За да се предпазим от прегаряне, е важно да споделяме проблемите, а не да ги прикриваме

Йордан Танковски има повече от 24 години опит в организационното развитие и провеждането на обучения в областта на меките умения за бизнес организации, НПО, педагогически колективи и държавни организации. Той е организационен консултант, специализирал в оценката на организации и стратегическо планиране. Сериозна част от портфолиото му е провеждането на лидерски и мениджърски курсове за среден и висш мениджмънт от бизнес организации и държавни структури. Провежда тренинги за различни специалисти и професионални групи в търговски преговорни умения; продажбени умения; комуникативни умения; управление на стреса – превенция на професионалното прегаряне; изграждане на екипна ефективност; емоционална компетентност; обслужване на клиенти и други. Член е на Управителния съвет на „Българска асоциация за тренинг и развитие“.

Пред Economy.bg Йордан Танковски коментира актуалните стратегии за мотивация на хората в новите условия на работа и какви качества трябва да развиват мениджърите, за да са адекватни на настоящата среда.

Г-н Танковски, какви стратегии за мотивация и ангажиране на хората са приложими според Вас във времена на безпрецедентна несигурност и непрекъснати промени?
Времената, в които живеем, са твърде несигурни и се забелязва тенденцията много работещи да не успеят да се справят с тревожността си. Това е една нездравословна психодинамика, която се отразява зле на мотивацията за работа и вземането на решения както в личен, така и в професионален план. Един от най-сериозните индикатори, с който се идентифицира професионалното прегаряне (бърнаут), е чувството, което е предизвиква близкото бъдеще за нас. Ако това чувство е безпокойство, тревога или страх, е съществено да се разбере какво ги поражда.

От множеството проведени обучения и разговори с клиенти разбрах, че хората тръгват за работа с усещането, че светът, в който живеят, става все по-несигурен и непредсказуем. Често мениджърите не обръщат внимание на тези показатели, защото служителите невинаги открито ги заявяват. Липсата на доверителни отношения в екипа и липсата на среда за споделяне води до капсулиране (затваряне) на служителите. Затова е много важно мениджърите да провеждат регулярни срещи (в рамките на 20-25 минути) с всеки член от екипа си, които могат да се нарекат мотивационни разговори. Целта на тези срещи е да не си говорят само за работа, а да проведат чисто човешки разговор, в който да се стимулира споделянето. Мениджърът да се поинтересува как се чувства съответният служител, какви потребности има, всичко наред ли е вкъщи, има ли някакви проблеми, които може да разреши, нужда от конкретна помощ и други. Разговорът трябва да завърши с някакви мерки и действия, които е необходимо да се направят за промяна на положението. Разбира се, мениджърът може да насочи колегата си към други специалисти и ако е възможно, компанията да поеме част от разходите за оказване на помощ на служителя.

Много компании дават различни социални придобивки за служителите си, което е много добре, а защо не, например да покрият и няколко психотерапевтични сесии на работещия. За хората, които работят вкъщи, е добре периодично да се стимулират да идват в офиса на компанията и да работят известно време в професионална среда, защото това ще им помогне да не губят усещането си за социализация. Офисната работа в тези времена е полезна за хората да се  чувстват като част от едно голямо цяло, да могат да си общуват неформално с другите колеги, да изпият по едно кафе заедно и да се пошегуват. По-добре е тези срещи да бъдат на живо, а не онлайн.   

Наблюдавате ли тенденция към увеличаване на професионално прегаряне от началото на пандемията? При кои професии? 
Професионалното прегаряне го е имало преди и за съжаление, ще го има и в бъдеще. Разликата отпреди и сега е в това, че в миналото изцяло се е дължало на причини, предизвикани от лош мениджмънт, лошо управление на задачите, лошо управление на времето, деструктивна екипна комуникация, поставяне на нереалистични цели и др., а сега се появи и стресът от Ковид-19.

Новото при професионалното прегаряне е свързано с това, че неблагополучията в личния живот, тревожността и несигурността вследствие на вируса действат като катализатори за увеличаване на професионалното прегаряне. Появяват се симптоми и на посттравматичен стрес от преживяно заболяване от Ковид. Страхът за здравето на близките, негативните новини, идващи от медиите, допълнително допринасят за превръщането на бърнаута в хронично професионално прегаряне. Зачестиха паническото разстройство и генерализираното тревожно разстройство. В моята дисертация, която е посветена на изследването на професионалното прегаряне, се оказа, че лекарите са на първо място по прегаряне, след това са хората от бизнеса и накрая са учителите.

Може ли да се каже, че мениджърите са изложени на по-голям риск? Какво бихте ги посъветвали?
Мениджърите също са в рисковата група и са застрашени от професионално прегаряне, защото вземането на бързи решения и работата от дистанция не им позволява винаги да имат обективна възможност за супервизия на екипите си, т.е. нямат възможността пряко да наблюдават изпълнението на задачите. Особено са застрашени мениджърите, които прилагат по-авторитарни стилове на управление, защото за тях е важен контролът. Това донякъде има и положителен ефект, защото ще накара много директивни управленци да преосмислят стиловете си на управление, за да се променят в посока на по-либерално управление. 

В момента много важни качества, които всеки мениджър трябва да развие, са познавателната гъвкавост (умение да вземаш решения в ситуация на учене); емоционална интелигентност (да можеш да осъзнаваш и разбираш емоциите си, да ги регулираш, да бъдеш емпатичен и да поемаш отговорност в отношенията си към другите); ненасилствена комуникация (да общуваш с другите човешки, без да съдиш, квалифицираш, оценяваш, да разбираш потребностите на хората и да общуваш чрез тях, а не само чрез емоциите им). 

Как можем да се предпазим от прегаряне при работа от вкъщи?
Основното е да се научим да споделяме проблемите, а не да ги прикриваме (затваряме в себе си). Ако не можеш да се обърнеш към психолог, си води личен дневник. Опиши състоянието, което изпитваш в момента, часа, деня, степента на интензивност на преживяването. Опитай се да видиш причините за поява на това състояние. Разсъждавай, търсейки решения, но спокойно, а не тревожно. Периодично си поглеждай антистрес дневника и мисли, кои са индикаторите, които предизвикват дадено състояние, защото често има някаква регулярност и конкретни причинители, които го предизвикват. Виж зад негативните емоции, които преживяваш, какви конкретни потребности се крият и се опитай да ги задоволиш.

Човек е добре да стане интересен на себе си, да се изследва, да се наблюдава, защото колкото повече сме съзнателни към преживяванията си и се опитваме да ги изследваме (разберем), толкова повече вземаме информирани решения със себе си и имаме съзнателност в постъпките си. Неслучайно на Делфийския оракул е една от най-древните мъдрости – „Опознай себе си!“.

За да се предпазим от прегаряне, е необходимо упражняването на всякакъв спорт, но е добре в спортните занимания да има участие и в колективни такива, за да се преодолява усещането за изолация и да има социализация. Излизане сред природата (преходи в планината) е също добра възможност. Скоро видях хора, които работеха в откритото пространство пред една хижа на Витоша и го бяха превърнали в свой офис. Много добра идея на тези хижари, защото бяха предоставили бърз интернет и условия за работа на хора от различни бизнеси. Планината поляризира негативните преживявания по един много естествен начин. Освен всичко тези хора извършват и преходи в планината, което още повече намалява стреса.