Как изглежда е-търговията в ЕС през 2024 г.?

Влад Вита, съветник по политиките и обществените въпроси в Ecommerce Europe (Снимка: Economy.bg)

Влад Вита е съветник по политиките и обществените въпроси в Ecommerce Europe. Той се присъедини към организацията през юли 2023 г. и в момента координира работния комитет по електронни регулации. Влад се занимава с ежедневните дейности по обществените въпроси на асоциацията и си сътрудничи с членовете, за да определи позицията на асоциацията по различни теми, включително регулации за икономиката на платформите, потребителска политика, поверителност, данни и нови технологии. Преди да се присъедини към Ecommerce Europe, Влад е изучавал политиката на ЕС в Обединеното кралство и Нидерландия и е работил по европейски обществени въпроси във FiscalNote Europe и Асоциацията на услугите за търговска телевизия и видео по заявка в Европа (ACT).

Влад Вита бе специален гост на панела Challenges & Opportunities in EU Ecommerce 2030 на конференцията Transforming Futures: Sustainability, Innovation, and Governance, организирана от Българската е-комерс асоциация (БЕА). С Economy.bg той сподели вижданията си за най-големите предизвикателства пред сектора в момента, къде е мястото на устойчивостта и новите технологии, какво искат потребителите и какво очаква за в бъдеще.

Кои са най-големите предизвикателства пред е-комерс сектора в Европа в момента?
Мисля, че най-големият проблем е по отношение на равните условия и трудностите, пред които са изправени европейските компании в конкуренцията с играчи извън ЕС, особено тези, идващи от Китай. За европейските компании е много трудно да се конкурират с тях, тъй като тези компании могат много бързо да заемат пазарни дялове. Те го направиха много бързо във Франция, Италия и Полша, но също така не отговарят на правилата, които се очакват от тях. Така че мисля, че това са най-големите проблеми, с които се сблъскваме в момента.

Как можем да се справим с тях?
Принудително изпълнение [на правилата]. Толкова много сме го казвали. Мисля, че сме нещо като папагали, които се повтарят непрекъснато, но не виждаме нужда от повече законодателство, защото законът вече е налице. Просто европейските компании не виждат контролните органи да вършат работата, която се очаква от тях, което може да се дължи на ресурси или липса на знания или координация. Но мисля, че това е най-голямата необходимост за справяне с тези проблеми.

Кое е най-голямото регулаторно предизвикателство, с което ще се сблъска европейският е-комерс сектор до края на десетилетието?
Винаги е било и не виждам да се реши скоро – фрагментацията. Въпреки че виждаме всички тези правила, които са на ниво ЕС, което означава да се създаде ниво на разбиране на всички за това как законът трябва да работи на практика, държавите членки продължават да променят законите по определени начини и да правят определени адаптации, затрудняващи европейските компании да се разрастват и наистина да извършват трансграничен бизнес.

Как променящата се среда на регулации за поверителност на данните, като GDPR, влияе върху трансграничната електронна търговия?
Смятам, че по много начини е помогнало на много компании да се възползват.

Как?
Има повече яснота и предвидимост за трансграничен бизнес. Има обаче проблеми с това как различните разпоредби се тълкуват в различните държави членки. Някои от тях са склонни да прилагат правилата по по-строг начин, но ние също сме загрижени, че Европейският парламент, както и някои държави членки, искат да направят повече от това, което е сега. И се страхуваме, че проблемите може да станат по-видими през следващите години и може да направят много по-трудно за компаниите наистина да работят трансгранично.

Какви стратегии препоръчвате, за да се гарантира, че малките и средните предприятия могат да се конкурират с глобалните гиганти в е- търговията?
Мисля, че това е мног голямо предизвикателство. Имаме някои шампиони в Европа, които стават по-конкурентоспособни в сравнение с глобалните гиганти. Тук имаме eMag, но също и Allegro и Bol.com, Back market, VP. Виждаме, че някои европейски компании наистина се опитват да отхапят нещо от пазарния дял [на гигантите], но в крайна сметка не всеки може. Това, което може да помогне за изравняване на възможностите, е може би използването на повече технологии. В момента AI е модната дума, която всеки използва. Все още не се използва от всички. Технологията не се използва толкова широко, колкото би трябвало, но можем да очакваме да стане по-евтина през следващите години и да стане по-рентабилно за компаниите да я използват и да направят някои от своите услуги и начина, по който работят по-ефективен и рентабилен.

AI ли е основното средство за справяне с проблема?
Очевидно не. Той ще помогне, разбира се, но става въпрос и за работната ръка и дигиталните умения, които виждаме по отношение на навлизането на интернет в западната част на Европа, където е много по-разпространено, докато в Източна Европа е по-малко, особено в Румъния, България, тези части трябва да се възползват от по-добре изградена инфраструктура. Но също така умения, повече интернет инфраструктура и бих казал също може би повече ноу-хау от Запада, идващ тук и обменящ най-добри практики, защото в крайна сметка, ако страните и хората на Запад се възползват от определени неща, ние можем също да се възползваме от тях. Така че можем да направим обмен в този смисъл.

Как могат платформите за е-търговия да допринесат за Зелената сделка на ЕС и/или кръговата икономика?
Устойчивостта става много по-важна за клиентите. Когато хората купуват стоки онлайн, те също търсят етикети или дали продуктите са устойчиви. Но можете също да видите преминаването към използване на пазари втора употреба като Vinted или Vestiaire Collective. Това са много често срещани платформи и те се превърнаха в гиганти само за няколко години. И това е показател за факта, че потребителите стават все по-наясно с факта, че трябва да бъдат устойчиви.

Кой е водещ в устойчивостта – потребителите или бизнесът?
Мисля, че е по малко и от двете. Бизнесът вижда, че потребителите го харесват, затова го предоставя, а след това потребителите продължават да купуват.

Как напредъкът в логистиката, като доставки с дронове или автономни превозни средства, ще повлияе на е-търговията в ЕС през следващите 5 години?
Мисля, че това може да е чиста полза, защото ще създаде повече възможности за хората да получат достъп до стоки, когато иначе не биха. Например, ако имате интелигентни превозни средства може би дори превозни средства без шофьор в бъдеще, които могат да отидат до определени части на града и да доставят стоките там, а хората просто трябва да отидат да ги вземат и това е. Мисля, че това ще улесни [процеса] по много начини и ще бъде нетна полза като цяло.

Смятате ли, че тези методи ще бъдат широко разпространени?
Не. Вземете например интелигентните хладилници, за които сме слушали и е много готино: „О, Господи, ще ти доставят млякото, преди дори да си помислиш, че имаш нужда от него“. И докато това е готина идея като концепция, тя не се използва реално. Това е нишов продукт. Така че може да помогне на определени сектори, но не мисля, че типичните потребители ще го използват толкова много.

Предвиждате ли големи геополитически промени, които да повлияят на позицията на ЕС в глобалния е-комерс пазар?
Мисля, че вече ги виждаме с изборите в Щатите. Просто защото самият ЕС и много от неговите държави членки са ориентирани към износа икономики и поради политиките на Тръмп, които са насочени към мита и протекционизъм, ще загубим много. В близкото бъдеще може да има краткосрочно въздействие, но също така в световен мащаб виждаме повече държави да стават все по-протекционистични, така че няма да можем да изнасяме толкова много, предполагам. Ще има фокус върху трансграничните продажби в рамките на ЕС, в рамките на нашия пазар и за насърчаване на местните купувачи.

Смятате ли, че повече страни в ЕС ще възприемат протекционизъм?
Много е възможно. Но мисля, че ще бъдат протекционисти срещу онези, които не са членки на ЕС, защото е много трудно да бъдеш протекционист срещу други държави членки. Вече можете да го видите с митата, които се налагат върху електрически превозни средства, идващи от Китай. И всички тези неща някак се засилват и мисля, че ще видим още особено ако Тръмп наложи мита върху европейски стоки. Мисля, че ще има реципрочна реакция и от Европа.

Каква беше 2024 г. за електронната търговия в Европа?
Като цяло има растеж, но той е особено разпространен в Югоизточна Европа (ЮИЕ). Западните страни и Северна Европа имат отрицателен растеж. Може да се дължи на известна корекция по отношение на икономическия растеж, също и на това как беше по време на Covid, когато имаше гигантски тласък. И сега има малко коригиране, но също и девалвация на валутата. Но тук [ЮИЕ] има нов растеж по отношение на дигитализацията и появата на нови компании. Така че растежът тук е положителен и е добре да се види. Например мисля, че България отбелязва 19% ръст през 2023 г. в сравнение с 2022 г., което е значително.

Какво очаквате през 2025 г.?
Надяваме се на по-голям растеж. Мисля, че това е основното, което очакваме, защото е нарастваща тенденция. Ще видим как икономически ще ни повлияе всичко, което ще се случи около нас, дали ще има нови енергийни кризи, войни и други подобни. И също така ще има повече закони. Усещането, което получаваме от законодателя, е: „Не сме направили достатъчно. Трябва да направим повече“, което не е идеално, не е посланието, което искаме да чуем, но такова е положението.