замислим за какво я имаме, за какво я нямаме. Смятам, че най-лесното е просто да притихна. Затова има друга модерна дума – майндфулнес, това да си тук и сега. Нещо, което в коучинга ние го правим с присъствието си. Просто да притихнем и да открием отговорите с нас.  Често пъти дори казвам, че ние, коучовете, сме малко като флашка. Помним като слонове и слушаме отвъд думите, помним какво е казал клиентът и го държим отговорен към неговата цел или мечта. Понякога подкрепяме клиентите да могат да вкарат ново приложение или да изключат нещо старо, било то метод, вярване или начин на работа. Коучовете не даваме съвети, но мога да посоча само един съвет, който чисто човешки бих дала, той е да се научим да притихваме, да сме насаме със себе си. Със себе си живеем цял живот.  Да се научим да не сме само в главата и в ума, където може да има много знания и его.  Дори биологията така ни е създала – в ембриона първо се създава сърцето и после умът. Да се научим да си слушаме сърцето. Защо съм на тази работа? Какво ми харесва там? Искам ли още да съм там? Защо стоя, какво ме мотивира? Ами ако остана насаме със себе си и искрено си кажа, че искам да създавам принос някъде другаде? Да живеем през ценности.  А това се случва, когато чуем този глас, а не да го потушаваме. Този глас е много фин и всъщност, за да го чуем, трябва тишина, да притихнем.

Практиката вероятно те е сблъсквала с много предизвикателства и с клиенти, с които е било трудно да работиш. Сещаш ли се за такива примери и как подхождаш в такива моменти?

Сещам се, че съм „уволнявала“ клиент. Коучингът е за постигане на резултати и ние следим напредъка на всяка една сесия. Ние не даваме домашни, но клиентът сам формулира какво иска да постигне до следващата сесия и в началото ние проверяваме как е минало. В конкретния пример, когато видях, че клиентът, който беше мениджър, систематично не си свършваше задачите, го попитах каква е причината.  И той искрено ми отговори:  „Знаеш ли, твоят глас ми действа много отпускащо, като на СПА“. Тогава аз му казах, че съм професионален коуч и според етичния кодекс, който подписваме, аз съм длъжна да се самоотзова. 

Мога да дам и друг пример. Понякога, когато клиентът стигне до втора или трета сесия и види, че ти не даваш съвети, не му казваш какво да прави, той се разочарова и си тръгва. Ние толкова сме свикнали някой да ни казва какво да правим, за което вина до голяма степен има и образователната система, че когато осъзнаем, че си плащаме и никой не ни казва какво да правим, а сами трябва да свършим работата, се плашим и се отказваме.

Разбира се, човек може в момента да не иска да се срещне лице в лице със своите страхове, но съм имала случаи, в които минават година или две и пак се обръща към мен и дори се учудва, че аз помня разговора отпреди години. Защото, както казах, моята страст е да се включвам в разговори, които са смислени и в които се свързваш на ниво душа и сърце.

ВИЖТЕ ОЩЕ ПО ТЕМАТА КОУЧИНГ:

Какви са ползите от НЛП за коучинга? - Лора Арнаудов, Основател на НЛП България
Какви са международните тенденциите в сферата на коучинга?- Марионела Божкова, PCC, ECPC
Какви са ползите от коучинга за бизнес лидерите? - Росен Рашков, коуч и обучител
Днес коучингът е необходим повече отвсякога, за да извади най-доброто от хората - Ани Сиракова, обучител и коуч
Какво е и какво не е коучингът и защо стана толкова популярен? - Веселка Цочева, обучител и коуч
Коучинг професията е нова за България и е често неразбрана, но ще става все по-популярна - Петя Димитрова Донева-Винанд, акредитиран член към ICF
Коучингът е съвместно постижение - коуч по личностно развитие