2024 г. беше динамична за българската стартъп екосистема

Александър Нуцов, директор „Стратегия и политики“ в BESCO (Снимка: BESCO)

Александър Нуцов e директор „Стратегия и политики“ в BESCO. С него коментирахме каква беше изминалата 2024 г. за статърпите у нас – подобрява ли се средата, по-лесно ли се намира финансиране, какъв тип компании бяха преобладаващи и т.н.

Каква беше 2024 година за стартъп екосистемата в България?
2024 г. беше динамична година за българската стартъп екосистема. Броят на стартъпите продължава да расте, както и интересът на предприемачите към развиване на иновации и технологични решения. Все повече компании потърсиха възможности за разширяване извън страната. Нарасна и ангажираността на общността към въпроси, свързани с регулациите и достъпа до финансиране. Годишният доклад на PwC и BVCA показва, че българската екосистема е от лидерите в Централна и Източна Европа с над 1500 стартъпа, 23 фонда за рисков капитал и изключително силна подпомагаща инфраструктура от организации като BESCO, акселератори и инкубатори, менторски програми и академии.

Кои бяха най-големите успехи на българските стартъпи през годината?
Тази година имаме много успешни примери на компании в различни фази на развитие. Shkolo, Nitropack, myPos, Flat Manager, Digital Lights и други направиха големи екзити. Ampeco набра $26 млн. на Series B рунд, Team-GPT – $4,5 млн. seed финансиране и др. BEAM пазарът също продължава да се доказва като важен двигател на екосистемата – компании като Boleron, Paysera и др. проведоха успешни IPO-та.

Какви бяха основните предизвикателства, пред които се изправиха стартъпите у нас?
Пренастройването на Фонд на фондовете (ФнФ) към новия програмен период, липсата на достатъчно възможности за финансиране в най-ранна фаза и най-висока фаза (Series B и нагоре), недостиг на талант и бюрокрация.

Забеляза ли се ръст в инвестициите към български стартъпи през 2024?
Да, горепосочените примери го показват. Интересът на българските и чуждестранните инвеститори към стартъп екосистемата в България се повишава. 

Каква роля изигра държавната политика за развитието на стартъпите? Има ли напредък с регулаторната рамка?
Държавната политика започна да обръща по-сериозно внимание на стартъпите и иновативния сектор, но реалните резултати остават ограничени. Политическата нестабилност е голямо предизвикателство пред бизнеса. Това отблъсква инвеститори, забавя ключови реформи в областта на икономиката и иновациите, а водещата институция в сферата – Министерството на иновациите и растежа, не работи активно с бизнеса по време на служебните кабинети, което възпрепятства диалога с държавата по ключови политики и решения в полза на бизнеса и обществото. 

В момента заработва Дружеството с променлив капитал. Постигнаха се и важни стъпки, за които BESCO се бори от години – като това да имаме ускорена процедура за ликвидация на фирми. През декември пък заработи дигиталната платформа за Сини карти и други разрешения за пребиваване. Тя следва да направи процеса по издаване значително по-бърз и удобен за всички участници и да улесни достъпа до талант на българския пазар. 

Важно е да отбележим, че заради тежката политическа обстановка големи и важни теми на BESCO като промените в Закона за насърчаване на инвестициите, улесняването на пенсионните фондове да инвестират в алтернативни фондове и VC фондове и визата за дигитални номади „отлежават“ на финалната права заради политическата нестабилност. 

Конкретните предложения са завършени, има широко политическо съгласие и подкрепа от бизнеса и гражданския сектор, но инициативите не могат да минат през парламента заради липсата на парламентарно мнозинство и стабилен редовен кабинет. На дневен ред са и теми като създаване на механизъм за насърчаване на ангелски инвестиции, възможност за избор на фискална година за компаниите и много други, по които работим в полза на бизнеса.

Как оценявате взаимодействието между стартиращите компании и съществуващите програми за финансиране или подкрепа?
Взаимодействието между стартъпите и националните/европейските програми за подкрепа се повишава, но все още тежката бюрокрация и бавните процеси отблъскват стартъпите. Също важи с пълна сила и за обществените поръчки, където на други места са двигател за развитие на иновациите, но не и у нас. 

За сметка на това взаимодействието вътре в самата екосистема е много силно. Виждаме и много положителна тенденция големите корпорации с богат опит и ресурси да помагат на българските стартъпи. Един успешен пример е AI акселератора на IBM, който помогна на 11 български стартъпа да развият своя продукт и потенциал за растеж.

Кои индустрии или технологии доминираха сред българските стартъпи тази година?
AI, финтех, healthtech, cleantech, SaaS бяха водещи сектори за българските стартъпи. 

Видяхме ли повече компании да се насочват към глобални пазари?
Да, през 2024 г. много български стартъпи предприеха стъпки за разширяване на дейността си в европейски и глобален мащаб (горните примери). Но на европейско равнище трудностите са свързани с това, че всяка компания, за да излезе на европейските пазар, трябва да се съобразява с 27 различни законодателства. Същото важи и за един инвеститор – без значение дали е европейски, или идва от САЩ/UK или другаде. Това забавя европейските стартъпи и скейлъпи спрямо конкурентите им в САЩ и Китай. 

Какво очаквате за стартъпите през 2025 година?
2025 година обещава още по-големи възможности за българските стартъпи с фокус върху привличането на таланти и инвестиции. 23 VC фонда са готови да инвестират в смислени идеи и компании. Очакваме по-адекватно отношение от страна на институциите и политиците, за да подобрим регулаторната рамка и да отключим пълния потенциал на екосистемата ни. 

Какво трябва да се промени, за да бъде екосистемата по-конкурентоспособна на европейско ниво?
Нужни са ни реформи в трите големи направления на BESCO – достъп до талант, достъп до капитал и цялостни улеснения за бизнеса под формата на дерегулации и дигитализация. Ето и няколко ключови теми:
• Промените в ЗНИ;
• Улесняване на пенсионните фондове да инвестират в АИФ и VC фондове;
• Виза за дигитални номади;
• Механизъм за насърчаване на ангелските инвестиции;
• Подобрения в стартъп визите;
• Възможност за избор на гъвкава фискална година за компаниите;
• Реформиране на образованието – нови учебни програми с фокус върху критично мислене и усвояване на умения, езикова интеграция и т.н.