ФБТИК: България може да се позиционира като производствен център за роботизирани заводи и център за услуги на основата на AI

Отношенията между Франция и България се развиват с висок интензитет. Най-голямо сътрудничество се очертава в секторите на енергетиката и промишлеността. Продължава развитието на инвестиционните проекти на френските компании Шнайдер, Суфле, Латекоер, Веолия и Меридиам. Отчитаме и значителен ръст на инвестициите на френски предприемачи, които оценяват положително потенциала на българския пазар за потребление на висококачествени френски хранителни продукти, като откриват магазини и заведения за хранене, както и електронни магазини и ИТ фирми. Това подчерта пред Economy.bg Весела Тодорова-Мозеттиг, директор на Френско-българската търговска и индустриална камара (ФБТИК).

Как ще се отбележи празникът Божоле нуво в България, как традицията на виното обединява двете страни, каква беше 2024 за българо-френските икономически отношения, имаше ли обявени нови френски инвестиции, или разширяване на проектите на присъстващите вече френски дружества, планира ли се нова визита на голяма френска бизнес делегация у нас, как политическата нестабилност у нас се отразява на инвеститорския интерес, как френският бизнес гледа на приемането на България в еврозоната и Шенген по суша – тези и други въпроси коментирахме с Весела Тодорова-Мозеттиг, директор на ФБТИК.

Весела, за поредна година организирате празника Божоле нуво. Какво прави събитието толкова популярно?
Посрещането на Божоле нуво е много повече от празник на приятно вино: това е събитие, очаквано с нетърпение всяка година! Божоле нуво не цели да направи впечатление, а да обедини приятели и познати около чаша вино и приятна храна.

Всяка година, на определената дата – третия четвъртък на месец ноември, барове и ресторанти отварят първите бутилки Божоле нуво навсякъде по света. От Ню Йорк до Токио, това е събитие, което създава впечатляваща международна медийна треска за тези бутилки вино, произведени на север от френския град Лион, където са разположени масивите с лозя от сорта Гаме, от който се произвежда Божоле. С нашето събитие, ние поставяме София на световната карта на празника на Божоле нуво и пренасяме гостите в автентична френска атмосфера.

Това е празник на виното, което се произвежда и консумира веднага след гроздобера, в предпремиера на най-младото вино за годината, което трябва да се изпие преди пролетта на следващата година. Божоле нуво на всеки отделен производител е различно, но това, което ги обединява е свежият плодов профил, с аромат на червени плодове: ягода, малина, касис, боровинка и череша, много различен от този на зрелите вина.

Как празникът ще се чества у нас?
Френско-българската търговска и индустриална камара ще организира, най-големия бизнес коктейл в България, а и в региона, като събере над 1500 гости, приятели и партньори, в присъствието на официални гости на изтънчен коктейл с богата културна програма. Ще пренесем гостите в атмосферата на Шан-з-Елизе, под Триумфална арка, с изпълнения на живо на Франкофонския хор на София и на българска изпълнителка, която ще интерпретира и съвременна френска музика. Гостите ще отпият първите глътки Божоле, в компанията на приятни сирена, колбаси и различни видове киш и фьойте.

Как традицията на виното обединява двете страни?
България и Франция споделят вековни традиции в лозаро-винарството. По българските земи траките развиват първите автохтонни сортове, а във Франция тероарите, производството на бъчви и лози датират от стотици години. Това богатство се опазва и от двете държави, като във Франция семейната традиция е силно застъпена, а у нас се пресъздава в днешно време. Обединяват ни и природните богатства, и климатични сходства между двете страни, с пейзаж богат на планински и равнинни райони, плодотворна почва и много слънчеви дни в годината. Много сортове, отглеждани у нас, са силно застъпени и във Франция: като "Шардоне", "Совиньон блан", но и "Траминер". Общи за нас са и любовта към хубавото сирене, хляба и богатия избор на месни продукти и плодове и зеленчуци, които се консумират, заедно с хубава чаша вино.

Каква беше 2024 за българо-френските икономически отношения?
Годината протече с положителна настройка. Броят на нашите членове достигна и надмина 320. Отношенията между двете страни се развиват с висок интензитет. Най-голямо сътрудничество се очертава в секторите на енергетиката и промишлеността. Тази година отбелязахме 145 години от дипломатическите отношения между двете страни със специален акцент върху ролята на предприятията в развитието на двустранните връзки, в присъствието на заместник-председателя на Френския сенат и председател на групата за приятелство с България Лоик Ерве, както и на сенатор Оливие Кадик, които бяха наши гости и посетиха България по този повод.

Бяха ли обявени нови френски инвестиции или разширяване на операциите на вече присъстващите френски компании?
Продължава развитието на инвестиционните проекти, които френските компании Шнайдер, Суфле, Латекоер, Веолия и Меридиам развиват.

Успоредно, отчитаме значителен ръст на инвестициите на френски предприемачи, които оценяват положително потенциала на българския пазар за потребление на висококачествени френски хранителни продукти, като откриват магазини и заведения за хранене, както и електронни магазини и ИТ фирми.

Миналата година България посрещна най-голямата френска бизнес делегация. Има ли вече заявен инвеститорски интерес от някои от участниците?
Проведохме няколко последващи пазарни проучвания и допълнителни търговски мисии, от които очакваме много добри резултати.

Предвижда ли се тази година посещение на подобна делегация?
До края на годината ще придружим няколко компании в проучването им на българския износен пазар на земеделска продукция, мебелни и текстилни продукти, метални изделия.

Как политическата нестабилност у нас се отразява на инвеститорския интерес? Политическата нестабилност се съчетава неблагоприятно с изменената икономическа обстановка и инфлация, като общият ефект на непредвидимост се отразява на инвестиционните намерения за разширения или инвестиции на зелено и нови проекти. Въпреки това, смятам, че България може умело да се позиционира като производствен център за силно роботизирани заводи и център за услуги с добавена стойност въз основата на изкуствен интелект.

Как гледа френският бизнес у нас на приемането на България в еврозоната и Шенген по суша?
Всяка стъпка към пълноправно членство в Шенген е положителна. Особено затруднително за компаниите е преминаването през граничните пунктове, което на практика забавя с повече от 10 дни всеки транспорт в рамките на ЕС. С това конкуретните предимства на производствените единици в България се стопяват и затрудняват отношенията с клиентите на международно ниво, както и показват нисък капацитет за адаптация към нуждите на пазара. За чуждестранните инвеститори всичко това е все по-недопустимо.

Какво предстои за Френско-българската търговска и индустриална камара през новата 2025?
През новата 2025 Френско-българската търговска и индустриална камара ще отбележи своята 20-та годишнина със серия от събития и бизнес форуми в България и Франция, в партньорство с Посолството на Франция в България, Посолството на България във Франция, както и с всички наши бизнес партньори от двете страни и нашите членове.