събота, 20 юли 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    15455 прочитания

    България вече не е евтина дестинация, тук се създават продукти и услуги на световно ниво

    ИТ секторът не е в криза, пак растем, но не толкова бързо - Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ, пред Economy.bg
    03 юли 2024, 10:03 a+ a- a

    Преди месец Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) избра за свой председател Крум Хаджигеоргиев, който наследи на позицията Доброслав Димитров.

    Какви ще се неговите приоритети начело на БАСКОМ, в криза ли е ИТ секторът, кои са най-големите рискове и кои са факторите за успех в индустрията днес, как българските ИТ компании използват AI, как навлизането на изкуствения интелект променя изискванията на компаниите към програмистите, кои работни места могат да бъдат заменени от AI и кои са устойчиви, ще реши ли AI проблемът с недостига на кадри у нас – тези и други въпроси коментирахме с Крум Хаджигеоргиев.

    Той е изпълнителен директор за Югоизточна Европа в консултантската компания в областта на дигиталната трансформация Kin+Carta, която наскоро бе придобита от френската компания Valtech, чийто екип след придобиването наброява 8000 специалисти. Основател е на българската софтуерна компания Melon с офиси в България, Северна Македония и Косово.

    Крум, какви ще са приоритетите Ви начело на БАСКОМ?
    БАСКОМ вече е на 23 години. Сред основните ни приоритети винаги са били образованието и бизнес средата в България. През годините част от инициативите бяха свързани с подпомагане на фирмите да намират клиенти за износ в чужбина, участия по различни събития и т.н. Напоследък за нас е важно и завръщането на българите в чужбина и това да станем много по-видими пред тях. Те трябва да знаят, че тук има доста интересни възможности. Компаниите се развиха много и могат да предоставят работа на завършилите в чужбина, така че завръщането е важна инициатива за нас. Също така БРАИТ – организацията, която обединява всичките братски асоциации на иновативните компании не са само от ИТ сектора, но и от Аутомотив Клъстъра, и от други направления, но общият знаменател са иновациите и добавената стойност. Това са сектори, които, макар да съставляват около 20% от икономиката на България, не получават чуваемост – приоритетите им не са достатъчно чути от Тристранния съвет – от правителството, работодателските организации, синдикатите. И в този смисъл БРАИТ е една от инициативите. БАСКОМ е сред основните двигатели, които създадоха тази асоциация преди три години и сега целта е да се преборим да влезем в Тристранния съвет. Другите ни приоритети са свързани с ИТ бранда България и това как ние допринасяме като посока за развитие на икономиката в страната. Бидейки един от най-бързо растящите групи сектори, мислим, че това послание трябва да е неразделна част как България се възприема и вътрешно, и навън.

    Споменахте „Бранд България“. Към кого е насочено по-скоро посланието, което искате да отправите: към чужди инвеститори или към българските таланти в чужбина, които искате да привлечете да се върнат у нас?
    Ние като сектор трябва да седнем и да си сравним посланията, които да са адекватни на днешната ситуация и на това какво е ИТ брандът България, но и накъде отива в следващите 10, 15, 20 години.

    Какви биха били тези послания?
    България вече не е евтина дестинация. България вече не е само аутсорсинг. България вече не е колцентрове и не трябват само хора, които знаят английски, немски, френски и т.н. България все повече създава услуги и продукти, които са иновативни и в които ИТ и софтуерът е основен компонент. Освен това продукти и услуги, които са създадени от професионалисти на световно ниво. В този смисъл ние като малка държава, която намалява като население, трябва да се борим да създаваме по-голяма добавена стойност с по-малко човешки ресурс, т.е. иновации, ноу-хау, AI. Така че брандът България, първо, е насочен навън към хората, които да си дойдат, но и към клиенти и инвеститори, които гледат на България като дестинация, в която могат да работят. И второ, нашето вътрешно общностно разбиране, че вече не сме това, което бяхме преди 20 години, ние сме доста напред. Като екосистема за иновативни предприемачи България е първа на Балканите. Очевидно сме свършили доста работа и тези нови послания изискват един нов прочит. Чуваме, че и други работят по темата „Бранд България“. Да, България е туристическа и културна дестинация, но тя е и иновативна държава. Това послание искаме да вмъкнем в инициативата.

    Поемате председателството на БАСКОМ в една предизвикателна за ИТ сектора година. Какви са най-големите рискове?
    Ние сме хоризонтален сектор, т.е. работим във всички други индустрии. И когато нашите клиенти отлагат проектите си по дигитална трансформация или другите инвестиции, изискващи софтуер, това неминуемо рефлектира върху търсенето на нашите услуги. И забавянето на растежа, което започна преди 2 години, вече се усеща осезаемо. Първо започна с големите компании като Google и Facebook, които съкратиха хиляди, като постепенно това дойде и при нас. Голяма част от членовете на БАСКОМ са софтуерни компании, които предоставят услуги за чужбина. 85% от нашия продукт е за износ. Но секторът не е в криза. Просто ръстът не е 25% на година. Ръстът очакваме да е 10 – 12 – 15%. Пак растем, но не толкова бързо. Има хора с по-големи притеснения колко дълго ще продължи това забавяне, колко надолу ще падне икономиката, дали е по-голям икономическият цикъл, който тепърва ще се влошава и т. н. За мен е въпрос на време икономиката да тръгне нагоре. Тогава неминуемо и нашият сектор ще тръгне нагоре. Има много рискове. Те са геополитически, но и местни – стабилност, икономическа рамка. Ако това го сложим настрана, за мен е въпрос на още 1 година, не повече от 2, и лека-полека всичко ще тръгне нагоре. В някои компании даже това се вижда. Конкретно при нас ръстът се възстанови. Не сме спирали да наемаме хора, продължаваме да търсим програмисти, да развиваме junior специалисти и да предлагаме програми за стаж.

    В момента вървят едновременно две тенденции в ИТ сектора – от една страна, има глад за кадри, а от друга, има забавяне в наемането на нови служители, та дори и съкращения. Кои са факторите за успех тогава?
    Това е нужна корекция на пазара на труда. В един момент беше прекалено прегрял. И самите инженери и работодатели бяха започнали да действат в ситуация на екстремности, което не е добър дългосрочен план за развитие на една екосистема. Здравословно е това да се балансира и конкуренцията да се увеличи. По-големият избор на кадри води до това да предпочетем някой по-опитен. И ако има възможност, да вземем по-опитен по-бързо, на секторно ниво търсенето за junior специалисти ще намалее. Което е не е много честно спрямо тях, но пък е обяснимо за компаниите, които се опитват да прескочат тази дупка. И възниква въпросът – трябва ли да ги оставим тези младежи сега и да спрем всички инициативи за тяхното обучение? Моето убеждение е, че не трябва. Трябва да продължим да работим, защото тези хора няма да станат senior, ако никой не им обръща внимание. Но e факт, че е налице тази корекция в търсенето в отделни компании.
    Ако погледнем на микрониво, в България се случиха няколко по-големи раздвижвания: една от най-големите компании – Vmware, беше придобита. Други се преструктурираха. Трети – отново световни брандове, казаха, че ще консолидират развойните си центрове, а в България ще ги затворят. Това са екипи от по 100, 200, 300 души, което се усеща на пазара. Има конкретни случаи, които нямат нищо общо с икономическата среда. Има и такива, свързани с пазара. Така че няма просто обяснение. В момента пазарът е надолу, но според мен тръгва да се развива нагоре и се надяваме това да стане по-бързичко.

    Каква е прогнозата Ви за развитието на ИТ сектора през тази година?
    Като цяло за сектора очакванията са отново за ръст от 10 – 15%. Мисля, че ще продължи консолидацията в сектора със сливания и придобивания, така че ще е динамично и интересно.

    Как българските ИТ компании използват AI? Кои са успешните примери?
    Това е петата революция, която тепърва се случва, но скоростта е много по-бърза. Опитваме се да говорим не само на ИТ компаниите, но и на останалите, че трябва бързо да се адаптират към новото. Трябва бързо да започнат да експериментират и да намерят път напред, въпреки усложненията, свързани с опасенията за данните и сигурността. Това са нормални спънки. БАСКОМ си е поставил за цел да помогне на целия сектор, че изкуственият интелект е тук, развива се, много е напреднал, ще напредне още по-бързо и ако не го приобщим в начина си на работа не само в писане и тестване на код, а във всичко, другите ще ни изпреварят и ще е късно да наваксаме след това.

    Как навлизането на AI променя изискванията на компаниите към програмистите?
    Говоря си с колегите. По-любопитните експериментират и показват много интересни неща. Някои от тях идват и казват, че трябва да започнат да ползват Copilot или други инструменти, с които скоростта и качеството на писане на код се подобрява с 10 – 20 – 50%. Изкуственият интелект намира по-бързо грешки в кода, показва ти къде са и можеш да ги оправиш или той самият да ти предложи как да ги отстраниш. Това спестява доста време на компаниите. Така с един и същи човек можеш да произведеш повече. И като умножиш това по 60 хил. души колкото са българските инженери и програмисти, това е изключително. И важи не е само за писането на код. Колега си обучи модел, при който ChatGPT му помага като рекрутър – намира му CV-та, търси в LinkedIn, препоръчва му на базата на описанието на търсената роля и т.н. Може да помага сякаш е нов член на екипа. В маркетинга също е доста полезен. Можеш да напишеш един prompt и хора, които не са се занимавали с Photoshop, вече могат сами да си правят маркетинг кампании, без да трябва да наемат агенции. Това са само няколко примера, но е валидно за всичко.

    А как се променят изискванията към програмистите?
    Тези, които го възприемат рано, споделят го с клиентите или показват на екипите си, спомагат всички останали да се адаптират към новото нормално. Има един мултиплициращ ефект на подобряване на качеството и бързината на работа. При тези, които чакат и се ослушват, често извиненията са, че правният отдел не позволява. Но всеки следващ пример вдъхновява хората, които виждат, че другите компании са доста напреднали. Това бързо стига до изпълнителни директори и мениджъри, които си казват, че ако при другите се случва, значи може и ние да го направим. Изначалната идея на БАСКОМ да сме заедно, е именно да споделяме общите проблеми и приоритети. Това продължава и по отношение на AI.

    Кои работни места могат да бъдат заменени от AI и кои са устойчиви?
    Хората, които знаят как да учат, които гледат какво се случва на пазара и се адаптират, мислят творчески и комбинативно, винаги ще са нужни със или без AI. Тези, които цял живот са местили клетки от Excel, няма да имат работа. AI го прави много по-бързо и лесно. Пише се един скрипт и това се случва автоматично.

    Ще реши ли AI проблема с недостига на кадри у нас?
    Не. Мислил съм си какво ще прави наш потенциален клиент след 5 години, когато AI е навсякъде и всички го ползват – изпълнителен директор, който иска да се бори с неговата си конкуренция – например банка в Западна Европа. Той казва: „Аз имам десетки милиони бюджет, за да направя няколко инициативи в нашата банка. Обаче ако имах стотици милиони бюджет, щях да направя още неща, с които да изпреваря конкурентите“. Или пък ще каже: „Ако AI със същите програмисти от моя екип в България може да ми направи този проект 3 пъти по-бързо, времевата рамка на инвестиционната ми стратегия се скъсява и ще мога да направя още неща за следващите 3 години“. Така че това ще провокира повече инвестиции в ИТ, защото апетитът идва с яденето и защото така могат да се правят повече неща с по-малък ресурс. И моето очакване е, че ще се увеличи още повече търсенето.

    Какво си пожелавате за ИТ индустрията?
    Пожелавам си да продължаваме да растем в стабилна и предвидима среда, без да се самозабравяме. Добре е да сме стъпили здраво на краката. Осъзнаваме ролята си, знаем, че помагаме за създаване на средна класа и даване на възможност на хората да остават в България. Нека да продължаваме да растем, но и нека да останем здраво стъпили на крака.

    Къде ще е най-новото ИТ училище и в кои други градове ще бъдат открити технологични училища у нас - очаквайте във 2-ра част на интервюто с Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ!

     

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 ден
    Wizz Air празнува 20 млн. превозени пътници от летище София
    Авиокомпанията и стартира нов маршрут – до Лион
    преди 1 ден
    Онлайн продажбите в САЩ достигнаха $7,2 млрд. в първия ден на Amazon Prime Day
    Продажбите са с над 10% повече спрямо миналата година
    преди 1 ден
    Глобално кибер прекъсване приземи полети по целия свят
    Проблемът засегна и работата на банки и медии в различни точки на света
    преди 1 ден
    Президентът ще връчи втория мандат на 22 юли
    На кандидата за премиер, посочен от втората по численост парламентарна група в 50-ото Народно събрание
    преди 1 ден
    WordPress Engine придобива българската NitroPack
    Основателите Георги Петров и Михаил Стойчев ще работят върху нов проект