Д-р Мария Шрьодер, ръководител на проект за разработване на ново противораково лекарство в БАН разказва за предимствата да си учен в България и върху какви нови терапии и проекти работи Академията
Мария Шрьодер е завършила средното си образование в 91. Немска езикова гимназия „Проф. К. Гълъбов“, София. След това учи по програми за дуално обучение в Зарбрюкен, Германия, които включват физиология и патология на храненето, механика на движението, концепти в спорта и др. Бакалавърската си степен придобива от университета в Потсдам в специалност „Наука за храненето“ с акцент биохимия, клетъчна биология, физиология и патология на храненето, лабораторни методи. Магистърската си степен придобива от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ в специалност „Генно и клетъчно инженерство“. Тя е редовен докторант в ИМБ „Акад. Румен Цанев“, БАН от 2018 до днес. Работила е като диетолог, здравен консултант и фитнес треньор в здравен център в Берлин, била е дипломант на Немския институт за изследване на храненето в Потсдам, както и практикант във „Франц-Волхард“ – Център за клинични изследвания към Центъра за експериментални и клинични проучвания Charite´Berlin. От 2017 е асистент в секция „Структура и функция на хроматина“ в ИМБ „Акад. Румен Цанев“, БАН
Свързахме се с д-р Шрьодер, за да ни разкаже повече за експерименталното лекарство, разработено в БАН за лечение на ракови заболявания, което е насочено към унищожаване единствено на туморните клетки. Тя сподели какви са предимствата на това да си учен в България, а не в чужбина и още върху какви интересни проекти работи в БАН.
На какъв етап е изследването за тази иновативна терапия?
До моментa сме направили скрининг на голям набор от новосинтезирани вещества върху панел от ракови клетки. Подбрано е веществото с най-изявен противотуморен ефект и селективно действие. Това означава, че то таргетира предимно злокачествените образувания и е възможно най-щадящо за здравите клетки. В последващи инвитро експерименти се изяснява механизмът на действие на това вещество.
От колко време работите по него?
Работя по този проект от 5 години. Това е и темата на моята дипломна работа и дисертационен труд. Освен това проектът е одобрен и финансиран от Фонд „Научни изследвания“ като фундаментално изследване в сферата на биомедицината, с ръководител проф. Евдокия Пашева, дбн.
В какъв срок може да се очаква лекарство на пазара в резултат от Вашия научен труд?
Пътят на нови вещества от възникване на идеята до реализирането им като лекарствени препарати е много сложен и отнема повече от 13 години. След обстойни инвитро изследвания са необходими успешни тестове с опитни животни и 3 фази на клинични проучвания. Екипът ни е все още в началото на този процес и предстои да усъвършенстваме терапията. Надяваме се, че някой ден тя ще е достъпна за масова употреба и ще помага на много хора.
Какво прави това ново вещество, за какво е предназначено?
Веществото, върху което сме се фокусирали, предизвиква клетъчна смърт в раковите клетки. Освен това то потиска тяхното делене и по този начин би предотвратило разрастването на тумора. (Те биват унищожени и в същото време се предотвратява образуването на нови ракови клетки).
За какви типове рак е подходящо?
Нашата работа първоначално беше насочена към рака на гърдата. Причината за това е, че производни на основната субединица на новото вещество фероцен са включени в състава на медикаменти за лечение на това заболяване. Впоследствие разширихме изследванията и върху клетки от недребноклетъчен рак на бял дроб, при които също наблюдаваме силен ефект.
Колко голям е екипът Ви?
Работя в екипа на проф. д-р Ива Угринова, който се състои от 8 изследователи.
Провеждали ли сте някакви клинични тествания на веществото и ако да, дали може да ни разкажете малко повече за тях.
Веществото се намира в по-ранен етап на изследвания и не е достигнало до фаза на клинични изпитания.
Знаем че има лекарства, известни като биотерапия (базирани основно на човешки антитела) за раково болни пациенти, предназначени за хора с метастази, каквото е Nivolumab например. Каква е разликата между тези препарати и Вашата разработка?
Препаратът Nivolumab се прилага за сравнително нов тип лечение на рак, базирано на стимулиране на имунната система за борба с туморните клетки – т. н. имунотерапия. Този подход все още се прилага по-скоро като адювантна терапия (терапията след лечението на злокачествените новообразувания), а златен стандарт в лечението на онкоболни остава химиотерапията, базирана на агенти, които унищожават бързо делящите се ракови клетки. Веществото, което изследваме, показва обещаващи качества за прилагане като химиотерапевтик, като е особено важно да се отбележи, че то проявява селективност към раковите клетки и по-слабо засяга здравите клетки. Това би довело до намаляване на нежеланите странични ефекти на лечението.
Как се насочихте към фитохимията?
Не работя специфично в областта на фитохимията. Досегът ми с нея е по-скоро поради изследването на антитуморното действие на нови вещества, понякога от растителен произход.
Защо един млад учен предпочита България пред Германия за развитие на своята научна кариера?
В България и по-конкретно в БАН има множество интересни възможности за разгръщане потенциала на младите хора в науката. През последните години се родиха атрактивни програми и проекти, насочени именно към млади учени и за жалост, се оказа, че липсват по-скоро кадри, отколкото възможности за развитие. След завършване на бакалавърската си степен в Германия съм работила и в немски лаборатории и мога да кажа, че шансовете тук, специално за млади учени, за работа по различни интересни и модерни проекти, допълнителни обучения и партньорства са дори по-добри. В БАН разполагаме с великолепни научни ръководители, които с радост предават знанията си на млади учени, както и с все по-добра апаратура и материална база, позволяващи работа на световно ниво.
Смятам, че именно младите хора носят отговорност за израстването на науката в България. Те трябва да бъдат движещата сила, да демонстрират интерес, ангажираност и готовност за работа и така да аргументират полагането на усилия от страна на държавата за развитие на науката.
Не на последно място, държа да кажа, че е редно да вложим труд и знания в страната, където през годините редица учители са се постарали да получим качествено образование. Нека това, на което сме се учили тук, не бъде изнесено безкомпромисно за развитието на чужди икономика, образование и наука, а да върнем нещо и на България.
Разбрах, че работите и по друг проект с екстракти от природни източници за превенция и терапия на някои заболявания. Може ли да ни разкажете малко повече?
Друг голям проект, по който работи нашият екип, е националната научна програма „Иновативни нискотоксични биологично активни средства за прецизна медицина (БиоАктивМед)“, финансирана от Министерството на образованието и науката. Основната цел на програмата е разработване на нови нискотоксични биологично активни средства и системи, съдържащи екстракти от природни източници (с растителен или животински произход) от България за превенция и подпомагане на терапията на туморни, инфекциозни и невродегенеративни заболявания. По мултидисциплинарната програма БиоАктивМед работят учени от 9 института на БАН и 5 университета.
В рамките на програмата екипът ни изследва противотуморното действие на канабидиол, както и на хемоцианини и хемолимфа, извлечени от охлюви Helix и рапан. Предстои да започне работа още с екстракти от гинко билоба, мащерка, тинтява, коча билка, салвия и от българския ендемит Betonica bulgarica. Срокът на проекта и финансовата му рамка биха позволили разработването на подходящи хранителни добавки, които да подсилят ефекта на конвенционалното лечение.
Може ли да споделите с нас върху какво друго работите в момента?
Работя в групата на проф. Угринова в Института по молекулярна биология към БАН. През последните две години реализираме активни колаборации с колегите от други институти и дейността ни придобива мултидисциплинарен характер. Така например сътрудничим за разработването на колоидни лекарствени системи, които са изключително актуални във фармацевтичната технология. Друг предмет на наши изследвания е специфичен ядрен белтък и неговите функции в клетката, както и ролята му в туморогенезата.
Какво предстои на Мария Шрьодер оттук нататък в научната кариера?
Възнамерявам да продължа работата си в България. Особено се интересувам от мултидисциплинарни проекти и разработването на нови продукти в биомедицината. Надявам се да участвам в създаването на такъв.
