Колеги или съперници: Как ще работим с роботите в бъдеще?

Роботите вредят на качеството на работните места. Това установява ново проучване на българката Милена Николова, професор в университета в Гронинген, в съавторство с колежката й Фемке Кносен и Борис Николаев. Изследването е базирано на данни за работници в 14 индустрии, които използват индустриални роботи, в 20 европейски държави, включително България. Според него роботите правят работата ни по-малко смислена, като това важи особено за служителите с рутинни задачи. В друго проучване Милена Николова установява, че с масовото навлизане на роботите в производството броят на задачите, които остават отворени за хората, намалява, което вреди на разнообразието от работа. Работата става по-рутинна, не по-малко. И двете изследвания са цитирани в последния брой на списание The Economist.

Какъв ефект ще има роботизацията върху работните ни места, ще ни освободят ли роботите от рутинните задачи и ще ни направят ли по-мързеливи, колеги или съперници ще са ни роботите, как ще изглежда фабриката на бъдещето и какво ще е мястото на хората в нея, кои индустрии са най-роботизирани, различава ли се въздействието на автоматизацията при различните индустрии и какво може да направи работата ни по-значима с технологичния напредък – тези и други въпроси коментирахме с Милена Николова.

Милена Николова е професор по икономика във Факултета по икономика и бизнес в университета в Гронинген, Нидерландия. Преди да се присъедини към него, тя е била пост-докторант в Института по икономика на труда (IZA), където сега е научен сътрудник. Николова е също така научен сътрудник в Bruegel, Brookings Institution и Global Labor Organization и редактор на рецензираното списание Journal of Population Economics. Професор Николова има докторска степен по публична политика от университета на Мериленд, Колидж парк (2014).

Милена, как решихте да изследвате какъв ефект ще има роботизацията върху работните ни места? Откъде тръгна интересът Ви към темата?
Заедно с колежката ми Фемке Кносен от университета в Гронинген проведохме по-ранно проучване за факторите, които правят труда смислен. В същото време с другия ми съавтор Борис Николаев започнахме да планираме проект за роботизацията и технологичните промени в контекста на предприемачеството. Попаднахме на изследване за въздействието на роботизацията върху количеството работни места. Забелязахме, че прогнозите за масови съкращения в резултат на роботизацията не се бяха сбъднали. Особено в Европа, където работниците по принцип имат защита на работните места.

Данните за ефектите от роботизацията върху заетостта са разнопосочни. Някои проучвания на роботизацията установяват ефекти на изместване: проучване на 6 европейски държави установи, че 1 робот може да измести 3,4 работника, а подобно проучване в САЩ предполага, че един робот може да измести 6,2 работника. Въпреки това загубата на работни места в някои сектори, като например производството, може да бъде компенсирана от създаването на работни места в други сектори. На този фон въздействието на въвеждането на роботи върху съдържанието и качеството на работните места на работниците e до голяма степен неизследвано.

Затова искахме да видим не само какво прави роботизацията с количеството на работните ни места, но и с тяхното качество. И така се появи нашият проект, или по-скоро поредица от проекти за технологичните промени и качеството на работните места.

С напредъка на изкуствения интелект се увеличиха опасенията, че AI може да ни замени в работата. Много експерти обаче ни уверяват, че изкуственият интелект може да бъде използван за автоматизиране на рутинни и повтарящи се задачи, освобождавайки служителите от монотонна работа. Какво установя проучването Ви?
Нашето проучване е насочено специално към индустриалните роботи, които обработват или преместват обекти, и изпълняват предимно рутинни ръчни задачи, като например пренасяне на тежки товари или боядисване и заваряване. Така че ние имаме данни за роботи, които не притежават способности за изкуствен интелект. Според нашето проучване, базирано на данни за работници в 14 индустрии, които използват роботи, в 20 европейски държави, включително България, роботите вредят на качеството на работните места по отношение на смислеността на работата и автономността, която работниците имат.

Експертите прогнозират, че внедряването на роботи ще продължи с бързи темпове и в бъдеще, тъй като роботите стават енергийно ефективни и оборудвани с възможности за изкуствен интелект (ИИ). Докато предишните вълни на автоматизация (включително роботизацията) касаят предимно рутинни задачи, настоящите и бъдещите технологии - включително генеративният ИИ - вероятно ще засегнат висококвалифицираните лица. Това означава, че в близко бъдеще работните места на много хора ще се променят, като някои задачи ще бъдат заменени, други ще бъдат променени, а трети ще бъдат създадени.

Не е ясно дали нашите заключения, касаещи приемането на индустриалните роботи, ще важат за настоящите и бъдещите технологични вълни. И все пак нашите резултати предоставят полезен ориентир, спрямо който можем да започнем да мислим за очакваните последици от тези нововъзникващи технологии.

Ако технологиите се приемат по прозрачен и приобщаващ начин, не е задължително последиците от тях за качеството на работните места и задачите на работниците да бъдат негативни в бъдеще. Ако фирмите разполагат с механизми, които да гарантират, че хората и машините си сътрудничат, а не се конкурират за задачите, машините могат да помогнат за подобряване на благосъстоянието на работниците. Ето защо е важно да продължим да провеждаме изследвания на въздействието на технологичните промени като цяло и по-специално на изкуствения интелект, върху качеството на работата на работниците.

Как навлизането на AI и роботите ще трансформира начина, по който работим?
Това, разбира се, е въпросът, който всички си задаваме, и все още има много несигурност, така че всичко, което казвам, е спекулативно. Най-вероятно ИИ няма да премахне цели професии, но ще промени съдържанието на задачите на работните места. Освен това, автоматизацията на бъдещите рутинни и повтарящи се задачи вероятно ще продължи с ИИ.

ИИ може да изпълнява определени задачи по-добре от хората - разпознаване на изображения и реч, автоматизиране на бизнес процеси, а дори и медицинска диагностика. Моите очаквания са, че ИИ ще подпомага или замества хората в задачите, в които има сравнително предимство.

И все пак, подобно на предишните вълни на автоматизация, ИИ вероятно ще създаде нови работни места, а някои от тях дори не можем и да си ги представим към момента. Например преди един век никой не би могъл да си представи, че интернет ще позволи създаването на нови професии, като например инфлуенсър.

Според мен основният въпрос не е за това дали хората ще имат работа, която да вършат, като продължи автоматизацията, а по-скоро какво ще бъде качеството на тази работа.

Как ще изглежда фабриката на бъдещето и какво ще е мястото на хората в нея?
Трудно е да се каже как ще изглеждат реалните производствени процеси във фабриките на бъдещето и дали производствените процеси ще останат толкова фрагментирани, колкото са сега. Това развитие ще зависи и от геополитическото развитие и националистическия натиск в много страни, например в контекста на дебатите за края на глобализацията.

Дори когато новите технологии се развиват много бързо, усвояването им от фирмите често изостава, тъй като за много фирми е скъпо да променят производствените си процеси, да закупят технология и да обучат персонала си да я използва.

В същото време, ИИ има потенциала да направи висококвалифицираните работни места по-достъпни за по-широк кръг от хора, като подобри производителността и качеството на работата на по-нискоквалифицираните или по-малко опитните работници. Това би могло да демократизира достъпа до определени професии.

Колеги или съперници ще са ни роботите?
Дали роботите ще ни бъдат колеги или съперници, зависи до голяма степен от това как обществото ще избере да интегрира и регулира тази технология. Ако роботите се възприемат по демократичен и етичен начин, те имат потенциала да се превърнат в ценни колеги, които подобряват човешката работа, а не в противници, които я застрашават. Целта трябва да бъде създаването на бъдеще, в което хората и роботите работят заедно в хармония, използвайки силните си страни за постигане на по-голяма производителност и иновации.

Проучване миналата година установи, че хората стават по-мързеливи, когато работят с робот. Може ли роботизацията да има и такъв ефект?
Проучването, което споменавате, провежда експеримент само с 42 участници. Въпреки че резултатите са интересни, те трябва да бъдат повторени в по-голяма извадка, за да разберем дали са валидни в по-общ план.

Изследванията ни с Фемке Кносен за смислеността на работата, както и проучванията на теорията за самоопределението убедително показват, че хората имат вродена потребност да се чувстват компетентни на работното място - а това включва чувството, че са способни и ефективни в това, което правят. Това означава да имат уменията и способностите да изпълняват успешно задачите и да преодоляват предизвикателствата. Когато работниците се чувстват компетентни, те вярват, че могат да постигнат целите си и да се справят с всичко, което им се изпречи на пътя. Това пък помага на служителите да останат мотивирани и ангажирани с дейността си.

Очаквам, че макар някои работници несъмнено да използват технологиите, включително роботите и изкуствения интелект, за да се възползват от работата на машините с цел да мързелуват в останалото време, много работници ценят процеса на работа и на усещането, че са компетентни и се справят с предизвикателните задачи на работното място. Ето защо работодателите трябва да осигурят предизвикателни задачи за своята работна сила и да предоставят възможности за обучение и преквалификация - това потенциално може да помогне да се избегне роботите да ни превърнат в мързеливци.

Кои индустрии в Европа са най-роботизирани?
Най-автоматизираните отрасли включват: Автомобили и друг транспорт, Промишлени машини, и Mетали (основни и неавтомобилни продукти)

Различава ли се въздействието на автоматизацията при различните индустрии?
Нашето изследване се фокусира върху средното въздействие във всички отрасли. Но все пак можем да предложим информация за това как се различават ефектите в отделните отрасли. За да илюстрираме това, вземаме за пример хранително-вкусовата промишленост, която е сред 5-те водещи отрасли по отношение на внедряването на роботи, и автомобилната промишленост, която е секторът с най-висока степен на внедряване на роботи. През 2020 автомобилната индустрия използва 629 робота на 10 000 работници, докато хранително-вкусовата промишленост използва 74 робота на 10 000 работници. Ако внедряването на роботи в хранително-вкусовата промишленост се увеличи, за да достигне нивото на автомобилната промишленост, ние изчисляваме, че ще се стигне до зашеметяващ спад от 6,8% в смислеността на работата и 7,5% в автономността (нашите мерки за смисленост на работата са стандартизирани така, че да имат средна стойност 50 и стандартно отклонение 10). Въз основа на данните от EUKLEMS за 2020 близо 4,5 милиона лица са работили в хранително-вкусовата промишленост и около 3,3 милиона - в автомобилната промишленост в държавите, включени в нашето проучване. Ето защо размерите на въздействието, които документираме, може да изглеждат малки поотделно, но кумулативните и дългосрочните ефекти са значителни предвид големия брой засегнати служители в такива големи отрасли.

Как може да си сътрудничим по-добре с роботите ни колеги в бъдеще?
Трудно е да се каже, още повече защото от изследванията, включително и от нашите с Фемке Кносен, знаем, че отношенията с колегите са един от най-важните фактори, определящи качеството на работата ни.

Предполагам, че обучението за ефективна работа с роботи ще бъде една от съставните части на този процес. Ако работниците имат думата и при проектирането на своите колеги роботи, тогава подозирам, че сътрудничеството ще бъде по-лесно.

Какво може да направи работата ни по-значима с технологичния напредък?
Тук роля могат да изиграят политиците, работодателите и организациите на работниците, като например работническите съвети. Някои от мерките могат да включват разработването на механизми, които насърчават сътрудничеството между хората и роботите, а не конкуренцията. Това може да повиши благосъстоянието на работниците, като позволи на роботите да се справят с обикновени задачи, което ще позволи на хората да се съсредоточат върху по-значимите и творчески аспекти на работата си.

Работодателите трябва да предлагат възможности за непрекъснато обучение и повишаване на квалификацията, за да помогнат на работниците да се адаптират към новите технологии. Това може да повиши чувството за компетентност и самостоятелност на служителите, като им предостави необходимите умения за ефективна работа заедно с роботите.

За работниците, които изпълняват повтарящи се задачи, е от решаващо значение да се разработят работни процеси, които позволяват по-голяма самостоятелност и вземане на решения, особено за тези служители, които взаимодействат директно с роботизирани системи.