Кофас: Икономическото възстановяване на Германия се забавя

Икономиката на Германия е в стагнация вече десет тримесечия. Дори данните за третото тримесечие на 2024 не променят тази картина, въпреки че лятото се отличаваше със значими събития като Европейското първенство по футбол и големите концерти на Тейлър Суифт и Адел, които иначе биха стимулирали частното потребление. Във финалното издание на данните за БВП обаче това не е взето предвид. През третото тримесечие (Q3) БВП намалява с 0,1 процентни пункта. За пореден път стойностите на БВП са ревизирани надолу, с малки изгледи тази тенденция да се промени в краткосрочен план. Именно затова прогнозата на Кофас очертава понижаване от -0,1% на -0,2% за 2024 г. и минимален растеж през 2025 (0,4% вместо 0,8%).

Това, което се откроява през третото тримесечие, е, че растежът се дължи основно на запасите от стоки, вероятно предназначени за износ, които често показват различна посока на развитие. Търсенето от чужбина все още е налице, но не е стабилно. Проследявайки последната година и половина, държавните разходи се оказват един от малкото положителни фактори за икономическия растеж. Това се дължи главно на разходите за публични инвестиции, които са нараснали с 19% през 2023 г. Очаква се да нараснат с още 29% през 2024 г. спрямо предходната година и тази тенденция да продължи и през 2025 г. Липсва очакваното увеличение на частните инвестиции. Предвиждаше се такова за втората половина на годината, поради силен тримесечен номинален ръст на заплатите от първото тримесечие на 2023 г.

Докато търсенето остава неясно, предлагането, под формата на брутна добавена стойност, от своя страна предоставя повече информация, показвайки до каква степен всеки сектор е допринесъл за общото производство. Числата тук показват низходяща тенденция за производствения сектор от третото тримесечие на 2023 г., което все още е изненадващо положително, като се има предвид, че такава тенденция се очертава още от началото на 2022 г. Ниското ниво на нови поръчки сигнализира, че перспективите за германския производствен сектор остават негативни. По-високите производствени разходи (напр. за енергия, материали и труд) и по-ниското търсене са намалили рязко маржа на печалбата на компаниите в производствения сектор. За да се справят с тази ситуация, някои големи компании в Германия като Bosh, Ford, Continental или дори Volkswagen, трябва да намалят производствения си капацитет и да съкратят работни места.

Германският производствен сектор е относително важен за икономиката с дял от 20,4% от брутната добавена стойност. За сравнение в Италия той е 17,5%, в Испания 12,6% и 10,8% във Франция. Докато в миналото производственият сектор е засенчвал развитието в сектора на услугите, сега това не е така. Секторът на услугите, понякога подкрепян от строителната индустрия или търговията (включително транспорт и хотелиерство), поддържа икономиката в баланс. Основен принос тук имат публичните услуги, включително образованието и здравеопазването, които са най-силно представящите се подсектори. Други силно представящи се подсектори на услугите са информационният и комуникационният сектор и този за недвижими имоти.

Като се има предвид колко дълго германската икономика е в това състояние, остава неясно откъде могат да дойдат факторите за евентуално икономическо възстановяване. 

Между средата на 90-те години и 2022 г., германската икономика процъфтява като водещ износител на висококачествени продукти, благодарение на евтина енергия (руски газ) и реформите на трудовия пазар. През 2024 г. обаче ситуацията се променя драстично. Разходите за енергия и труд в Германия рязко нарастват. Това прави продуктите неконкурентоспособни в сравнение с тези от страни като САЩ и Китай, който значително подобри технологиите си, превръщайки се в силен конкурент на световния пазар. Енергоемките индустрии, например химическата, страдат от високи разходи и ниско търсене, а рискът от промени в търговските отношения със САЩ допълнително затруднява възстановяването на индустрията.

ЕС и Германия може да са сред най-тежко засегнатите от предложените от Доналд Тръмп мита от 10-20% върху некитайския внос. САЩ, представляващи 10% от германския износ през 2023 г., са ключов пазар, а мита от 20% биха могли да намалят германския износ за САЩ с до 15%. Търговската политика на Тръмп, насочена към намаляване на търговския дефицит (83 млрд. долара с Германия), поставя на прицел автомобилната индустрия и други основни сектори, като машинния (32% от износа) и фармацевтичния (23%). К

Икономическото възстановяване на Германия зависи от два основни фактора: намаляването на основния лихвен процент от Европейската централна банка (ЕЦБ) и ръста на реалните заплати. Очаква се ЕЦБ да намали лихвите до неутрално ниво от около 2%, което би стимулирало кредитирането и инвестициите. В същото време, увеличението на заплатите (8,8% на годишна база през третото тримесечие на 2024) компенсира инфлационната криза и насърчава личното потребление. Въпреки тези позитивни фактори, политическата и икономическа несигурност, възпрепятства растежа. Липсата на ясна индустриална стратегия и забавените структурни реформи поддържат високото ниво на колебание сред инвеститорите и потребителите. Предстоящите избори през февруари 2025 г. може да намалят несигурността и да подобрят инвестициите, но истински подем ще бъде възможен едва след осъществяването на ключови реформи. В краткосрочен план държавни субсидии за енергийни разходи и насърчаване на научните изследвания може да помогнат на производителите. Алтернативно, германската икономика може да се насочи към модел на услуги чрез изнасяне на производството и запазване на научно-развойната дейност.