БНБ: Очакваме годишната инфлация да продължи да се забавя

Растежът на реалния БВП през третото тримесечие на 2024 ще е сходен с този от предходното тримесечие както на верижна, така и на годишна база. В края на 2024 и в началото на 2025 г. реалният БВП се предвижда да продължи да нараства с постоянни темпове на верижна и на годишна база, подкрепян най-вече от вътрешното търсене и допусканията за подобряване на перспективите пред външното търсене на български стоки и услуги. Това прогнозира БНБ в редовния тримесечен "Икономически преглед".

"Очакваме годишната инфлация да продължи да се забавя през четвъртото тримесечие на 2024 г. и да се ускори умерено през първото тримесечие на 2025 г. За тази динамика се предвижда да продължат да допринасят прогнозираният растеж на разходите за труд на единица продукция и силното потребителско търсене, оказвайки натиск върху цените найвече в групите на услугите и на хранителните продукти", посочват от БНБ.

През първите осем месеца на 2024 годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор се запази висок, като към края на август възлезе на 9.1%. Основен принос продължиха да имат депозитите на домакинствата, които се повишиха с 12.1%, отчитат от БНБ.

Годишният растеж на кредита за нефинансовите предприятия се ускори до 9.5%, движен от фирмения овърдрафт. Растежът на кредита за домакинствата също следваше тенденция към ускоряване, определена основно от жилищните кредити, които отбелязаха нарастване с 25.5% на годишна база в края на август 2024 г. Нарастващите доходи от труд, запазването на много ниски нива на лихвените проценти по жилищни кредити, както и високата ликвидност, стабилната капиталова позиция на банките и конкуренцията между тях бяха основните фактори за възходящата динамика на жилищните кредити.

Анализаторите на БНБ подчертават, че може да се очаква изменението на лихвените проценти на паричния пазар в еврозоната да продължи сравнително бързо да се пренася върху лихвените проценти на междубанковия паричен пазар в България. "Към август 2024 г. обаче трансмисията към лихвените проценти по кредитите и по депозитите на домакинствата в страната остана слаба, като факторите за това бяха специфични за България и бяха свързани най-вече с високата ликвидност, стабилната капиталова позиция и силната конкуренция в банковия сектор. Вследствие на тези особености на българския паричен пазар може да се очаква понижението на основните лихвени проценти на ЕЦБ през септември 2024 г. да подобри условията за финансиране предимно на правителството и фирмите, докато при лихвените проценти по кредитите и по депозитите на домакинствата не се очаква съществена промяна през третото тримесечие на 2024".

Към юли 2024 брутният външен дълг на България възлезе на 43.7 млрд. евро, като се понижи с 1.4 млрд. евро спрямо декември 2023 г. и продължи да намалява като дял от БВП. Понижението на външния дълг в номинална стойност се дължи най-вече на сектор „държавно управление“ и в по-малка степен на краткосрочните задължения на банките под формата на валута и депозити, докато нивата на дълга при останалите сектори останаха близо до тези от края на 2023 г. Към юли 2024 г. делът на дългосрочния дълг в общия брутен външен дълг се повиши до 82.1% спрямо 81.3% през декември 2023.