вторник, 04 октомври 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2442 прочитания

    Бизнес лидерите в България: Владимир Борачев, Менторис

    „През годините многократно съм се уверявал, че човек с положително отношение може да научи, да пребори и да постигне почти всичко“, казва Владимир
    14 септември 2022, 12:08 a+ a- a

    Владимир Борачев – Съосновател и Управляващ Партньор на Менторис

    Кои са хората, които са в основата на успеха на компаниите в България? В тази рубрика разказваме за лидерите – за хората, които мотивират останалите, споделяйки своя опит и възгледи. Какво са учили, каква е била първата им работа и как са стигнали до настоящата си позиция? С какви предизвикателства са се сблъсквали, какви са отговорностите им днес, какво ги мотивира и биха ли променили нещо, ако можеха да върнат времето назад?

    Представяме ви Владимир Борачев – Съосновател и Управляващ Партньор на Менторис - компания, подкрепяща активно ръководители от различни нива чрез коучинг, менторство и персонализирани лидерски програми.

    Владимир има солиден професионален опит на 11 ръководни позиции в компаниите Xerox и Avon в региона на Централна и Източна Европа, Египет и Турция. Той е професионален сертифициран коуч (PCC), акредитиран към Международната коучинг федерация (ICF). Има бакалавърска степен по бизнес администрация от Американския университет в България (АУБ) и MBA от IESE Business School, Испания.

    Владимир е гостуващ преподавател в програмата за ръководни кадри (ЕMBA) на АУБ (2010 – 2017; 2021 – ). Той е автор и фасилитатор на годишната програма за развитие на ръководители „Пътешествие за лидери с Владимир Борачев“ (2018 – ) и в момента работи върху първата си книга за себепознание и управление на хора „Пътешествие за лидери“, която ще излезе в България през ноември 2022 г.

    Разкажете ни за Вашето образование и какво оценявате като най-ценно.
    Завършил съм Английската гимназия в София през 1988 г. След казармата ме скъсаха на изпитите по български език и история и с добра оценка от изпита по английски език ме приеха да следвам българска и английска филология във Великотърновския университет. Отне ми два семестъра да разбера, че от мен филолог няма да излезе. За мой късмет, точно тогава отваряше врати Американският университет в България (АУБ), в който ме приеха и имах удоволствието да бъда част от първия випуск със специалност „Бизнес администрация“ (и втора неофициална – бейзбол).

    След няколко години работа в корпоративния свят ме приеха в МВА програмата на IESE Business School, Испания, която завърших през 1999 г.  След това последваха множество обучителни програми и курсове с компаниите, за които съм работил. През 2012 г. завърших сертификационно коучинг обучение с Erickson Coaching International, което надграждам и ще продължа да правя и занапред. 

    Най-ценното от образованието ми дотук за мен бяха три неща. Първо, досегът ми в АУБ със системата liberal arts и възможността да уча и да пробвам различни предмети през първата година, а по време на втората да избера какво ми харесва най-много и какво искам да специализирам. Второ, отвореният прозорец към други култури и езици и комуникацията с различни хора от целия свят в АУБ и IESE Business School, което е безценно. Трето и най-важно за мен, осъзнаването ми, че образованието и постоянното развитие са пътешествие за цял живот и изискват постоянство, труд и открит ум.

    Ако знаете това, което знаете днес, какво образование и специалност бихте избрали да учите?
    Не бих заменил нищо от пътя си дотук. Всяка стъпка, която съм правил, ме е обогатявала и ми е помагала за следващата.

    Каква беше първата Ви работа и как се чувствахте тогава?
    Изключвайки различните неща, които съм работил, докато завърша университет, първата ми сериозна работа веднага след АУБ беше във „Варко“ като ръководител на отдел продажби на автомобили „Дачия“. Независимо от добрите ми търговски заложби и успешния фокус върху клиента за много кратко време разбрах, че не съм готов все още да ръководя хора и имам да извървя дълъг път. Затова през есента на 1995 г. не се замислих при отправена към мен оферта и се присъединих към екипа на Xerox България като търговец.

    Кои са моментите във Вашата кариера, за които имате най-живи спомени и намирате за най-важни?
    След краткото време с „Варко“, в рамките на 15 години (което си беше един истински професионален ролъркостър) минах през 14 различни позиции, от които 11 ръководни, с компаниите Xerox и Avon. След това намерих себе си в професионален план като коуч, ментор и преподавател.

    За най-важни смятам решенията, които съм вземал по време на професионалната си кариера. Първото такова решение беше да приема офертата от Xerox и да започна от най-ниското ниво в търговския екип. Това ми даде достъп до една от най-добрите системи за продажби във водеща в своята индустрия международна компания. 

    Второто мое важно решение беше да запиша МВА програмата на IESE Business School след работа няколко години като специалист в продажби и маркетинг. Тя ми отвори широк прозорец и ми помогна да направя следваща стъпка като ръководител. 

    Третото решение беше след завършване на МВА програмата да се върна обратно в Xerox вече като ръководител, независимо че имах оферти от още няколко международни компании.

    Четвъртото мое решение беше упорито да търся възможност за позиция в Xerox извън България, което завърши с проект с Xerox Чехия и Словакия първоначално като маркетинг мениджър и след няколко месеца като търговски мениджър за партньорска мрежа. Бяха трудни години, изпълнени с много учене, успехи, предизвикателства и нови приятелства. Това беше стъпало за следващи две международни позиции с  Xerox и впоследствие  още три с Avon в района на Централна Източна Европа, Египет и Турция.

    Пето важно мое решение беше приемане на офертата на Avon в края на 2005 г., което ми даде достъп отново до международен лидер в своята индустрия с много силна култура, ориентирана към мотивация и развитие на хората от мрежата за директни продажби.

    Шестото важно мое решение беше да се възползвам от социалната политика на Avon и да изляза първо за една и впоследствие за още една година в творчески отпуск (career break), което ми позволяваше да правя каквото искам, без да работя за пряк конкурент. През 2012 г., докато търсех себе си, дойде и обаждане на моята колежка и първи професионален коуч с МСС акредитация в България Веселка Цочева-Донкова, за което съм ѝ благодарен. Тя ме покани да се присъединя към първи випуск за България на силната коучинг програма на Erickson Coaching International и всичко си дойде на мястото.

    Как създадохте Менторис?
    По време на творческия си отпуск с Avon помагах на ръководители като ментор, продължих да преподавам и направих първи стъпки в професионалната си кариера на коуч към Международната коучинг федерация (ICF). Първоначално работих по проекти на граждански договор, а впоследствие чрез обща фирма с мой приятел. След като проектите се умножиха и успях да привлека съпругата си за съвместна работа, през януари 2016 г. създадохме Менторис ООД, като взехме стратегическо решение, че няма да наемаме хора, а ще работим с подкрепата на подизпълнители – колеги коучове от ICF България. Това ни позволява да сме много гъвкави и да работим както по малки, така и по големи проекти с над 100 ръководители. През годините създадохме стабилна мрежа от партньори колеги, които са професионалисти и положителни хора. Силно вярвам в мотото на ICF България, че „заедно сме по-силни“.

    Какви са Вашите отговорности днес?
    От гледна точка на коучинг, менторство, фасилитация и програми за ръководни екипи: първоначални срещи с потенциални клиенти, като работим основно с препоръки от наши доволни клиенти; изготвяне на персонализирани предложения на базата на нуждите на всеки клиент и луди идеи как да постигнем набелязаните цели; въвличане на подизпълнители на базата на обема на дадения проект; координиране на проектите с подизпълнителите; индивидуални коучинг или менторски сесии; фасилитиране на персонализирани семинари.

    От гледна точка на преподаване: фасилитиране на избираеми курсове в програмата за ръководни кадри (ЕМВА) на Американския университет в България; интервюта с кандидатите и фасилитиране на деветмесечната програма за ръководители, „Пътешествие за лидери с Владимир Борачев“, която стартира през януари на всяка година.

    Не на последно място, от няколко години работя над моя книга за лидерството „Пътешествие за лидери“, която ще излезе на пазара в началото на месец ноември тази година и в която съм вкарал опита си на ръководител, коуч и ментор. Имаме още няколко седмици работа по нея с екипа на книгата. Вярвам, че със споделения опит от над 100 успешни ръководители и над 50 практични инструменти тя ще бъде практичен наръчник по лидерско себепознание и управление на хора. Нямам търпение да я представим в България и да подкрепим настоящи и бъдещи ръководители в тяхното професионално пътешествие.

    Какво Ви мотивира?
    Личната ми мотивация е тясно свързана с най-близките ми, с приятелския ни кръг (клан, както го наричаме), хобитата ми и моментите, които ме разсмиват. Щастлив съм, че на 42 г. намерих себе си и разбрах каква е моята професионална мотивация, моето ЗАЩО, моята кауза и как да ги постигам.

    Моето ЗАЩО е да подкрепям ръководители да стават по-добри лидери и личности, за да може те да правят същото с хората от своите екипи, което допринася за една по-добра организационна среда. КАК го правя? Като ги провокирам, изваждам ги от зоната им на комфорт, давам им възможност да се погледнат в огледалото и в очите на хората, с които работят, и да осъзнаят своите силни страни и области за развитие, да изградят и да следват своя план за развитие. КАКВО всъщност правя? Индивидуални и групови коучинг и менторски сесии, персонализирани семинари и програми за ръководни екипи, преподаване в програмата за ръководни кадри (EMBA) на Американския унивесритет в България, авторска годишна програма за ръководители „Пътешествие за лидери с Владимир Борачев“ и вдъхновяващи лекции.

    С какво не бихте направили компромис?
    С няколко неща. Първо, в началото на кариерата си съм правил компромиси с агресивни преки ръководители, което след един момент вече не допусках. Хубавото е, че от такива хора съм научил как да не се държа като ръководител при работата с хора. Второ, моята роля като коуч, ментор и преподавател е да провокирам хората, с които работя и да ги извадя от рамката им на комфорт. Това е най-бързият път към самоосъзнаване и конкретни следващи стъпки. Не бих направил компромис с тази моя професионална провокативност. Трето, избираме внимателно проектите, по които работим. Най-важното е да са ни интересни, предизвикателни и обогатяващи. Четвърто, качеството е по-важно от количеството. Знаем къде ни е лимита и не правим компромис с него. Затова и имаме само един випуск на година на отворената ни програма за ръководители, „Пътешествие за лидери с Владимир Борачев“. Не на последно място, не бих направил компромис и с моето ЗАЩО. Това е моят професионален път, моята кауза и аз ще продължа да го следвам.

    Какви хора се стремите да привличате в екипа си и какви качества цените в тях?
    Най-важното качество, на която база съм привличал и ценя в хората, с които работя, е положителното отношение. За мен това включва комбинация от някои или всички от следните основни поведения: инициативност; желание за развитие; допълнително усилие; поемане на отговорност; подкрепа на колегите си; желание за намиране на решение; поглед с усмивка към околния свят.

    През годините многократно съм се уверявал, че човек с положително отношение може да научи, да пребори и да постигне почти всичко. Обратното, човек с всички нужни умения за дадена позиция, но с негативно отношение е по-труден за работа. Затова съм залагал и ще продължа да го правя на хора с положително отношение и желание.

    Кои са ключовите умения, които считате, че трябва да притежава един мениджър, за да управлява успешно компания?
    Три умения са ключови, като имат еднаква важност за мен. Първото е осъзнаване на нуждата от постоянно усъвършенстване като професионалист и човек в своето лидерско пътешествие. Това включва непрекъснат поглед в огледалото през очите и на хората, с които работи един ръководител. Включва осъзнаване, разбиране и приемане на силните си страни и области за развитие. Включва желание за развитие и дисциплина за предприемане на нужните следващи стъпки. Всичко това е важна част от емоционалната интелигентност и възможност за управление на своето его.

    Второто е фокусът върху наистина важните неща или голямата картина. Ако си представим, че вървим по пътека в гъста гора, какво виждаме? Дървета, клони, храсти,  трева, мъх, гъби и всякакви други детайли. А ако се попитаме: „Къде се намираме? Какво следва след 100 метра? А след няколко километра?“, ще можем само да гадаем (освен ако не носим дрон със себе си). А сега да си представим, че сме в балон със сгъстен въздух на 500 метра над същото място в гората. Тогава микродетайлите ще избледнеят и ще виждаме голямата картина от гори, поля, реки, планини, слънце и дори задаваща се буря. Всеки ръководител трябва да знае кои са елементите на голямата картина за неговата организация и да не ги изпуска от фокус. Те са десет и в книгата ми „Пътешествие за лидери“ ги разглеждам в дълбочина.

    Третото е привличане, задържане и подкрепа в развитието на успешни хора. Лидерството означава най-вече да подкрепиш хората от екипа си да са успешни, защото един лидер е толкова силен, колкото силен е неговият или нейният екип.

    Кои бяха най-големите предизвикателства до този момент във Вашата кариера и какво научихте от тях?
    Предизвикателствата и грешките ми със сигурност са повече от успехите. Имах голямо желание да стана ръководител и когато това се случи, за пореден път разбрах колко много имам да уча. След първите няколко ръководни позиции осъзнах няколко неща. Първо, че независимо от желанието ми да „развивам“ хората, те са водещи в своето развитие, а аз имам подкрепяща роля като ръководител. Второ, че наистина „насила хубост не става“ от гледна точка на мотивацията на хората. Аз мога да вдъхновявам, но най-силна и дълготрайна е вътрешната мотивация на даден човек. Трето, няма никакво значение каква позиция пише на визитката ми. Това, което е важно, е как използвам ума и сърцето си.

    Многократно съм се питал защо чак на 42 години намерих себе си и разбрах каква е моето ЗАЩО. Отне ми време да осъзная, че всички стъпала, грешки, предизвикателства и победи през кариерата ми всъщност са ми помогнали да разбера и да „живея“ моята професионална кауза. Всяко стъпало, независимо колко е високо, трудно или успешно, води до следващото.

    Ако знаете това, което знаете днес, какво бихте променили?
    Едно основно нещо. Ако по-рано се бях запознал с една далекоизточна философия, бих се опитвал да балансирам по-добре между храната, която давам на своите ум, тяло и душа. Храната за ума са проектите, по които работя и умствените предизвикателства. Храната за тялото са движението и здравословната храна. Храната за душата са смехът, хобитата и моментите, които ме оставят без дъх. Когато съм бил стресиран или в бърнаут (един път сериозно) е било заради липсата на баланс между тези три елемента. Разбира се, по-лесно е да се каже, отколкото да се изпълни.

    Как си представяте развитието на Вашата индустрия в България през следващите години?
    Работя в индустрията на човешки ресурси и подкрепям ръководители да стават по-добри като личности и професионалисти. Три думи излизат в ума ми, когато мисля за бъдещето. Това са стандарти, нови технологии и практичност. Стандарти от гледна точка на ясни критерии за оценка, сертификация и път за развитие на всеки професионалист, занимаващ се с коучинг, менторство, обучения и преподаване. Всичко това с цел самоусъвършенстване и повишаване на качеството на предлаганите услуги. Добър пример за това са сертификационните пътеки, нивата на акредитация и изискванията за постоянно усъвършенстване към коучовете, които са част от Международната коучинг федерация (ICF).

    Нови технологии от гледна точка на използване на виртуална среда и изкуствен интелект в подкрепа на индустрията за развитие на хора. Преди ковид над 95% от услугите ни се предоставяха на живо, което се обърна наобратно с пандемията. Добрата страна е, че много организации и индивидуални клиенти видяха силата на виртуалната среда. Очаквам все повече обучителни програми с виртуална реалност и използване на изкуствен интелект и ги виждам като силен допълнителен инструмент към работата на живо.

    Практичност, от гледна точка на работещи, разбираеми и приложими в ежедневната работа модели, инструменти и подходи. Това означава все по-голяма персонализация на индивидуални и групови програми за развитие, отговарящи не само на нуждите на организацията, но и на индивидуалните нужди на всеки участник. Това, от своя страна, ще налага все по-високи изисквания и очаквания към всички професионални коучове, ментори, обучители и преподаватели. С две думи, пътешествието продължава!

    ВИЖТЕ ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА БИЗНЕС ЛИДЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

    Рени Миткова, ЕОС Матрикс
    Димчо Димчев, карго-партнер
    Франк Кванте, Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт
    Михаела Юзирова, Кофас

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 3 часа
    Стоянов: Над 200 млн. лева ще бъдат инвестирани в индустриалните зони
    Средствата са заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост
    преди 3 часа
    ЕК подкрепя с близо 3 млрд. лв. българските фирми
    Средствата са за подкрепа за иновациите и цифровизацията, 85% от тях са предназначени за малки и средни предприятия
    преди 4 часа
    Над 700 фирми приемат ученици от дуални паралелки
    Подобно обучение предлагат над 160 училища у нас
    преди 5 часа
    Универсалното зарядно става реалност от 2024 г.
    За стандарт се приема USB-C, а купувачите ще могат да избират дали да кушят устройство с или без зарядно
    преди 5 часа
    Държавата пое нов дълг за 102 млн. лева
    Дълговете стават все по-скъпи и трудни, Министерство на финансите отмени емисионния си календар, обявен през септември