Как изглежда въздушният транспорт, какво липсва, къде е България и коя е следващата стъпка, която трябва да се предприеме, разказва Чарлз Шлумбергер, водещ експерт по въздушен транспорт в Световната банка
Снимка: Economy.bg
Чарлз Шлумбергер е водещ специалист по въздушен транспорт, базиран във Вашингтон. В тази си роля той отговаря за политиката и приоритетите за развитие на Световната банка в областта на въздушния транспорт. Той контролира или участва пряко в няколко проекта за въздушен транспорт в световен мащаб, които варират от финансиране на инфраструктурата, преструктуриране и/или приватизация на въздушен превозвач, проекти за безопасност и сигурност и съвети за политиката на въздушния транспорт до правителствата. Преди да бъде назначен в Световната банка през 1998 г., е заемал позицията вицепрезидент в Union Bank of Switzerland, отговарящ за международното кредитно преструктуриране. Преди дейността си във финансови институции той е бил главен изпълнителен директор на група за логистика и транспорт във Франция и е работил като адвокат по въпроси, свързани с авиацията в Швейцария. Чарлз завършва през 1986 г. със степен по право от Базелския юридически факултет, като се фокусира върху авиационното право и процедурите по несъстоятелност. Освен това притежава MBA от Harvard Business School в Бостън, САЩ, и докторска степен по гражданско право от Института по въздушно и космическо право на университета Макгил в Монреал, Канада. Той също така е активен лицензиран пилот на FAA и EASA и сертифициран летателен инструктор и сътрудник на Кралското аеронавигационно дружество.
Чарлз Шлумбергер гостува на Aviation-Event 2024 SOF – първия по рода си международен авиационен форум в България, организиран от СОФ Кънект в края на 2024 г. Форумът събра над 200 лидери в индустрията, за да обсъдят бъдещето на авиацията, дигитализацията и устойчивото ѝ развитие.
Кои са основните тенденции в авиацията през 2024?
Намираме се в най-доброто време на съвременната авиация. В световен мащаб индустрията реализира близо 23 млрд. печалба през 2024 г. – индустрия, която винаги е губела пари. Спомням си, че преди няколко години се говореше, че от само две години за общо 70 години авиация и 10 години съвременна авиация, секторът спечели среднопретеглената цена на капитала. Сега всеки иска да лети. И какво стана? По време на Covid за първи път хората не можеха да излязат от къщите си, за първи път от поколения бяхме блокирани. Бяхме като във военно време. И когато това свърши и имаха ликвидност, [хората] спестяваха пари. Много държави раздадоха пари в брой, хеликоптерни пари, както ги наричаха. Хората искаха да пътуват, и откриха летенето, толкова много хора пътуваха за първи път по света. Авиацията ще нарасне с 10%, което е страшно много, ще продължи да расте, но сега виждаме ограничения. Виждаме предизвикателства. Няма достатъчно самолети. Не виждаме достатъчно пилоти, механици, човешки ресурс. Цената на петрола се покачи. Все още произвеждаме достатъчно, но пикът на петрола се случи с конвенционалния петрол през 2006 г. А производството на шистов петрол всъщност не е голям бизнес. Не е толкова изгодно. Нещата ще се променят отново, кога – никой не знае, но светът става глобален. Виждам най-голям растеж в Азиатско-тихоокеанския регион. Те наваксват и имат нарастващо население, което става достатъчно заможно, за да пътува.
Как се отрази възстановяването след пандемията и факт ли е то?
Достигнахме в световен мащаб през февруари тази година същото ниво като през 2019 г. И както казах, в края на годината ще нараснем с 10% с 23 милиарда печалба. Така че е ясно – излязохме от пандемията. Всички подценяваха възстановяването. Никой не мислеше, че това ще се случи. Освен това мнозина смятаха, че е краят на много авиокомпании, а много правителства всъщност се намесиха и им помогнаха. Така че резултатът е много добър. Устойчивостта е важна. От друга страна, изменението на климата е много голяма тема. А авиацията е най-големият замърсител в съзнанието на много неинформирани хора. Тя е по-малко от 4%. Най-големите замърсители са селското стопанство и строителството, но селското стопанство е 23%. Така че авиацията трябва да вземе мерки – устойчиво авиационно гориво и такива неща. Светът става все по-топъл. И сега се връщаме към авиацията. Авиацията е доброто момче. Авиацията не само е малък замърсител, но е и първата индустрия в света, която си е поставила цели в световен мащаб, цели и мерки за ограничаване и намаляване на своя CO2 отпечатък със 71% от подобрения в двигателите. Това ще продължи още малко. Сега има други мерки. Така че мисля, че авиацията е лидер в бъдещето за справяне с изменението на климата.
Каква е ролята на дигиталната трансформация за подобряване на операциите и пътническото изживяване?
В наши дни всичко е цифрово. Много е ясно. Това е ефективност, безопасност. Не мисля, че трябва да навлизам повече в положителните неща. Знаем ги, но не говорим за рисковете. Киберпространството и цифровият свят крият големи рискове. Можете да хакнете, да правите кибератаки. Най-лошият случай, за който никой не говори, е ядрената експлозия – идва от моя официален военен опит в швейцарската армия в химическата и ядрена защита. Ядрената експлозия е локално събитие с изключение на електромагнитния импулс, който изгаря всички интегрални схеми. Дигиталният свят е нашето бъдеще. Всичко ще е цифрово. Но уязвимостта е много важна. Защитата на цифровата инфраструктура, било то авиация, във всичко, което правим, личната кола, асансьора, трябва да приемем много сериозно. Защото това е областта, където в конфликт ще имаме най-голямо отрицателно въздействие.
Кои са най-големите предизвикателства пред авиационния сектор в момента?
Ако попитате авиокомпаниите в момента, те нямат достатъчно самолети. Аз лично смятам, че един от най-великите самолети е Airbus A380. Не е икономичен откъм гориво. Сега, когато всеки цент е от значение, авиокомпаниите не го харесват. Lufthansa ги пусна всички обратно в експлоатация. Номер едно е, че нямаме достатъчно самолети, защото номер две: искаме да летим от точка до точка. Ако можем да летим от точка до точка, ние винаги го правим и това е свързаност. Така че самолетостроенето е номер едно. Недостиг на работна ръка, квалифицирани хора във всякакви области – там виждам голям потенциал за подобряване по отношение на пола. Имаме само 4% жени в пилотската кабина, даже по-малко – 3,8%. Имаме много малко механици. Защо? Жените са много добри пилоти. Аз съм летателен инструктор и пилот от 42 години. Обичам да летя с жени. Обичам жените ръководители на полети. Казват ти ясно какво трябва да направиш. Ясно е, че са по-концентрирани. Знаете, жените традиционно са в салона. Жените са по летищата.
Те не са в пилотската кабина. Няма ги в механиката. И там ни липсва персонал. Така че от гледна точка на работната ръка, има голям потенциал за отваряне и някои авиокомпании работят по този въпрос. Инфраструктура? Да, разбира се. Летищата трябва да растат. Те трябва да развият инфраструктура. Това е друго нещо. Предизвикателство, както споменах, е възможността за покачване цените на горивата по политически причини поради недостиг по отношение на качеството на петрола, ниско висящият плод на конвенционалния петрол започва да се изчерпва. Така че това е друго предизвикателство. С устойчивостта идва въпросът за електрическите самолети, водородните самолети – страхотни идеи в сравнение с това, което имаме днес, икономически все още са в началото, със сигурност след 50 или 100 години всичко ще бъде различно. Но мисля, че рано или късно ще бъдем изправени пред технологичен преход, който ще бъде много важен.
Какви регулаторни промени са необходими, за да се подпомогне ръстът в сектора?
Преди 20 години предизвикателството беше безопасността. Ние сме на много високо ниво на безопасност. Има една катастрофа на година, две катастрофи тази година в сравнение с 15 000 полета във въздуха през цялото време. Така че безопасността е постигната. Сигурността също. Знаете ли, все още сме загрижени, но в сравнение с останалия свят полетите са много безопасни. Авиацията е първата индустрия, която се занимава с устойчивостта. Все още трябва да либерализираме някои части на света. Все още трябва правителствата да позволят на частния сектор, а не да влагат публични средства в авиокомпании най-вече в развиващите се страни, това не е устойчиво. Виждам го по целия свят. Достъпът е важен, да, но във все по-малко области ограниченията върху двустранните споразумения за въздушни услуги причиняват високи цени, които сега са изключение.
Наблюдава се голямо регулаторно подобрение, малко хора говорят за това, в либерализацията на собствеността върху самолети. Португалия беше единствената страна в света, която никога не е имала ограничения. И Всички бивши португалски територии и държави в Африка например нямат такова – всеки чужденец може да основе авиокомпания и да работи, ако има парите и спазва правилата. Мисля, че това тепърва трябва да се разгледа в световен мащаб. Някои много големи държави като Съединените щати са много протекционистки. Можете да имате само 25% от правата на глас в американска авиокомпания. Мисля, че в бъдеще това може да се промени.
Какъв е реалистичният срок за постигане на нулеви нетни емисии в авиацията?
В крайна сметка става дума за технологии. Устойчивото авиационно гориво е важен фактор, но ако погледнете територията, инфраструктурата, парите, трябва да ги настроите за суровина, а тя е огромно количество и не трябва да се конкурира със суровината за храна. Аз не казвам, че се съмнявам. Казвам, че вероятно в момента, в който със сигурност започнем да получаваме електрически двигатели за полет, захранвани от батерии, които се зареждат от слънцето, ако започнем да навлизаме в тази област, водород, но водород, който се произвежда отново с устойчива енергия, а не чрез изгаряне на въглища, ще има голямо въздействие. Устойчивото авиационно гориво можем да смесим до 50% и не забравяйте, това са само 6% от барела. 6% от барел петрол отива за авиацията. Останалото отива за всичко останало, така че всичко останало ще замърсява. Така че не мога да ви дам дата, но съм оптимист, че ще навлезем в технологично решение, което предоставя отговора. Не виждам светът да отива към това, което някои хора предполагат – да намали летенето.
Как ще се развие авиацията в следващите 5 – 10 години по отношение на технологии, търсене и бизнес модели?
Всичко опира до разходи, но очакванията на клиентите стават все по-високи и по-високи и мисля, че ще продължим да се подобряваме. Винаги има баланс между подобряване на системата и продължаване на растежа. Ако днес имахме същото ниво на злополуки като през 60-те или 70-те години, щеше да има по една голяма катастрофа с 250 убити всяка седмица. Тогава беше нормално. Това го няма. Така че мисля, че изглежда добре, но понякога трябва да смекчим очакванията си.
Как се развива секторът в България?
България определено спечели от големия пазар. Има иновация. Икономиката е на прав път. Когато погледнах цифрите, интересното е, че износът е нараснал само с 0,1%. Голям експортен пазар е туризмът. Намали се инфлацията. Потреблението започна. Сега хората харчат пари, но туристите ги няма. Мисля, че българската авиация също ще зависи от хората, които идват в България, а не от българите, които излизат, пътуват и се връщат. Винаги казвам, че можете да построите летище – не идва самолет. Строите курорт с ол инклузив, включително алкохол – всички ще дойдат. Без значение е дали има хубаво летище. Е, Доминиканската република го направи. Започнете да правите ол инклузив и тематични паркове и тогава всички ще искат да дойдат в България – най-якото място в Европа. Там виждам бъдещето. Така че не е само авиоиндустрията. Важно е защо хората искат да пътуват. И сега България трябва да направи следващата стъпка. Мисля, че последната година показа икономически, че се справяте правилно. Минахме през София снощи, през всички тези ресторанти... Искам да кажа, че започва да се случва тук, в града, а навън, когато гледате природата, морето – имате потенциал да развиете туристическия сектор.
Каква беше 2024 г. за авиацията и какво очаквате от 2025?
В краткосрочен план: ако нищо не се промени, тя ще продължава да се подобрява. Така че, ако няма голямо геополитическо събитие, ако няма растящи цени на горивата и ако икономиката продължи, виждам просто продължение на положителната тенденция. Трябва да сме много внимателни с инфлацията, но не забравяйте, че тя не е създадена, защото централната банка направи грешка вчера. Инфлацията се създаде в световен мащаб, защото по време на ковид пандемията дадохме много пари и никой не ги похарчи. Никой не е харчил парите. Чакаха се две години и после казаха: 2020, 2021, 2022, сега ще ги харчим! Целият свят го направи и получихме висока инфлация. Похарчиха ги през 2023 и сега казват: „Добре, успокояваме се“ и този ефект го няма. Така че, ако инфлацията е под контрол и има непрекъснато икономическо развитие за България и за авиационния сектор, виждам продължаващ растеж. Не виждам никаква червена светлина в момента на хоризонта.
Вие сте пилот. Какъв съвет бихте дали на пътниците?
Предполагам: „Насладете се на полета“. Пилот съм от 42 години. Мисля, че пътниците очакват много. Трябва да е гладко пътуването. Трябва да са абсолютно перфектни. В миналото пилотът беше герой, защото беше много трудно да се управлява самолет, ако нещо се обърка. Днес всичко е много автоматизирано. За пилотите вече дори не се мисли. Искаме да намалим разходите навсякъде. Двете човешки същества отпред са много важни. Ако нещата наистина се объркат, което е много рядко, те са по-добри от машините. Те са по-важни. Така че мисля, че номер едно, имайте увереност, че летенето е абсолютно безопасно. В наши дни няма нищо по-безопасно от авиацията. Сложете колана си на задните седалки в таксито, което ви отвежда до летището, там хората загиват.