вторник, 29 ноември 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1660 прочитания

    Науката е за тези, които имат желание да разгадават загадките

    Проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей разказва как е открил последната голяма европейска панда, как едно посещение на дете в музея определя целия му професионален път и какво да очакваме от науката
    18 август 2022, 09:12 a+ a- a

    Проф. д-р Николай Спасов (Снимка: Националния природонаучен музей)
    Проф. д-р Николай Спасов е роден на 7 април 1951 г. в София. Завършил е Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ през 1974 г., специалност „Зоология на гръбначните животни“. В момента работи в Националния природонаучен музей при БАН , отдел „Палеонтология и минералогия“. Проф. Спасов има над 250 научни публикации в областта на еволюцията на наземната мегафауна, таксономията, морфологията, палеонтологията и археозоологията на Macromammalia, еволюцията и поведението на гръбначните животни; екологията на хищниците (Carnivora); опазването на гръбначната фауна. В момента работи по различни теми и проекти, свързани с изкопаемата фауна на България и Европа, фаунистичния обмен между Африка и Евразия в миналото, най-ранната еволюция на човека, състоянието на редки хищници от България и тяхното опазване.

    В началото на август големи световни медии писаха за ново откритие в научния свят на животните – последната голяма европейска панда. Нейният откривател е българинът проф. д-р Николай Спасов, който работи в Националния природонаучен музей при БАН . Economy.bg се свърза с него, за да ни разкаже повече за пандите в Европа, как е направил своето откритие, колко време му е отнело и как едно посещение в музея е предопределило пътя му.

    Защо решихте да изучавате тези стари зъби с написан на ръка етикет?
    Заинтригувах се от тях още щом ги видях, може би през 83-та година. След смъртта на доктор Иван Николов, който тогава беше старши научен сътрудник в Националния природонаучен музей (НПМ-БАН) и човекът, който отговаряше за фосилната колекция на гръбначните животни преди мен. След смъртта му аз наследих, ако мога така да се изразя, колекциите, които той е съхранил или донесъл, или намерил. Между тях бяха тези два зъба с впечатляващ черен цвят, лъскави като бижута. И веднага установих, че това е някакъв древен хищник с много странна форма на горния предкътник. И това ме накара, тъй като аз винаги съм имал интерес към хищниците, да започна изследването. Тогава още нямах тези знания, които имам сега. Правех прощъпулника си в палеонтологията и не ми беше лесно да се ориентирам. Разбрах, че става дума за някаква изкопаема мечка. Само че листчето, на което набързо беше надраскано някакво име с молив, не казваше нищо. И се оказа, че ми бяха нужни поне 20 години, докато разбера какво пише на това листче. 

    В крайна сметка проф. Спасов стига до графолог, който да разчете какво пише на листчето. Оказва се, че пише „Гюреджия“. Отнема още няколко години, докато стане ясно, че Гюреджия е старото име на село Огняново, Елин Пелин.

    Проф. Спасов: Разбира се, най-важното всъщност беше определянето на зъбите. Междувременно вече бях разбрал, че това е голяма панда, изкопаема. Още повече, че за всичките тези години бяха описани три нови рода изкопаеми, панди - 2 от Европа, много примитивни и един от Азия. И доста преди това аз бях стигнал до извода, че може би този вид с тези два зъба, които са в ръцете ми, принадлежат към описан от Европа род Agriarctos, но не бях сигурен и пратих писмо до големия австрийски палеонтолог Ерих Тениус, който беше работил в това направление. И той ми написа: „Да, колега. Прав сте. Това са зъби на Agriarctos“. Този отговор беше много важен за мен, но междувременно бе описан китайският род Ailurarctos. Въпросът беше вече дали това е е Agriarctos, или е китайският род, описан преди петнайсетина години, който се смята за предшественика на съвременната голяма панда. Преди няколко години започнах проект по моя идея с Палеонтологическия институт на Китайската академия и се запознах с един млад и много интелигентен китаец, който тъкмо беше завършил дисертация върху еволюцията на големите панди, и му казах: „Виж какво, имам находки от България, които представляват нов вид за науката, ако искаш да ги опишем заедно.“ Така и стана и нашето сътрудничество се оказа наистина много плодотворно. Партнирахме си много успешно и коректно и в крайна сметка публикувахме тази статия. Учудих се от интереса на най-големите световни медии към това откритие.

    Какво означава Вашето откритие за научния свят?
    За палеонтолозите, работещи в областта на хищните животни, това откритие представлява интерес дотолкова, доколкото показва най-късната европейска панда. Колкото и да е парадоксално, днес пандата живее в Китай, но началото на еволюцията на тази група започва някъде преди около 12 милиона години в Европа. Само че всички описани от там видове са твърде примитивни и по зъбите си имат малко общо със сегашната панда. Докато тези, които са от България, са много близки до нея и са най- еволюиралите представители на европейската линия. Разбира се, това означава и много повече в смисъл, че показва още веднъж колко е сложна еволюцията на отделните линии. Например линията на тези специализирани мечки, каквито са пандите, ни дава възможност да „отворим нов прозорец“ и да си представим какъв е бил светът на природата в България и на Балканите преди 6 милиона години.

    Преди колко време е живяла тази панда у нас?
    Около 6 милиона години. Според датировката на въглищата, които са в този район.

    Има ли и други любопитни находки в архивите на Националния природонаучен музей и с какво да се захванете?
    Има колкото щете. Част от тях са описани, вече други тепърва ще бъдат описани. Още повече, че ние през последните петнайсетина години работим много интензивно и сме натрупали голямо количество нови палеонтологически находки главно от късния миоцен още от мезозоя, от плейстоцена, от плиоцена. Така че тепърва ще има интересни неща да бъдат публикувани.

    Какво не знаем за Националния природонаучен музей? 
    Това, което хората със сигурност не знаят, когато и да го посетят, е, че всъщност експозицията, която виждат, е една нищожна част от огромните колекции, които музеят има. Ние смятаме, че имаме около милион и половина единици, представители на съвременната фауна, съвременната флора, а също на минералите и на изкопаемите видове палеонтологически образци. 

    Ако трябва да се обърнете към хората с покана да посетят музея, как би звучала тя?
    Елате да видите колко интересни неща може да ви представи природата! Аз самият си спомням, че когато бях на около 5 – 6 години, баща ми ме заведе за пръв път в музея, това изигра решаваща роля за моето ориентиране в живота. Още тогава, като излизахме, спомням си как моята ръка стоеше нагоре, толкова съм бил малък да държа ръката на баща ми, аз му казах: „Татко един ден аз ще работя тук.“

    Бихте ли посъветвали децата да се занимават с наука и защо?
    Науката е за тези, които усещат в себе си желание да разгадават загадките. Не всеки носи това в себе си. Много хора, много деца най-вече не знаят, че го носят в себе си. Затова бих посъветвал, когато вече поотраснат и започнат да се интересуват от нещата около себе си, да се вслушат в това свое Аз, което е някъде вътре, и ако разберат, че тези неща ги интересуват: природата, загадките, тяхното разгадаване, нека да се насочат натам, защото науката е много тежка работа, но е невероятно удоволствие, изключително удовлетворение. Когато видиш, че да речем, си първият в света, който е разбрал нещо, което досега не е било известно.

    Какво предстои на професор Спасов оттук нататък?
    Аз кроя много планове и се надявам поне част от тях да бъдат осъществени. Много неща се надявам, че предстоят. В момента се занимавам, както много мои колеги, с един голям проект за национален мониторинг на редките видове, което е съвсем друго направление на изследванията от това, за което си говорихме, но то е контактът с живата природа и дава изключително удоволствие и удовлетворение също. Предстоят ни, надявам се, редица статии, работя с различни колеги от цял свят и с мои колеги от музея. В момента е приоритетното за мен довършването в окончателен технически вид на един ръкопис, който правим с колеги от музея, от Канада, от Германия и от Гърция върху нашите най-първи предшественици. И това наистина е нещо, което смятам, че ще впечатли научния свят, обществеността. 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 час
    Министърът на енергетиката представи в Турция възможностите за инвестиции у нас
    Имаме условия за изграждане на соларни паркове, посочи Христов
    преди 1 час
    Ирландия глоби Meta с €265 млн.
    Глобите, наложени на компанията майка на Facebook в Европа през последната година надхвърлят €900 млн.
    преди 3 часа
    288 нови случая на Covid-19 у нас
    Общият брой потвърдени случаи на новия коронавирус у нас от началото на пандемията е 1 286 872
    преди 18 часа
    БНБ определи 8 банки за системно значими институции
    Определен е и размерът на буфера, който те трябва да поддържат
    преди 19 часа
    Flix разширява екипа в софийския Експертен център
    Българският офис е планиран като най-големия хъб след тези в Мюнхен и Берлин
    преди 20 часа
    Компанията Mail Boxes откри първия си франчайз в България
    Веригата за куриерски, маркетингови и принт услуги вече има два собствени центъра у нас